№ 2323
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506648 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20056244 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 45975/2020 г. на СРС, 174 с - в е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213 КЗ (отм.), че
Агенция „П.И.а", ЕИК ******* дължи на ЗК „Л.И." АД, ЕИК ******* сумата от 125, 59 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Автокаско" обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 29.02.2016 г. около 18:40 часа в гр. София, ведно със законната лихва
от 20.11.2019 г. - подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 66518/2019 г. на СРС, 174 с-в и ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното
производства.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника АПИ, чрез
представителя му, в която излага множество доводи, че е незаконосъобразно
постановено, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че протокола за ПТП от
29.02.2016 г. е непълен и противоречив. В него липсва пълно и точно описание на
механизма на произшествието. В жалбата се обсъжда подробно съдържанието на
протокола, като се поддържа, че не е подписан от представител на ответника, за се
ползва с материална доказателствена сила срещу него. В протокола не е описан
размера на препятствието и местонахождението му. Неправилно съдът е кредитирал
частни свидетелстващи документи, които не се подкрепят от свидетелските показания.
Излага съображения, че не е установено, че произшествието е настъпило по описания
от ищеца начин, нито скоростта, с която се е движило МПС и дали тя е съобразена с
пътните условия. Механизмът на произшествието и причинната връзка на вредите с
него не може да се установи категорично и от САТЕ, която се основава само на
1
твърденията на ищеца относно настъпване на ПТП. Водачът не е тестван за алкохол
или упойващи вещества, не са събрани доказателства дали не са налице умишлени
действия на водача. Неправилен е изводи на СРС за наличие на покрит риск, като се
поддържа, че застрахователната полица не установява основанието за заплащане на
обезщетение. Съдът не обсъжда множеството възражения на ответника относно
застрахователния договор и неговото изпълнение, доколкото той не е страна по това
правоотношение. В обобщение ответникът поддържа, че неоснователно СРС е приел,
че са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност, като не е
осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Не е установено дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са във връзка с изпълнението
на това задължение. По тези и множество други съображения, моли да се отмени
решението и да се отхвърли иск изцяло. Претендира разноски, като прави възражение
за прекомерност на разноските на ищеца.
Въззиваемата страна - ищецът ЗК „Л.И.“ АД, чрез представителят си, оспорва
жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е
правилно, мотивирано и законосъобразно. В съответствие със събраните доказателства
СРС е приел, че АПИ е отговорна за поддръжката на процесния участък от пътната
мрежа, в който е реализирано произшествието, като виновното бездействие на нейните
служители е довело до настъпване на вредоносния резултат. Обосновано СРС е приел,
че вредите са в пряка причинна връзка с ПТП. Сочи, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, който се полза с материална доказателствена сила
и всички факти, отразени в него и възприети от длъжностното лице, следва да се
кредитират като станали, както е приел и състава на СРС. Поддържа, че ПТП е
посетено на място от органите на Пътна полиция и в протокола са отразени
непосредствено възприетите от тях факти около настъпването на произшествието. Те
се подкрепят от неоспореното заключение на САТЕ и от показанията на свидетеля
Е.П., водач на увреденото МПС. Моли да се остави жалбата без уважение, като се
потвърди решението на СРС. Претендира разноски по делото съгласно списък, в това
число за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното:
В рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка
на валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По
законосъобразността му е обвързан с доводите изложени във въззивната жалба, като
следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.
Въззивният съд приема, че оспореното решение е валидно постановено и
допустимо, постановено при обсъждане на събраните по делото доказателства и при
изяснена фактическа обстановка от СРС, която настоящият състав не намира за
необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника във въззивната
жалба, настоящият състав намира следното :
СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., приложим към датата на
настъпване на процесното ПТП на 29.02.2016 г., а не както е посочил СРС чл. 213, ал.
2
1 КЗ (отм.). Посочената погрешна квалификация не влияе на законосъобразнотта на
решението, доколкото става въпрос за норма с аналогично съдържание и предпоставки
за прилагане по отменения КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, както и съгласно чл. 213, ал.
1 КЗ (отм.), с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя на работата на трето
за спора лице. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) АПИ се
основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга -
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
По делото се установява, че между ищеца и увреденото лице е сключен валиден
договор за застраховка „Каско“, по силата на който и в срока на действие на договора,
след настъпване на застрахователното събитие (повредата на застрахованото МПС),
застрахователят (ищец) е изплатил на застрахования обезщетение за действително
причинените вреди. От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи
от фактическия му състав : деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани
от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил на собственика на
автомобила застрахователно обезщетение в размер на сумата 115, 59 лв. с преводно
нареждане 30.03.2016 г., без ликвидационни разходи. От този момент за ищеца
възниква суброгационното право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на
застрахования срещу ответника.
Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на СРС, че в случая са
доказани условията за ангажиране отговорността на ответника АПИ за въстановяване
на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото МПС.
Във връзка възражението на ответника в жалбата относно редовността и
доказателствената стойност на протокола за ПТП съставен от органите на полицията, в
допълнение към изложеното от СРС въззивният съд намира следното :
В процесния протокол за ПТП е отбелязано изрично, че актосъставителят е
посетил произшествието. В схемата към протокола е отбелязана дупката на пътното
платно, станала причина за произшествието.
3
Според чл. 125 а ЗДвП Чл. 125 а, ал. 1 службите за контрол на Министерството
на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на
пътнотранспортното произшествие. В случая органите на МВР са съставили протокол
за ПТП само на увредения водач, участник в произшествието, в съответствие с чл. 125,
т. 8 от ЗДвП. Във въззивната жалба неоснователно се твърди, че протокола е следвало
да състави с участието и на представител на АПИ или е следвало да се връчи на
агенцията. Не е налице такова нормативно изискване, тъй като АПИ не е участвала в
ПТП. Нейната отговорност се ангажира на друго основание.
Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото
удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред
длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът,
може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с
всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В
посочения смисъл е последователната практика отразена в решение № 24 от 10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II TO, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II
TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.)
В случая автентичността на протокол за ПТП, удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда, по който е съставен акта не са оспорени по предвидения в
закона ред - в производство по реда на чл. 193 ГПК. При липса на надлежно оспорване,
материалната доказателствена сила на протокола следва да бъде зачетена и съдът
следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните
обезщетения по застраховка „каско“ настоящият състав намира, че ответникът не може
да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по
застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на
такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице.
Неоснователно е и възражението на ответника срещу механизма на ПТП, описан
в протокола, като съдът намира, че в производството е доказано, че вредите по
увреденото МПС са причинени от попадането му в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно от републиканската пътна мрежа.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че при съвкупен анализ на събраните
доказателства, в това число - протокола за ПТП, приетата и неоспорена САТЕ и
свидетелските показания, може да се обоснове извод, че механизмът на
произшествието е установен. Според експертизата уврежданията по МПС, описани от
застрахователя, се намират в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
Механизмът се подтвърждава и от показания на свидетеля – водач на увреденото
МПС - Е.П., които въззивният съд също кредитира като непосредствени и
кореспондиращи с останалите писмени доказателства. Свидетелят си спомня, че през
февруари 2016 г. на моста над бул. «Ботевградско шосе» на околовръстното, при
4
престрояване за излизане (влизане) от (в) София, е попаднал в необезопасена дупка на
пътното платно, която е била с огромни рамери и доста дълбока - виждала се е даже
конструкцията на моста. Според показанията му е било тъмно и дупката е била с
размери от 60 на 60, поради което не е успял да я види преди ПТП, а само е чул удара.
Посочва, че се е движил с малка скорост, тъй като времето е било мокро.
Възраженията на ответника, че водачът е имал възможност да избегне (заобиколи)
препятствието също са неоснователни. Действително, водачите са длъжни съгласно чл. 20
ЗДвП да се съобразяват с пътните условия при избиране скоростта на движение. По делото
не се установява водачът на увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните
условия скорост. Освен това, в съдебно заседание пред СРС на 09.02.2021 г., вещото лице по
САТЕ е отговорило, че дупката се е намирала в дясното пътно платно и разположението й
не е позволява безпрепятствено преминаване през нея, без попадане на двете оси на МПС.
При това въззивният състав споделя изводите на СРС, че водачът на автомобила не е можел,
а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне препятствието. От
негова страна не е направено нарушение на правилата за движение и възражението за
съпричиняване на вредата е неоснователно. Причина за произшествието е единствено
необозначената дупка на пътното платно.
На следващо място, относно ангажиране отговорността на ответника АПИ
следва да се посочи, че Законът за пътищата (ЗП) дели пътищата (чл. 3), на
републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските
пътища, или с улиците. В чл. 8, ал. 2 ЗП е предвидено, че пътищата са публична и
частна собственост, а републиканските пътища са изключителна държавна
собственост.
Не е спорно, че участъка от пътя, на който е настъпило ПТП – Околовръстен път
- София, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
неговото управление е предоставено на АПИ към Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, която осъществява своята дейност чрез специализираните
си звена - областните пътни управления.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 и 3 от ЗП Агенцията осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Агенцията и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за
прилагането на закона. В резултат на бездействието на ответника по изпълнение на
законовите му задължения му съгласно чл. 19 ал. 1 и чл. 30, ал. 1 и 3 от ЗП за
управление, поддържане и ремонт на републиканските пътища и осигуряване на
безопасното движение по тях, е настъпило процесното ПТП.
Въззивният състав споделя решаващите изводи на СРС, че при процесното ПТП
са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради
което ответникът дължи репариране на действително причинените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Доколкото САТЕ е установила, че вредите по средни пазарни цени към момента
на ПТП са в по - голям размер от обезщетения от застрахователя - т. е. в размер на 170,
40 лв., главният иск е изцяло основателен за сумата от 125, 59 лв. (с ликвидационни
разходи), както е приел и СРС. Законосъобразно и в съответствие със събраните по
5
делото доказателства искът за установяване на вземането е уважен изцяло.
Понеже мотивите на въззивният състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
решението следва да се потвърди, както и постановено. Разноските, присъдени за СРС,
са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски от
ищеца. Доколкото изходът от спора няма да се промени, не е налице основание за
промяна на решението и в частта по разноските.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна - ищец. На
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. със ЗПП, съдът присъжда в полза на ищеца
100 лв. юрисконултско възнаграждение - ищецът е депозирал писмен отговор на
жалбата и е изпратил процесуален представител в съдебно заседание.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20056244 от 02.03.2021 г. по гр. д. №
45975/2020 г. на СРС, 174 с - в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК и ЗПП, Агенция П.И.а, ЕИК *******,
с адрес : гр. София, бул. „******* да заплати на ЗК „Л.И." АД, ЕИК *******, с адрес : гр. София,
бул. „******* ******* А юрисконултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивното
производсвто, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6