Определение по дело №609/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 641
Дата: 5 октомври 2022 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20221800500609
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Н.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от Т. С. И. от гр.
С. срещу определение от 09.03.2022 г. по гр.д. № 615/2018 г. по описа
на РС – К., с което е отхвърлена като неоснователна молбата й с вх. №
260396 от 18.03.2021 г., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на решение № 260014 от 18.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 615/2018 по описа на РС- К., в частта му относно присъдените
разноски. Жалбоподателката релевира оплаквания, че не е дала повод
за завеждане на делото и разноските следва да се възложат върху
ищците. Моли да бъде отменено обжалваното определение и
разноските останат в тежест на ищците.
В срока за отговор адв. Д. Д. – пълномощник на ищците,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски в размер на 200, 00 лева за адвокатско възнаграждение,
съобразно представен списък.
От фактическа страна съдът констатира, че с решение № 260014
от 18.02.2021 г., постановено по гр. д. № 615/2018 г. по описа на РС-К.
е признато за установено по отношение на А. Н. Г., И. Н. Г., Т. С. И.,
1
В. И. Г., З. Н. Г., Й. Г. С., К. Г. Н. и Д. К. Н. – н-ци на Т. И. Г., че Г. Г.
А. и Н. Г. Й. са собственици по давностно владение на поземлен имот
с идентификатор № 23707.24.3 в землището на с. Д., общ. К., м.
„Гърна орница“, с площ от 6499 кв.м., трайно предназначение
земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земя 10,
предишен идентификатор няма, номер по предходен план 024003,
съседи: 23707.24.419, 23707.24.4, 23707.57.16, 23707.21.9902,
собственици Т. И. Г., Решение за възстановяване право на собственост
в стари реални граници № 108А от 26.04.1995 г., издадено от ОСЗ гр.
К., няма данни за носители на други вещни права и сгради попадащи в
имота. С постановеното решение А. Н. Г., И. Н. Г., Т. С. И., В. И. Г.,
З. Н. Г., Й. Г. С., К. Г. Н. и Д. К. Н. са осъдени да заплатят солидарно
на Г. Г. А. и Н. Г. Й. разноски в размер на 1697 лева.
На 18.03.2021 г. от ответника Т. С. Й.а е депозирана молба, с
която прави искане за изменение на постановеното решение в частта
за разноските, като същите останат за сметка на ищците. Позовава се
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК с твърдения, че не е оспорила
иска, тъй като този иск вече бил решен на три инстанции, а отделно от
това искането й за прекратяване на делото било оставено без
уважение.
С определение от 09.03.2022 г., предмет на настоящата проверка,
РС-К. е оставил без уважение молбата. Съдът е посочил, че от ищците
е представен списък по чл. 80 ГПК, в който подробно са посочени
сторените разноски в размер на 1697,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Частната жалбата на Т. С. И. срещу определението от 09.03.2022
г. по разноските е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
На първо място, съдът не присъжда разноски служебно, а само
2
по изрично искане на страните, с оглед на провъзгласения в чл.6 от
ГПК основен принцип на диспозитивното начало, важащ за всички
съдебни производства. Претенцията за разноски, макар и обусловена
от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна
последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по
който се произнася, само, след като бъде сезиран.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат в тежест на
ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, като двете предпоставки са
кумулативни.
От материалите по делото не се установява, че ответника Т. С. И.
е признала иска. Тъкмо напротив, с молба вх. № 3648/24.08.2018 г. е
възразила по допустимостта на исковото производство, с твърдения,
че спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 737/2012 г.
по описа на РС-К.. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Ищците са направили изрично искане за присъждане на
разноски, представили са списък по чл. 80 ГПК /л. 228 от делото на
РС-К./, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК са
им присъдени такива от първоинстанционния съд.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
В производството по чл. 248 от ГПК не се
дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора
(включително и разноски за адвокатско възнаграждение), както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното
производство. По въпроса за разноските в производството по чл. 248
от ГПК има формирана трайна съдебна практика (Определение
№ 493/ 26. 10. 2016г. по гр. д. № 4088/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС;
Определение № 683/ 21. 12. 2015г. по ч. гр. д. № 5089/ 2015г. на 3-то
гр. отд. на ВКС; Определение № 296/ 15. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 1758/
3
2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/ 20. 05. 2016г. по
ч. гр. д. № 1847/ 2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС;), според която се
приема, че в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски
на страните. Този извод на ВКС се мотивира с обстоятелството, че
производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер, а е
функционално свързано с производството по съществото на спора.
Ето защо, независимо от отхвърляне на частната жалба, съдът не
присъжда разноски на ответника по жалба Г. Г. А. за настоящото
производство.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Т. С. И. от гр. С.,
срещу определение от 09.03.2022 г. постановено по гр.д. № 615/2018 г.
по описа на РС – К..

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т.
2, предл. 1 ГПК пред Върховния касационен съд на Р България в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4