№ 14355
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110160195 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по подаден от В. В. П., чрез адв. М. П., частичен осъдителен иск
за сумата от 10 000 лв., част от общо дължимата сума от 15 000 лв., срещу Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, за осъждането на ответника да заплати на ищцата
обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на неправомерно проведен разпит на 24.01.2023 г. от страна на негови служители и
провеждани впоследствие действия от същите служители на СДВР спрямо нея.
В исковата молба, първоначално подадена пред АССГ и уточнена с молби от
31.08.2023 г., 07.12.2023 г., 13.12.2024 г. се твърди, че на 24.01.2023 г. ищцата В. П. получила
обаждане от служител на МВР и е била извикана на разпит в 06 РПУ в *****. Твърди, че
разпитът бил проведен неправомерно. Твърди, че срещу нея били отправяни неоснователни
обвинения за извършени от нея неправомерни действия. Служители на ответника инспектор
К. Н. и инспектор П. я обиждали и притискали психически, обвинявали я в престъпления,
които не е извършила, ищцата се почувствала в безизходица и уплашена. Конкретно
ответниците я наричали „боклук, пияница, престъпничка, крадла“. Докато провеждали
разпита инспекторите се държали арогантно и не съставили каквито и да било документи.
Твърди се, че служителите на СДВР не позволили на ищцата да използва мобилния си
телефон и да се обади на свой защитник, накарали я да извади телефона си и да го постави
на масата. Тъй като телефонът на П. многократно звънял инспектор П. взел устройството и
го хвърлил със сила върху масата, на която стоели. След проведения разпит ищцата
установила, че служителите на СДВР започнали да я следят, забелязвала една и съща кола
1
пред дома й и пред работното й място, изпитвала страх и безпокойство за себе си и близките
й. Твърди, че вследствие на преживяния стрес от неправомерно проведения разпит и
постоянното следене преживяла тежък срив и на 15.02.2023 г. направила опит за
самоубийство, изпивайки няколко таблетки ********, впоследствие била приета за лечение в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. По време на лечението й ищцата отново била посетена от
гореспоменатите служители на МВР за последващ разпит, които отново я обиждали и се
държали неправомерно, вследствие на което здравословното й състояние още повече се
влошило. В следствие на незаконосъобразните действия на ответната страна приятелите на
ищцата започнали да странят от нея, което допринесло допълнително негативно на
психичното й състояние. След изписването й от болница, започнала да посещава психолог,
но психическото й състояние не се подобрявало, защото служителите на МВР продължавали
да я следят и да я безпокоят в апартамента, в който живее. На 19.05.2023 г. без конкретна
причина била извикана за последващ разпит с цел да подпише документ, че няма да направи
последващ опит за самоубийство. Твърди, че към настоящия момент продължава с терапиите
и провежда медикаментозно лечение, за да овладее симптомите на депресия
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна
СДВР, подаден чрез юрисконсулт П.. Твърди се, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Според ответника изнесените в исковата молба твърдения за неправомерно
проведен разпит, обиди и заплахи са голословни и недоказани. Сочи, че не са представени и
никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди, нито причинно-следствена
връзка. Оспорва се размерът на предявения иск. Моли за отхвърляне на исковете. Оспорва
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
В допълнителна молба от 16.12.2024 г. /подадена след уточнение на исковите
претенции и връчване на всички уточнителни молби от ищеца на ответника/ е заявено, че
ищцата е била призована в 06 РУ на СДВР на 24.01.2023 г. за провеждане на полиграфско
изследване. Във връзка с извършването му освен полицейските инспектори на провеждането
на процесуално-следственото действие присъствали и психолози от Института по
психология към МВР. Била проведена беседа и изготвена прихологична експертиза.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния й
представител адв. П., който моли за уважаване на предявените искове. Претендира
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приета като доказателство е психологична експертиза от 24.03.2023 г., изготвена във
връзка със заявка от Директора на СДВР от 20.03.2023 г., изготвена от инспектори П. Е. и В.
В., в която се съдържат данни, че е проведена беседа с В. В. П. на територията на 06 РУ
СДВР по повод проверка за евентуалната й съпричастност към извършена кражба
От приетите като доказателства медицински документи – Епикризи се установява, че
2
на 15.02.2023 г. В. В. П. е закарана в УМБАЛСП „Пирогов“ АД след като е изпила 10
таблетки ******** с цел натравяне. След проведена хоспитализация и лечение и настъпило
подобрение пациентката е изписана на 17.02.2023 г. На 16.05.2023 г. е посетила кабинет по
психиатрични заболявания, като е споделила, че от няколко месеца след поредица от
психотравма от личен и професионален характер е с генерализирана тревожност, нарушен
сън и мисли за виновност. Споделя при снемане на анамнезата, че била викана в полиция и
била подложена на обиди и недобро отношение и преживявала себе си като човек, който е
незаслужено подложен на такова отношение. Почувствала се отчаяна и поискала да прекрати
живота си, впоследствие след детоксикация и психиатрична терапия си сменила работата,
но е все още със страхове, нарушен сън и тревожност. Лекарят е поставил диагноза
„Разстройство в адаптацията“, като е посочил, че обективният статус на ищцата бил
психично тревожна със съзнание за състояние, провокирано от психотравмена ситуация,
емоционално неустойчива тревожност с неопределен страхов афект, с нарушен сън,
отсъствие на настроение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. В. М. –
приятелка на ищцата и чрез разпита на свидетелката П. Д. Е. – психолог в Института по
психология към МВР.
От показанията на свидетелката М. се установява, че двете с ищцата са приятелки
отдавна. Сочи, че преди около 2 години В. П. направила опит за самоубийство като изпила
10 хапчета „********“ поради неправомерни действия от страна на служители в 06 РПУ
през месец януари 2023 г., които я викали на разпит. Били я обвинявали за неща, които не е
извършила, дори не разбрала за какво я обвиняват. Ищцата й е казвала, че СДВР са я
следили. А служители на СДВР ходили да я разпитват на работното й място, но тя не е
разбрала за какво. Когато отишла в районното, не й давали да се обади на защитника си,
взимали са й телефона, изключвали са го, удряли са го в масата. Споделяла й и, че към ден
днешен служителите от СДВР – мъж и жена, продължавали да я преследват. Същите дори я
били посетили в болницата. Тези обстоятелства свидетелката знае от разкази на В. П..
Споделя, че имало и медицински лица, които потвърдили, че полицейски служители
посетили ищцата в болницата. Свидетелката е виждала В. П. разстроена, особено след
разпита всеки ден плакала. Виждала често една и съща кола пред кафенето, което
посещавали с В. П., но не може да я опише, била й подозрителна, защото познавала колите
на **********.
Свидетелката Е. познава инспектор Н. и инспектор П. от 06 РПУ и е работила с тях
във връзка с провеждане на полиграфски изследвания. Спомня си, че през месец януари
2023 г. имали заявка за провеждане на полиграфско изследване в 06 РПУ, където отишли с
колегата й В. по повод провеждане на досъдебно производство за кражба в оптика. Спомня
си, че при разпита на В. П. била само тя, по-късно се включили служителката К. Н., колегата
й В. и инспектор П.. Свидетелката представила на В. П. процедурата по провеждане на
полиграфско изследване, но тя отказала да участва. След това се провела психологична
беседа, на която присъствали тя и другите й посочени колеги, както и ищцата. Беседата
3
представлявала задаване на въпроси от страна на инспектор Н., като задачата на
свидетелката била да следи дали разпитваната има поведение на виновно лице.
Свидетелката си спомня, че между В. П. и К. Н. имало добра връзка при провеждането на
разпита. Спомня си, че ищцата се разстроила, защото осъзнала, че мъжът, с когото имала
връзка вероятно я използвал, за да осъществи престъпните си намерения. Разпитът
продължил около 2 часа, през това време инспекторите П. и Н. не са обиждали ищцата,
инспектор П. не е вземал телефона й и не го е хвърлял. Свидетелката си спомня, че през
цялото време ищцата си пишела съобщения на телефона, дори се обадила по телефона.
Други доказателства по делото не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
Уважаването на осъдителния иск е обусловено от установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, че ответникът отговаря за конкретното
противоправно действие на негови служители във връзка с проведени разпит на ищцата,
както и осъществени неправомерни и незаконосъобразни действия по следене и смущаване
на ищцата, че са й причинени неимуществени вреди и какви точно, причинно-следствената
връзка между поведението на ответника, изразяващо се в неосигурен контрол и допускане
на неправомерни действия от негови служители и причинените неимуществени вреди, както
и конкретния размер на неимуществените вреди.
Страните не спорят, че инспектор Н. и инспектор П. са длъжностни лица в 06 РУ на
СДВР, както и че на 24.01.2023 г. са проведени оперативни действия с участието на ищцата
В. П., като тя е била призована и доброволно се е явила в районното управление.
Спорни са обстоятелствата дали са осъществени неправомерни действия от страна на
служителите на 06 РУ на СДВР, като установяването на тези обстоятелства е било в
доказателствена тежест на ищцата. В случая по никакъв начин не се доказаха твърденията
на В. П. по отношение на неправомерно поведение от страна на полицейските служители
при провеждането на оперативните действия на 24.01.2023 г., нито се установи впоследствие
посочените или други служители на 06 РУ на СДВР неправомерно да са следили ищцата.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Е., същата макар да е
професионално ангажирана с дейността на СДВР, дава подробни, обективни и
последователни показания относно осъществилите се събития на 24.01.2023 г. Данните,
които изнася, се подкрепят и от приложените от ответника писмени документи –
психологична експертиза /която съдът кредитира само по отношение на установените и
посочени по-горе факти/ и списък от пропускателен режим.
От друга страна единствените събрани доказателства по отношение на твърдените от
ищцата факти за неправомерно поведение са свидетелските показания на свидетелката М..
Действително за съда не съществува основание да се съмнява в достоверността на
изложеното от нея, но показанията й единствено пресъздават разказаното й от ищцата. Тя не
4
споделя свои собствени впечатления и обстоятелства, които непосредствено е възприела,
следователно и показанията й са с ниска доказателствена стойност. Освен това показанията
й по отношение на конкретните деяния на служителите П. и Н. са лишени от конкретика и
не могат да установяват по категоричен начин изложените от ищцата твърдения.
По делото са събрани писмени документи, установяващи компрометираното
психично и здравословно състояние на ищцата, данни за такива увреждания по никакъв
начин не могат да бъдат свързани именно с проведените в 06 РУ на СДВР оперативни
действия на 24.01.2023 г.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се доказаха елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане. Единствено по делото се установи, че
ищцата е претърпяла психични и физически увреждания, но нито се установи
противоправно деяние от страна на служители на ответника, нито връзка между това деяние
и настъпилите вреди, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска.
В случая се претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния представител на ответника, както и липсата на фактическа и правна сложност
на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, съдът определи в
размер на 100 лв. Ответникът е заплатил и депозит за съдебно-психологична експертиза,
чието назначаване е отменено поради липса на съдействие от страна на ищцата, която я е
поискала, но вещите лица са работили по делото, поради което сторените разноски следва да
бъдат присъдени на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в
*********************************** срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявана от Директора Л. Н., с адрес гр. София, ул.
„Антим I“ № 5 частичен осъдителен иск за сумата от 10 000 лв., част от общо дължимата
сума от 15 000 лв. с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на СДВР да заплати на В. В.
П. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, физически и
психически страдания, вследствие на неправомерно проведен разпит на 24.01.2023 г. от
страна на негови служители и провеждани впоследствие действия от същите служители на
СДВР.
5
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в
*********************************** да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявана от Директора Л. Н., с адрес гр. София, ул.
„Антим I“ № 5 сумата от 400 лв. – съдебни разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6