5
С решение № 26 от 12.10.2006 г., постановено по гр.д.№ 476/2006 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 40/15.03.2006 г. на директора на Областно пътно управление – Кърджали, с което е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, с Христо Николов Беловски и е признал уволнението за незаконно; възстановил е Христо Николов Беловски на предишната му работа – на длъжност “главен специалист “БиЗ и ОМП” и е осъдил Областно пътно управление – Кърджали да заплати на Христо Николов Беловски сумата в размер на 2 613.90 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. С решението си съдът е осъдил Областно пътно управление – Кърджали да заплати по сметка на съда държавна такса в общ размер 124.56 лева за предявените искове. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – Областно пътно управление – Кърджали, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че атакуваната заповед сдържа всички необходими реквизити и е мотивирана, както и че са доказани констатираните в нея нарушения. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения. Въззиваемият Христо Николов Беловски, чрез своя процесуален представител, оспорва подадената жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция са предявени от Христо Николов Беловски против Областно пътно управление – Кърджали, обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за отмяна на заповед № 40/15.03.2006 г. на директора на Областно пътно управление – Кърджали и признаване на уволнението за незаконно; за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа, за периода от 15.03.2006 г. до 01.08.2006 г., в размер на 1 822.50 лева. Не е спорно, че въззиваемият Беловски е работил при въззивника по трудово правоотношение на длъжността – главен специалист по “Безопасност и здраве” и “Отбранителна и мобилизационна подготовка”. Със заповед № 40/15.03.2006 г. на директора на Областно пътно управление – Кърджали трудовия договор с въззиваемия Беловски е прекратен поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.188, т.3 във връзка с чл.187, т.3, т.7 и т.8 от КТ. В заповедта е посочено, че в представените доклади с вх. № 192/07.03.2006 г. и № 200/07.03.2006 г. Беловски не е дал отговор на три въпроса: “1. защо при получаване на офертите не е спазил посочените в писмо № 96/07.02.2006 г. /подписано от самия него/ условия?; 2. защо ако е получил на негово име две от офертите в запечатани пликове, си е позволил да ги отвори без да са заведени по съответния ред, за да бъдат отворени пред комисията? и 3. защо всички оферти са заведени върху самите бланки, с последователни номера от 2.02.2006 г., което показва, че пликовете са били разпечатани?”, което водело до съмнения за опорочаване избора на изпълнител, както и до съществуване на евентуална зависимост на последния от някои от кандидатите, което е недопустимо за служител от държавната администрация. По делото е представена като доказателство заповед № 29/20.02.2006 г. на директора на Областно пътно управление – Кърджали за назначаване на комисия в състав от председател и пет члена, между които и въззиваемия Беловски, която в срок до 24.02.2006 г. да разгледа и класира постъпилите оферти от службите по трудова дисциплина за обслужване работещите в ОПУ – Кърджали и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Видно от протокол от 24.02.2006 г., назначената с цитираната по – горе заповед комисия е разгледала постъпилите оферти и е взела решение да бъде сключен договор с една от фирмите. Със заповед № 33/06.03.2005 г. /най – вероятно се касае до техническа грешка при изписването на годината/ директорът на Областно пътно управление – Кърджали е анулирал протокола от 24.02.2006 г., съставен от назначената от него комисия и е наредил на главния специалист “БЗ” /въззиваемия/ в срок до 08.03.2006 г. да му предложи списък на фирми, извършващи подобна дейност, които да бъдат поканени да представят свои оферти. С писмо изх.№ 154/06.03.2006 г. директорът на Областно пътно управление – Кърджали е поискал от въззиваемия Беловски да подготви доклад с отговор на следните въпроси: 1. защо са приети за разглеждане оферти, които не са регистрирани съгласно изискванията на чл.14 /1/ от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, което е посочено и в поканите с изх.№ 96/07.02.2006 г.; 2. защо е допуснато разглеждане на оферти, които не отговарят на чл.13 /1/ от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, както е посочено в поканите; 3. защо след като е знаел за горните обстоятелства, е допуснал да бъдат разглеждани от комисията и 4. защо в протокола не е отразена методиката, по която са оценявани предложенията. Представени са и два доклада от въззиваемия до директора на Областно пътно управление – Кърджали с вх.№ 192/07.03.2006 г. и № 200/07.06.2006 г. При това положение въззивната инстанция намира издадената заповед за незаконосъобразна. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В тази връзка, въпреки цитираните в заповедта текстове – чл.187, т.3, т.7 и т.8 от КТ, в същата липсва описание на конкретните нарушения на служителя и кога точно са извършени. Разпоредбите на чл.183, т.3, т.7 и т.8 от КТ визират различни нарушения на трудовата дисциплина, а именно: по т.3 - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; по т.7 – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, а по т.8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения. В тази връзка в атакуваната заповед липсва посочване в какво се изразяват нарушенията на трудовата дисциплина съответно по точки 3, 7 и 8 на цитирания член, респективно липсва описание на конкретните нарушения, извършени от въззиваемия Беловски, така както ги е възприел и оценил работодателя и точното им време на извършване. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора, като само при конкретното им описание съдът може да извърши проверка за това спазени ли са изискванията на закона, свързани с процедурата по наказване, както и преценка по същество – налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието, съответно- правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посочените от работодателя основания. С други думи, липсата в атакуваната заповед на конкретизация на нарушенията на трудовата дисциплина, за които на въззиваемия Беловски му е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание – “уволнение”, прави невъзможна преценката на съда относно обстоятелството допуснати ли са виновно такива от страна на последния, спазена ли е процедурата по налагане на наказанието – изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения относно именно твърдените нарушения на трудовата дисциплина и съответства ли така наложеното наказание на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, съгласно чл.189 от КТ. Ето защо съдът намира, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в противоречие с чл.195, ал.1 от КТ, поради което и е незаконосъобразна само на това основание. От друга страна, в тежест на работодателя е да докаже, че уволнения работник или служител е допуснал конкретно нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка, въпреки, че в заповедта не са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина от страна на въззиваемия Беловски, дори и да се приеме, че в така поставените въпроси се съдържат констатации за допуснати нарушения от страна на последния, то от представените по делото доказателства не се установява допуснати ли са изобщо нарушения от страна на въззиваемия. Цитираните по – горе доказателства установяват единствено, че е била определена комисия в състав от председател и пет члена, между които е и Беловски, която в съответствие със заповедта на директора на Областно пътно управление – Кърджали е разгледала и класирала постъпилите оферти от службите по трудова дисциплина за обслужване работещите в ОПУ – Кърджали и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Впрочем, настоящата инстанция напълно споделя в тази част изложените от първоинстанционния съд мотиви. При това положение въззивният съд намира, че заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е немотивирана и противоречаща на чл.195, ал.1 от КТ, поради което същата е незаконосъобразна, а искът за отмяната й е основателен и като такъв следва да бъде уважен. При това положение основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на длъжността, която е заемал преди уволнението, а именно – главен специалист по “Безопасност и здраве” и “Отбранителна и мобилизационна подготовка”. Ето защо като е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и е възстановил служителя на длъжността, която е заемал преди уволнението, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част. Що се касае до предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 15.03.2006 г. до 01.08.2006 г., съдът съобрази следното: Действително, съгласно чл.344, ал.1, т.3 от КТ работникът или служителят има право да иска обезщетение за времето, през което е останал без работа, като в тежест на ищеца е обаче да докаже дали и за какъв период е останал без работа, респективно без трудови доходи. В тази връзка, по делото e представена служебна бележка изх.№ РД-11-3159/16.06.2006 г. на Дирекция “Бюро по труда” Кърджали, която установява единствено, че въззиваемият Беловски е бил регистриран като безработен на 16.06.2006 г. Така представената служебна бележка обаче не установява по никакъв начин дали въззиваемият е бил без работа както за периода преди датата на регистрацията му като безработен – от 15.03.2006 г. /датата на прекратяване на трудовото му правоотношение/ до 15.06.2006 г., така и след това – от 17.06.2006 г. до 01.08.2006 г. /до когато се претендира обезщетението/. Ето защо и доколкото по делото липсват други доказателства, установяващи, че лицето е бил без работа за посочените периоди – от 15.03.2006 г. до 15.06.2006 г. и от 17.06.2006 г. до 01.08.2006 г., то искът в тази му част е недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Следва на въззиваемият Беловски да му се признае правото на обезщетение за един работен ден – за 16.06.2006 г., като с оглед размера на получаваното от него брутно месечно възнаграждение – 435.65 лева, и броя на работните дни в месеца – 22, същото е в размер на 19.80 лева. Предвид изложеното следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която е присъдено обезщетение за времето, през което Христо Беловски е останал без работа поради уволнението, за разликата над 19.80 лева /признатия с решението размер на обезщетението/ до 1 992 лева /размера на обезщетението за претендирания период от 15.03.2006 г. до 01.08.2006 г., или за 4 месеца и 12 работни дни/, като искът за обезщетение се отхвърли в тази му част. Съдът констатира също така, че с решението си първоинстанционния съд е присъдил обезщетение за шест месеца въпреки претенцията на ищеца, която е за периода от 15.03.2006 г. до 01.08.2006 г., или за 4 месеца и 12 работни дни, т.е. налице е произнасяне свръх петитум, поради което решението му в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата от 1 992 лева, представляваща размера на обезщетението за претендирания период, е недопустимо и като такова следва да се обесили в тази му част. С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата от 19.80 лева, за същия се следва държавна такса в размер на 15 лева, поради което следва да се отмени решението на районния съд в частта за присъдената държавна такса, за разликата над 35 лева /от които 15 лева – държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и по 10 лева за всеки от исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ/ и до присъдения общо размер от 124.56 лева. В останалата част решението на районния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 26 от 12.10.2006 г., постановено по гр.д.№ 476/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено Областно пътно управление – Кърджали да заплати на Христо Николов Беловски от гр. Кърджали обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ЗА РАЗЛИКАТА над 19.80 лева и до 1 992 лева, както и В ЧАСТТА, с която е осъдено Областно пътно управление – Кърджали да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса, ЗА РАЗЛИКАТА над 35 лева и до 124.56 лева, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Христо Николов Беловски от гр. Кърджали, бул. ”Беломорски” № 8, бл.2, ет.5, ап.40, с ЕГН ********** против Областно пътно управление – Кърджали, иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 15.03.2006 г. до 01.08.2006 г., ЗА РАЗЛИКАТА над 19.80 лева и до 1 992 лева, като неоснователен. ОБЕЗСИЛВА решение № 26 от 12.10.2006 г., постановено по гр.д.№ 476/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено Областно пътно управление – Кърджали да заплати на Христо Николов Беловски от гр. Кърджали обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ЗА РАЗЛИКАТА над 1 992 лева и до 2 613.90 лева, като недопустимо. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |