Р Е Ш Е Н И Е
№ 746
гр.Пловдив, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 09.05.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 758/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П.Г.П. против решение № 257/18.01.2019г., постановено по гр.д. № 11556/2018 г. на ПдРС, ХІ гр.с., в частта, с която предявеният от него иск по чл.200 от КТ против „Виа логистик“ЕООД е отхвърлен за разликата между присъдените 4000 лева- обезщетение за трудова злополука, настъпила на 31.03.2017г., и пълният претендиран размер от 20000 лева. Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно и по-конкретно, че първоинстанционният съд не е отчел тежестта на претърпяната от жалбоподателя травма, както и всички негативни последици, настъпили впоследствие. Иска се отмяна в обжалваната част и постановяване на решение, с което искът да бъде уважен в пълния му размер.
От въззиваемото дружество е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съобразено със събраните доказателства и тежестта на претърпяната травма.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д. № 11556/2018 г. на ПдРС, ХІ гр.с. са предявени обективно съединени искове по чл.200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, ведно със законните лихви върху обезщетението, считано от 31.03.2017г.- датата на настъпване на трудовата злополука. Безспорно е, че, считано от 14.06.2016г., жалбоподателят е работил по трудов договор, сключен с въззиваемото дружество, на длъжност „***“. На 31.03.2017г. в гр. Л., И., той претърпял фрактура на трети пръст на дясната ръка, която злополука е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив от 24.04.2017г.. Не се спори и относно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, а именно, че при укрепване на товара посредством изпъване на колан с тресчотка, същата се повредила, дръжката й ударила жалбоподателя по дясната ръка, вследствие на което настъпила посочената фрактура. Той продължил да работи въпреки фрактурата, като на 03.04.2017г. посетил болница в гр. Г., Г., където констатирали наличие на подутина на трети и четвърти пръст на дясна ръка с пунктум максимум в областта на проксималните фаланги, изразено болезнени екстензия и флексия и невъзможност за свиване на дясната ръка в юмрук поради отока. При рентгенографското изследване била установена дислоцирана фрактура на тялото на трети пръст на дясна ръка. П.П. не бил хоспитализиран и се завърнал в Р.България. На 18.04.2017г. бил приет в МБАЛ„Лайф хоспитал” ЕООД- гр.Бургас с видима деформация в областта на дясната длан и оток, била му извършена оперативна интервенция- открито наместване и поставяне на метална остеосинтеза. На 21.04.2017г. ищецът бил изписан.
В исковата молба по първоинстанционното дело се твърди, че три седмици след операцията ищецът е търпял неудобства, болки и страдания, затруднения в обслужването и бита, а възстановителният период продължил повече от един месец, като и към момента на завеждане на делото движението на увредения пръст не било възстановено. От въззиваемото дружество са оспорили увреждането да е довело до неработоспособност на жалбоподателя- временна до 50% или над 50 %. Заявено е и възражение за изключително съпричиняване от негова страна, тъй като не е изпълнил задължението си да спазва здравословните и безопасни условия на труд, за които е бил надлежно инструктиран.
От заведената в ТП на НОИ- гр.Пловдив преписка по трудова злополука е видно, че същата е декларирана от работодателя като такава настъпила на мобилно работно място, докато пострадалият изпъвал укрепващ колан с тресчотка, при което при изпъване на колана тресчотката се повредила и дръжката й удрила дясната ръка на пострадалия. Като непряк свидетел на злополуката е посочена Н. Я. Ж., работеща на длъжност „***“. В преписката се намира обяснение от същата, в които се сочи, че при пристигане на разтоварния адрес в Г. жалбоподателят й съобщил обстоятелствата по инцидента, а също така, че той бил закаран в болница в гр.Г., ФРГ, където се установило, че единият му пръст е счупен. На следващия ден пратили товар за България, за да го приберат, и друг колега му помогнал с товаренето на товарния адрес. Ищецът шофирал до гр.Пловдив, помогнали му да разтовари, и след това го освободили за лечение. В приетата по първоинстанционното дело епикризата от МБАЛ „Лайф хоспитал” ЕООД – Бургас е отразено, че жалбоподателят е постъпил при тях на 18.04.2017г.. Преди провеждане на оперативно лечение е установена видима деформация в областта на дясна длан, оток, палпаторна болка с патологични костни крепитации, дефицит в областта на движение. При рентгенографията е установена фрактура луксация на трети пръст на дясна ръка . Извършена е операция и му е поставена метална остеосинтеза, дадени са насоки за физикално санаториално лечение. По преписката на ТП на НОИ са налице и три болнични листа, видно от които жалбоподателят е бил в отпуск поради временна неработоспособност през периода 13.04.2017г. – 25.06.2017г., като неработоспособността е единствено и пряко вследствие на счупването на пръста. Първият болничен е издаден от личния лекар, а вторите два от ЛКК. В тях като причина за неработоспобността е посочена трудовата злополука.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Д. К. /допусната до разпит по искане на жалбоподателя- ищец по първоинстанционното дело/ и Р. Т. / свидетел на ответната страна/. Приети са основно и допълнително заключения по СМЕ, изготвени от в.л. д- р М. Б.. Свидетелката Д. К., която живее на семейни начала с жалбоподателя, сочи, че в края на месец март 2017г. той й се обадил по телефона и й казал, че докато укрепвал товара на камиона, като опъвал тресчотка, си ударил ръката, но тръгвал за Г.. Прибрал се в България след около две седмици, макар че трябвало да бъде в чужбина три месеца. Бил с шинирана ръка, изпитвал силни болки. Ръката му била подута, пръстите били „като кебапчета”, а средният пръст бил най- отекъл. В болницата установили, че този пръст е счупен и му направили операция за фиксиране на ставата, или коригиране на фалангата. Жалбоподателят трудно излязъл от упойка, а след това изпитвал силни болки. Бил превързан, но не бил гипсиран, ръката все още била подута, а на пръста имал игла. В началото не можел изобщо да си служи с ръката, тя била, освен превързана и шинирана, също така подута, не само пръста, а цялата длан, вкл. пръстите. Свидетелката му помагала за обличане, къпане, тоалет. Била му назначена рехабилитация, която той посещавал. В началото иглата била в пръста му, после била махната. И до датата на съдебното заседание, в което е разпитана свидетелката, П.П. нямал добър захват с дясната ръка, като счупеният пръст продължавал да отича и да го боли. Най- силни били болките около две седмици след операцията. След това го боляло още седмица, като впоследствие болките започнали да отшумяват. Той отказал да се оперира в Г., защото там му казали, че стойността на операцията е 600 евро и не се покрива от здравната застраховка. Работодателят не предприел веднага действия по прибирането му в България. Свидетелят Т., работещ на длъжност „***“ във въззиваемото дружество сочи, че за злополуката е разбрал от П.П., който му се обадил по телефона в извънработно време и го уведомил, че си е ударил пръста с тресчотката, докато укрепвал товар. Свидетелят го попитал за механизма на настъпване на инцидента. Жалбоподателят му отговорил, че тресчотката е прескочила и така се е ударил. Ташев му казал да отиде на преглед, но П. му отговорил, че мисли, че ще му мине, затова потеглил да извърши курса. След няколко дни жалбоподателят пристигнал на разтоварния адрес във ФРГ, разтоварил и по настояване на свидетеля отишъл на преглед, където се установило, че се налага операция. Ищецът отказал, защото се плащала и била скъпа, но свидетелят твърди, че тя се покривала от медицинската му застраховка. Самият жалбоподател помолил да му се намери товар за България, за да се прибере и да се лекува оперативно. Прибрал се, сдал камиона на механика, направил отчет в офиса и тогава заминал за родния си град, за да се лекува. След няколко дни се обадил, за да каже, че са го оперирали, а свидетелят го питал кога ще се върне на работа и кога е готов да тръгне пак на курс. Ищецът казал, че ще се обади, когато се възстанови. След като се върнал на работа, представил болничен лист и епикриза. Направил един курс в Европа и повече свидетелят не го бил виждал.
В основното заключение на в.л.М. Б. е отразено, че счупването на тялото на основната фаланга на трети пръст на дясната ръка с разместване на фрагментите е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник. Отразено е също така, че възстановителният период при подобен род травма, без настъпване на усложнения, продължава 2- 3 месеца при благоприятен ход. По преценка на вещото лице след инцидента П.П. е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване. При спазване на предписания физиотерапевтичен режим следвало ръката да се възстанови напълно и болките да изчезнат. В съдебно заседание при приемане на заключението в.л. Б. е уточнил, че още от момента на увреждането пострадалият е бил нетрудоспособен, изпитвал е болки и страдания, движението на ръката е било ограничено. В Г. ръката му само била имобилизирана ръката му. Допълнителното заключение е изготвено след личния преглед на П.П.. В същото е отразено, че движенията в средната става на третия пръст на дясната ръка на подекспертния са силно ограничени, като в тази става пръстът може да се свие само на 90 градуса. За възстановяване на свободните движенията следвало пострадалият да продължи с рехабилитацията, а евентуално да се направи и нова операция за освобождаване на сгъващото сухожилие на третия пръст на дясната ръка. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че състоянието на пръста не е в резултат на това, че не е зараснало добре счупването, а се дължи на проблем със сгъващото сухожилие. Това било често срещано усложнение при такива травми.
От наличните доказателства не се установява трудовата злополука да е настъпила в резултат от проявена от жалбоподателя груба небрежност, поради което при определяне на размера на обезщетението не следва да се отчита какъвто и да било процент на съпричиняване. Продължително време след инцидента, а именно 17 дни, той не е бил опериран. Според обясненията на в.л.Б. на 03.04.2017г. в германската болница счупените части на пръста му са били наместени и пръстът е бил обездвижен. Това е способствало, независимо от липсата на операция, за облекчаване на търпените от пострадалия болки. Решението да не се оперира във ФРГ е взето от него, независимо от причините за това. Факт е също така, че по негово искане му е бил предоставен за шофиране товарен автомобил с товар, предназначен за Р.България. Решението на жалбоподателя да не се оперира и да се прибере в Р.България около две седмици след инцидента, шофирайки товарен автомобил, навежда на извода, че болките са били поносими. Същият извод произтича и от констатациите на в.л.Б. относно интензитета на болките. Следва да се обърне по- особено внимание на обстоятелството, че и към момента на извършване на прегледа за целите на допълнителното заключение жалбоподателят не е могъл да сгъва третия пръст на дясната си ръка под ъгъл по- малък от 90 градуса. За това усложнение обаче не може да се приеме, че е пряка и непосредствена последица от счупването на пръста. От обясненията на вещото лице не може да се направи извод за наличие на причинно- следствена връзка между счупването и срастване на канала на сухожилието. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че, тъй като не се констатират болки и страдания, надхвърлящи тези, приети за установени от първоинстанционния съд, и доколкото определеното с обжалваното решение обезщетение съответства на претърпените от жалбоподателя болки и страдания, същото решение в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, не дължат разноски в производствата по делото, поради което искането на въззиваемото дружество за присъждане на съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 1356 лева следва да бъде оставено без уважение, още повече, че липсват доказателства то да е платено по предвидения в договора за правна защита и съдействие начин, а именно по банков път.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257/18.01.2019г., постановено по гр.д. № 11556/2018 г. на ПдРС, ХІ гр.с., в частта, с която предявеният от П.Г.П. иск по чл.200 от КТ против „Виа логистик“ЕООД е отхвърлен за разликата между присъдените 4000 лева- обезщетение за трудова злополука, настъпила на 31.03.2017г., и пълният претендиран размер от 20000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Виа логистик“ЕООД да му бъдат присъдени направените във въззивното производство съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 1356 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: