Р Е Ш Е Н И Е
№ 384 / 19.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 895 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Г.
***, срещу решение №
1012-12-129#1/14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с
което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00923203/31.05.2021 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО, с което И.Л. е задължен да възстанови получените
парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 10.10.2018 г. до 27.03.2019
г. в размер на 6 916,96 лв., от които 5 608,88
лв. главница и 1 308,08 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на разпореждането. В жалбата са изложени най-общо доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в нарушение на материалния
закон. Твърди, че е осъществявал трудова дейност при осигурителя „Деза лукс“
ЕООД и счита, че работодателят го е осигурявал. В съдебно заседание и
представени писмени бележки, процесуалният му представител адвокат И.П. поддържа
жалбата, иска отмяна на акта и връщане на преписката на органа за ново
произнасяне. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в
представена писмена защита от процесуален представител юрисконсулт Лилия
Стоичкова-Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка
с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
И.Г.Л. упражнява трудова дейност при осигурителя „Деза
лукс“ ЕООД, с който има сключен трудов договор № 074/30.05.2018 г. да изпълнява
длъжността „търговски представител“, с работно време: 8 часа и трудов договор №
100/16.07.2018 г. за длъжността „счетоводител“, като работното време е
определено на 4 часа. И двата договора са сключени за неопределен срок.
Жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периодите
от 05.10-03.11.2018 г.; 04.01-05.02.2019 г. и 26.02-27.03.2019 г. с представени
болнични листове (л. 16-18), за които периоди му е изплатено обезщетение в
размер на 5 608,88 лв. по приложена справка от НОИ (л. 15).
Със заповед № ЗР-5-12-00567953/20.05.2019 г. (л.
37), директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е възложил извършване на пълна ревизия
по разходите на държавното обществено осигуряване на „Деза лукс“ ЕООД, чийто
резултати са обективирани в констативен протокол № КП-5-12-00720923/14.02.2020
г. (л. 19). От събраните доказателства и извършени проверки, инспекторите по осигуряването
са стигнали до извода, че липсват основания и доказателства за извършване на
трудова дейност от наетите от „Деза лукс“ ЕООД по трудово правоотношение лица,
както е декларирано в регистъра на трудовите договори и регистъра на
осигурените лица, данните са подадени без възникване на правно основание за тях
и не притежават качеството осигурени лица, като най-общо са заключили, че
дружеството не извършва търговска дейност.
Във връзка с проверката е издадено разпореждане №
РВ-3-12-00923203/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО,
с което е разпредено И.Л. да възстанови недобросъвестно полученото парично
обезщетение поради общо заболяване за периода 10.10.2018 г. -27.03.2019 г. в
размер на 6 916,96 лв., от които 5 608,88 лв. главница и 1 308,08 лв. – дължима
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
Разпореждането е обжалвано от Л., като по жалбата
е издадено и процесното решение № № 1012-12-129#1/14.07.2021 г. на директора на
ТП на НОИ-Пазарджик, с което органът е приел, че няма възникнало осигурително
правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като породено от трудово
правоотношение, поради което същият няма качеството на осигурено лице по
аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено е, че при извършена проверка от
контролните органи на ТП на НОИ-Пазарджик в осигурителя „Деза лукс“ ЕООД е
установено, че И.Л. не е осъществявал трудова дейност, която да е основание за
осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО за периода от 01.06.2018 г.
до 31.05.2019 г. (вкл.). За същия период за Л. са подавани данни за осигуряване
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното
лице“ с код вид осигурен „01“ - за работници или служители, осигурени по чл. 4,
ал. 1, т. 1 КСО при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи
по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“.
По време на проверката осигурителят е отказал да представи каквито и да било
документи, като доказателства не са представени и от Л..
В оспореното решение административният орган е
обсъдил и извършена от органите на НАП ревизия на осигурителя „Деза лукс“ ЕООД,
при която е установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг
вид дейност. Заключено е, че същото без правно основание е подавало данни за
осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с Декларации обр. № 1 „Данни за
осигуреното лице“ за И.Л. за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.).
Въз основа на изводите от извършената от контролните органи на НАП ревизия и
въз основа на заключенията и констатациите от извършената от контролните органи
на ТП на НОИ-Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са
издадени и са влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655/17.03.2020
г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за Л.
са заличени.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че
жалбоподателят неоснователно е ползвал осигурителни права, поради което на
основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 КСО, Л. е задължен
да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение. Административният
орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало дейност по смисъла на
Търговския закон, която да поражда необходимост от назначаването на лицата по
трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен съставът на чл. 10 и
§ 1, т. 3 от ДР на КСО, и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да
ползват осигурителни права.
За изясняване на значимите за спора факти и
обстоятелства по делото са допуснати до разпит свидетелите Милен Пенков Петков
и Димитър Александров Комсийски, и двамата служители на „Деза лукс“ ЕООД. Свидетелят
Петков заявява, че Л. е започнал работа в „Деза лукс“ ЕООД през м. юни 2018 г.
до м. май 2019 г. като „дясната ръка на шефа“. Посочва, че е бил търговски
представител, мениджър, счетоводител, управител, а понякога берял гъби. Л. е
водил счетоводството, пласирал е продукцията и е търсил купувачи. Сходни
показания дава и свидетелят Комсийски. Посочва, че в началото Л. е бил
търговски представител, като по-късно се е занимавал и със счетоводството, като
работил в офиса на половин щат. Съдът не кредитира показанията на свидетелите,
доколкото същите не съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
По делото е приета съдебно-икономическа
експертиза, която, като неоспорена от страните, съдът намира за компетентно
изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че „Деза
Лукс“ ЕООД е декларирало търговски продажби и има подадени справки-декларации и
отчетни регистри по ЗДДС за всеки месец от данъчните периоди от юни 2018 г. до
май 2019 г. Според вещото лице „Деза Лукс“ ЕООД е декларирало основно продажби
на пресни, сушени и замразени диворастящи гъби, в това число и пресни горски
плодове. За проверявания период дружеството е реализирало общо 731 199,523
кг. Диворастящи гъби и горски плодове, в това число пресни 697 787,788 кг.
И сушени/замразени гъби 33 411,735 кг. Реализираните приходи от продажбата
на продукция и стоки са отразени в счетоводството на дружеството по кредита на
счетоводна сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ и сметка 702 „Приходи
от продажба на стоки“. Отчетените приходи са общо в размер на 16 218 090,11
лв. От направените справки, експертът е изчислил, че средният списъчен състав
на персонала на „Деза лукс“ ЕООД за периода 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. е
86,77 бр. Констатирано е, че счетоводните записвания са отразени хронологично,
като разходите са признати за периода, в който са извършени, а приходите, за
периода, в който са издадени фактурите. Счетоводството е водено редовно, като
приходите и разходите са начислявани текущо, в момента на тяхното възникване в периода,
за който се отнасят.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на
правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по
същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно
чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е
мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. При издаването му не е допуснато
противоречие с материалния закон.
Събраните в хода на административното производство
доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Пазарджик до извода, че
жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключените трудови договори с „Деза Лукс“ ЕООД. Тези изводи
съдът намира за правилни.
Материалното право на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40,
ал. 1 КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40,
ал. 3 КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое право, лицето
трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено
за съответния риск. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното
лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено
лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени
или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая
спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не
е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо
дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на
такива вноски от страна на осигурителя.
Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно
за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява
трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност
въз основа на това правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за
него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски,
какъвто не е настоящият случай. И.Л. е декларирал пред ТП на НОИ-Пазарджик (л.
34), че е осъществявал трудовата си дейност в гр. Белово – в гората, в гр.
Пазарджик и в с. Мало Конаре – в складовата база, като в изпълнение на
задълженията си е изготвял и подписвал пътни листове и приемателно-предавателни
протоколи. В хода на административното производство е изискана информация от
Областна дирекция по безопасност на храните относно регистрираните пунктове за
изкупуване на диворастящи гъби, регистрирани горски пунктове за добива им, както
и за представяне на друга информация, касаеща добивите и дейността на „Деза
лукс“ ЕООД. От писмо от ДГС-Белово и приложените към него документи се
установява, че дружеството не е изпълнило нито едно от установените в Правилника
за прилагане на Закона за горите изисквания – не е приложен списък на лицата,
които са заети непосредствено в добива на странични горски продукти, дружеството
не е уведомило писмено за организираните от него пунктове на територията на ДГС-Белово,
не е представило обобщена информация за 2018 г. и за 2019 г. за изкупените,
реализираните и намиращите се на склад недървесни горски продукти със справка
по образец в изпълнение на чл. 102а, ал. 11 ППЗГ. По делото не са представени нито
пътни листове, нито приемателно-предавателни протоколи, за които Л. твърди, че
са изготвени от него, поради което не може да се установи, че реално е осъществявал
трудова дейност. От друга страна, при извършена проверка на 18.09.2018 г. от
служители на ОДБХ-Пазарджик на пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски
плодове в с. Мало Конаре е установено, че обектът е затворен и видимо не се
извършва дейност. С оглед събраните доказателства, недоказани остават
твърденията на жалбоподателя, че реално е осъществявал трудова дейност и че е
полагал труд в полза на осигурителя. Представените по делото трудови договори и
длъжностни характеристики, както и показанията на разпитаните свидетели, не
установяват по безспорен начин извършването на трудова дейност. Не се доказа и че
Л. е изпълнявал длъжността „счетоводител“ на дружеството. Противоречиво на
събраните доказателства е посоченото в жалбата „Не вярвам работодателят да не
ме е осигурявал“. Видно от представената длъжностна характеристика, подписана на
16.07.2018 г. от Л. в качеството му на счетоводител, едно от основните му
задължения е да изчислява и внася данъци, държавни такси и осигурителни вноски.
Иначе казано, негово е било задължението да внася осигурителните вноски на служителите
в дружеството, включително и неговите, ако реално е осъществявал вменените му
задължения. Доколкото е доказано, че са подавани единствено декларации, но осигуровки
не са внасяни, то и показанията на свидетелите, че Л. е бил и счетоводител не
се кредитират от съда, като противоречиви и недоказани.
Реалното извършване на трудова дейност от Л. не се
доказва и от заключението на приета по делото съдебно-икономическа експертиза, според
която дружеството е декларирало търговски продажби, има подадени справки
декларации и отчетни регистри по ЗДДС, реализираните приходи от продажбата на
продукция и стоки са отразени по кредита на счетоводна сметка 701 „Приходи от
продажба на продукция“ и сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“. Всички тези
данни обаче не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска
дейност от дружеството. Те могат да бъдат индиция за такава, но установените с
тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства, обосноваващи в
тяхната съвкупност безспорен извод за реално осъществени доставки на стоки и
услуги от дружеството.
Предвид на това съдът намира, че от събраните в
хода на административното производство доказателства не се установява, че
жалбоподателят е извършвал трудова дейност, тоест реално да е осъществявал
трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключените трудови договори.
С оглед на което жалбата на Л. срещу решение № 1012-12-129#1/14.07.2021 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане №
РВ-3-12-00923203/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата
от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Л. срещу решение № 1012-12-129#1/14.07.2021 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане №
РВ-3-12-00923203/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
ОСЪЖДА И.Г.Л., ЕГН **********,***, да заплати на Национален осигурителен
институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/