Определение по дело №2880/2021 на Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1673

Град Пловдив, 03 .11.2021 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ - ХХIII състав, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

При секретар                      и с участието на прокурора                      ,

като изслуша докладваното от съдия Вълчев частно касационно административно наказателно дело №2880/2021 година по опис на съда, прие следното:

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С.Х., процесуален представител на жалбоподателя К.Д.К., ЕГН********** срещу определение №471/23.08.2021г., постановено по адм. нак. дело № 20215330202539/2021г. по описа на Районен съд -Пловдив, 9 наказателен състав, с което е отхвърлено като неоснователно искането им за допълване на постановеното по него Решение № 780 от 10.06.2021г., в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател обжалва определението като развива оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на същото. Счита за неправилни изводите на съда за липса на основания да се приемат извършените разноски за адвокатско възнаграждение за действително направени. Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените разноски по реда на чл.38 от ЗАдв. Не претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът по частната жалба – ОД на МВР-Пловдив не взима становище по направеното искане.

Пловдивски административен съд, ХХIII Състав намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна, по следните за това съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по подадена от К.Д.К. чрез адв. С.Х. жалба против Електронен фиш сер.К №4246895,издаден от ОД на МВР-Пловдив за административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400.00 лева. Към подадената в законоустановения срок жалба е приложен договор за правна защита и съдействие без дата и пълномощно на адв. Х. за процесуално представителство от 11.03.2021г.. В представеният договор е посочено дължимо възнаграждение от 300 лева с вкл. ДДС, като е посочено, че същото не е платено поради оказвана безплатна правна помощ на клиента на основание чл.38 ал.1 т.3 от Законът за адвокатурата. В единственото проведено съдебно заседание на 14.05.2021г. адв. Х. е представлявал жалбоподателят и е изложил становище по съществото на спора. С решение №780 от 10.06.2021г. е уважена подадената жалба и е отменен атакувания ЕФ. Със същото в частта за разноските искането на процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е оставено без уважение по съображения, че в представеният договор за правна защита и съдействие липса яснота дали е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева или е направена безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1 от ЗАДв. Приел, че посочената клауза в сключения договор няма характер на изрично волеизявление за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. На 24.06.2021г. от адв. Х. като пълномощник, е подадена молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез уважаване на искането му за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер 300лв. С обжалваното определение №471/23.08.2021г. районният съд е оставил искането по чл.248 ГПК без уважение, като е приел, че  липсват основания да измени първоначално формираната си воля, изразена в постановеното по делото решение.

Определението на съда е неправилно.

Според задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, вписването в договора за правна помощ на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ е достатъчно за доказване на необходимостта за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. Правно ирелевантно е в случая начина на неговото изписване. В тази връзка по делото няма спор, че представителната власт на адвокат Х. е била надлежно учредена и не е била оспорвана. Съгласно чл.38 ал.1 т.3 З Адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от З Адв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид това с представените доказателства в срок от жалбоподателят в производството, същият надлежно е удостоверил наличието на представителна власт и предоставената безплатна правна помощ.С оглед изхода на спора същият е следвало да получи дължимото му се адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300лв., което обосновава извод за основателност на искането му. Следва да се посочи и това, че при наличието на гореописаните доказателства, представени преди края на съдебното следствие, представеният с молбата договор е доказателство, което не може да се игнорира като недействително. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него следва да се уважи направеното от страната искане по чл.248 ГПК. При това положение определението на първоинстанционният съдебен състав следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив да заплати на адв .С.Х. сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на осн. чл.235 от АПК Съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №471 от 23.08.2021г., постановено по адм. нак. дело № 20215330202539/2021г. по описа на Районен съд -Пловдив, 9 наказателен състав, с която е отхвърлено искането адв.С.Х. за изменение на Решение №780 от 10.06.2021г. в частта за  присъждане на адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- град Пловдив да заплати на осн. чл.38 ал.2 от З Адвокатурата на адвокат С.М.М.Х. ЕГН********** сумата 300.00 (триста) лева за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.