№ 109
Гр. Силистра, 28 ноември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д № 121 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ТУТРАКАН“ при
„СЕВЕРНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП Габрово, ЕИК 2016168050067, гр.
Тутракан против Решение № РУ – 04 – ОС / 2019 г. на Директора на РИОСВ – Русе,
постановено по заявление с вх. № АО – 1215 / 14. 03. 2019 г., за преценяване на вероятната степен на
отрицателно въздействие, в частта, в която в т. 1 от предвидените условия, при
които е съгласуван Плана-извлечение за промяна вида и интензивността на сечта
през 2019 г. в горски територии, държавна собственост, стопанисвани от ДГС
„Тутракан“, е предвидено да отпаднат предвидените в подотдел 11-щ горскостопански
мероприятия - гола сеч на тополови насаждения.
Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението
забранява дейност, която е нормативно позволена и допустима. Твърди, че са
налице всички предпоставки за издаването на позитивен акт досежно сечта в
подотдел 11-щ, като изтъква, че вече е бил налице идентичен случай през
2016-2017 г., разрешен в този смисъл. Счита, че планът-извлечение в посочената
част не противоречи на Плана за управление на защитената местност
„Калимок-Бръшлен“, тъй като се предвижда сеч на топола, която е лесовъдски
отгледана, а не на видове с естествен произход. Посочва, че от обосновката на
акта не става ясно защо и как горскостопанските дейности ще окажат влияние
върху управлението на влажната зона. Акцентира, че според органа причина за
отказа е не недопустимостта на самата сеч, а начинът, по който ще става
извозването на дървесината, като в тази насока изтъква, че през 2017 г. вече
има изградена рампа за извозване на дървесината през защитната дига.
Ответникът по жалбата-Директорът на РИОСВ-Русе, в съдебно заседание се
представлява първоначално от юрисконсулта Т., а в последствие от адв. М.от АК –
Русе, развива доводи за недопустимост и за неоснователност на жалбата, подробно
изложени в представените писмени бележки.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становището на
страните, намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 31, ал. 19 от Закона за биологичното
разнообразие.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК от
лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд.
Неоснователни
са възраженията на ответника за недопустимост на производството, поради грешка
в предмета на оспорване. В цялата документация, съдържаща се в
административната преписка – например обяснителната записка към плана (л. 66),
е записано, че в подотдел 11-щ има различни растителни видове, като върху площ
от 3.5 ха са разположени тополови насаждения, за които се предвижда гола сеч.
Върху останалите 1.3 ха не се предвижда сеч и те са заети с други насаждения.
Въз основа на тази база РИОСВ е постановил своя акт, като на л. 1, абзац
последен от решението изрично е посочено, че планът касае сеч на топола в
подотдел 11-щ върху площ от 3.5 ха. Неясно откъде процесуалният представител на
ответника в последното съдебно заседание прави извода, че решението касае
недопустимост на сечта относно други видове, но не и топола, но този извод не
съответства на доказателствата по делото. Ето защо жалбата се явява
процесуално допустима.
Жалбоподателят е подал
уведомление до РИОСВ-Русе съгласно чл. 10 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
(по надолу в текста Наредбата за ОС), което е прието с вх.№ АО1215 / 14. 03.
2019 г. Уведомлението е било относно
изготвен план-извлечение за промяна на вида на сечта през 2019 г. в
гори, държавна собственост, стопанисвани от ТП ДГС Тутракан. По така постъпилия
план е изпратено писмо изх.№ АО 1215-1/22. 03. 2019 г. на РИОСВ, с което на
осн. чл. 11 от цитираната наредба подателят на уведомлението е уведомен, че
планът-извлечение следва да бъде подложен на процедура по оценка за
съвместимостта с предмета и целите на опазването на посочените в писмото
защитени зони, поради което е искана допълнителна информация и представяне на
документ за платена държавна такса. Такива са представени своевременно с писмо
с изх. № РД 13082 / 28. 03. 2019 г. Последвало е издаването на Решение № РУ –
04 – ОС / 2019 г. от Директора на РИОСВ – Русе за преценяване на вероятната
степен на отрицателно въздействие на Плана-извлечение за промяна вида и
интензивността на сечта през 2019 г. в горски територии, държавна собственост,
стопанисвани от ДГС „Тутракан“, в което в т. 1 от предвидените условия, при
които е съгласуван плана, е предвидено да отпаднат предвидените в подотдел 11-щ
горскостопански мероприятия - гола сеч на тополови насаждения. Мотивите на административния орган
са свързани с това, че извършването на горскостопански мероприятия в подотдел
11-щ, който попада във влажна зона
„Калимок-Бръшлен“, е в противоречие с управлението му като заливаема площ, още
повече, че територията се намира в непосредствено съседство с едно от входно-
изходните съоръжения за управление на
водния режим на влажната зона. Посочено е, че заливането на терена с води от р.
Дунав ще възпрепятства горскостопанските дейности, което ще доведе до конфликт
между целите на управление на влажната зона и целите за стопански добив. Посочено
е, че извозът на добитата дървесина ще се налага да е през и по защитните диги
на изградените съоръжения за управление на водния режим на влажната зона, от
което се създава потенциална опасност от увреждане и компрометиране на същите,
респ. и от наводнения в съседство земеделски зами. Направено е позоваване на
чл. 2, ал. 2 от ЗЗТ, съгласно който опазването на природата в защитените
територии има предимство пред другите дейности в тях.
Оспорването
на посоченото решение Решение № РУ – 04
– ОС / 2019 г., в частта относно т. 1 от
предвидените условия, при които е съгласуван плана, е станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл. 31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено
свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно
или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни
предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените
зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на
опазване на съответната защитена зона.
Страните не спорят, че горски подотдел 11-щ попада едновременно в границите на две защитени зони – „комплекс Калимок“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД 931 / 17. 11. 2008 г. на Министъра на околната среда и водите и зоната „Калимок-Бръшлен, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявен с Решение № 122 / 02. 03. 2007 г. на МС – поради което съгласно чл. 31, ал. 2 ЗБР дейностите, които го засягат, следва да бъдат подложени на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на съответната защитена зона.
Оспореното решение е постановено от компетентен орган съгласно чл. 6а, т. 2 от Наредбата за ОС - директорът на РИОСВ – Русе.
Същото е издадено в предписаната от
закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. В обжалвания адм. акт има в достатъчна
степен информация за фактическите данни, обосноваващи позицията на органа за
съществуването на пречки за одобряването на плана-извлечение в частта относно
подотдел 11-щ и поради тази причина формата на решението позволява ефективна
съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.
Няма допуснати съществени нарушения на разписаната
административна процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на
постановения акт.
Преценката на материалната законосъобразност на акта
следва да се извърши при проверка на съответствието на изложените мотиви с
въведените изискванията за управление на терена като заливаема зона и със заключението на назначената по делото комплексна
експертиза. Органът твърди, че сечта е в противоречие с управлението на терена като
заливаема площ и че заливането на терена с води от р. Дунав ще възпрепятства
горскостопанските дейности, което ще доведе до конфликт между целите на
управление на влажната зона и целите за стопански добив. Според съда изложените
мотиви не могат да бъдат споделени. На първо място следва да се подчертае, че
сечта на тополовите насаждения не е
забранена съгласно плана за управление на ЗМ „Калимок-Бръшлен“ – този факт не е
спорен, още повече, че такива мотиви органът не е изложил. Според органа единствените пречки са свързани
с управлението на терена като заливаема площ. Видно от т. 6 от приложеното
оперативно ръководство за експлоатация на възстановените влажни зони (л. 113
гръб от делото) е обстоятелството, че през месеците ноември, декември и
януари не са предвидени никакви
управленски дейности. Освен това вещите лица по назначената по назначената
комплексна експертиза са посочили, че през месеците август и септември теренът
обикновено е сух. В този смисъл съдът счита, че в съответствие с принципа за
съразмерност, определен в чл. 6 от АПК, е било възможно сечта в подотдел 11-щ
да се ограничи само в определен период от годината, когато теренът се засушава,
без да се изключва напълно.
Не могат да бъда споделени и мотивите на органа, че
извозът на добитата дървесина ще се налага да е през и по защитните диги на
изградените съоръжения за управление на водния режим на влажната зона, от което
се създава потенциална опасност от увреждане и компрометиране на същите, респ.
и от наводнения в съседство земеделски зами. От назначената по делото
експертиза стана ясно, че единственият възможен начин за извозване на
дървесината е през дигата на защитената територия посредством изградената
земно-насипна рампа пред 2017 г. Стана ясно, също че няма необходимост от
движение по самата дига, а само за пресичането ѝ на едно място, като
начинът, по който може да се извърши – посредством рампа с ширина 4 м и с
дължина на откосите от двете страни по 10 м - не създава опасност за целостта
на съоръжението. Този извод на вещите лица опровергава изложеното от
административния орган. Запазването на целостта на дигата като защитно
съоръжение на влажната зона несъмнено е приоритет, за който следва да се
съблюдава. С оглед заключението на вещите лица обаче пълната забрана на сечта
се явява несъразмерна мярка. Дигата, която следва да се пресече, за да се
извърши извозване на дървесината, е стопанисвана от МОСВ. В тази връзка РИОСВ
би могъл да постави условие извозването да се извърши само след съгласуване с
органа, на когото е предоставено управлението на дигата, но не би могъл от
негово име да постановява отказ.
В заключение на казаното съдът намира, че оспорваният
акт е незаконосъобразен поради противоречие с принципа за съразмерност. При действието
на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която се издават. В настоящия случай се установи, че опазването на
природата в защитената територия би могло да се извърши ефективно посредством
поставяне на условия, които не изключват напълно възможността на жалбоподателя,
в качеството му на лице, натоварено със стопанисването на горските територии, да
извършва необходимите горскостопански дейности.
В обобщение на изложеното до тук
съдът намира, че в обжалваната част Решение № РУ – 04 – ОС / 2019 г. на Директора
на РИОСВ – Русе противоречи на
материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено. Тъй като естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество, съгласно чл. 173, ар. 2 АПК преписката
следва да се изпрати на РИОСВ – Русе за ново произнасяне при съобразяване на установените
в настоящия процес обстоятелства,
относими към процесния казус.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и
доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 1323. 88 лева, формирани от заплатеното адвокатско
възнаграждение, държавната такса и разноските за експертизата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РУ – 04 – ОС / 2019 г. на Директора
на РИОСВ – Русе, постановено по заявление с вх. № АО – 1215 / 14. 03. 2019
г., за преценяване на вероятната степен
на отрицателно въздействие, в частта, в която в т. 1 от предвидените условия,
при които е съгласуван Плана-извлечение за промяна вида и интензивността на
сечта през 2019 г. в горски територии, държавна собственост, стопанисвани от
ДГС „Тутракан“, е предвидено да отпаднат предвидените в подотдел 11-щ
горскостопански мероприятия - гола сеч на тополови насаждения.
ИЗПРАЩА преписката на РИОСВ – Русе за ново произнасяне
в отменената част съобразно указанията, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА РИОСВ – Русе, с адрес: бул. „Придунавски“ № 20, представлявано от директора Любомир
Атанасов, да заплати на „ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ТУТРАКАН“ при
„СЕВЕРНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП Габрово, ЕИК 2016168050067, гр.
Тутракан, направените по делото разноски в размер на 1323. 88 (хиляда триста двадесет и три лв. и осемдесет
и осем ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия