Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261353
гр. Пловдив, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 19285 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по обективносъединени искове
с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени
от „ИМС
Напредък“ АД, ЕИК ********* срещу „Кастел инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от: 2982,40 лева с ДДС – наемна цена за
периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г., 660 лева с ДДС – две наемни вноски,
представляващи депозит, съгласно т. 11 от Анекс № 1/10.08.2019 г., 61,20 лева с
ДДС – разходи по раздел ІV, чл. 6, т. 2 – такса смет за периода 01.06.2019 г. –
13.09.2019 г.; 488,93 лева с ДДС – електрическа енергия за периода 01.06.2019
г. – 13.09.2019 г.; 97,77 лева с ДДС – разходи за достъп до съоръжение –
трафопост, в размер на 20% от стойността на потребената електрическа енергия за
периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането. Претендира разноски
В исковата молба се твърди, че между страните е налице договор от
02.05.2019 г.за наем на недвижим имот находящ се в гр. ......, ул. ....... №
..... От наемодателя са издадени : фактура №
21998/17.06.2019 г. за сумата от 468 лева; фактура № 22163/16.07.2019 г. за
сумата от 1036,85 лева; фактура № 22405/26.08.2019 г. за сумата от 1166,35
лева; фактура № 22422/27.08.2019 г. за сумата от 660 лева; фактура №
22425/27.08.2019 г. за сумата от 220 лева и фактура № 22560/16.09.2019 г. за
сумата от 739,10 лева. Общата сума на задължението е
4290,30
лева
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Твърди се, че всички дължими по договор за наем от
02.05.2019 г. суми са заплатени. Твърди, че през претендирания период,
дружеството не е ползвало имота, поради което и не дължи сумите по издадените
от ищеца фактури, включително и разходи. Моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи- договор за наем от 02.05.2019 г., анекс от 02.05.2019 г.; е видно,
че на 02.05.2019 г. между страните е сключен договор за наем на четири
имота-ателита № 3,4, 5 и 6 находящи се в гр. ......, ул. ....... № .... срещу
месечна наемна цена от 275 лв. без ДДС за
три от тях и 230 лв. за четвъртото. Срока е 5 месеца, считано от 15.05.2019 г.,
като за ателие № 6 срока е до 10.11.2019 г.
От представените фактури (лист
11-16 от делото), писмо от ............/12.2021 г.; заключение по извършена ССЕ
е видно ,че ищеца е издал на ответника фактури за дължимите наемни вноски за
периода 06.2019 г.-13.09.2019 г., консумативи и достъп до ел захранване, които
са в общ размер от 4290,30 лв. Част от тях касаещи задължения за м. юни и м.
юли са включени от ответника в дневниците за покупки и в справката декларация
по ЗДДС за съответния период. От страна на ответника не са извършвани плащания
на задълженията по фактурите.
От показанията на свидетеля Р.Д.
се установява, че имотите са наети от ответника за настаняване на работници. Договора
е сключен през май. В имотите са пребивавали работници на ответника. Тъй като
не се заплащала неманата цена договора бил прекратен в последствие.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
Уважаването на предявения иск съобразно чл. 228
от ЗЗД, предполага установяване от страна на
ищеца постигане на съгласие между страните за предоставяне от ищеца на
ответника ползването на заявените имоти срещу определена месечна цена от месечна
наемна цена, ползване в притендирания период и липса на осъществено плащане на пълната
уговорена цена, както и консумативите.
С оглед заявените от страните
твърдения в исковата молба и отговора, както и събраните по делото писмени
доказателства съдът намира за безспорно, че ищеца се явява наемодател по
сключеният между него и ответника договор за наем от 02.05.2019 г. на четири
ателиета, който е действал в периода м. май 2019 г.-м. септември 2019 г
Видно от клаузите на договора
първоначално постигнатото съгласие между страните е за предоставяне ползването
на имота за определен срок от пет месеца.
С оглед показанията на свидетеля Р.Д.
и факта на осчетоводяване от ответника на издадените му от ищеца фактури за
задължения за м. юни и юли, съдът намира, че ответника се е намирал във
владение на вещите предмет на договора и следва да заплаща определената за това
цена, както и разходите свързани с ползването им. Липсата на ангажирани
доказателства от негова страна за момента на преустановяване на ползването и
извършени плащания на определените му задължения за периода на ползването е
основание да се приеме, че той дължи заплащане на притендираните от страна на
ищеца вземания. Ето защо предявените главни искове за заплащане на сумите от 2982,40 лева с
ДДС – наемна цена за периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г., 660 лева с ДДС –
две наемни вноски, 61,20 лева с ДДС – разходи по раздел ІV, чл. 6, т. 2 – такса
смет за периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г.; 488,93 лева с ДДС – електрическа
енергия за периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г.; 97,77 лева с ДДС – разходи за
достъп до съоръжение – трафопост, в размер на 20% от стойността на потребената
електрическа енергия за периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г., се преценят като основателни и следва да се уважат.
Уважаването на главните искове е
предпоставка за уважаване и на обективносъединените с тях такива по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването им
26.11.2019 г. до окончателното плащане.
Поради изхода на делото на ищеца се
дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в
размер от 852,40 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице. Разноски по обезпечение на иска не следва да се
присъждат, тъй като не са представени доказателства за сторени такива.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Кастел инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управеление гр. София, ул. Искър
№ 8, оф. 2, представлявано от И.Р. да заплати на „ИМС Напредък“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ......, ул.
....... № ...., представлявано от Д.Д. сумите от: от 2982,40
лева (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и 40 ст.) – наемна цена
за периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г., 660 лева (шестстотин и шестдесет лева) депозит по
Анекс от 10.08.2019
г., 61,20 лева (шестдесет и един лева и 20 ст.) разходи за
периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г.; 488,93 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 93 ст.) – електрическа енергия за
периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г.; 97,77 лева (деветдесет и седем лева и 77 ст.) – разходи за достъп до съоръжение –
трафопост за периода 01.06.2019 г. – 13.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху тях,
считано от датата на подаване на исковата молба 26.11.2019 г. до
изплащане на вземането, като и сумата от 852,40 лв.(осемстотин петдесет и два лева и 40 ст.) за
раноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ