РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330112151 по описа за 2022 година
Производство по чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът Б. К. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да
признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/******** г. на
***** на ответната страна, да го възстанови на предишната работа и да осъди
ответната страна да му заплати обезщетение за оставането му без работа
поради уволнението през периода ******** г. - ********* г. в размер на 13
008, 47 лева (след приспадане на полученото от ищеца обезщетение по чл.220
от КТ в нетен размер 2 295, 61 лева), заедно със законната лихва, по
изложените в исковата молба и в писмена съображения. Претендира разноски
Ответникът Община Пловдив – гр. Пловдив, оспорва обективно
съединение искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и с оглед доводите на
страните , намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства, се установява, че действително ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника, последно като „******“ с място на работа
„**************“, от ********* г. до ********* г., считано от която дата трудовото му
правоотношение е било прекратено с процесната Заповед, връчена му на ********** г., на
основание чл.328, ал.1, т.5 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ, като със самата Заповед е било
разпоредено да се заплатят на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен
едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение в
размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, и по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2020, 2021 и 2022 г. - 67 работни дни.
Като конкретни причини за уволнението на ищеца, в процесната Заповед са
посочени неумение да създава ефективна организация и планиран на собствената си работа,
неумение да организира изпълнение на възложените задачи съобразно поставените срокове,
липса на анализ и търсене на възможности за постигане на по-добри резултати,
непритежаване на необходимите умения и компетентности да изпълнява ефективно
възложената работа качествено и в срок – като съгласно връчената му и разписана от ищеца
Длъжностна характеристика, той носи отговорност за дейността и за изпълнението на
задачите на Инспектората в съответствие с определените функции в Правилника за
организацията и дейността на ПОИ при Община Пловдив, а също така – непознаване на
вътрешните правила и процедури и функциите на звеното, което ръководи.
Действително, посочената като основание за издаване на процесната Заповед
разпоредба на чл.328, ал.1, т.5 от КТ дава възможност на работодателя да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по
чл.326, ал.2 при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение
на работата – като в процесната Заповед ответникът е посочил липсата на определени
качества на ищеца, без обаче да конкретизира кога точно ищецът е проявявал липса на тези
качества, а също така не е посочил и в какво точно се е изразявало неефективното
изпълнение на работата на ищеца в резултат от липсата на тези качества, което следва да
бъде посочено именно в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а не да се
установява в хода на съдебния процес по оспорване на законността на уволнението.
Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и обективният характер на
отговорността предпоставя задължение заповедта да бъде мотивирана- т.е. в нея да се
съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване
на трудовото правоотношение, липсващите на ищеца качества за ефективно изпълнение на
работата, както и в какво се е изразявало това неефективно изпълнение, произтичащо от
липсата на тези качества. Липсата на конкретизация на причините за уволнението на ищеца
освен до немотивираност на Заповедта води и до невъзможност съдът да извърши
преценката за законността й, като провери съществуването на фактите в обективната
2
действителност - което е достатъчно основание за признаване на процесната заповед за
незаконна и отмяната й като такава. Освен това, както се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел И. П., именно по време на изпълнението от ищеца на
длъжността му ********** на *********** значително се е подобрила работата в
Инспектората и той качествено и ефективно е изпълнявал служебните си задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук
– с оглед основателността на главния иск и акцесорния му характер, следва да се уважи и
обективно съединеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и направените
констатации от оригинала на трудовата книжка на ищеца в съдебните заседания по делото
на 15.11.2022 г., 14.12.2022 г. и 09.01.2023 г., след датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника (******* г.) Б. Д. не е започнал работа по друго трудово
правоотношение, а последното получено от него брутно трудово възнаграждение за
предхождащия уволнението му пълен отработен месец (октомври 2021 г.) е било в размер на
2 518, 95 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по
основание и по размер (като от дължимият размер на това обезщетение от 15 491, 70 лева
следва да се приспадне нетния размер на полученото от ищеца обезщетение по чл.220 от КТ
– 2 295, 61 лева, като след това приспадане претендираният размер на обезщетението за
оставане на ищеца без работа поради увалнението е по-нисък от действително дължимия
размер) и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от ********* г. – датата на
подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски за производството по делото в размер на 2 400 лева – платено адвокатско
възнаграждение (като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че
по делото са били предявени три иска и уваженият размер на иска за присъждане на ищеца
на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, съдът намира, че
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на
пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 620, 34 лева ДТ
за трите уважени иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***/****** г. на ****** на Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, площад
3
„Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от ******* З. Д. Д., с която, считано от *********
г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, е било прекратено трудовото правоотношение с Б. К.
Д., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „********“, бл.****, вх.***, ет.***, ап.***, със съдебен
адрес: гр. П., ул. “*********” № ****, ет.***, офис ***, адв. М. Д., КАТО ТАКАВА Я
ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца на предишната му работа – „**********“ с място на
работа „**************“.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Б. К. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
СУМАТА 13 008, 47 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението през периода ******** г. - ********* г. след
приспадане на полученото от ищеца обезщетение по чл.220 от КТ в
нетен размер 2 295, 61 лева, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, начиная
от ******** г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 2 400 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната
власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 620, 34 лева ДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок,
СЧИТАНО ОТ 23.01.2023 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4