№ 1080
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100501074 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 28151/05.04.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Д. А. Т., срещу решение № 849/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2147/2023
г. по описа на РС-Варна, с което РС-Варна е приел за установено по отношение на Д. А. Т.,
че С. С. С., ЕГН: ********** е собственик на поземлен имот, находящ се в село Езерово,
местност „Пътека тала“, представляващ лозе с идентификатор № **** по КККР на село
Езерово, общ. Белослав, с площ 519 кв.м., със стар идентификатор №036139, при граници,
имоти с идентификатори: № **** **** ****, на основание давностно владение, осъществено
в периода 01.01.2010г. до 31.12.2021г., на основание чл.124,ал.1 ГПК, както и в частта му за
разноските.
Въззивникът – Д. Т. оспорва решението с твърдения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. Твърди, че е собственик на процесния имот – лозе от повече от 20
години и го използва, като своя собственост. Моли първоинстанционното решение да бъде
отменено и предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от С. С. С.,
чрез процесуален представител адв. С. П. от АК-Варна, с който въззивната жалба се оспорва.
Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивната страна – Д. А. Т. лично и чрез процесуалния си
1
представител адв .В. В., назначена по реда на чл. 90 и следващите от ГПК, поддържа
въззивната жалба. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – С. С. С., редовно призована, не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба с входящ № 24761/04.10.2024 г. подадена от С.
С., чрез процесуалния й представител адв. С. П., с която заявява, че оспорва подадената
въззивна жалба.
Претендират се разноски по делото.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от С. С. С. срещу Д. А. Т. иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в село Езерово, местност
„Пътека тала“, представляващ лозе с идентификатор ****, с площ 519 кв.м., със стар
№036139, при граници имоти с идентификатори №**** **** ****, на основание давностно
владение, осъществено в периода 01.01.2010г. до 31.12.2021г. Ищцата твърди, че владее
процесния имот повече от 30 години. Същият бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. При
възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ, същият бил записан, като възстановен на
малката й дъщеря – Д. Т., която от 2004г. имала документ за собственост. Въпреки, че имала
документ за собственост Д. Т. никога не била ходила в имота да го поддържа, обработва,
събира плодовете от него. С. С. твърди, че заедно с мъжа си, докато бил жив, а след това
сама, е обработвала мястото и се е грижила за него. През цялото време е имала съзнание и
отношение, че този имот е неин. Д. Т. никога не е проявила намерение да свои имота, нито е
оспорвала правата на С. С..
С. С. предприела постъпки за снабдяване с документ за собственост на имота, тъй като
го владяла лично повече от 10 г. Д. Т. подала възражение в кадастъра и на С. С. било
отказано издаването на скица, с което процедурата не можела да продължи. С. С. твърди, че
преди повече от 35г. е дала 300 лева на едни свои познати от гр.Вълчи дол, които
обработвали имота с цел да го закупи от тях. От 1988г. тя го обработва и се грижи за него -
сяла е дървета, носела е вода за поливане, събирала е плодовете, оградила е мястото с
оградна мрежа и циментови колове. Твърди, че Д. Т. никога не е обработвала имота и не била
полагала грижи за него, въпреки че от 28.10.2004г. имала Решение на поземлена комисия, с
който имотът й се възстановява.
До 24.08.2022г. Д. Т. не е оспорвала собствеността на С. С..
В срока по чл.131 ГПК Д. Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който е
изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва С. С. да е собственик на
процесния имот. Твърди, че само тя, като единствен собственик, се е грижила за имота с
помощта на приятели и децата й. Твърди, че е обработвала имота, като в него е сяла
зеленчуци, варосвала и разкопавала дръвчетата, пренасяла вода с автомобила на сина й,
закупили и поставили оградна мрежа и входна врата.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представено е Решение №143 Г от 28.10.2004г. на Общинска служба по земеделие и
гори - Варна, с което на основание чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на Д. А. Т. е възстановено правото
на собственост в стари реални граници върху: лозе от 0.519 дка, пета категория, в землището
на с. Езерово, общ. Белослав, м-ст „Пътека тала“ с №3036139, при граници : имоти с
№036133; 036008; 036140; 036138, като същото не е подписано.
От Удостоверение от 25.04.2023г., издадено от ОСЗ “Земеделие“ Варна, се установява,
че Д. А. Т. не фигурира като заявител или наследник в регистрите на ОСЗ Белослав и за
лицето няма данни за образувана преписка. Решение №143 Г от 28.10.2004г. на ОСЗГ- Варна
не е налично на хартиен носител с положени подписи на състава на ПК-Белослав /което е
основен реквизит и съществена предпоставка за валидност на административните актове/, а
2
се съхранява само в електронен вариант.
От уведомление изх. № 20-47421/29.08.2022 г. от АГКК до С. С. С. се установява, че
същата е уведомена, че във връзка с подадено от нея заявление за издаване на скица за
поземлен имот, за обстоятелствена проверка с идентификатор № **** по КК на село
Езерово, община Белослав, че е извършена процедура по уведомление относно искането за
издаването на скица на поземлен имот, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. В СГКК-Варна е
постъпило възражение с входящ № 02-990/24.08.2022 г. от Д. А. Т., в което същата възразява
срещу издаването на скица за обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор
№ **** по КК на село Езерово.
По делото е представена актуална скица за процесния поземлен имот с идентификатор
№ **** по КККР на село Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, с площ 519 кв.м., находящ се в
село Езерово, местност „Пътека тала“, с начин на трайно ползване – лозе, пета категория на
земята, номер по предходен план: 036139.
В качеството на свидетел по делото е разпитана П.А.Г., с родствена връзка и с двете
страни по делото – дъщеря на ищцата и сестра на ответницата. Свидетелката заявява, че
майка й – С. С. има място - лозе, което се намира на пътя от с. Езерово за гр. Варна, с площ
от около 520 кв.м. В имота има дръвчета - орех, дюля, джанки, праскова, вишна и лози.
Имотът е ограден с мрежа и има вратичка с катинар. Ключ за катинара има С. С.. Д. Т. няма
ключ за този катинар. Катинарът е бил подменен с нов от миналата година. За стария
катинар са имали ключ и двете страни. Свидетелката не е имала ключ за имота. Имотът е на
С. С., на времето тя и баща й са го купили. За имота са се грижили майката и бащата на
свидетелката, до неговата смърт, а след това само майка й. Д. Т. не се е грижила за имота.
В качеството на свидетел по делото е разпитан Х.С.В., без родствена връзка и дела със
страните по делото. Свидетелят заявява, че познава С. С. от 30г. Тя е собственик на имот,
който се намира на шосето от с. Езерово за гр. Девня, който е с площ от около 500 кв.м. и е
ограден с мрежа. Мястото има дървена портичка, няма ток и вода, нито постройка.
Свидетелят е виждал С. и голямата й дъщеря от време на време да обработват мястото. Не е
виждал Д. Т. да посещава имота. Свидетелят заявява, че за имота се грижи С. С. – полива
насажденията. Преди да почине съпругът на С. С., за имота са се грижили те двамата с него,
а след смъртта му само С..
В качеството на свидетел по делото е разпитана Д.А.С., с родствена връзка и с двете
страни по делото – внучка на С. С. и дъщеря на Д. Т.. Свидетелката заявява, че процесният
имот се обработва от нейната майка и от баба й – С. С.. Заявява, че майка й има документ от
Поземлената комисия от 2004г. за собственост за процесния имот - лозе. Лозето е било
собственост на дядото и на бабата на свидетелката, когато са били женени. Докато е бил жив
дядо й, имотът е бил обработван от него и от баба й – С. С.. Свидетелката заявява, че майка
й – Д. Т. няма и никога не е имала ключ за лозето.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
3
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира следното:
С предявения положителен установителен иск се иска да бъде прието за установено
съществуването в полза на ищцата на право на собственост върху процесния недвижим
имот – лозе.
За да бъде уважена така заявената искова претенция за установяване правото на
собственост, ищцовата страна е необходимо в процеса да проведе успешно пълно и главно
доказване, че е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, като
докаже, че го е придобила на посоченото придобивно основание - по давност. Ищцата
твърди, че е упражнявала фактическа власт върху процесния имот за периода от 01.01.2010г.
до 31.12.2021г.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един недвижим имот на основание придобивна давност следва да са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС – правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
При позоваване на изтекла в полза на ищеца придобивна давност, негова е
доказателствената тежест да докаже, че е упражнявал фактическа власт явно, спокойно,
непрекъснато, с намерението да свои имота. Владението от своя страна е едновременно
проявление на обективен и субективен признак. Обективният признак се изразява в
упражняване на фактическа власт върху вещта и включва фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик.
Субективният елемент на владението представлява намерението за своене – то е психическо
отношение. Законодателят установява законова оборима презумпция по чл. 69 от ЗС –
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че процесният
имот е бил владян от ищцовата страна за период повече от 10 години, през който С. С. е
упражнявала самостоятелно и спокойно фактическата власт върху него с намерение за
своене. С. С. е стопанисвала, обработвала и експлоатирала имота, като там е отглеждала
плодни дръвчета - орех, дюля, джанки, праскова, вишна и лози, поливала е насажденията,
грижила се е за земята и дръвчетата, грижила се е за охраната на имота, като същият е бил
ограден с мрежа и е сменила катинара за портата. Към момента само тя има ключ за имота.
Имотът е бил стопанисван от С. С. и от нейния съпруг, а след неговата смърт само от С. С..
Д. Т. не е упражнявала фактическа власт по отношение на процесния имот никога. За имота
са полагали грижи нейните родители, а след смъртта на баща й – през 1998 г., само майка й –
С. С. се е грижила за имота до настоящия момент.
Ищцата е предприела действия по снабдяване с документ за собственост за имота чрез
иницииране на процедура по обстоятелствена проверка, което обективира ясно и
недвусмислено съзнанието за собственост върху същия.
Крайният извод на настоящият съдебен състав е за основателност на предявения
установителен иск за собственост. Тъй като констатациите на ОС-Варна и РС-Варна
съвпадат, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Освобождаването от държавни такси не означава автоматично освобождаване от
заплащане на разноските на насрещната страна. Ако една страна е освободена от държавни
такси и разноски в производството, поради липса на достатъчно средства, това не я
освобождава от задължението да заплати разноските на насрещната страна, ако загуби
4
делото.
По делото са представени доказателства за сторени от С. С. С. разноски в размер на
960 лева, представляващи сторените в производството пред ОС-Варна разноски за
адвокатско възнаграждение на един адвокат. От насрещната страна е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на С. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г, за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са: при интерес до 1000 лева
/какъвто е настоящия случай/ - 400 лева, до който размер следва да бъде редуцирано
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на С. С.. Адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева се явва, разумно, обосновано и справедливо, с оглед не
голямата фактическа и правна сложност на делото и проведеното единствено открито
съдебно заседание.
С оглед изхода на делото, направеното искане и представени доказателства, Д. А. Т.
следва да бъде осъдена да заплати на С. С. С. сумата в размер на 400 лева, представляваща
сторените в производството пред ОС-Варна разноски за адвокатско възнаграждение на един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 849/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2147/2023 г. по
описа на РС-Варна, с което РС-Варна е приел за установено по отношение на Д. А. Т., ЕГН:
**********, с адрес с.****, че С. С. С., ЕГН: ********** с адрес с. **** е собственик на
поземлен имот, находящ се в село Езерово, местност „Пътека тала“, представляващ лозе с
идентификатор № **** по КККР на село Езерово, общ. Белослав, с площ 519 кв.м., със стар
идентификатор №036139, при граници: имоти с идентификатори: № **** **** **** по
КККР на село Езерово, на основание давностно владение, осъществено в периода
01.01.2010г. до 31.12.2021г., на основание чл.124,ал.1 ГПК, както и в частта му за
разноските.
ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН: **********, с адрес с.****, да заплати на С. С. С., ЕГН:
********** с адрес с. **** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5