№ 937
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по упражнена жалба с вх. № 20220719140126 на КР. П. В.,
с ЕГН **********, действащ като заявител по смисъла ан чл. 15, ал. 1, т. 3 от
ЗТРРЮЛНЦ в качеството му на вписан съдружник в търговско дружество –
„С.Ф.“ ООД, с ЕИК ****, чрез процесуалния му представител – адвокат В.
Кръстев срещу Отказ № 20220712161807 от 18.07.2022 г. на длъжностно лице
по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.
№ 20220712161807/12.07.2022 г., с което е заявено за вписване заличаването
на КР. П. В. като съдружник в търговско дружество – „С.Ф.“ ООД, с ЕИК
****.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се
критикуват изведените в охранителния акт мотиви, които според
жалбоподателят противоречат на основни институти на дружественото право.
Опонира се по аргументите на ДЛР, че напусналият доброволно съдружник –
В. не притежава необходимата процесуална легитимация за да инициира
вписване по партидата „С.Ф.“ ООД, с ЕИК ****, в т.ч. и относно промяната в
обстоятелствата свързани с неговото участие в дружеството. При извършване
на необходимото тълкуване на волята на законодателя заложена в нормата на
чл. 125, ал. 2 ТЗ без съмнение трябвало да се заключи, че в хипотеза на
допуснато от дружеството бездействие по отношение изпълнение на
задължението му да заяви факта на прекратеното членство пред регистъра, то
това може да бъде направено от самото засегнато лице – напусналият
съдружник. Тоест същият се явява оправомощен да поиска подобно вписване,
като ДЛР няма основание да го отклони правейки формално позоваване на чл.
15 ЗТРРЮЛНЦ. Споменава се, че в подкрепа на това тълкуване за наличие на
легитимация за лично заявяване на промяната директно от съдружника има
изобилстваща съдебна практика. На следващо място е развита аргументация,
1
че обстоятелството, чието вписване е поискано да бъде извършено е
обусловено от успешно реализиралото се доброволно прекратяване на
членство от страна на съдружника М. по правилата на чл. 125, т. 2 от ТЗ.
Поддържа се, че съдружникът – В. надлежно е отправил писмено
предизвестие до дружеството, посредством което успешно е упражнил
гарантираното му от закона право на едностранно прекратяване на участието
си, като съдружник в персоналния състав на същото. Предизвестието до
„С.Ф.“ ООД и успешно връчено на адресата му на 11.04.2022 г. Следователно
искането подадено до ДЛР било редовно и правно издържано, като
отрицателното произнасяне не кореспондирало на обстоятелствата
разкриващи се от документите приложени към заявлението, както и от
приложимите правила на дружественото право уредени в ТЗ, респективно
нормативните изисквания разписани в ЗТРРЮЛНЦ. Мотивирайки се с
гореизложените съображения жалбоподателя иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания отказ на АВ, и същевременно даде
указания към длъжностното лице по регистрацията да впише заявената
промяна по партидата на „С.Ф.“ ООД.
Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт К. изразява становище по депозираната жалба, като сочи тя да е
неоснователна. Навеждат се конкретни съображения в подкрепа на
аргументите на ДЛР, че доброволно напусналият съдружник не се явява
оправомощено лице разполагащо с процесуална легитимация да заявява
вписвания по реда на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. По тази причина атакуваният
отказ се явявал законосъобразен, а подадената против него жалба от
съдружника – В. била неоснователна и като такава следвало да се остави без
уважение.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Отказ № 20220712161807 от 18.07.2022 г.на АВ – ТР е мотивиран с
приетото от длъжностното лице по вписванията обстоятелство, че
напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е носител на
самостоятелно процесуално право да поиска сам – в лично качество да бъде
заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството, което е
напуснал, без да е от значение дали обективно са се реализирали
предпоставките за уважаване на едно такова искане по същество.
Депозираната от КР. П. В. жалба е допустима, доколкото е подадена в
установения за това процесуален срок, изхожда от легитимирано да обжалва
отказа на ДЛР лице и има за предмет подлежащ на съдебен контрол
отрицателен охранителен акт.
Жалбата е основателна.
Със заявление вх. № 20220712161807/12.07.2022 г. от заявителя – КР. П.
В. е поискано вписване на промени по партидата на „С.Ф.“ ООД, изразяващи
се в това да се впише заличаването на В. като съдружник в цитираното
търговско дружество, поради настъпило доброволно прекратяване на
членството му.
2
На първо място съдът не споделя аргумента на длъжностното лице по
регистрация към АВ, че самото заявление е подадено от неоправомощено
лице. Заявлението изхожда от съдружника – К.В., който поддържа, че
успешно се е възползвал от преобразуващото си право да прекрати
доброволно членството си в дружеството. При заявление за вписване
заличаването на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ,
заявлението може да бъде подадено от самия напускащ съдружник,
респективно-от упълномощен от него адвокат. Предвид това, че в ТЗ е
предвидена процедура по едностранно и доброволно напускане на
съдружник, то следва да се приеме, че същият има самостоятелно право
/лично или чрез пълномощник/ да заяви вписване в ТР на напускането му,
защото в противен случай напускащият съдружник се поставя в зависимост
от волята на дружеството, което желае да напусне и на практика не би могъл
да реализира правата си докрай, ако дружеството бездейства, въпреки
направеното съгласно нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ предизвестие и изтеклия
срок на същото. Налице е приложение по аналогия на правилото на чл. 141,
ал. 5 ТЗ, в което на управителя желаещ освобождаване подобно правомощие
за лично заявяване е предоставено, като няма основание да се прави
разграничение между правното положение, в което са поставени управителя и
съдружника, тогава когато искат да преустановяват възложения им мандат,
респективно участието си в дружество.
Съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружникът в дружество с ограничена
отговорност може да прекрати участието си в дружеството с писмено
предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена
воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне
доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие.
Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е
волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в
рамките на определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на
чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор.
Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в
разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от
отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото
предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника
да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското
дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в
момента на изтичане на срока на предизвестието, в който смисъл решение №
46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, ІІ Т. О. на ВКС
Същевременно с решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620/2015 г.
по описа на САС е прието, че заличаването в търговския регистър на
съдружника има само декларативно действие и то трябва да бъде сведено до
знанието на всички, предвид придадената от закона публичност на факта,
съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Въпреки, че
формално става въпрос за настъпила промяна в дружествения договор, то
именно поради обстоятелството, че тя не е резултат от волята на общото
3
събрание, решение за вписване на промяната досежно членския състав не се
изисква, а доколкото са необходими решения на този орган за следващите се
промени в капиталовата структура, то те са въпрос на организация и
приоритет изцяло в компетентност на дружеството. Нито съдружникът може
да бъде възпрепятстван от декларирането в търговския регистър на факта на
прекратеното членство, нито е допустимо да се упражнява натиск спрямо
дружеството, кога и как то да взема решенията си, при условие че в закона
липсва подобна обвързаност между процесните обстоятелства.
В случая е налице редовно уведомление извършено до „С.Ф.“ ООД,
видно от представеното към заявлението писмено предизвестие датиращо от
08.04.2022 г. изхождащо от съдружника – К.В., което със съдействието на
ЧСИ – М. Петков на 11.04.2022 г. е било получено от служител на
дружеството адресат на изявлението - „С.Ф.“ ООД, като с това действие е
поставено началото на тримесечния срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Съответно с
изтичането на този срок, което е станало факт на 11.07.2022 г. членственото
правоотношение между съдружника - В. и търговското дружество трябва да
се, счита за прекратено. Без съмненни едностранното волеизявление за
прекратяване на членството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е достигнало до
своя адресат и проявило правните си последици, като към момента на
подаване на заявлението пред Агенция по вписванията е изтекъл предвидения
в закона три месечен срок от получаването му.
С оглед изложеното съдът счита, че постановеният отказ на
регистърния орган АВ-ТР за заличаване на КР. П. В., като съдружник в
търговско дружество - „С.Ф.“ ООД следва да бъде отменен, поради неговата
незаконосъобразност и на ДЛР се даде указание за извършване на заявеното
вписване.
По отношение на искането за разноски формулирано от жалбоподателя
- В., съдът намира, че новата разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ
гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на
ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова, като
Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК по
това производство, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК
разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това производство
следва да останат за негова сметка. В този смисъл е формирана и практика на
горестоящата инстанция, а именно решение №117/04.03.2021г. на САС, ТО,
5ти състав по т.д.№169/2021г. и др. Предоставянето на възможност за отговор
на АВ не прави производството спорно и не изменя характера му, за да се
следват разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20220712161807 от 18.07.2022 г. на длъжностно
лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление
с вх. № 20220712161807/12.07.2022 г., което е подадено от КР. П. В., с ЕГН
4
**********, действащ като заявител по смисъла ан чл. 15, ал. 1, т. 3 от
ЗТРРЮЛНЦ в качеството му на вписан съдружник в търговско дружество –
„С.Ф.“ ООД, с ЕИК ****.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по
вписванията – Търговски регистър да извърши поисканото със заявление вх.
№ 20220712161807/12.07.2022 г. заличаване на КР. П. В., с ЕГН ********** в
качеството му на съдружник в търговско дружество – „С.Ф.“ ООД, с ЕИК
****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
седемдневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5