Решение по дело №2099/2016 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2017 г. (в сила от 11 юли 2017 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20164120102099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                № 239

гр.Горна Оряховица, 15.06.2017г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети юни през  две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                               Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2099/2016г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

            Ищцата К.Г.Х., представлявана от адв.С.В. ***, твърди в исковата си молба, че с ответника са  сключили граждански брак  на 04.04.2013г., видно от  удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт№…..  за сключен брак от Общ.С.. От брака си имат родени две деца Н.М.В. с ЕГН********** и Д.М.В. с ЕГН**********. Твърди се, че повече от две години страните са във фактическа раздяла и бракът им бил изчерпан от съдържание. Децата живеели с майка си в  гр.И.Общ.А.. Моли съда да прекрати брака между страните с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.  Моли също: -упражняването на родителските права над децата Н.М.В. с ЕГН********** и Д.М.В. с ЕГН********** да бъдат предоставени на майката К.Г.Х., като децата да живеят при нея на адрес: гр.И.ул…..Общ.А. Обл.В.; -да бъде определен режим на лични контакти и отношения между бащата и децата: всяка първа и трета седмица от месеца от 09h00min. в съботния ден до 19h00min. в неделния ден, с преспиване, и един месец през лятната ваканция, когато родителят, упражняващ родителски права, не е в отпуск; -М.В.Х. да заплаща месечна издръжка в полза на децата Н.М.В.  Д.М.В. чрез тяхната К.Г.Х., в размер на по 110.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2016г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването и. Желае също да и бъде предоставено за ползване семейното жилище на адрес: гр.И.ул......Общ.А. Обл.ВарнИ. С молба от 06.01.2017г. ищцата(чрез процесуалния си представител) заявява, че от раздялата през 2015г. детето живее в гр.И.при нея и тя полага грижи за детето без помощта на ответника. Твърди, че оттогава бащата не е осъществявал контакт с дъщеря си и не е плащал издръжки. Моли съда да остави искането на ответника без уважение, като се постанови местоживеене на детето Н.М.В.  при майка си в гр.И.ул......Общ.А., както и да и се предоставят за упражняване родителските права по отношение на детето и да се присъди месечна издръжка за детето в размер на по 150.00лв., която да се заплаща от ответника. Прави искане за изменение на претенцията за предявения небрачен иск по отношение на размера на претендираната издръжка в полза на детето Н.М.В.  от 110.00лв на 150.00лв. Не претендира издръжка от съпруга си. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име И.. Няма претенция за присъждане на разноски.

            Ответникът М.В.Х.(чрез  адв.Л.И. от ВТАК и адв.Р.И. от ВТАК), не спори, че съпрузите са разделени и че бракът му с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди, че раздялата настъпила през м.януари.2015г., като К.Г.Х. напуснала семейното им жилище в с.Б. Общ.С. и  от тогава двамата не били правили опити да заживеят отново заедно. Ответникът твърди, че след като се запознали в Р.Гърция, заживели заедно в с.Б., но отношенията им били нестабилни. Ищцата  проявявала много капризи и често се сърдила, като често и напускала жилището им и се връщала при своята майка в с.Н.К.Община Нови пазар. След напускането си през м.януари.2015г., се установило, че ищцата имала връзка с друг мъж. Впоследствие заминала за Р.Австрия, като се установило, че била бременна. Ответникът твърди, че не е биологичен баща  на Д.М.В. – роден на ***г. – година и половина след фактическата раздяла на страните, като биологичен баща на детето е настоящия приятел на  ищцата. Оспорва,   че жилището на адрес: гр.И.ул......Общ.А. Обл.В. е семейно жилище по смисъла на СК, като никога съпрузите не били живели в това жилище. Ответникът желае прекратяване на брака с развод и предлага на ищцовата страна да бъде сключено споразумение и преминаване на производството по реда на чл.330 от ГПК(развод по взаимно съгласие). Желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н.М.В., като  на майката бъде определен режим  на лични контакти и отношения с детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 10h00min. в съботния ден до 17h00min. в неделния ден, както и двадесет дни  през лятната ваканция, когато бащата  не е в  платен годишен отпуск. Също така, да бъде осъдена К.Г.Х. да заплаща за детето Н.М.В.(чрез нейния баща) месечна издръжка от по 110.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2016г. до настъпване на законните  основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законовата лихва за времето от датата на възникване на задължението до окончателното му изплащане. Родителските права по отношение на детето Д.М.В. да бъдат предоставени на майката, като на М.В.Х. бъде определен режим  на лични контакти и отношения с детето: всяка първа събота от месеца от 10h00min. до 11h00min.  и с оглед необорената към момента презумпция на чл.61 ал.1 от СК,  М.В.Х. да заплаща за детето Д.М.В.(чрез неговата майка и законна представителка) месечна издръжка от по 110.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2016г. до настъпване на законните  основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законовата лихва за времето от датата на възникване на задължението до окончателното му изплащане. Желае  да  му бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се на адрес: с.Б. ул.....Общ.С.. При непостигане на споразумение между страните, ответникът  моли съда да прекрати брака с развод, като с решението се определи, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака да е на К.Г.Х., при което претендира направените по делото разноски. Моли, до приключване на настоящото производство да се определят привременни мерки по отношение на детето Н.М.В.: -да бъдат възложени за упражняване и родителските права по отношение на детето  на бащата М.В.Х.; -на майката К.Г.Х. бъде определен режим  на лични контакти и отношения с детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 10h00min. в съботния ден до 17h00min. в неделния ден, както и двадесет дни  през лятната ваканция, когато бащата  не е в  платен годишен отпуск; -да бъде осъдена К.Г.Х. да заплаща за детето Н.М.В.(чрез нейния баща) месечна издръжка от по 110.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2016г. до настъпване на законните  основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законовата лихва за времето от датата на възникване на задължението до окончателното му изплащане. Ответникът твърди, че майката не полагала адекватни грижи за детето Н.М.В. и нейните потребности не били задоволени. Майката нямала постоянна заетост и трудови доходи. От своя страна, бащата  работел и получавал месечно възнаграждение, като можел да разчита на помощта на своите родители,  което ще му позволяло да задоволява нуждите на детето. Претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Безспорно е, че М.В.Х.  и К.Г.Х. се запознават през 2011г. През време на тяхното съжителство се ражда Н.М.В. – родена на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, видно от представеното удостоверение за раждане. М.В.Х.  и К.Г.Х. са сключили граждански брак  на 04.04.2013г., видно от  удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт№0005/04.04.2013г.  за сключен брак от Общ.С.. През време на брака си се ражда  и Д.М.В. – роден на ***г. в гр.В., с ЕГН**********, видно от приложените удостоверения за раждане.

            Не се спори, че съпрузите са във фактическа раздяла(повече от две години по признание на К.Г.Х. в исковата молба, а според ответника М.В.Х. - считано от м.януари.2015г.).

            По делото е приложено Допълнително споразумение №4/17.05.2016г. към Трудов договор №18/09.03.0215г., според което М.В.Х.   работи по трудово правоотношение  на  длъжност „работник” в  „Дунав Лизинг”ЕАД  с.Д. Общ.Л.  с основно месечно възнаграждение -  700.00лв.

            С влязло в законна сила(на 25.01.2017г.) Решение№1676/30.12.2016г. по гр.дело№1333/2016г.  на ВОС,  е прието за установено, че  М.В.Х. не е баща  на детето Д.М.В. с ЕГН**********, по  предявен иск с правно основание чл.62 ал.2 от СК, предявен от К.Г.Х. срещу М.В.Х..

           По делото са депозирани два социални доклада по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според проведените проучвания и анкети от Д”СП” гр.С. – Отдел „Закрила на детето” се установява, че при посещението на 28.12.2016г. на дома на бащата  в  с.Б. ул.....Общ.С. детето Н.М.В. е гостувала в семейната среда на баща си(по уговорка между родителите, като бащата се задължил  да  върне детето обратно при майката на детето в гр.И.). Двуетажната  къща е собственост на майката на ответника. М.В.Х. и съжителстващата с него Е.С.М.обитавали втория етаж, състоящ се състои от две стаи, кухня и баня. Жилището е електрифицирано и водоснабдено и с необходимите уреди за бита. При посещението се констатирал много добър контакт на Е.С.М.и детето Н.. Наблюдавала се и много добра психо-емоционална връзка баща-дете. При зададен въпрос на детето дали и харесва при бащата и има ли желание да се върне при майка си, детето Н. отговори, че иска да остане в семейната среда на баща си. Според проведените проучвания и анкети от Д”СП” гр.С. – Отдел „Закрила на детето” към  Д”СП” гр.В. – бюро  А.,   К.Г.Х. съжителства с И.Д.Г. от м.април.2015г. Двамата заминават на работа в Р.Австрия. Непосредствено  преди раждането на детето Д.М.В. се връщат в Р.България и се устройват в гр.И.в едноетажна къща(собственост на родителите на И.Д.Г.), състояща се от кухня, хол, спалня, коридор и баня с тоалетна. Жилището било обзаведено и с подходящите мебели и техника, като условията били подходящи за отглеждане на двете деца в семейството. Майката К.Г.Х. не работела, а съжителстващият  И.Д.Г. работел на частни начала в сферата на строителството, със седмични доходи към 180.00лв. Финансово  били подпомагани от родителите му(пребиваващи в Р.Австрия). Майката К.Г.Х. заявила пред социалните работници, че от м.октомври.2016г. М.В.Х. започнал да заплаща издръжка за детето Н. в размер на по 50.00лв. Становището на О”ЗД” към Д”СП” гр.В. е, че  в интерес на децата е да не променя статуквото им на отглеждане, като предвид възрастта им те се нуждаели от грижите на майката, както и да се поддържат подходящи контакти  на другия родител с децата, който да осигурява и подходяща за възрастта и потребностите им издръжкИ.

            По делото са депозиран допълнителен  соц.доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според проведените проучвания и анкети от Д”СП” гр.С. – Отдел „Закрила на детето” се установява, след раздялата детето Н. останало да живее в семейната среда на майка си, но от един месец, малолетното дете живеело в семейната среда на баща си. Твърди се, че след телефонно обаждане К.Г.Х. споделила на М.В.Х., че се скарала със съжителстващия мъж, който я изгонил от къщата и ищцата с двете деца се настанила в дома на роднини. Тъй като била в невъзможност да отглежда и двете деца помолила бащата да вземе малолетната Н. за известно време при него. Понастоящем детето живее при баща си в с.Б. Общ.С. и посещава детска градина. От този момент детето Н. живеело  в семейната среда на баща си в жилище, собственост на родителите на ответника.  Констатирало се, че се задоволяват адекватно ежедневните потребности на детето, като детето поддържа много добри взаимоотношения с баща си и неговата съжителка Е.М., която подкрепя бащата  в решението му да се грижи за дъщеря си в семейната си среда. В жилището, където живее детето  била осигурена сигурна и безопасна среда, детето не се оставя, без надзор на възрастен. М.В.Х. работи в „Дунав Лизинг”ЕАД с.Д. със заплата около 700.00лв. В същото дружество работи и съжителстващата Е.М., но в различни смени, с цел винаги да има възрастен на разположение на дете при нуждИ. При проведен разговор с детето то споделило, че му харесва повече да живее при баща си, тъй като се чувства спокойно и обичано и не желае да се връща в семейната среда на майка си тъй като споделило, че „батко В. много вика и бие мама”.

            И от двете страни са ангажирани гласни доказателствИ. Св.И. Д.Г. и св.И. Ог.Д. са разпитани по делегация от РС-В., като свидетелите заявяват, че от 2015г. до 05.05.2017г.(датата на разпита)  К.Г.Х. с детето Н.  живеят в гр. И.  в къщата на св.И. Д.Г., с когото майката живее. В този период за детето грижи полагала  майката К.Г.Х., като бащата не е идвал да види детето и не бил давал издръжка. В съдебно заседание на 12.06.2017г. са изслушани също свидетели. Св.И. Д.Г.(повторно разпитан) твърди, че живее с ищцата и детето Н. в  жилището на родителите си. Декларира, че работи  без трудов договор с месечни доходи около 700-800.00лв. С К.Г.Х. са се разделили за един ден, като тя отишла при свой роднина в гр.Белослав и на другия ден се прибрала. Тогава дошъл  бащата на детето, който го взел за което майката дала съгласието си. Признава, че понякога имало кавги между него и ищцата Х., в т.ч. и „един път пред детето”. Св.В. Г.Д.  потвърждава, че от около два месеца детето Н. е при баща си в с.. Общ.С.. Разбрала, че съпругата на М.В.Х. му се обадила да вземе детето, тъй като мъжът, с когото живеела  я изгонил от къщата и нямало къде да живее. Счита, че ответникът и жената, с която живее се  грижат добре за детето(детето било спокойно, прилично облечено…), като и двамата се редували, тъй като работели  на различни смени. Свидетелката твърди, че Н.М.В. споделила пред сина и, че видяла как майка и е била бита от нейния мъж и много плакала. Св.А. Д.К. също  потвърждава, че от около два месеца детето живее при баща си в собствената му къща в с.. Общ.С., kaто разбрал, че мъжът, с когото живеела майката и детето ги бил изгонил от къщата си. Понастоящем, виждал бащата М.В.Х. да води   детето Н. сутрин на детска градина, а вечер го взимала жената, с която бащата живеел в момента. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Същите не са оспорени от страните.

             Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от около две години. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на бракИ.

            Доколкото по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по гр.дело№1333/2016г. на ОС-В. е отречен произходът на детето Д.М.В. с ЕГН********** от М.В.Х., то е оборена презумпцията за бащинство по чл.61 ал.1 от СК(М.В.Х. не е баща на Д.М.В.). С оглед това, с оборване на презумцията за бащинство по отношение на детето Д.М.В., в настоящото производство подлежат на разглеждане въпросите за родителските права, режима на лични отношения и издръжката само по отношение на роденото по време на брака по-голямо дете Н.М.В. с ЕГН**********, за което презумцията за бащинство не е оборенИ.

           И двамата родители на малолетното дете Н.М.В. претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо него и да бъде постановено то да живее при тях. И двамата родители твърдят да са пригодни да упражняват родителските права и да издържат и възпитават детето. Това желание е демонстрирано, както пред социалните работници, така и пред настоящия съдебен състав. От друга страна, данните по делото сочат, че детето също е привързано и към двамата си родители. Съдът, при разрешаване на спора относно родителските права и местоживеенето на едно дете следва да прецени дали детето е подложено на риск в средата, в която живее към момента, до каква степен тази среда би могла да е опасна за неговото развитие - физическо и интелектуално, както и до каква степен всеки от родителите с поведението си е способен да полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. В случая се касае за едно малолетно дете на четири години, което е израснало и отгледано  първоначално в средата на своите родители, а впоследствие в средата, предоставена от майката и съжителстващия с нея мъж. В същото време не са били ограничавани контактите на бащата с детето, като детето възприемало  и тази среда  спокойна и безопасна за него. Животът и здравето му не са изложени на риск, то е обгрижвано и възпитавано по подходящ начин - посещава детска градина, осигуряват му се подходящи социални контакти и не са налице данни, че средата по какъвто и да било начин ограничава възможностите му за развитие в интелектуално и физическо отношение. Не са налице данни, които да сочат, че майката или нейни близки, с които детето живее, с действията си са застрашавали развитието на детето или неговите здраве и живот. Изказаното от детето Н.М.В.  пред социалните работници желание да живее с баща си, не би следвало да бъде водещо при вземане на решението, тъй като на първо място то не е категорично с оглед ниската възраст на детето.  В случая, съдът не е обвързан с мнението на детето, тъй като въпросът за упражняване на родителските права се решава с оглед интереса на детето и неговото желание да живее с някой от родителите е само част от фактическата обстановка, съобразявана от съда при постановяване на решението. И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие. Следва да се има предвид и останалия „отпечатък” в съзнанието на детето Н. от скандалите в дома на съжителстващия с майката мъж в гр.И., което намира израз в споделеното пред социалните работници и пред детето на св.В. Г.Д. - „батко В. много вика и бие мама”. Преживените стресови събития и възприетото насилие в новоизградената семейна среда на майката са породили усещане у детето за емоционална несигурност и тревожност(вероятност за емоционална травма). По делото се установи, че след като майката е помолила бащата да вземе малолетната Н. за известно време при него, считано от м.април.2017г. детето живее при баща си в с.Б. Общ.С. и посещава детска градина. Освен това, бащата има подкрепяща среда в лицето неговата съжителка Е. М.. Констатирано е(от социалните доклади и свидетелските показания на св.А. Д.К. и св.В. Г.Д.), че се задоволяват адекватно ежедневните потребности на детето, като детето поддържа много добри взаимоотношения с баща си и неговата съжителка. Трудно е да се каже, че детето  е могло да изгради силна емоционална приоритетна привързаност(само към единия или само към другия родител). Доколкото обаче съдът отдава приоритет стабилността на единия родител в предоставените условия за живот - необходим дом,  отношение и спокойна обстановка, явяващи се предпоставки за доверие и привързаност от страна на детето и създаване на стабилна среда, в която, предвид и възрастта си, детето вече се е адаптирало. В този смисъл и родителските права спрямо детето Н. следва да се предоставят на бащата, при когото детето да живее. Това в никакъв случай не означава, че майката няма потенциала да бъде добър и отговорен родител, както и да възпита детето в духа на общоприетите човешки ценности. Естествено,  отглеждането на детето следва да бъде осъществено с активното участие на нейната майка, за да се чувства максимално спокойно и емоционално удовлетворено в общуването с всеки от родителите си, въпреки раздялата им.

            На следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични отношения между  майката и детето. Мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето и с двамата родители. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им правИ. Следва да се посочи, че контактите на детето с който и да е от родителите му не могат да се ограничават от здравословни причини, промени в начина на живот на детето(тръгване на детска градина или училище и др.), а само от причини ,свързани с неизпълнение на родителските задължения от страна  на някой от родителите(Решение№291/09.10.2012г. по гр.дело№115/2012г. -  IIIг.о. ВКС). При определяне на режима за личните отношения  следва да се отчетат родителските и възпитателски качества на двамата родители,  като се приеме, че и двамата родители разполагат с родителска годност за правилно отглеждане и възпитаване на детето, съобразил е възрастта и пола на детето - момиче. Следва да се излезе от обичания режим на лични отношения за дете на такава възраст и да се определят по-разширени мерки за лични контакти, предвид нуждата на детето от по-пълноценна връзка с майката, предвид обстоятелството, че от раждането си детето винаги е живяло при нея. Въпреки дистанцираните и охладнели отношения между двамата родители, детето е запазило положителното отношение към майката, като с един по-разширен режим би се съхранила емоционалната и духовна връзка между майката и детето. И след като по закон режимът следва да бъде строго  фиксиран с оглед осъществяване на родителските права на другия родител, съобразено и с отдалечеността на местоживеенето на двамата родители, съдът определя режим на лични контакти  на  майката К.Г.Х. с детето Н.М.В.,  съответно: всяка първа и трета събота и неделя  от месеца, считано от 09h00min. в съботния ден до 18h00min. на неделния ден, като вземането и връщането на детето Н.М.В. следва да се извършва от и в дома, където  живее тя, както и 30/тридесет дни/ през лятото, когато бащата М.В.Х. не е в платен годишен отпуск.

            Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.5 ввр. ал.1 от СК, съдът следва да определи и размера на дължимата издръжка. Възрастта на детето Н.М.В. е 4г.8м. Според трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият издръжката, обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. Съдът намира, същият за основателен съответно в размер на 110.00лв.  месечно. Въпреки, че същият размер издръжка не би могъл да задоволи нуждите на детето, то той е съобразен, както с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, така също и с липса на данни за декларирани доходи на майкатИ. Считано от 01.01.2016г.  размерът на минималната работна заплата  е 420.00лв.  - ПМС№375/28.12.2015г. Считано от 01.01.2017г.  размерът на минималната работна заплата  е 460.00лв., съгласно ПМС№22/26.01.2017г.  С Решение№6122/16.05.2017г. по адм. дело№1566/2017г. Io. ВАС отмени ПMС№22/26.01.2017г.(обн. ДВ бр.11/2017г.) за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017г. на 460.00лв.(Решението на ВАС не е влязло в законна сила). Изложените  съображения мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди К.Г.Х. да заплаща за детето за детето Н.М.В. с ЕГН**********,  чрез нейния баща и законен представител М.В.Х., месечна издръжка в размер на 110.00лв., считано от 07.07.2016г., до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжкатИ. С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

          По смисъла на чл.56 от СК, семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. Тук намира приложение и  Постановление №12/28.11.1971г. на  Пленума на ВС.  За такова жилище по смисъла на закона следва да се счита жилището, което страните са обитавали на адрес: с.Б. ул.....Общ.С.. Не се спори, че това семейното жилище  се ползва от ответника.   В този смисъл и с  оглед волята на страните  ползването на  семейното жилище, находящ се в с.Б. ул.....Общ.С., следва да се предостави на М.В.Х.. Не се установи по делото наличието на друго семейно жилище по смисъла на закона,  в т.ч. и жилището в гр.И.ул......Общ.А. Обл.В., като съдът не дължи произнасяне  относно ползването на такова семейно жилище.

            Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай е налице. По този начин, след прекратяване на брака К.Г.Х. да носи предбрачното си фамилното име – ИвановИ.

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и  по 5.00лв. -  ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист. К.Г.Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд и сумата 158.40лв., представляваща ДТ върху определения размер издръжка по Тарифа за ЗДТССГПК.

            Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжкИ.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 04.04.2013г.,  за който е бил  издаден Акт за сключен граждански брак№0005/04.04.2013г, на Общ.С., между М.В. Х. с ЕГН**********,***, и К. Г. Х. с ЕГН**********,***,  ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото през време на брака К.Г.Х.с ЕГН********** и  М.В.Х.с ЕГН**********, дете Н. М. В. родена на ***г. в гр.Г.О.,  с ЕГН**********, - на бащата М. В. Х. с ЕГН**********,***, при когото детето ще живее.

            ОПРЕДЕЛЯ на майката К. Г. Х. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, режим на лични контакти и отношения  с детето Н. М. В.с ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя  от месеца, считано от 09h00min. в съботния ден до 18h00min. на неделния ден, като вземането и връщането на детето Н. М. В. следва да се извършва от и в дома, където  живее тя, както и 30/тридесет дни/ през лятото, когато бащата М. В.Х. не е в платен годишен отпуск.                       

            ОСЪЖДА К. Г.Х. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА за детето Н.М. В. с ЕГН**********,  чрез нейния баща и законен представител М. В. Х. с ЕГН**********,***, месечна издръжка в размер на 110.00лв./сто и десет лева/, считано от 07.07.2016г., до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и изплащане.

            Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в с.Б. ул.....Общ.С. -  на М. В. Х. с ЕГН**********.

            ПОСТАНОВЯВА К. Г. Х. да носи след  прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име И..

 

            ОСЪЖДА К. Г. Х. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК; сумата 158.40лв./сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща ДТ върху размера на определената  издръжка по Тарифа за ЗДТССГПК; сумата  5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за  служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА М. В. Х. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК; сумата  5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

             Препис от решението да се изпрати на страните

 

                                                                                      Районен съдия: