О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1300
гр. Бургас, 10.07.2019
г.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание на десети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Диляна Йорданова
като разгледа гр.дело № 776 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по редовна и допустима искова молба от Е.Н.Д. и П.Н.Д.,***
, съдебен адрес ***-адв. Р.С., с която са предявени против
Н.С.З. *** , обективно кумулативно съединени искове по чл.30, ал.1 от ЗН за
намаляването до размер на ¼ ид.ч. по отношение
на всеки един от ищците, необходим за допълване на запазените им части от
наследството на Николай Петров Д. на извършеното от завещателя саморъчно
завещание от 29.04.2018г. с предмет ½ идеална част от самостоятелен
обект апартамент с идентификатор №07079.610.134.1.4 по КККР на гр. Бургас,
както и искове по чл. 42, ал. 1, б.
"б" във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Закона за наследството за прогласяване на нищожността на
саморъчно завещание от 21.07.2018г. на Николай Петров Д.,***, починал на
02.09.2018г., при условията на евентуалност искът за нищожност на второто саморъчно
завещание е съединен с иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляването до размер на
¼ ид.ч. по отношение на всеки един от ищците,
необходим за допълване на запазените им части от наследството на Николай Петров
Д. на извършеното от завещателя второ саморъчно завещание от 21.07.2018г. Ищците твърдят, че са наследници по закон на общия
наследодател Никола Петров Д., който е техен баща, а ответницата е негова съпруга. Посочват, че
след смъртта на баща си са узнали, че той е направил две завещания в полза на
ответницата. Поддържат, че с първото саморъчно завещание, съставено на
29.04.2018г. и оставено за съхранение при нотариус Огнян Желев, Никола Д. е
завещал собствената си ½ идеална част от самостоятелен обект,
представляващ апартамент с идентификатор №07079.610.134.1.4 по КККР на гр.
Бургас, като въз основа на обявеното от нотариуса завещание ответницата Н.З. се
е снабдила на 29.10.2018г. с констативен нотариален акт за собственост №197 по
нотариално дело №465/2018г. на нотариус Огнян Желев, с район на действие БРС. В
уточняваща молба от 10.05.2019г. ищците конкретизират, че претенцията им по
отношение на първото завещание от 29.04.2018г. се свежда до намаляване на
завещателното разпореждане до размера на запазената им част, която е по
¼ ид.ч. за вески един от ищците. С второ
завещание, съставено на 21.07.2018г. и обявено от нотариуса на 29.10.2018г.,
завещателят се е разпоредил полза на ответницата с всички недвижими имоти,
които притежава, пари и ценности. Ищците твърдят, че второто завещание е
нищожно, изготвено в нарушение на изискването на чл.25, ал.1 от ЗН, като текстът
в самото завещание, както и подписът под него, не са изпълнени от
наследодателя. При условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен иска
за нищожност на завещанието от 21.07.2018г., молят то да бъде намалено до
размера, необходим за допълване на запазена им част, възлизаща на ¼ ид.ч. за всеки ищец. Молят да бъде отменен издадения в
полза на ответницата констативен нотариален акт №197 по нотариално дело
№465/2018г. на нотариус Огнян Желев, с район на действие БРС. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове.
Възразява, че с извършеното универсално завещание не са накърнените запазените
части на ищците. Развива доводи, че при определяне на наследствената маса
следва да се вземат предвид дарените на ищците имоти от наследодателя през
1998г. с нотариални актове №46 по нот.дело№4351/1998г.
и №45 по нот.дело№4349/1998г., според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване
на наследството. Посочва, че второто завещание е действително и е породило
правно действие, като не страда от посочените в исковата молба пороци. Моли да бъдат
задължени ищците да представят актуално удостоверение за данъчна оценка на
имота в гр. Бургас-предмет на първото завещание.
Предявени са искове с правно основание чл. 42, ал. 1, б.
"б" във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Закона за наследството и по чл.
30 от Закона за наследството, които са допустими.
На основание
чл. 154 от ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения, както и връзките между фактите. Ищците при
пълно и главно и доказване следва да установят качеството си на наследници на наследодателя към
момента на смъртта й, както и, че се явяват наследници по закон с право на запазена
част, призовани към наследяване. За
да се определи размера на запазената и разполагаемата част от наследството на техния
наследодател, е необходимо да се установи какви имущества са принадлежали на
наследодателя, които следва да се включат в масата на наследството. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест, ищците следва да
установят при пълно и главно доказване размера на наследствената маса. Те трябва
да докажат какво имущество влиза в наследствената маса, за да може да се
прецени, какъв е обемът на подлежащото на намаление разпореждане и какво е
стойностното изражение на запазената и разполагаемата част от наследството,
като ответницата също има интерес да установи, че в наследството се включват и
други имущества, формиращи елементи от наследствената маса. В тежест
на ответницата е да установи какво друго имущество следва да се включи в масата
по чл.31 от ЗН. При образуване на наследствената маса следва
да се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. След това да се прибавят
към нея даренията с изключение на обичайните такива, според тяхното положение
по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на
наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите, като
в тежест на ответницата е да установи твърденията си за извършени дарения от
наследодателя в полза на ищците, както и да установи положението на дарените
имоти по време на подаряването им, както и стойността им към откриване на
наследството. Съдът указва на ответницата, че доколкото са й завещани няколко
имоти, съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗН намалението се извършва по неин
избор, като в случай, че не упражни избор до приключване на първото съдебно
заседание, съдът ЩЕ приложи служебно разпоредбите на чл. 32-33 от ЗН и ще
намали завещателните разпореждания съразмерно. При
оспорване на автентичността на завещанието, доказателствената тежест за
установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната,
която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал. 3,
изр. последно ГПК, т.е. от ответната страна, като
същата не представя доказателства.
По делото липсват ненуждаещи се от доказване
обстоятелства или безспорни в отношенията
между страните факти.
Приложените към
исковата молба и отговора писмени доказателства са относими
и допустими към правния спор, поради което следва да бъдат допуснати.
В
производството по чл. 30 от ЗН задължение на съда е служебно да определи
наследствената маса, поради което следва да бъде назначена съдебно-икономическа
експертиза, която след запознаване с материалите по делото, съобразяване с исковата
молба, отговора и приложените от страните към тях доказателства и след извършването на оглед на завещаните и
дарените имоти, да определи към момента на откриване на наследството
–стойността на наследствената маса, включваща цялото имущество на
наследодателя, което му е принадлежало към датата на смъртта, като се определи
към този момент средната пазарна стойност на завещаните на ищцата недвижими имоти
и движими вещи. Следва да се определи и средната пазарна стойност на дарените
на ищците недвижими имоти към момента на откриване на наследството според тяхното
положение по време на подаряването, /без да се вземат предвид последващите след
дарението подобрения в имота/, като даренията с изключение на обичайните такива
да се прибавят от вещото лице към наследствената маса. В случай, че частта, с
която може да се разпорежда наследодателят в полза на преживялата съпруга е
½ и запазената част на всеки един от ищците е 1/4 да се определи
паричния им еквивалент от наследствената маса, както и да се определи дали стойността
от активите на наследството, която всеки от ищците получава като надарен е по-ниска от размера на запазената му
част от наследството. Вещото лице да пресметне цената на завещаните имоти и към момента на изготвяне на заключението,
с оглед евентуалното приложение на чл. 36, ал.1 от ЗН, предвиждаща заветникът да възмезди наследника с пари според цената по
време на намаляването. Вещото лице следва да изготви вариант на заключението дали е
накърнена запазената част от ищците и в случай, че второто завещание е нищожно
и не е произвело действие.
По искането на ответника за събиране на гласни доказателства съдът
ще се произнесе в първото по делото заседание след становище на ищеца оспорва
ли увеличението на наследството от ответника приживе на наследодателя, както и
извършените подобрения от ответника в имота след откриването на наследството.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства към исковата молба и отговора.
НАЗНАЧАВА
съдебно-икономическа
експертиза, със задачи формулирани в мотивната част
на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Милица Янчева Пилашева,
която да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит в
размер на 400 лв., от които 300 лв. от ищците и 100 лв. от ответницата в
едноседмичен срок от съобщението.
ДАВА възможност на страните да формулират допълнителни задачи по
назначената съдебно-икономическа експертиза и на ищците да формулират задачи по
исканата съдебно-графологична експертиза в срок
първото съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
НАПЪТВА
страните към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 27.09.2019г.
от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се
връчи на страните, на ищците – с препис от отговора.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: