Решение по дело №30/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е 

№ ........

гр. ***, 11.02.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в публичното заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева и прокурора Нина Величкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 30/2018г. по описа на ВОС, съобрази следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Б.К.О., ЕГН **********,***, к.к.”***”, ***, подадена чрез пълномощника й – адв. М.Р. против ***, с правно основание на предявените искове чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди и сумата от 49 200лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, всички в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, ведно със законната лихва от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се излага, че през месец март 2013г. ищцата работела в НАП - ***, дирекция „Контрол", сектор „Ревизии и проверки", на длъжност „старши инспектор по приходите”. В системата на данъчната администрация работела от 30.07.1998г., като през това време се ползвала с добро име и професионален авторитет. Атестациите за работата й винаги били безупречни.

На 12.03.2013г. в 7,30 часа била проведена показна полицейска акция, като в жилището на ищцата, находящо се в гр. ***, к.к „***" *** проникнали осем полицейски служители и била  задържана за извършено престъпление по чл.282 от НК. Задържането на ищцата станало достояние не само на близките й, които били шокирани от случилото се, но и на всички съседи и живущи в кооперацията. При извършения личен обиск от ищцата били иззети лични документи, вещи и парични средства. Жилището, в което живеела ищцата, други нейни имоти, както и жилището на сина й *** били претърсени. Около 14,00 часа на същия ден ищцата била отведена до Областната дирекция на полицията, като по време на престоя й в полицията не била информирана каква е причината за задържането й, не можела да ползва телефон и не й била осигурена възможност да се свърже с адвокат.

В 21,50 часа й било връчено постановление от 12.03.2013г. на разследващ полицай ***по ДП № 233/2012г. по описа на ОД МВР ***, съгласувано с Варненска окръжна прокуратура/ВОП/, с което била привлечена като обвиняема и й било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. За престъплението, за което била обвинена, се предвиждало наказание „лишаване от свобода” от една до осем години и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК.

След проведен медицински преглед била отведена в следствения арест на гр. *** в 23,30 часа, където й била връчена заповед за задържане под стража, като срокът на задържането й бил продължен за срок от 72 часа.

Условията в следствения арест не отговаряли на елементарни човешки хигиенни условия – намирала се в една килия с лица от криминалния контингент с предходни осъждания, килията била с незначителна площ, не била добре отоплена, нито осветена, липсвало естествено проветрение. Ищцата нямала възможност за разходка на открито, не можела да консумира храната, която се давала на арестантите.

На 14.03.2013г. ищцата била отведена с белезници в сградата на Варненския окръжен съд/ВОС/, където била разпитана пред съдия. По време на разпита получила кръвоизлив /от гениталиите/, като при връщането й в ареста не й били осигурени елементарни превързочни материали, нито й била оказана медицинска помощ. Наложило се да ползва за превръзка скъсано бельо на друга жена, задържана в килията.

С постановление от 15.03.2013г. Варненска окръжна прокуратура/ВОП/ й определила мярка за неотклонение „гаранция" в размер на 10 000 лв, платима в 5-дневен срок, като на същата дата ищцата била освободена от ареста.

С постановление от 15.03.2013г. на ВОП по ДП № 233/2012г. по описа на ОД МВР *** й била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България" без разрешение на прокуратурата, на основание чл.68 ал.1 от НПК, тъй като й било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление.

След освобождаването й от следствения арест на ищцата била връчена Заповед № 91/13.03.2013г. на ИД на НАП-***, издадена на основание чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ за временно отстраняване от служба, тъй като по ДП № 233/2012г. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, както и с оглед привличането й към наказателна отговорност в качеството й на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.„а" НК, свързано със служебното й положение. По този начин ищцата била лишена от възможността да се върне на работа и да получава доходи. Привличането й към наказателна отговорност, отстраняването й от служба и проведените в кабинета й процесуални действия – претърсване и изземване на документи,  станали достояние на колегите й в службата, което довело до коренна промяна в отношението им към нея. Те се дистанцирали и започнали да странят от нея, стараели се да не осъществяват контакти с нея дори и при неформални срещи.

Ищцата разбрала, че е била обект на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства/СРС/ за периода 26.03.2012г. - 25.09.2012г., като са били записвани и документирани нейни разговори и действия.

Във връзка с депозирана молба по чл.368 от НПК с искане за определяне на срок за внасяне на делото за разглеждане от съда с обвинителен акт или за прекратяване на производството, с определение по ЧНД № 334/2015г. на ВОС делото било върнато на прокурора със задължителни указания, като молбата на ищцата била уважена.

С Постановление от 08.07.2015г на Г. ***- прокурор от ВОП, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, воденото срещу ищцата наказателно производство - ДП № 324/14г. по описа на ОД МВР *** /заведено след разделяне на доказателствени материали, събрани в хода на наказателното производство по ДП № 233/12г. по описа на ОД МВР ***/ било прекратено, поради това, че ищцата не била извършила престъпление по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Със Заповед № ЗЦУ-1129/07.10.2015г. на ИД на НАП била отменена Заповед № 91/13.03.2013г. за временното отстраняване на ищцата от служба, поради отпадане на основанието за нейното издаване - воденото срещу нея наказателно производство, като по този начин била възстановена на служба.

Твърди се, че всички действия по разследването по ДП № 324/2014г. по описа на ОД МВР *** и ДП № 233/2012г. по описа на ОД МВР *** били извършвани под прякото ръководство и надзор на прокуратурата, като същите причинили неимуществени и имуществени вреди на ищцата, които били пряка последица от незаконно повдигнатото и поддържано от прокуратурата по ДП № 233/2012г. по описа на ОД на МВР- *** срещу нея обвинение по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Твърди се в исковата молба, че повдигнатото и поддържано срещу ищцата обвинение опетнили честта, достойнството и доброто й име, чувствала се оскърбена и потисната, а личния й и професионален авторитет били сринати. Воденото срещу ищцата наказателно производство станало обществено достояние, а близките й, лични и семейни приятели, колеги се дистанцирали, започнали да странят от нея, като ищцата попаднала в социална изолация.

За това допринесло и широкото медийно отразяване на воденото срещу ищцата наказателно производство. В редица публикации, отразяващи и изявления на прокуратурата, била квалифицирана като извършител на 22 тежки престъпления, между които такива по служба, данъчен рекет, търговия с влияние. Използвани били обидни и позорящи ищцата епитети и квалификации, била наричана престъпник. В повечето публикации били посочени не само името и длъжността й, заемана от нея в системата на НАП, но имало и снимки на ищцата, лична информация и такава за нейните близки. В електронните сайтове също имало негативни коментари, а различни лица предварително я „осъждали" за действията, квалифицирани от прокуратурата като извършено от нея престъпление. На електронната страница на прокуратурата било публикувано съобщение за извършената под нейно ръководство „успешна акция", като действията на прокуратурата били извършени в противоречие с презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК и чл. 6 пар. 2 от ЕКПЧ.

В същото време прекратяването на наказателното производство срещу ищцата не било огласено и никой не разбрал, че тя не била извършила престъпление по служба по чл.282 от НК и че воденото срещу нея наказателно производство по това обвинението било прекратено.

В резултат на воденото наказателно производство по посоченото обвинение здравословното състояние на ищцата сериозно се влошило. Вследствие на преживения стрес от обиските, претърсванията, задържането й, привличането й към наказателна отговорност и предприетата наказателна репресия,  по време на задържането й в ареста получила кървене от гениталиите и завинаги прекъснал месечния й цикъл. Получила усложнение и сериозно възпаление на дисковата й херния. Необходимостта от провеждане на лечение наложило да поиска от прокуратурата да разреши да пътува в чужбина с цел лечението й в Република Турция, гр. Анкара в неврологичното отделение на университетска болница „Байъндър". Представила медицински документи, удостоверяващи нуждата й от лечение, но прокуратурата отказала да отмени временно взетата спрямо нея мярка за процесуална принуда по чл.68 ал.1 от НПК.

В хода на разследването ищцата непрекъсното била под напрежение и изпитвала тревожност. Не можела да се храни нормално, нямала апетит, вечер не можела да спи пълноценно и често се събуждала. Отслабнала значително, а зрението й се влошило. Появило се треперене в ръцете, които често се изпотявали. Станала емоционално лабилна, често плачела дори без повод или по незначителен повод. Всяко позвъняване на вратата или получаване на пощенско съобщение или писмо асоциирала с евентуално задържане под стража или призоваване по делото водено срещу нея. Чувствала се неуверена, безпомощна, не виждала никаква перспектива за себе си, живеела с мисълта, че може да бъде осъдена и да търпи ефективна присъда. Това се отразило на ищцата, на семейството й и най-вече на децата й, което допълнително я травмирало. Психическото й състояние се влошило – не можела да взема решения и да се справя с елементарни житейски ситуации без чужда помощ, започнала да се движи и да мисли по-бавно. Тези симптоми се засилвали при всяко нейно призоваване за извършване на определени действия по делото, като продължават и понастоящем. Провежданата от ищцата терапия и лечение не довели до желания резултат, като и досега тези здравословни проблеми не са преодолени.

Наложената мярка за процесуална принуда — забрана за пътуване зад граница, ограничила свободата й на придвижване и я лишила от възможност да посети избрано от нея като най-подходящо медицинско заведение за лечение на получените усложнения от обостряне на хернията, от която страдала. Това допълнително провокирало отчаяние и засилвало усещането за безперспективност.

Чувствала се изключително разстроена и потисната и заради децата си, които също много тежко преживявали случилото се с нея. Те били обект на нападки, подигравки и обидни квалификации, което допълнително я депресирало.

Незаконното прилагане на специални разузнавателни средства довело до документиране и разгласяване на факти и обстоятелства от личния й живот, до неоправдано навлизане в личната й сфера, до накърняване на нейни основни права и свободи, а огорчението, душевните болки и моралните страдания от неоснователното обвинение не са отшумели и до днес.

Твърди се в исковата молба, че като пряка и непосредствена последица от неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение ищцата претърпяла и имуществени вреди. 3а защита в досъдебното производство ангажирала адвокатска защита, за която заплатила адвокатско възнаграждение в размер общо на 15 100 лв., като се поддържа, че тази имуществена вреда подлежи на възмездяване.

Поради отстраняването й от работа /служба/ и съгласно чл.100 ал.3 ЗДСл не й било заплащано трудово възнаграждение /заплата/ за времето от месец март 2013г. до 10.10.2015г. Излага се, че основаната заплата на ищцата преди отстраняването й от длъжност била в размер на 875 лв. месечно, а брутното трудово възнаграждение с включено ДМС /допълнително материално стимулиране/ средномесечно възлизало на 1100 лв. Размерът на неплатените й трудови възнаграждения за периода на отстраняването й от длъжност възлиза общо на 34 100 лв. и представлява имуществена вреда. Отстраняването й от служба било в резултат на образуваното и водено срещу нея наказателно /досъдебно/ производство № 233/12г. /324/14г./ по описа на ОД МВР ***. Доколкото в този случай работодателят не действа по своя преценка, а по силата на закона /чл.100 ал.2 от ЗДСл/ и вследствие на действията на прокуратурата, отговорността за тази претърпяна имуществена вреда е на прокуратурата.

Излага се в жалбата, че в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК срещу ищцата били ограничени основните й конституционни права и свободи — правото на труд /чл.48 ал.1 от КРБ/, свободата на избор на професия и място на работа /чл.48 ал.3 от КРБ/, правото на обществено осигуряване /чл.51 ал.1 пр.1 от КРБ/.Поддържа се, че претърпените от ищцата имуществени вреди подлежат на възмездяване по реда на чл.4 от ЗОДОВ, като общият им размер възлиза на 49 200 лв. Прави се искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като същата се оспорва. Изразеното становище е, че исковете са допустими, но неоснователни. Наведени са възражения, че част от претендираните имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, не са направени във връзка със защитата на ищцата по обвинението в престъплението по чл.282 от НК, възразява се за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от ищцата в досъдебното производство. Твърди се, че са налице предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ, както и че неимуществените вреди не са доказани, че същите не са в резултат само на обвинението, по което производството по делото е било прекратено, доколкото ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема по същото досъдебно производство и за престъпление по чл.360 от НК, за което е и осъдена, макар да е освободена от наказателна отговорност и да й е наложено наказание глоба. Възразява се, че отговорността от неправомерното ползване на СРС е на ответника, тъй като искането не е било направено от ***. Относно размера на неимуществените вреди се твърди, че същите не отговарят на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. По отношение претенцията за обезвреда на имуществените вреди от временното отстраняване от работа на ищцата се възразява срещу включването на сума за допълнително материално стимулиране, както и се поддържа, че ответникът следва да отговаря за тези вреди само до датата на прекратяване на досъдебното производство, а не до датата, посочена в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложените по делото трудов договор № 25036/30.07.1998г. на ГУДА, заповеди №№ 102/08.06.2009г., 30.12.2009г. и 541.3/24.09.2010г. на ИД на НАП, длъжностна и служебна характеристика е, че ищцата е работила в системата на НАП от 30.07.1998г., като към момента на привличането й в качеството на обвиняема по ДП № 233/12г. на ОД на МВР – *** е заемала длъжността „старши инспектор по приходите“ в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии в ТД на НАП – ***.

От представените по делото протокол за личен обиск на лице, протокол за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване, всички от 12.03.2013г. се установява, че в 7,30ч. на посочената дата служители на МВР са извършили личен обиск на ищцата и претърсване в дома й, откъдето са иззели различни вещи, подробно описани в приложените по делото протоколи.

Същата била задържана на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР със Заповед за задържане рег.№ 275/12.03.2013г., като в 7,30 часа при задържането й подписала и декларация/л.34 от делото/, в която декларирала, че е запозната, че има право на адвокатска защита, че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед от лекар по нейн избор и е уведомена за възможността да бъде информиран член от семейството й за задържането й.

Не се спори, че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство ДП № 233/2012г., както и че в ОД на МВР – ***, с постановление от 12.03.2013г. на разследващ полицай ***по ДП № 233/2012г. по описа на ОД МВР ***, съгласувано с Варненска окръжна прокуратура/ВОП/, ищцата била привлечена като обвиняема и й било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че за периода от 2011г. до 12.03.2013г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение — старши инспектор по приходите в ТД на НАП ***, сама и в съучастие като съизвършител с ***Д., във връзка с издаден Ревизионен доклад/РД/ № 1104793/03.01.2012г., в хода на извършена ревизия на физическите лица *** и във връзка с извършена ревизия на физическите лица ***, не е изпълнила и е нарушила служебните си задължения по глава 15, чл.110 - 127 от ДОПК, по чл.5 на Длъжностна характеристика, утвърдена със заповед на *** - главен секретар на НАП № ЗЦУ - 25/04.01.2000г., запозната на 22.04.2010г., /не събрала необходимите доказателства, представляващи основание за направените констатации в хода на ревизията/проверката, не извършила преценка на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, като не изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които имат значение за определянето на данъчните задължения от обхвата на ревизията, не установила наличие на представени документи с невярно съдържание, не изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които са съотносими към предмета на проверката, по т.4 от Процедура № К - 12 „Изпълнение на ревизия", утвърдена на 28.05.2011г. от В. ***директор на дирекция „Контрол". Постановлението за привличане в качеството на обвиняем било предявено в 21,50 часа в присъствието на пълномощника на ищцата – адв. ***.

Не се спори между страните, че ищцата била отведена в следствения арест на 12.03.2013г., като с постановление от 15.03.2013г. на прокурор при ВОП по отношение на ищцата била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 10 000лв., внесена още същия ден и с разпореждане от 15.03.2013г. същата била освободена от ОСИН – ***, сектор „Арести“.

Видно от постановление от 15.03.2013г. на прокурор при ВОП, на ищцата – обвиняема по ДП № 233/2012г. на ОД на МВР – ***, била наложена забрана да напуска пределите на Република България, освен в разрешение на ВОП.

След освобождаването й от следствения арест на ищцата била връчена Заповед № 91/13.03.2013г. на ИД на НАП-***, издадена на основание чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ за временно отстраняване от служба, тъй като по ДП № 233/2012г. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК,  в качеството й на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.„а" НК, свързано със служебното й положение.

Установи се по делото, че по ДП № 233/12г. на ОД на МВР – *** са били извършвани действия по разследването, свързани с наличието на достатъчно данни за извършено от ищцата престъпление по чл.360 от НК.

С постановление от 31.07.2014г., от ДП № 233/12г. по описа на ОД-МВР-*** са били разделени материалите, касаещи обвиненията на всички, привлечени до тази дата обвиняеми за престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК, вкл. материалите, отнасящи се до ищцата, касаещи същото обвинение, както и тези, свързани с провежданото разследване за престъпление по чл. 360 от НК, извършено от О.. Разделените материали са били заведени като ДП № 324/14г. по описа на ОД-МВР-***, пр. № 3108/14г. по описа на ОП ***.

По молба на ищцата, в производство по реда на чл.369 и сл. от НК, е образувано ЧНД № 329/15г. по описа на ВОС, като с определение от 31.03.2015г., съдът е указал срок за приключване на делото до 10.07.2015г. по отношение на обвинението по чл.282 от НК.

С Постановление от 08.07.2015г на Г. ***- прокурор от ВОП, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, воденото срещу ищцата наказателно производство за престъпление по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК - ДП № 324/14г. по описа на ОД МВР *** /заведено след разделяне на доказателствени материали, събрани в хода на наказателното производство по ДП № 233/12г. по описа на ОД МВР ***/ е прекратено.

Със Заповед № ЗЦУ-1129/07.10.2015г. на ИД на НАП, връчена на ищцата на 09.10.2015г. била отменена Заповед № 91/13.03.2013г. за временното й отстраняване от служба, поради отпадане на основанието за нейното издаване - воденото срещу нея наказателно производство.

 С постановление от 12.05.2015г. ищцата е привлечена по ДП № 324/14г. на ОД на МВР – ***, като обвиняема за престъплението по чл.360 вр. чл.26 ал.1 от НК.

С посоченото по-горе постановление от 08.07.2015г. по описа на ВОП, освен, че частично е било прекратено наказателното производство по ДП № 324/14г. по описа на ОД на МВР - ***, водено до този момент срещу Б.К.О. за престъплението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, е разпоредено внасянето във ВОС на предложение по реда на чл. 78а от НК спрямо О. за престъплението по чл.360 вр. чл.26 ал.1 от НК, както и след постановяване на решение от ВОС делото да бъде върнато на ВОП, като разследването продължи спрямо друг обвиняем /***/ за престъпление по чл.255 от НК.

С постановление от 09.07.2015г. е направено предложение до ВОС за освобождаване на О. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението по чл.360 вр.чл.26 ал.1 от НК. Въз основа на предложението е образувано НАХД № 971/15г. по описа на ВОС, по което ищцата е била защитавана от адв. ***. С протоколно определение от 15.10.2015г., съдът прекратява дело и го връща на ВОП поради установени нови фактически положения.

С постановление от 09.12.2015г., от ДП № 324/14г. по описа на ОД-МВР-*** са разделени материалите, касаещи обвинението спрямо О. за престъпление по чл.360 вр. чл.26 ал.1 от НК, които са били заведени като ДП № 162/15г. по описа на ОД-МВР-***, пр. № 4626/15г. по описа на ОП-***. След приключване на допълнително проведеното разследване по ДП № 162/15г. по описа на ОД-МВР-***, с постановление от 06.04.2016г., е направено предложение до ВОС за освобождаване на О. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Образувано е НАХД № 450/16г. по описа на ВОС, като с решение от 16.05.2016г. съдът признава Б.К.О. за невинна за престъплението, за което е обвинена. По протест на ВОП срещу това решение е образувано ВНАХД № 371/16г. по описа на АС ***, като с решение от 08.12.2016г. АС *** отменя решението на ВОС от 08.05.2016г. по НАХД № 450/16г. по описа на ВОС и признана Б.К.О. за виновна по обвинението в извършване на престъпление по чл.360 вр. чл.26 ал.1 от НК и я освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба" в размер на 3000лв. По молба на О., с постановление от 31.05.2017г. АП *** е отказала изготвянето на предложение за възобновяване на НАХД.

Видно от приложените по делото доказателства по НАХД № 450/16г. по описа на ВОС и по ВНАХД № 371/16г. по описа на АС ***, О. е защитавана отново от адв. ***.

По делото са представени следните документи: пълномощно от ищцата, с което е упълномощила адв. ***да изготвят и подадат от нейно име жалба срещу определение от 24.01.2014г. по ЧНД № 77/2014г., договор за правна защита и съдействие № 4/29.01.2014г., отнасящ се до посоченото пълномощно, в който е договорено възнаграждение от 600лв. и фактура № **********/30.01.2014г., удостоверяваща заплащане на посочена сума. Представен е договор за правна помощ и съдействие, удостоверяващ заплащане на сумата от 5000лв. адвокатско възнаграждение от ищцата на адв. ***по друго досъдебно производство – ДП № 321/2014г. по описа на ВОП, както и договор за правна защита и съдействие от 08.02.2016г., съгласно който за защита и процесуално представителство на ищцата по ДП № 324/14г. Ищцата е заплатила на адв. ***сумата от 9500лв. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 16.02.2015г. за адв. ***, в който не е удостоверено да е било извършено плащане на договорената сума от 9500лв.

Видно от писмо рег.№ НК-381 от 23.06.2015г. на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е, че спрямо ищцата неправомерно са прилагани специални разузнавателни средства/СРС/ в периода 26.03.-25.09.2012г. по искания за използване на СРС на ОДМВР – ***.

От показанията на свид. *** се установява,че същата познава ищцата от месец октомври 2010г., когато се преместила от Разград във ***, в структурата на НАП ***, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“. Ищцата работела в екипа на свидетелката почти до края на 2012г., поддържали колегиални отношения. Преди това ищцата работела в същия отдел в Разград, личало си, че си разбира от работата, била професионалист, който от дълги години бил в системата. При годишните им атестации ищцата винаги имала най-високите оценки за работата. С времето ищцата и свидетелката се сближили и отношенията им станали приятелски – виждали се след работа, споделяли си. Ищцата била ведър и усмихнат човек до месец март 2013г. Сутринта на 12.03.2013г. в сградата на НАП имало обиски и претърсване, като в първия момент никой не разбрал какво става. От колегите си свидетелката разбрала, че претърсват стаята на ищцата. Свидетелката видяла, че ищцата не е на работа, опитвала да се свърже с нея по телефона няколко пъти през деня, но не успяла. От централната емисия на Нова телевизия научила, че ищцата, заедно с други техни колеги е арестувана и обвинена в престъпление по служба, за участие в престъпна група от няколко лица, била обвинена за пране на пари. Това било невероятен шок за свидетелката, която не повярвала на чутото. Знаела, че ищцата и семейството й били спечелили седем милиона от Българския спортен тотализатор. На следващия ден всички на работа знаели за задържането на ищцата, но не били наясно относно печалбата. В първите 3-4 дни свидетелката прочела цялата информация във вестниците и следила всички медии, вкл.електронните. В пресата било показано копие на банково бордеро, с което се превежда сумата по банковата сметка на сина й с имената, личните данни и адреса му в Разград, като тази информация от личния й живот станала достояние на всички чрез интернет. Свидетелката се страхувала за безопасността на семейството й. В статиите ищцата била наричана престъпник и се правели опити да се обяснят получените пари и стандарта й на живот с естеството на работата й. Ден или два след освобождаването на ищцата свидетелката отишла в дома й без да й се обажда преди това. Натиснала звънеца 1-2 пъти и малко преди да си тръгне ищцата отворила вратата. Състоянието ѝ било ужасно, плашещо. Личало си, че не била спала доста дълго време, непрекъснато плачела. В дома на ищцата било тъмно. Ищцата разказала на свидетелката какво ѝ се е случило - как е станала, за да отиде на работа, в този момент са позвънили полицаи и са започнали да претърсват къщата. Първоначално въобще не разбрала какво се случва. Споделила й, че видяла, че я търси по телефона, но не й позволили да се обади. Направили описи при изземването. Това, което най-много преживявала ищцата било, че я изкарали с белезници, защото се опасявала, че хората от блока, съседите им, шели да я видят, дори помолила да ѝ хвърлят жилетка върху ръцете, да не се виждат. Много унизително било да не знаеш какво се случва с тебе, къде те водят. Нямала право на телефон. Била отведена в ареста или следствието и разпитана. Споделила със свидетелката, че й казали, че има право на адвокат, но тя отказала. В ареста била с друга колежка, през няколко килии. Там тоалетната била без връзка отдолу, мивката представлявала само течаща вода, било неприветливо, неприятно. Имала проблем с месечния си цикъл и била най-притеснена, че не ѝ дали възможност да се снабди с дамски превръзки, като някаква жена ѝ услужила с дреха. Чувствала се много унизена в това състояние. Около две години и половина след това не можела да наближи сградата на данъчното, а се налагало да влиза, за да си вади документи. Треперела и плачела при влизане в сградата. Свидетелката я придружавала по всички отдели. Имало промяна в отношението на колегите към нея, негативът го има и до ден днешен. Колегите й започнали да шушукат, дистанцирали се от нея почти всички, с изключение на 4-5 колеги, сред които и свидетелката и които продължавали да поддържат връзка с нея, но повечето странели от нея. Била временно отстранена от работа със заповед от София, докато текат делата. Свидетелката била убедена, че ищцата ще бъде възстановена и че не става въпрос за пране на пари, че ищцата не е извършила това, в което я обвиняват, била сигурна, че цялата акция е заради печалбата от тотализатора.Ищцата била възстановена на работа няколко месеца по-късно, но само за един месец я възстановили. От 2013г. до 2015г. здравословното ѝ състояние се влошило, тотално се сринала психически. Виждали се на кафе извън работа почти ежемесечно, защото ищцата вече не работела в НАП. Тя непрекъснато плачела, ръцете ѝ треперели, изпотявала се. Сринала се емоционално, заради показността на тази акция, излагането в интернет. Това според свидетелката срива личното и професионалното достойнство на човека. Ищцата отслабнала, имала проблеми с дискова херния, които се обострили и искала да се лекува в клиника в Турция, но имала забрана и не й разрешили да проведе лечението си в чужбина. Провеждала лечението си в страната – в Павел баня или Хисаря. Малкият й син учел във Варненския свободен университет, но не искал да ходи на училище най-вероятно заради изнесената информация в медиите, наложило се да прекъсне обучението си и това допълнително я натоварвало. Ищцата ходела по лекари, вземала медикаменти. Свидетелката я посъветвала да отиде на гинеколог, защото ищцата й споделила, че изведнъж и за много дълго ѝ е спрял цикъла, най-вероятно от стрес. Постоянно плачела и свидетелката й казала, че трябва да отиде на психиатър. Ив момента са налични тези емоции. Притеснявала се да получи неща, тъй като се опасявала, че е във връзка с делото. Свидетелката разбрала за прекратяването на делото от своя приятелка, която й препратила на телефона информация за това от един сайт. Удостоверението от спортния тотализатор и извлечение от бордеро от превода на парите от банката било изнесено в сайта на „Афера“. В статиите имената на всички колеги били с инициали, включително и на Б..В първия ден, в който излязла информация и нейното име било с инициали, но след 2-3 дена навсякъде излизали статии с имената на колегите. Свидетелката знаела, че ищцата имала повече от едно обвинение, но не й е известно със сигурност кога е приключило другото дело.

От показанията на свид. ***, се установява, че се запознала с Б. през 2004г. чрез техен общ приятел. Тя работела като данъчен инспектор към ТД на НАП Разград. Впоследствие свидетелката станала и семейна приятелка на сем. ***. По отношение на работата си ищцата била много взискателна, била перфекционист и много обичала работата си. Споделила й, че след прехвърлянето си във *** има много добри оценки за работата си. Б. е всеотдаен приятел и майка. Била весел, много спокоен и ведър човек до 12.03.2013г. Същия ден, около 11.00 ч., преди обяд,  съпругът на ищцата се обадил на свидетелката, бил много притеснен. Споделил й, че в дома им в „Св. ***“, улица № 1, в семейното им жилище, дошли осем полицаи, извършили претърсвания, взели вещи и отвели ***за разпит. Към 12 часа съпругът на ищцата отишъл при свидетелката и й разказал, че към 7.30 ч. сутринта осем полицаи са влезли в къщата им, започнали са да претърсват, изземвали различни вещи и документи, вкл. удостоверението от спорния тотализатор, от което е видно, че са спечелили определена сума. Иззети били и парични средства. Правили претърсване и в двата им други апартамента в другия вход, в единия от които живеел малкият ѝ син. Съпругът на ищцата не знаел къде ще я водят на разпит, нито дали е задържана. Казал й, че когато ***била изведена от полицията, отпред имало техни съседи, по балконите също имало хора, които станали свидетели на полицейската акция. Бил притеснен как ще погледне вече тези хора и какво ще помислят за семейството му. Отишли в Първо районно. Там им казали, че тя не е задържана и не е разпитвана при тях. Дежурният ги посъветвал да слязат в ОД на МВР. Към 14.30 ч. - 15.00 ч. им казали, че такова лице няма за разпит там, като към 17,30 ч. ги уведомили, че тя е на разпит в момента. Многократно правили опити да й се обадят на мобилния телефон, но той бил изключен. Около 21 часа излязъл разследващ полицай ***и им казал да търсят адвокат, тъй като на ***ще ѝ бъде повдигнато обвинение. В 21.50 ч. ѝ повдигнали обвинение. Същия ден не успели да се видят с ищцата, която била изкарана от задния вход. От адв.***разбрали, че й е повдигнато обвинение по чл.282 от НК в съучастие с нейна колежка – ***, и че било свързано с ревизионния акт на Б. ***. След това информация получавали от адв. ***, който ги уведомил, че е била разпитвана пред съдия на 14.03.2013г. и че й е била определена мярка за неотклонение  парична гаранция 10 000лв. При излизането си от ареста, след заплащане на гаранцията, ищцата била бяла като платно, цялата треперела и казала на свидетелката, че не е добре и че иска да се прибере вкъщи. Същия ден свидетелката няколко пъти разговарял със съпруга й, тъй като тя отказвала да комуникира с всички. От него свидетелката разбрала, че ищцата се била затворила в една стая и само плачела. На следващия ден ищцата се обадила на свидетелката и й обаснила как са я водили на лекар и че като влязла в ареста била с респираторно заболяване. Вътре било студено и де завивала с палто. Тоалетната не била свързана към канализацията и миришело ужасно. Било тъмно. Споделила й, че като я разпитвали пред съдия, ѝ дошъл цикълът и помолила за превръзки, но никой не се отзовал на молбата ѝ. Една ромска българка, която била в килията, си скъсала потника, за да ѝ направят превръзка, докато излезе от ареста. Оттук започнали несгодите на ***. По електронните медии се пишели грозни неща, наричали я крадла, рекетьорка и че е злоупотребила с длъжността. Синът ѝ живеел в село Бисерци, община Кубрат, в бащината къща на мъжа ѝ, като от двамата свидетелката разбрала, че хората в селото говорели, че колите и имотите, които имат са от кражбите на ищцата. Най-лошо станало като показали удостоверението от спортния тотализатор в „Афера“, като там били посочени личните данни на Б., на децата й, на снаха й, банковите им сметки и трансферите, които били направили. Тя се обадила на свидетелката и й казала, че се притеснява да не убият или да не отвлекат децата й заради тези пари и че заради нея децата й страдат в момента. Около месец след излизането от ареста Б. не искала да се среща с хора. Три пъти я водели да ѝ леят куршум. Когато свидетелката за първи път видяла ищцата, около десет дена след излизането й от ареста, последната била скрита с шапка и шал и споделила с приятелката си, че не иска да бъде разпозната, за да не я разпитват. Впоследствие започнала да излиза, но не била същия човек. Започнали и психичните ѝ проблеми. През 2013г. или 2014г. ищцата няколко пъти ходила на психиатър, като три пъти била придружена от свидетеката. Изписали ѝ хапчета, но въпреки това не можела да остава сама в дома си. Имало случаи когато мъжът й бил по работа извън града и ищцата молела свидетелката или някой друг приятел да остане при нея. Изгубила съня си, постоянно плачеше без повод. Започнала да прави кръвоизливи, цикълът й спрял и от ищцата свидетелката разбрала, че гинеколожката ѝ казала, че това най-вероятно е на стресова основа. Имала проблеми и с дисковата херния. Искала да се лекува в неврологична клиника в Анкара, Турция, но имала забрана за излизане от страната. Представила медицинска документация на прокуратурата, но не й било разрешено да се лекува извън страната. В България по два пъти в годината ходела в Павел баня и Хисаря. До прекратяване на делото ***, горе-долу, живеела по този начин: плачела постоянно, плашела се от елементарни неща, като видела полицай започвала да трепери. Един път се обадила на свидетелката и й споделила, че се е уплашила от залепено съобщение във входа, като мислела, че е от полицията. Свидетелката й казала, че това не е нормално и трябва да се вземе в ръце. Дори с влизането в съдебната зала и виждайки наблюдаващия прокурор по досъдебното производство се разплакала, а вечерта преди заседанието не била спала. През юли 2015 г. производството било прекратено, но психиката ѝ не се оправила и кръвното ѝ започнало да се повишава, стана хипертоник. И до сега е в менструална пауза, цикълът ѝ не се възстановил. Преди Б. била много ведър и весел човек, след наказателното производство започнала да не спи, било я страх да остава сама. Казвала, че е окепазена вече, че няма стойност и като човек, и като данъчен инспектор, тревожела се дали ще я вземат на работа, макар че нямало нужда да работи, защото искала да го прави. Травмирана била от това как случилото се отразило на близките й. Единият й син спрял за около медец да ходи в университета, защото разбрали, че е син на крадлата данъчна. Другият й син живеел на село и там всички знаели за обвинението и говорели, че имуществото им е придобито чрез измама и кражби. След прекратяване на делото, квидетелката ходила в селото и хората разпитвали ищцата за делото, но въпреки, че то било прекратено имали си едно наум. В един момент зрението на ищцата намаляло. Рухнала психически, което станало причина и за здравословните й проблеми. За прекратяването на делото свидетелката разбрала лично от ищцата, а в медиите имало само една статия, отразяваща прекратяването на наказателното производство. Ищцата започвала дастрани от колегите си, които смятали, че е извършила престъплението, за което била задържана, макар по-късно да научили, че средствата, с които разполага са от печалба от тотото. Свидетелката чувала от непознати за нея хора, че ищцата е крадец. След 2015г. влошаването на здравословното състояние на ищцата прогресирало. Страдала от високо кръвно, не можела да спи и не вярвала, че ще може да забрави случилото се. Свидетелката знаела, че срещу ищцата има обвинение и по чл.360 от НК, след като наказателното производство по другото обвинение било прекратено. Преди това ищцата не й била споделяла, че е обвинена в извършването и на друго престъпление.

По делото са представени медицински документи, взети предвид от експертите, изготвили допуснатата по делото комплексна съдебно-медицинска и психологично-психиатрична експертиза.

От заключението на допуснатата съдебно-медицинска и психологично-психиатрична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено е видно, че при съдебномедицинско освидетелстване и медицински преглед на Б.К.О. на дата 29.03.2018г.  в ДКЦ 1 "Св. Клементина'" ЕООД – *** е установено следното: жена на видима възраст, отговаряща на действителната, с правилно и добре развити костна и мускулна системи. Ориентирана за време, място и собствена личност, разбира смисъла на зададените въпроси и дава правилни отговори. Ориентира се добре в околната среда, без да ползва очила за корекция на зрението. Двигателната функция на крайниците е запазена. Движенията на тялото са свободни, не се установява ограниченост или "скованост" на походката, придвижването е без помощни средства - патерици, бастун или др. Обективно състояние: слабо изразена паравертебрална мускулна регидност по задната повърхност на шията към гърба. Болезнени точки на Вале двустранно.

Съгласно представената медицинска документация Б.К.О. страда от следните заболявания:

Дископатия/заболяване на междупрешленни дискове/, с начална регистрация от 19.06.2006г. - основна диагноза „Дискова херния". За периода от 12.03.2013г. до 08.07.2015г. не са представени медицински документи за обостряне на състоянието, изискващо оперативна или друга високо квалифицирана медицинска помощ. На 16.04.2015г. е приета за физиотерапия във "ВМА -БДПЛР - Нефрологично отделение - гр. Хисар", където са прилагани водни и топлинни процедури, ултразвук и др. От началната регистрация на заболяването до времето на извършване на експертизата, многократно при необходимост е била лекувана консервативно - с нестероидни противовъзпалителни средства, обезболяващи медикаменти /аналгетици/ и физиотерапевтични процедури. Представени са два документа - " Карта за назначен прием-визитация: "Болница "Тобб Ету'" - Университетска болница "Тобб Ету": ... пациента: О.Б.. ...Дата / време: 13.30 / 15.07.2013г." и "Формуляр за прием-визита в поликлиника - болница "Байъндър" - Сьогютйозю: "Дата на прием-визита: 15.07.2013г. Час на прием-визитата: 13.30...", без посочена диагноза;

Гинекологично заболяване - миома на матката, с регистрация и оперативна интервенция на 28.04.2009г. За времето от 12.03.2013г. до 08.07.2015г. не се установяват медицински данни за гинекологични кръвоизливи, възпаления или други подобни състояния. По тази причина не е възможно да се приеме или изключи със сигурност твърдението на О. "за кръвоизлив от гениталиите" по време на разпит в съдебна зала на 14.03.2013г. и последващо използване на нехигиенични материали /"скъсано бельо от друга жена"/. Относно причината за прекъсналия "завинаги месечен цикъл" след тази дата, следва да се има предвид, че О. по същото време е била над 46 годишна възраст, когато по физиологични причини /хормонално изчерпване и липса на отделяне на яйцеклетки/, обичайно се преустановява месечният цикъл при жените;

От Медицинско заключение от Медицински център "Очна клиника Света Петка', дата 11.05.2011г. - на името на Б.К.О.:

Зрителна острота за далече: зрение на дясно око 1,2; зрение на ляво око 1,2; Зрителна острота за близо: дясно око + 0,25 д, ляво око + 0,50 д.

За периода 12.03.2013г. до 08.07.2015г. - представена е медицинска бланка от Медицински център "Очна клиника Света Петка", дата 16.05.2013г. - на името на Б.К.О. за изписване на очила с корекция на зрението за близко разстояние: дясно око + 0,75; ляво око + 0.75. Предписани капки за очи Тобрадекс и гел с противовъзпалително действие.

На 11.08.2015г. О. е претърпяла лека очна операция, като в представените документи не се посочва точно целта на операцията - хордеолум /т.н. "ечемик” дакриоцистит /киста на слъзния канал/ или др. подобни. Зрението й за това време е нормално - за дясно око 1.0; за ляво око 1,0.

На 04.09.2017г. О. е със зрителна острота за далече: за дясно око = 1.0; за ляво око = 1,0; Зрителна острота за близо: за дясно око + 0.50 д; за ляво око + 1,0 д. Установени са намалено слъзообразуване и дегенерации на слабо изразени конюнктивата. Установено е слабо намалено зрение за близко разстояние /обичайно за възраст над 45-50 г/: за дясно око + 0,50 д; за ляво око + 1,00 д. Дясно око - намалено слъзообразуване; Дегенерации на конюнктивата; Нормален очен статус. Ляво око: Дегенерации на конюнктивата; Нормален очен статус. Препоръчано лечение: Оптична корекция - с очила;

От Етапна епикриза на Б.К.О. се установява: Диспансеризация  с  диагноза: Хипертонично  сърце  без застойна сърдечна недостатъчност от 02.04.2015г. Към документа не са приложени ЕКГ, ЕХО-графски или др. изследвания, които да обосноват подобна диагноза. Не се установяват данни и за хипертонична болест - кръвно налягане към датата на издаване на документа 100/80. Стойностите на кръвното налягане и в останалите представени медицински документи варира около 90/60 до 120/80;

На 05.06.2013г. е установена диагноза: Разстройство в адаптацията. Лекувана е амбулаторно от лекар-специалист по психиатрични заболявания.

По време на наказателното производството О. е потърсила специализирана психиатрична помощ - от ОПЛ и специализирана психиатрична помощ. След прегледа от психиатър е поставена диагнозата МКБ-Р-43.2 - Разстройство в адаптацията.

По време на настоящото психиатричното освидетелстване О. е все още в състояние на стрес, продължаващо безсъние, поради което до настоящия момент приема различни медикаменти - Атаракс и Деанксит. Притеснява се от общуването с хората, като има обилна вегетативна симптоматика и тревожни изживявания, изразена емоционална лабилност, чести изблици на плач.

Към момента на Психиатричното освидетелстването е адекватна, но е тревожна при разговор, свързан с обвинението и делата и произтичащите оттам проблеми в семейството, работата и обществото.

Психомоторно е много тревожна и лесно разплакваща се под въздействието на емоциите си. Установява и поддържа добър словесен контакт. Ориентирана цялостно. Няма данни за разстройства във възприятно-представната дейност. Правилен мисловен процес по скорост и строеж, в съдържанието свръхценна разработка на житейски проблеми, изходящи от повдигнатото й обвинение и продължилото ДП и наказателно дело за периода 12.03.2013г. - 08.07.2015г. При тези факти е много емоционална, плачлива и тревожна. Емоционално-леко дистимна с чуството на загуба на радост и положително отношение към ежедневието. Стеснение на социалните контакти. Персистиращи проблеми със съня и кошмарни сънища. Волево-нормобулична. Памет и интелект без патологични отклонения.

Усещане за дискомфорт и невъзможност за преживяване на състояние за щастие; хирохондрична нагласа, намалена увереност в сили и възможности; вегетативна симптоматика - тремор на ръцете, повишено потоотделяне и др.под.; повишена тревожност за незначителни неща; изпитване на чувство на безпокойство когато е с други лица; повишена страхова готовност.

По време на инцидента /задържане под стража/ Б.О. е преживяла значим стрес, който се е интензифицирал особено при пребиваването й във Варненският арест. Тя е била убедена в себе си, че не е извършила нищо нередно. Връщането във времето и преживяването на случилото се е съпроводено с внезапни изблици на плач, последващи паузи, закриване на лицето с длани.

И към настоящия момент тя е с повишена тревожност, когато прави асоциации с преживяното.

При обективизиране на психичното състояние на ищцата с описания от експерта-психолог набор от психологични въпросници, тестове и проективни методики, е изведена висока невротичност, която отразява намалена гъвкавост и адаптивност към променящите се условия, загуба на удоволствието от извършването на ежедневни дейности. Повишена е депресивността, като силните емоции определят поведението. О. е станала по-интровертна, като има предразположение към стресово реагиране в обикновени житейски ситуации. Понижила се е емоционалната й стабилност, проявяваща се с чести колебания в настроението, с недостатъчна саморегулация и контрол /напр.изблиците на плач/. Повишена е раздразнителността, намален е прагът на възбудимост. Независимо, че е умерено общителна, към настоящия момент се е затворила в себе си. Проявява се като грижовен човек, с достатъчна емпатийност и емоционалност, тъй като психичната й дейност протича по типично женски тип.

Умереното повишение на депресивността акцентира върху потисната агресивност, обърната предимно към нея самата - автоагресивност и невъзможност да я отреагира по т. нар. здравословен начин. Така същата оформя психосоматична симптоматика /усложнена шийна херния, повишено кръвно налягане, ранна менопауза и др. /. Лицето е с хипохондрична нагласа, тъй като след инцидента се е влошило значително здравословното му състояние, като до този момент е било много добро. Разстроил се е сънят, апетита, понижило се е телесното й тегло. Станала е тъжна и емоционално потисната.

Умерено повишение бележи и тревожността, като изразена симптоматично, тя е свързана с разстройство на съня, хипохондрична нагласа, понижение на увереността, тревожност по незначителни поводи, изпитване на вътрешно безпокойство когато е с други лица, повишена страхова готовност.

Много често освидтелстваната прави асоциации със случилото се, като става потисната, тревожна и страхово напрегната. Понижен е нейният фрустрационен толеранс.

Към момента на психологичното изследване се регистрират последици от преживения стрес във връзка с водените досъдебни и съдебни производства.

Освидетелстваната се чувства унизена, оскърбена и незаслужено обвинена. Накърнено е нейното достойнство и чест, доброто й име в обществото.

Преживеният стрес се е трансформирал в дистрес, т.е. в декомпенсация, в невъзможност на организма да мобилизира своите ресурси и да се адаптира към външната среда успешно.

Психичното състояние е съпроводено с повишени /в умерена степен/ тревожност и депресивност. Набелязват се: емоционална нестабилност, понижен фрустрационен толеранс, като тя е започнала да реагира на стресовите фактори от обичайната житейска среда.

Трудно борави с агресията, като я обръща към себе си - автоагресия, което се отразява върху соматичното здраве. Повишена е страховата готовност при изпитване на вътрешно безпокойство. Станала по-затворена и обърната към себе си.

Често прави различни асоциации със случилото се, като става потисната. Загубила е удоволствието от извършването на ежедневни дейности, усещането си за щастие. Налице е изпитване на почти перманентен дискомфорт.

Всичко обективизирано и анализирано дотук насочва към индикации от т.нар. Постравматично стресово разстройство.

Анализът на всички доказателства по делото – медицинската документация, подробното  психиатрично и психологично изследване на вещите лица им дава основание да приемат, че ищцата е с изградена личностовата идентичност, самостоятелност и със самочувствие, с добра социална реализация. Към момента на настоящото освидетелстване на Б.О. се диагностицират психичните оплаквания, които са актуални към настоящото освидетелстване и се диагностициранит по МКБ-Р-43.2 - Разстройство в адаптацията - Смесена тревожно­депресивна реакция. Поради персистиране и към настоящия момент на тревожно депресивната симптоматика, свързана с тежката психотравма към настоящия момент може да се обсъждат и клинични симптоми на Постравматично стресово разстройство.

Тревожността - генерализирана и постоянна - „свободно плуваща тревожност". Разнообразни симптоми - чувство на нервност през целия ден, „треперене" на тялото и мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт. Чести са страховете за здравето. Това разстройство обикновено се свързва с хроничен стрес, като често се актуализира при мястото на инцидента. Генерализираната тревожност е с променливо протичане като във връзка с конкретни събития могат да се наблюдават тенденции към флуктуиране /избледняване и актуализиране/. При невъзможност за рационална преработка на психотравмата от освидетелстваната тя може да доведе до хронифициране и до други психични усложнения. Към настоящия момент макар и омекотяване на клиничната симптоматика на Тревожното разстройство, то не е рационално преработено и се актуализира, както при разговор, свързан с темата, така и при психическо натоварване на освидетелстната. Тези психични проблеми тя се стреми рационално да преработи към настоящият момент с медикаментозно лечение, но симптоматиката създава на ищцата психологически дискомфорт.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на всички приложени по делото документи, като вещото лице, при изчисляване на размера на неполученото трудово възнаграждение от ищцата за периода 12.03.2013г. – 10.10.2015г. е взело предвид Удостоверение изх.№ 9-152/27.05.2017г. от ТД на НАП – ***/лист 79 от делото/, съобразно което последното брутно трудово възнаграждение/БТВ/ с включено възнаграждение за прослужено време на ищцата за месец февруари 2013г. е в размер на 875лв., както и Справка за определяне размера на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати/ДВПР или ДМС/ на служителите на длъжност „главен инспектор по приходите” в отдел „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП - *** с изх.№ 42371-1/24.10.2016г./лист 137 от делото/, като е установило, че сумите за ДВПР са били изплащани по тримесечия. Същите са подробно описани в таблици към т.1 от заключението.

Съобразно съдържащите се в посочените документи данни, експертът е изчислил евентуално дължимо ДВПР в два варианта: I вариант - средно възнаграждение за тримесечие, което е посочено и за един месец и II вариант – минималното възнаграждение за тримесечие, което също е посочено и за един месец.

По I вариант общо дължимото за периода 12.03.2013г. – 10.10.2015г. БТВ се равнява на 27 111,74лв, ДВПР се равнява на 6850,55лв. или общо възнаграждението се равнява на 33 962,29лв.

По II вариант общо дължимото за периода 12.03.2013г. – 10.10.2015г. БТВ се равнява на 27 111,74лв, ДВПР се равнява на 6088,14лв. или общо възнаграждението се равнява на 33 199,89лв.

За периода 15.03.2015г. – 08.07.2015г. дължимото БТВ и ДВПР по варианти е, както следва:

По I вариант общо дължимото БТВ се равнява на 3353,26лв.лв, ДВПР се равнява на 853,33лв. или общо възнаграждението се равнява на 4206,59лв.

По II вариант общо дължимото БТВ се равнява на 3353,26лв, ДВПР се равнява на 816,08лв. или общо възнаграждението се равнява на 4109,34лв.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:

Предпоставка за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая, предвид прекратяването, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК, с постановление от 08.07.2015г. на прокурор от ВОП на воденото срещу ищцата наказателно производство - ДП № 324/14г. по описа на ОД МВР *** /заведено след разделяне на доказателствени материали, събрани в хода на наказателното производство по ДП № 233/12г. по описа на ОД МВР ***/  за престъпление по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, тази незаконност е налице.

Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно производство срещу ищцата, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от ***, която е привлякла в качеството на обвиняем ищцата по посоченото по-горе досъдебно производство за престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, на ищцата са били причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези действия. Този извод се налага предвид обстоятелството, че при образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда.

Същевременно с това, претенцията на ищцата за осъждане на *** да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие незаконно използване на специални разузнавателни средства/СРС/ се явява неоснователна, тъй като надлежно легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по иска с правно основание чл.2 ал.1 т.7 от ЗОДОВ е органът, поискал издаване на разрешението - когато такова е издадено, в какъвто смисъл е решение № 166/03.08.2018г. по гр.дело № 4454/2017г. на ВКС, IV г.о., поради което и не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на неимуществените вреди от незаконно използване на СРС само поради това, че всички действия по досъдебното производство са извършвани под ръководството и надзора на прокуратурата, каквито са твърденията на ищцата.

В случая не се спори, а и от приложеното писмо № НК-381 от 23.6.2015г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – компетентния държавен орган по чл.34б ал.1 от ЗСРС, се установява, че спрямо ищцата неправомерно са прилагани СРС в периода 26.03.-25.09.2012г. по искания за използване на СРС на ОД на МВР – *** и въз основа на издадени разрешения от Окръжен съд – ***, поради което и доколкото искането за прилагане на СРС не е направено от прокуратурата, то същата не следва да отговаря за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Неоснователно се претендира и обезщетяване на вреди от нарушаване на правата по чл.5 пар.2-4 от ЕКЗПЧОС, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че при задържането на ищцата са й били незабавно съобщени на разбираем за нея език основанията на задържането й, била е наясно във връзка с разследване на какво престъпление са извършвани претърсвания и изземване на вещи и документи в дома й, а обвинението в извършването на престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК й е било предявено с постановление от 12.03.2013г. в присъствието на защитник – адв. ***. Същевременно с това, при подаване на молба за отмяна на наложената й мярка „забрана за напускане пределите на Република България” своевременно е била изправена пред съдия, а въз основа на определение от 31.03.2015г. по ЧНД № 329/2015г. по описа на ВОС, в производство по чл.369 и сл.от НК, инициирано от ищцата с подаването на молба до съда, на прокуратурата е бил определен срок за приключване на досъдебното производство, след което й е била определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000лв., внесена в дена на издаване на постановлението – 15.03.2013г., след което ищцата незабавно е била освободена.

Доколкото ищцата поддържа, че вредите от наложените й принудителни мерки са във връзка с привличането й в качеството на обвиняем за престъпление, по отношение на което наказателното производство е прекратено в досъдебната фаза на наказателното производство, основанието на търсеното обезщетение за вредите от задържането и забраната да се напуска страната, като обусловено от незаконността на самото обвинение, е разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика.

Неоснователно е възражението на ответника, че са налице предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ, доколкото не е доказано, че претърпените от ищцата вреди, вследствие воденото срещу нея наказателно производство за престъпление по чл.282 от НК, по отношение на което досъдебното производство е било прекратено, да са вследствие нейното процесуално поведение. Не се установи от събраните по делото доказателства ищцата недобросъвестно да е създала предпоставки за привличането й в качеството на обвиняема по незаконното обвинение, недобросъвестно да е забавяла или опорочавала процесуалните действия или да е прикривала определени обстоятелства.

Посредством събраните гласни доказателства се установи по безспорен начин, че воденото срещу ищцата наказателно производство се отразило негативно върху емоционалното и психическото й състояние - търпяла е тревоги, стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване. Страдала е как широкото медийно отразяване на наказателното производство срива авторитета й като човек и безупречен професионалист, макар по делото да не се събраха доказателства за разгласяването на информация за воденото срещу ищцата наказателно производство да е било извършено от длъжностни лица от прокуратурата. Установи се по несъмнен начин, че ищцата се затворила в себе си, тежко преживявала отдръпването на колеги и приятели. Пострадало самочувствието й, като образуваното досъдебно производство срещу нея дало негативно отражение върху професионалната й реализация – ищцата била временно отстранена от работа, а безспорно се установи по делото наличието на връзка между обвинението в извършването на престъплението, по отношение на което наказателното производство е било прекратено, и временното й отстраняване от работа. Наказателното производство за престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК продължило около 2 години и 4 месеца, което предвид извършените следствени действия и големия обем доказателствен материал, не може да се приеме за неразумен срок, като задържането на ищцата е било в рамките на 3 дни – 24-часово задържане по ЗМВР, продължено от прокурор във ВОП до 72 часа.

Съгласно трайно установената съдебна практика, и в трите случая на задържане - до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража" - осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права - на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода. Затова и в случаите когато наказателното производство по отношение на задържаното лице е прекратено претърпените от незаконното задържане под стража неимуществени вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в общия размер на дължимото обезщетение. Доколкото обаче за недобрите битови условия в следствения арест отговорността не е на прокуратурата, то и причинените неимуществени вреди от лошите условия при престоя й в ареста не подлежат на обезвреда в настоящото производство.

Установи се по делото, че от привличането й в качеството на обвиняема на 12.03.2013г. до прекратяване на наказателното производство – с постановление на ВОП от 08.07.2015г., на ищцата е била наложена мярка „забрана за напускане пределите на Република България”, но не се доказа, че това е осуетило възможността й да провежда адекватно лечение на дисковата си херния, макар и не в избраното от нея лечебно заведение в чужбина. Посредством заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи по несъмнен начин, че ищцата страда от дископатия още от 19.06.2006г., както и че за периода от 12.03.2013г. до 08.07.2015г. не са представени медицински документи за обостряне на състоянието, изискващо оперативна или друга висококвалифицирана медицинска помощ. Установи се по делото, че на 16.04.2015г., ищцата е приета за физиотерапия във "ВМА-БДПЛР - Нефрологично отделение - гр. Хисар", където са прилагани водни и топлинни процедури, ултразвук и др., като от началната регистрация на заболяването до времето на извършване на експертизата, многократно при необходимост е била лекувана консервативно - с нестероидни противовъзпалителни средства, обезболяващи медикаменти /аналгетици/ и физиотерапевтични процедури. Като съобрази горното, както и обстоятелството, че в представените документи има насрочени визити за две болници в Република Турция без поставена диагноза, съдът счита, че ищцата не е претърпяла твърдените неимуществени вреди от невъзможността й да се лекува в избрано от нея лечебно заведение извън страната, предвид наложената й мярка забрана да напуска страната.

Не се доказа по несъмнен начин, че задържането й и воденото срещу нея наказателно производство са причинили влошаване на зрението й и повишаване на кръвното й налягане, отново предвид експертното заключение. Не се доказа и че твърдения кръвоизлив от гениталиите по време на задържането й и униженията, които твърди, че е преживяла, предвид невъзможността на ползва дамски превръзки, са в резултат на действия на ответника, нито че това е причината за прекъсване завинаги на месечния й цикъл. Експертът, изготвил заключение по съдебно-медицинската експертиза е категоричен, че за времето от 12.03.2013г. до 08.07.2015г. липсват медицински данни за гинекологични кръвоизливи, възпаления или други подобни състояния, поради което и не е възможно да се приеме или изключи със сигурност твърдението на О. "за кръвоизлив от гениталиите" по време на разпит в съдебна зала на 14.03.2013г. и последващо използване на нехигиенични материали /"скъсано бельо от друга жена"/. Относно причината за прекъсналия "завинаги месечен цикъл" след тази дата вещото лице е акцентирало на това, че следва да се има предвид, че О. по същото време е била над 46 годишна възраст, когато по физиологични причини - хормонално изчерпване и липса на отделяне на яйцеклетки, обичайно се преустановява месечния цикъл при жените.

Установи се по несъмнен начин, посредством заключението на съдебно-психологичната и психиатрична експертиза, че по време на наказателното производство – на 05.06.2013г., ищцата е потърсила специализирана психиатрична помощ - от ОПЛ и специализирана психиатрична помощ. След прегледа от психиатър е поставена диагнозата МКБ-Р-43.2 - Разстройство в адаптацията, като е лекувана е амбулаторно от лекар-специалист по психиатрични заболявания. По време на психиатричното освидетелстване във връзка с изготвяне на заключение по допуснатата от съда експертиза, ищцата все още е в състояние на стрес, продължаващо безсъние, поради което до настоящия момент приема различни медикаменти - Атаракс и Деанксит. Притеснява се от общуването с хората, като има обилна вегетативна симптоматика и тревожни изживявания, изразена емоционална лабилност, чести изблици на плач. Ищцата е тревожна при разговор, свързан с обвинението и делата и произтичащите оттам проблеми в семейството, работата и обществото. Има свръхценна разработка на житейски проблеми, изходящи от повдигнатото й обвинение и продължилото ДП и наказателно дело за периода 12.03.2013г. - 08.07.2015г. Изпитва усещане за дискомфорт и невъзможност за преживяване на състояние за щастие, има хипохондрична нагласа, намалена увереност в силите и възможностите си. Развила е вегетативна симптоматика - тремор на ръцете, повишено потоотделяне и др.под., изпитва повишена тревожност за незначителни неща, чувство на безпокойство когато е с други лица и има повишена страхова готовност. По време на задържането си е преживяла значим стрес. При обективизиране на психичното състояние на ищцата е изведена висока невротичност, която отразява намалена гъвкавост и адаптивност към променящите се условия, загуба на удоволствието от извършването на ежедневни дейности. При ищцата е повишена депресивността, като силните емоции определят поведението й - станала е по-интровертна, като има предразположение към стресово реагиране в обикновени житейски ситуации, понижила се е емоционалната й стабилност, проявяваща се с чести колебания в настроението, с недостатъчна саморегулация и контрол / напр. изблиците на плач /. Повишена е раздразнителността, намален е прагът на възбудимост. Умереното повишение на депресивността акцентира върху потисната агресивност, обърната предимно към нея самата - автоагресивност и невъзможност да я отреагира по т. нар. здравословен начин. Така същата оформя психосоматична симптоматика /усложнена шийна херния, повишено кръвно налягане, ранна менопауза и др. /. И към момента ищцата се чувства унизена, оскърбена и незаслужено обвинена, като са накърнени достойнството и честта, доброто й име в обществото. Преживеният стрес се е трансформирал в дистрес, т.е. в декомпенсация, в невъзможност на организма да мобилизира своите ресурси и да се адаптира към външната среда успешно. Налице са индикации от т.нар. Постравматично стресово разстройство. Към момента на изготвяне на експертизата по отношение на ищцата се диагностицират психичните оплаквания, които се диагностицират по МКБ-Р-43.2 - Разстройство в адаптацията - Смесена тревожно­депресивна реакция. Поради персистиране и към настоящия момент на тревожно депресивната симптоматика, свързана с тежката психотравма към момента може да се обсъждат и клинични симптоми на Постравматично стресово разстройство. Тревожното разстройство не е рационално преработено и се актуализира, както при разговор, свързан с темата, така и при психическо натоварване на ищцата. Тези психични проблеми тя се стреми рационално да преработи към настоящият момент с медикаментозно лечение, но симптоматиката създава на ищцата психологически дискомфорт.

Освен изложеното, съдът счита, че релевантно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е и обстоятелството, че незаконното обвинение е за деяние, свързано с областта, в която е професионалната реализация на обвиненото лице и че обвинението е станало публично достояние посредством публикациите в информационните сайтове и печатни медии, като същевременно с това от значение е и обстоятелството, че по същото досъдебно производство ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема и за друго престъпление по чл.360 вр.чл.26 ал.1 от НК, по което е внесено предложение по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, като с решение № 266/08.12.2016г. по ВНАХД № 371/2016г. на ВАпС е призната за виновна и й е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. Предвид изложеното, съдът счита, че промените в психо-емоционалната сфера на ищцата към момента и причинените й неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка не само с привличането й в качеството на обвиняема за престъплението, за което наказателното производство е било прекратено, а и с това, по което е била осъдена и безспорно се е отразило на авторитета на ищцата сред колегите й, нейните близки и познати.

Причинените на ищцата неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство, което е било прекратено подлежат на обезвреда, като размера на обезщетение следва да бъде определено по справедливост от съда.

Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението, за което ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема; обстоятелството дали е била привлечена в качеството на обвиняема и за друго престъпление; дали по някои от обвиненията е била осъдена; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищцата ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищцата, конкретните нейни преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу нея наказателно преследване върху живота й - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др.  При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че прекратяването на наказателното производство само по себе си също има ефект на репарация, а размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищцата морални болки и страдания от воденото наказателно производство, което е било прекратено/по отношение на които се събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство/, като съобрази общата продължителност на наказателното производство по повдигнатото й обвинение за тежко умишлено престъпление в кръга на службата й, задържането й за срок от три дни и налагането на мярка – забрана за напускане пределите на Република България, което е ограничила правото на ищцата на свободно придвижване, както и че по време на цялото наказателно производство ищцата е изпитвала неудобства, чувствала се е унизена, притеснена и несигурна, като взе предвид и обстоятелството, че спрямо ищцата се е водило разследване и за друго престъпление, за което й е било наложено административно наказание глоба по чл.78а от НК и по отношение на което не се твърди, че не е изпитвала притеснение и несигурност и че не е повлияло на психо-емоционалното й състояние, съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяването им възлиза на 12 000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по размер, като за разликата над 12 000лв. до 50 000лв., като недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.

Посочената по-горе сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г., до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона.

Когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност, отговорност за тези вреди носи ***.

При действието на нормата на чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, обявена за противоконституционна с Решение № 5 от 12.05.2016г. на КС по к. д. № 2/2016г., ДВ бр. 38 от 2016г., съгласно която във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."а" от НК, органът по назначаването го отстранява временно от работа, *** носи отговорност за понесените имуществени вреди в периода от незаконното отстраняване до възстановяването му на работа - чл.100 ал.4 от ЗДСл.

В настоящия случай отстраняването на ищцата от длъжност е било инициирано от изпратено писмо на наблюдаващия прокурор до НАП, въз основа на което изпълнителния директор на НАП е издал Заповед № 91/13.03.2013г., като едва със Заповед № ЗЦУ-1129/07.10.2015г. на ИД на НАП, връчена й на 09.10.2015г., ищцата е била възстановена на работа.

Съгласно чл.100 ал.3 от ЗДСл, държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, поради което има право на обезщетение в размер на пропуснатите месечни възнаграждения за времето на отстраняването му, поради което и с оглед гореизложеното, съдът счита за неоснователно възражението на, че след прекратяване на наказателното производство срещу ищцата по обвинението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК не й дължи обезщетение.

Размерът на пропуснатите месечни възнаграждения се определя на база брутна месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните допълнителни възнаграждения.

Съгласно съдебната практика, допълнителните възнаграждения, получавани от служителите за постигнати резултати, т.н. материално стимулиране, нямат характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение, тъй като допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставени задачи, зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него професионализъм при изпълнение на работата му може да бъде извършена само при реално положен труд, като през времето, в което държавният служител е отстранен от работа поради незаконно повдигнато обвинение той не изпълнява служебните си задължения и преценка за личния му принос, основана на реални факти не може да бъде извършена, поради което и не му се дължи допълнително възнаграждение за материално стимулиране.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, в резултат на отстраняването й от работа поради воденото наказателно производство, се явява основателен само до посочения в заключението на съдебно-счетоводната експертиза размер на брутното й трудово възнаграждение за периода 12.03.2013г. – 10.10.2015г., възлизащо на сумата от 27 111,74лв., дължима ведно със законната лихва от 08.07.2015г. до окончателното й изплащане. За разликата над тази сума до претендираната с исковата молба сума от 34 100лв., възлизаща на 6988,26лв., искът се явява неоснователен, вкл. претенцията за лихва върху тази сума, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Частично основателен се явява и предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство по отношение на претендираната сума от 600лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба от адв. ***по договор за правна защита и съдействие № 4/29.01.2014г., доколкото изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2 ал.1 от ЗОДОВ са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия. Възражението на ответника, че тази сума не представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от *** е неоснователно, доколкото производството по ЧНД № 77/2014г.по описа на ВОС е образувано във връзка с наложена на ищцата мярка в хода на досъдебното производство, подлежаща на обжалване пред съда. Представени са доказателства за извършеното плащане – двустранно подписана фактура, поради което и доколкото това възнаграждение е заплатено за защитата на ищцата по отношение наложена мярка спрямо ищцата в хода на досъдебното производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 600лв., като този размер не се явява прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото.

За разликата над 600лв. до претендираните 15 100лв., възлизаща на сумата от 14 500лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, тъй като не се доказа, че адвокатските възнаграждения на адв. ***– 9500лв., и адв. ***– 5000лв., са им били платени от ищцата във връзка с осъществена от тях защита в хода на досъдебното производство по обвинението, за което наказателното производство е било прекратено, доколкото договорите за правна защита и съдействие, в които е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение са: с дата следваща датата на прекратяване на наказателното производство – за адв. ***, а в договора на адв.***е посочен друг номер на досъдебното производство, а и двамата адвокати са представлявали ищцата в наказателното производство по другото й обвинение. В представения в хода на съдебното производство договор за правна защита и съдействие от 16.02.2015г. за адв. *** не е удостоверено да е било извършено плащане на договорената сума от 9500лв., като същия документ е представен и извън срока за отговор на исковата молба, поради което и с оглед събраните доказателства и изложеното по-горе сумата не е дължима.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА *** да заплати на Б.К.О., ЕГН **********,***, к.к.”***”, ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 12 000лв./дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/ до 50 000лв. /петдесет хиляди лева/ и за лихвата върху нея, както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.7 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА *** да заплати на Б.К.О., ЕГН **********,***, к.к.”***”, ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата в размер общо на 27 711,74лв./двадесет и седем хиляди седемстотин и единадесет лева и 74ст./, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, от които 27 111,74лв. – обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и 600лв. заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като  ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 27 711,74лв./двадесет и седем хиляди седемстотин и единадесет лева и 74ст./ до 49 200лв./четиридесет и девет хиляди и двеста лева/, възлизаща на сумата от 21 488,26лв., от които 6988,26лв. - обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и 14 500лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и за присъждане на лихва върху тази сума.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

 

 

                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: