Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2158 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна срещу
Решение № 1154/12.06.2019 г. на Варненски районен съд, VІ състав, постановено
по н.а.х.д. № 1530 по описа на съда за 2019 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 415908-F392929/06.03.2019 г. на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните
правила при преценката на фактите и доказателствата, което е довело до
неправилни изводи. По-конкретно касаторът оспорва извода на районния съд за
допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, засягащи правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Оспорва и извода за недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Счита, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана
отговорността на лицето, като моли решението на районния съд да бъде отменено и
да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът в касационното производство, Я.Л.М.
счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за
правилно и законосъобразно, като моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление № 415908-F392929/06.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Варна, с което на Я.Л.М. за нарушение на чл. 180, ал. 1 и 2 от ЗДДС, вр. чл.
86, ал. 1 и 2 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 11 977,75 лева.
От събраните доказателства районният съд е
установил от фактическа страна, че служители на ТД на НАП – Варна са извършили
на М. проверка относно наличие на основания за регистрация по ЗДДС, завършила с
протокол от 18.05.2018 г. Предходна проверка на същото основание също била
правена, за което бил съставен протокол от 15.12.2017 г. В хода на проверката
било установено, че през периода 01.01.2016 до 30.04.2018 г. М. реализирал
приходи от продажба на стоки чрез доставка на стоката до клиент посредством
куриерска фирма и заплащане чрез наложен платеж. Тези продажби били счетени за
независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС и
съответно, за водещи до облагаем оборот. Към 30.11.2016 г. било прието, че
облагаемият оборот от продажбите на М. е в размер на 52 182,67 лева и той
е имал задължението по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията към тази дата) да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 14.12.2016 г. Такова
заявление не било подадено. Поради това органите приели, че от 29.12.2016 г.
(най-късната дата, когато М. би трябвало да е регистриран по ЗДДС) до 31.03.2018
г., когато е отпаднало основанието за регистрация, реализираният от М. облагаем
оборот от продажба на стоки бил в размер на 70 318,50 лева, неначисленият
ДДС за който бил в размер на 11 719 лева.
Неподаването на заявление за регистрация
било възприето като административно нарушение, като на 08.06.2018 г. до М. била
изпратена по електронен път покана за явяване за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Поканата била получена на 09.06.2018
г. от М., който уведомил проверяващите с писмо, че отсъства от гр. Варна до
27.07.2018 г. и ще се яви след това. На 04.07.2018 г. актът за установяване на
административно нарушение бил съставен в отсъствието на М. на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. Нарушението било квалифицирано по чл. 180, ал. 1 и 2, вр. чл.
86, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Покана за явяване за връчване на акта била изпратена по
електронен път на 04.07.2018 г., получена била на следващия ден, но М. не се
явил. На два пъти адресът на М. бил посещаван от служители на ТД на НАП за
връчване на акта, но не бил намиран. С резолюция от 06.08.2018 г.
производството било спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
Актът бил връчен лично на М. на 23.01.2019
г., като въз основа на акта, на 06.03.2018 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което били възприети по-голямата част от
констатациите в акта, с изключение на размера на реализирания оборот и
съответното му ДДС. Оборотът бил изчислен на 71 866,50 лева, а
неначисленото ДДС на 11 977,75 лева, тоест в по-голям размер от посочените
в акта за установяване, и съответно санкцията по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС била определена на 11 977,75 лева.
При така установените факти, районният съд
приема, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, но при съществени
процесуални нарушения.
Първо,
районният съд приема, че наказателното постановление е издадено след изтичане
на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като излага мотиви, че липсват данни за
щателно издирване на нарушителя, а самият той е уведомил, че отсъства в
определения период поради командировка. Във връзка с щателното издирване се
позовава на тълкуването, дадено от ВКС в практиката му по чл. 269, ал. 3, т. 2
от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК - отм.), приложим по препращане от чл. 84
от ЗАНН, за естеството на издирването и компетентните да проведат такова
издирване органи, доколкото правилата за връчване по ДОПК не се прилагат в
административнонаказателните, а само в административните производства по
кодекса. Районният съд констатира, че на разположение на съответните служители
на НАП са били телефон на нарушителя и данни за местоработата му, които не се
установява да са били използвани, за да бъде намерен за целите на връчването на
документи в административнонаказателното производство. Съответно приема, че
актът, съставен в отсъствието на нарушителя, не му е връчен по реда на чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН и не обосновава спиране на производството.
Второ,
районният съд счита, че не са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
за пълно, ясно и точно описание на фактите и обстоятелствата, свързани с вмененото
на лицето нарушение. Посочва, че в наказателното постановление са променени
твърденията в акта за установяване на нарушението относно облагаемия оборот,
без да е уточнено на какво се дължи това, а в същото време постановлението
препраща към таблица, приложена към акта за установяване на нарушението. В
същото време не са изложени мотиви защо тези суми са счетени за облагаем
оборот, доколкото са събрани данни, че те постъпват по различен начин в
имуществото на лицето и на различни основания, които не са посочени като
продажби.
Трето,
различните стойности на облагаемия оборот и неначисления ДДС в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление водят
до налагане на административна санкция по неповдигнато обвинение, тъй като тези
стойности са съществени елементи от обективната страна на нарушението по чл.
180, ал. 2 от ЗДДС. Районният съд счита, че именно поради своята същественост
за фактическото положение и за определяне на размера на санкцията тези несъответствия не са обхванати от изключението
по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Тези
процесуални нарушения са приети за особено съществени, тъй като са повлияли
върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице, и според районния
съд са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.
Районният
съд е изложил и мотиви относно недоказаността на административнонаказателното
обвинение, което се основава само на данни от куриерската фирма, които са
предоставени с известни уговорки (за вероятно наличие на други лица със същите
имена и за ползване от други лица на телефонния номер на М.). Посочва, че
получените данни не са били анализирани и твърденията за реализирания оборот не
са подкрепени от съответните изчисления или определени посредством ревизионен акт,
който да има обвързваща доказателствена сила за размера на дължимото
неначислено ДДС.
Въз
основа на гореизложените изводи, районният съд отменя наказателното
постановление.
Касационният състав
възприема изцяло установените от районния съд факти и направените от него
правни изводи.
Процедурите за връчване на документи по
чл. 32 от ДОПК и предвидените в тях презумпции не могат да намерят приложимост
в административнонаказателните производства, водени от органите на НАП, тъй
като последните поради естеството си се подчиняват на специфични за тях
процесуални правила, уредени в ЗАНН, а по изрично препращане от чл. 84 от ЗАНН
– и в НПК. Проведеното производство за връчване на акта за установяване на
административно нарушение по реда на чл. 32 от ДОПК е опорочено и правилно е
преценено от районния съд като неотговарящо на критериите за щателно издирване
по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, и неуспешното връчване не е основание за
спиране на административнонаказателното производство по тази разпоредба. Съответно,
доколкото спирането на административнонаказателното производство е
незаконосъобразно, срокът за издаване на наказателното постановление по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е изтекъл.
Правилни и в съответствие със събраните
доказателства са и изводите относно допуснати съществени нарушения по чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, водещи до неяснота на фактическите твърдения на органите по
приходите, доколкото установяването на постъпили по банкови сметки и чрез
наложен платеж суми не е достатъчно за квалифицирането им еднозначно като
оборот от облагаема доставка. Твърдението за формирани облагаеми обороти в
определен размер е съществен елемент на нарушението от фактическа страна, но по
същността си представлява правен извод от страна на органи по приходите, за
който освен изходни данни от справките от куриерската фирма, се налага и
съответният анализ на естеството и основанието на постъпилата сума. Такъв
анализ не е обективиран нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в наказателното постановление. Липсва и всякаква информация в
постановлението на какво се дължи разликата между твърденията за размера на
неначисления данък в акта и в постановлението. Освен като съществени
процесуални нарушения, които препятстват както защитата на привлеченото към
отговорност лице, така и съдебния контрол, тези несъответствия и липса на
надлежен анализ правилно са възприети от районния съд и като водещи до
недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Ето защо касационният
състав приема, че не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния
съд, представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1154/12.06.2019 г.
на Варненски районен съд, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1530 по описа на
съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.