ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
гр. Перник, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500149 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско дело № 20221700500149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по две въззивни жалби, подадени
ОТ: ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със съдебен адрес: ***
и
ОТ: М. В. Д., ЕГН: **********
и адрес: ***,
чрез пълномощника си адв. В.К.
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 261114 от 01.11.2021 г., постановено по
гр. дело № 78/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалба с вх.№ 277828 от 26.11.2021г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над
5 000,00 лв. до 15 000,00 лв. главница и съответната част лихви и разноски. Сочи се, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в обжалваната му част и се
моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което присъденото
обезщетение да бъде намалено до размера от 5 000,00 лв., ведно със законовата лихва и
разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по постановеното делото от
съдебно-медицинското заключение не се установява връзката между ПТП и настъпилите
травми, предмет на иска, както и липсват убедителни данни за определяне на справедлив
размер на обезщетението. Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство не
било доказано в нужната пълнота наличието на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на дружеството, тъй като посочените от ищцата травматични увреждания не
са документирани при проведен непосредствен преглед след настъпване на инцидента.
1
Жалбоподателят е изложил обстоен анализ на всяко от твърдените за настъпили
травматични увреждания, като се е аргументирал защо счита, че същите не са налице. Сочи
се, че първоинстанционният съд неправилно е приравнил терминът „клинична пътека“ с
реално настъпилата травма, като е обосновал решаващият си извод въз основа на
противоречивата документация, представена към исковата молба. В жалбата се твърди още,
че ищцата не е успяла да докаже наличието на твърдените травматични увреждания,
доколкото липсват медицински документи и образни изследвания, които да установяват
твърдените травми.
Жалбоподателят твърди, че присъдената сума на ищцата за обезщетение е
прекомерно завишена и не отговаря на закона и установената трайна съдебна практика. В
подкрепа на това, посочва съдебна практика, като твърди, че обичайно при установени
значително по-тежки увреждания съдът присъжда обезщетение в пъти по-малък размер
спрямо процесния.
В обобщение жалбоподателят пледира първоинстанционното решение да бъде
частично отменено, като бъде постановено ново,с което да бъде намалено присъденото
обезщетени до размера от 5 000,00 лв., ведно със законовата лихва и разноски за разликата,
като бъдат присъдени и направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
М. В. Д., чрез пълномощника си адв. В.К. от ПАК, е подала отговор на въззивната жалба, с
който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Според посоченото в
отговора съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като са обсъдени
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Възразява се срещу твърденията на
жалбоподателя за наличие на противоречия в медицинската документация, като сочи, че
същият е имал възможност да релевира възраженията си в хода на първоинстанционното
производство.
С жалба с вх.№ 278231/13.12.2021г. ищцата оспорва първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 15 000,00 лв. до 18 000,00 лв.
Твърди се, че определеното от съда обезщетение в размер на 15 000,00 лв. е несъразмерно с
претърпените болки и страдания от ищцата, които макар и не трайни, са изисквали дълъг
период от време за възстановяване. Жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд
не се е съобразил със задължителните указания, дадени в т.ІІ от ППВС № 4/68 г. и
установената практика на Върховен касационен съд по реда на чл.290 ГПК, като е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да е оценил в достатъчна степен
всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД факти и обстоятелства. В допълнение се
сочи, че съдът е следвало да вземе предвид и икономическата конюнктура в страната при
формиране на решаващият си извод за размера на дължимото обезщетение.
В заключение се иска отмяна на решението в обжалваната му част, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.Г., е депозирал отговор за въззивната жалба, като оспорва същата
изцяло. Сочи, че исковата претенция не отговаря на икономическата конюнктура в страната,
както и и на ППВД № 4/68 и твърдяната вреда. Отново се анализират твърдените
травматични увреждания, като същите се анализират със събраните в производството
доказателства. В заключение се изразява становище, че въззиваемият поддържа
вазражението за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, доколкото същата не е била
с предпазен колан по време на настъпване на ПТП.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими (по съдържание са въззивна жалба, подадени против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
Във въззивните жалби и отговорите страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивните жалби и отговорите страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.06.2022г. от
9.50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуална икономия да се извърши по телефон или
електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не е
задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
3
продължат;
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото, на жалбоподателя –препис от отговорите на
въззивната жалба, а на въззиваемия – и препис от отговора на въззивната жалба от третото
лице - помагач.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4