№ 2341
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Й. М. Генжова
Мария В. А.а
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100509472 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 8894 от 15.05.2024 г., гр.д. 2251/2024 г., СРС, 46 с-в се
ОСЪЖДА „Гранд Хотелс Мениджмънт енд Маркетинг“ ЕООД на основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на И. Б. Ц. сумата от 2 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдание),
причинени от непозволено увреждане на 26.11.2023 г., изразяващо се в
спъване и падане на непочистена заледена площадка, довело разкъсно-
контузна рана в областта на челото в дясно, охлузване в областта на носа в
дясно, кръвонасядане в областта на дясната мишница, ведно със законната
лихва от 26.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 5 000 лева /разлика от уважения размер от 2000 лева до
пълния претендиран такъв от 7 000 лева/, ведно със законната лихва върху
неоснователния размер на главницата, като ОСЪЖДА ответника да заплати на
ищеца 365.71 лева - разноски.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от
ищеца И. Б. Ц.. Счита, че обезщетението е занижено по размер. Не са отчетени
1
реално претърпените болки и неудобства. Не са съобразени изпитаните
последващи силни болки в ръката, посещението на кинезетерапефт и
рехабилитация. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се уважи изцяло искът. Оспорва жалбата на ответника по
иска.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ответника по него „Гранд Хотелс Мениджмънт енд Маркетинг“
ЕООД. Счита, че не са доказани механизмът на инцидента, причинната му
връзка с увреждането и интензитета на твърдените неимуществени вреди.
Ищецът съпричинява за настъпване на увреждането, като се придвижда към
басейна след прието обилно количество твърд алкохол и обут с джапанки,
вместо с препоръчваните обувки или чехли. Не се съобразява с
предупредителните табели за опасност от подхлъзване. Теренът около хотела
се почиства на 5 - 10 минути и се посипва със сол. Не са обсъдени достатъчно
задълбочено и в съвкупност писмените и гласни доказателства в тази насока,
които са ценени избирателно от съда. Иска се отмяна на решението в тази част
и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът. Оспорва жалбата на
ищеца.
Третото лице помагач на ответника – „Булстрад Виена Иншуранс Груп“
АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни
страни и са допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е
частично основателна, а жалбата на ответника по иска е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Не се спори, че ищецът И. Б. Ц. ползва хотелска резервация № 15180 от
5.11.2023г. на името на свидетелката Й.Б. през периода 25.11.2023 г. -
28.11.2023 г., когато е настанен в помещение № 3108 „екзекютив П“ с
приятелка и пакет „Ол инклузив“ в СПА-хотел „Терме“, гр. Баня, собственост
2
на ответника по иска „Гранд Хотелс Мениджмънт енд Маркетинг“ ЕООД.
Според показанията на свидетелката Й.Б., фактически съжителстваща с
ищеца, на 26.11.2023 г. около 17.30 часа, докато преминават през външната
заледена и необезопасена площадка с плочки, разположена между СПА-
зоната и вътрешния минерален басейн на хотела, пред нея ищецът се
подхлъзва и пада по лице, след което се изправя окървавен от откритата
дълбока рана на челото.
Същата свидетелка и свидетелят Ж.Г. заемащ длъжност „супервайзер“
при ответника, установяват, че свидетелят Г. ги транспортира до болницата в
гр. Разлог и обратно за извършване на медицински преглед и манипулация.
Според съдебномедицинско удостоверение № V-475/2023 г., изготвено
от доц. д-р А.А., на 27.11.2023 г. същият хирургически обработва с 5 шева
линейна рана над дясната вежда на ищеца, като горния ръб на раната е
охлузен и с червеникав цвят. По гърба на носа в дясно от срединната линия в
средната му трета има охлузване на кожата на площ 0,4 / 0,2 см., покрито с
кафеникава коричка над нивото на околната кожа. По предно външно
страничната повърхност на дясната мишница в горната й трета има дъговидно
червеникаво кръвонасядане на площ 2 / 0,5 см. Заключението е за разкъсно-
контузна рана в областта на челото в дясно, охлузване в областта на носа в
дясно, кръвонасядане в областта на дясната мишница. Прието е, че тези
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и тангенциалното действие на такива и биха могли да бъдат
получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният. Причинено е
временно разстройство на здравето неопасно за живота, по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК.
В подкрепа относно страданията във връзка с разкъсно-контузната рана
се изяснява от свидетелката Б. за сваляне на шевовете след 2 седмици и
остатъчен белег към настоящия момент. Съдът не кредитира показанията й за
силни болки в областта на ръката до 1 месец, наложили прием на
обезболяващи средства като „Аулин“ и последващи посещения при
кинезитерапевт и рехабилитатор. Същите са преувеличени в сравнение с
компетентното и безпристрастно становище, за което са необходими
специални медицински знания, отразено в обсъдения медицински документ с
констатация единствено за кръвонасядане на дясната мишница, както и
3
липсата на препоръки за бъдещи оздравителни или възстановителни
процедури.
Инцидентът настъпва като пряка и непосредствена последица от
обективираното в действителността противоправно поведение във вид на
бездействие на служители при ответника. Изразява се в недобре почистен от
заледяване външен участък от хотела, служещ за преминаване между
вътрешни обекти за релакс, неупражнен надзор и неосигурена безопасност за
гостите на хотела, стопанисван от ответника. Свидетелката Б. установява, че
непосредствено преди и по време на инцидента, външните плочки са били
заледени и не е имало предупредителни табели, каквато на следващия ден
открива, че е поставена, при това с надпис „мокър под“, като тогава също е
било заледено. Свидетелят Г. само дава сведения за принципно установения
ред в хотела - през 5-10 минути хигиенистките подсушават пода на
вътрешните части и периодично се слага сол на външните, където сутрин
преди работния процес се разбиват заледените участъци, поставяне на гумени
стелки и предупредителна табела пред вратата, но не и за реалното състояние
на външния терен към релевантния момент. Съдът по реда на чл. 172 ГПК
отчита, че и двамата свидетели са заинтересовани от благоприятен изход на
делото в полза на довелата ги страна, но кредитира установената фактическа
обстановка от свид. Б., чиито показания не са опровергани или разколебани с
други преки доказателствени средства. Показанията на свид. Г. касаят
единствено принципни организационни правила, въведени от ответника за
почистване и безопасност. Ответникът не провежда успешно доказване тези
действия да са били извършени именно към момента на инцидента, за да се
гарантира максимална безопасност от подхлъзване, като външният терен
действително да е бил без заледяване, с поставени гумени стелки и смислово
точните табели за хлъзгав външен терен, а не за „мокър под“, каквито е
ноторно, че се поставят около басейни. Ако задълженията за непрекъсната и
качествена поддръжка и обезопасяване на външния участък бяха
добросъвестно и изцяло упражнени, би била преодоляна потенциалната
опасност от подхлъзване поради заледяване и напълно предполагаемите
последици от травми, като не би настъпил вредоносният резултат. Затова
увреждането на ищеца представлява пряка и непосредствена, а не случайна
последица от противоправното поведение на служителите на ищеца,
стопанисващ хотела, по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, състоящо се в
4
недостатъчно положена дължима грижа за поддръжка и обезопасяване на
външния терен за преминаване между СПА-зоната и басейна, както и
обезпечаване сигурността на ползващите го лица. В това се състои пряката
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите
неимуществени вреди.
По заявените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия поради носене на джапанки по заледен
терен и употреба на алкохол.
Свид. Б. заявява, че ищецът при подхлъзването е обут с джапанки.
Доколкото ответникът въвежда изискване за използване на обувки или
стабилни чехли във вътрешните части на СПА-зоната и басейна, съдът
намира, че джапанките са достатъчно стабилни за ходене там. Не се
установява въведено изискване или поне предупреждение от управата на
хотела към гостите за конкретни подходящи обувки при преминаване през
външната площадка пред двете зони, нито за предупреждение от възможно
заледяване. Не се установява и наличие на поставени предупредителни табели
за хлъзгав външен терен именно към релевантния за момент. В този смисъл,
недоказан остава твърденият принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на пострадалия за
подхлъзването поради носене на джапанки.
Според контролната справка за начисленията по номера на резервацията
в хотела на името на свидетелката Й.Б., на 26.11.2023 г. са поръчани в 13.31
часа 4 броя напитки джин „Гордънс“ и в 17.26 часа още 1 брой от същата
напитка. Ирелевантни за спора са останалите поръчки от 19.50 часа на 5 бр.
джин „Горданс“ и в 22.13 часа на още 6 броя от него, т.к. следват момента на
инцидента, настъпил около 17.30 часа.
Свидетелката Б. установява, че след обяда си поръчват по два джина,
което кореспондира със справката за поръчки, представена от ответника за
поръчани общо 4 джина в 13.30 часа. Според свидетеля Г. пострадалият ищец
лъха на алкохол по време на транспортирането до болницата. Вещото лице
клиничен токсиколог приема, че при засилено обоняние е възможно да се
усети изпитият алкохол, защото джинът се отличава с миризма. Не следва да
се ценят показанията на свидетеля Г. в частта, основана изцяло на
опосредените му впечатления от разкази на лица от персонала, съобщили му,
че по-рано същия ден видели друго падане на ищеца в хотела, както и поради
5
противоречието им с приетата пред въззивния съд съдебномедицинската
експертиза, изготвена от клиничен токсиколог.
Според медицинското заключение и уточненията на вещото лице в о.с.з
от 07.04.2025 г., поръчаните до 13.30 ч. напитки представляват коктейли джин
с тоник, като алкохолът е в малко количество и е разграден към момента на
инцидента около 17.30 ч. Същата напитка, поръчана в 17.26 ч., при евентуална
консумация дава концентрация в кръвта от 0,16 промила, което е субклинична
база на алкохолно опиване. Тази стойност не оказва влияние при шофиране,
особено на голям човек като ищеца. Вещото лице приема че няма остатъчен
неразграден алкохол от предишния ден, който да влияе за опиване при
следващия ден. Въззивният съд след съвкупна преценка на гласните
доказателства, справката за поръчки и заключението, намира за недоказано
възражението за принос на пострадалия поради употреба на алкохол по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при настъпване на увреждането.
При определяне размера на обещетението за причинени неимуществени
вреди, по реда на чл. 52 ЗЗД следва да се съобразят претърпените болки и
страдания, стрес и неудобства, свързани с причинените разкъсно-контузна
рана в областта на челото в дясно, охлузване в областта на носа в дясно и
кръвонасядане в областта на дясната мишница, като раната е обработена с 5
шева, свалени след 2 седмици, с остатъчен белег. С оглед вида, степента и
продължителността на здравословните увреждания, свързаните с тях
обичайни, предполагаеми и ненуждаещи се от пряко доказване физически и
психологически негативи, обществения критерий за справедливост и
икономическата конюнктура в страната към момента, когато възниква правото
за обезщетение на неимуществените вреди, обезщетение възлиза на 4 000 лв.
До този размер искът по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен, а над него
следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3
ГПК следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът над размера от
2 000 лв. до размера от 4 000 лв., или за сумата от още 2 000 лв. и вместо него
се постанови друго, с което искът се уважи за разликата от още 2 000 лв.
Решението в останалата част следва да се потвърди.
Ищецът пред първа инстанция реализира разноски от 280 лв. – д.т. и
6
1 000 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, а пред въззивна
– 100 лв. за д.т. и 1 000 лв. - платено по банков път адвокатско
възнаграждение, от които при условията на чл. 78, ал. 1 ГПК има право на
1 326,96 лв. След приспадане на присъдените му от СРС 365.71 лв.,
дължимият остатък възлиза на 961,25 лв. за двете инстанции.
Ответникът пред първа инстанция не претендира разноски, а пред
въззивна 48 лв. – д.т., 400 лв. – депозит за СМЕ и 1 000 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение от които при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК има
право на 1 052,64 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8894 от 15.05.2024 г., гр.д. 2251/2024 г., СРС, 46 с-в в
частта, с която се отхвърля предявеният от И. Б. Ц. срещу „Гранд Хотелс
Мениджмънт енд Маркетинг“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2 000 лв. (до размера от
4 000 лв., или за още 2 000 лв.), ведно със законната лихва върху
неоснователния размер на главницата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Гранд Хотелс Мениджмънт енд Маркетинг“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.
„Околовръстен път“ № 251 Е, Бизнес сграда „Ринг Тауър“, ет. 1 да заплати на
И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 7 на основание
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от още 2 000 лв. - обезщетение за
претърпени на 26.11.2023 г. неимуществени вреди при падане върху
непочистена заледена площадка към хотела, ведно със законната лихва от
26.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 961,25 лв. –
разноски за първа и въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8894 от 15.05.2024 г., гр.д. 2251/2024 г.,
СРС, 46 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******,
ап. 7 да заплати на „Гранд Хотелс Мениджмънт енд Маркетинг“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.
„Околовръстен път“ № 251 Е, Бизнес сграда „Ринг Тауър“, ет. 1 сумата
7
1 052,64 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ответника
– „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8