гр. Сливен, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия Бозукова административно дело №
354 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Г.В.Р. *** подадена против
Решение № 89 от 15.08.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 8825 от 01.08.2022 г. на Г.Р. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 220020-022-0024829
от 21.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен по
изпълнително дело №20080000705/2008г.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Изтъква, че наказателните постановления, представляващи основание за образуване
на изпълнителното дело не са влезли в законна сила, тъй като съдебните производства
по обжалването им са висящи. Моли съда решението на Директора на ТД на НАП–
Бургас да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се
отмени постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява
се от упълномощен процесуален представител – адв. М.П. ***, която поддържа
жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП Бургас,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител – гл. юриск. Ж.
Д., която оспорва жалбата, счита обжалваното решение и постановлението на
публичния изпълнител за законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП Бургас е било образувано изпълнително дело № 20080000705/2008г.
с длъжник – Г.В.Р., във връзка с просрочени публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. На
основание чл.221 ал.1 от ДОПК на задълженото лице и изпратено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № 0705/2008/000001/13.02.2009г., с което Р. е
уведомен за образуваното изпълнително дело, размера на задължението и е поканен
доброволно да заплати задължението си./л.64/ Общият размер на публичните
задължения по изпълнителното дело към 21.04.2022г. са в размер на 5 500 лева. Същите
произтичат от глоба в размер на 3 000 лева, наложена с НП № 6338/03.09.2019г.
на Агенция „Пътна инфраструктура“ /л.46/ и глоба в размер на 2 500 лева,
наложена с НП № 6370/05.03.2020г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ /л.42/
С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С 220020-022-0024829/21.04.2022г.,
издадено от публичен изпълнител на основание чл.200 от ДОПК и чл.202 ал.2 във връзка
с чл.195 ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено лице –
„Грейнстор България“ АД, за сумата от 5 500 лева, представляващи
възнаграждение за трудово възнаграждение. /л.30/. До „Грейнстор България“ АД е изпратено запорно съобщение на 21.04.2022 г./л.31/.
С Разпореждане за изпълнение изх. № С220020-009-000387 от
23.05.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, на „Грейнстор България“ АД е разпоредено,
на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, в 3-дневен срок от получаване
на разпореждането запорираните суми в размер на 5 500 лева да бъдат прехвърлени
по сметка на ТД на НАП – Бургас, за погасяване на публични задължения по
изпълнително дело № №20080000705/2008г./л.34/
На 25.05.2022 г. от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е издадено Разпореждане за разпределение на суми с изх. №
С220020-125-0150344, с което на основание чл.219 вр. с чл.240 от ДОПК, във
връзка с постъпили суми по горецитираното изпълнително дело, образувано срещу
оспорващия – Г.В.Р., е разпоредено разпределение на плащането в размер
на 128,10 лева, постъпило на 23.05.2022 г. от извършените действия в
изпълнителното производство, като цялата сума е разпределена за погасяване на
публични вземания по изпълнително дело № №20080000705/2008г./л.36/.
На 20.06.2022 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис Сливен, е издадено Разпореждане за
разпределение на суми с изх. № С220020-125-0175596, с което на основание
чл.219 вр. с чл.240 от ДОПК, във връзка с постъпили суми по горецитираното
изпълнително дело, образувано срещу оспорващия – Г.В.Р., е разпоредено
разпределение на плащането в размер на 290 лева, постъпило на 17.06.2022 г. от
извършените действия в изпълнителното производство, като цялата сума е
разпределена за погасяване на публични вземания по изпълнително дело №
№20080000705/2008г. /л.37/.
На 25.07.2022 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис Сливен, е издадено Разпореждане за
разпределение на суми с изх. № С220020-125-0209900, с което на основание
чл.219 вр. с чл.240 от ДОПК, във връзка с постъпили суми по горецитираното
изпълнително дело, образувано срещу оспорващия – Г.В.Р., е разпоредено
разпределение на плащането в размер на 1290 лева, постъпило на 22.07.2022 г. от
извършените действия в изпълнителното производство, като цялата сума е
разпределена за погасяване на публични вземания по изпълнително дело №
№20080000705/2008г./л.38/.
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки № С 220020-022-0024829/21.04.2022г.,
издадено от публичен изпълнител е обжалвано от Р. с жалба вх. № 8825 от 01.08.2022
г. по описа на ТД на НАП Бургас. /л.19/.
По жалбата е постановено оспореното Решение № № 89 от
15.08.2022 г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 8825 от 01.08.2022 г. на Г.Р. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 220020-022-0024829
от 21.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен по
изпълнително дело №20080000705/2008г. Административният орган е приел, че
действията на публичния изпълнител, обективирани в постановлението за налагане
на обезпечителни мерки, са в кръга на предоставената му от закона компетентност
и са законосъобразни. Приел също, че е образувано изпълнително производство срещу
Г.В.Р. за просрочени публични задължения. Съгласно чл. 165 от ДОПК е възникнало изпълнително
основание за събиране на публичното държавно вземане, което след като не е било
платено доброволно е станало предмет на изпълнителното дело за принудително
събиране, посредством предвидените в процесуалния данъчен закон способи. Един
от способите за принудително събиране на публичните вземания е именно запорът върху
трудовото възнаграждение. Зам. директорът на ТД на НАП Бургас приел, че
действията на публичния изпълнител, извършени на основание чл.195 ал.1 и ал.3 от ДОПК са законосъобразни и оставил без уважение жалбата на Г.Р../л.16/
Обжалваното решението е съобщено на оспорващия на 21.09.2022
г./л.7/, а жалбата срещу него до съда е подадена на 28.09.2022 г. /л.8/.
По делото е приобщена заповед ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017г. на
Изпълнителния директор на НАП за оправомощаване на К.
П.П.- Зам. Директор на ТД на НАП Бургас да изпълнява
функциите на Директор на ТД на НАП Бургас при отсъствие на териториалния
директор. /л.18/.
Приобщено е удостоверение № 7756/27.09.2022г. на РС
Сливен, съгласно което по жалба на Г.В.Р. срещу НП № 6730/05.03.2020г. на 03.08.2022г. е образувано АНД № 876/2022г.
по описа на РС Сливен /л.56/.
Приобщено е удостоверение № 9024/13.10.2022г. на РС
Ямбол, съгласно което по жалба на Г.В.Р. срещу НП № 6338/03.09.2019г. е
образувано АНД № 873/2022г. по описа на ЯРС, по което е постановено решение №
190/07.11.2020г., с което НП е отменено, но решението не е влязло в законна
сила./л.66/.
Съгласно писмо
изх.№ 1100-25421/1/ от 21.09.2022г. настоящият адрес на Г.В.Р. *** /л.65/.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акта, което поражда правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен
срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия,
съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017г. на Изпълнителния директор на НАП, в изискуемата
писмена форма, но е незаконосъобразно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК е
предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово
правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията– в
общ размер до минималната работна заплата месечно.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК представлява
правното основание, даващо право на публичния изпълнител да обезпечава
установени и изискуеми публични вземания по образувано изпълнително дело срещу
длъжник. Единствено релевантното обстоятелство, което трябва да бъде изследвано
от публичния изпълнител при предприемане действия по налагане на обезпечителни
мерки е, дали е налице годен изпълнителен титул, удостоверяващ дължимостта на вземането.
При преценка
законосъобразността на оспореното разпореждане на публичния изпълнител за
налагане на обзепечителни мерки, директорът на ТД на
НАП – Бургас не е отчел факта, че разпореждането е постановено в нарушение на 195,
ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл.209 ал.1 и ал.2 т.5 от ДОПК.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че за да е допустимо налагане
на обезпечителни мерки, следва да е налице годно изпълнително основание,
удостоверяващо публично задължение, което е изискуемо и не е платено в срок. В
мотивите на обжалваното в настоящето производство решение, директорът на ТД на
НАП - Бургас се е произнесъл по възражението на жалбоподателя за липсата на
годно изпълнително основание като е приел, че двете НП са влезли в сила на 07.10.2022г., за което в
административната преписка не се съдържат доказателства. Напротив в хода на съдебното производство се установи, че НП е връчено при
условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на адрес гр. Сливен м.“Л. в.“, който е
постоянния адрес на жалбоподателя , видно от приложеното по настоящото дело
удостоверение от Община Сливен. Настоящият адрес на Р., считано от 23.11.2001г.,
е гр. Сливен, ул.А.Зл.“ №**, а по преписката няма данни лицето да е търсено на
него. Отделно от изложеното в хода на съдебното
производство са ангажирани доказателства - удостоверение №
7756/27.09.2022г. на РС Сливен, от което се установява, че Г.В.Р. е оспорил
законосъобразността на НП №
6730/05.03.2020г. на Агенция „Пътна инфраструктура, като на 03.08.2022г. е
образувано АНД № 876/2022г. по описа на РС Сливен, което към момента е висящо,
и удостоверение № 9024/13.10.2022г. на РС Ямбол, съгласно което Г.В.Р. е обжалвал и НП № 6338/03.09.2019г., на
03.08.2022г. е образувано АНД № 875/2022г. по описа на РС Сливен, което е
изпратено по подсъдност на ЯРС. В
резултат е образувано е АНД № 873/2022г. по описа на ЯРС, по което е
постановено решение № 190/07.11.2022г., с което НП е отменено, като към датата
на приключване на устните състезания по настоящото дело решението не е влязло в
законна сила. Следователно към момента на издаване на
решението на Директора на НАП-Бургас са липсвали влезли в сила съдебни актове,
които да представляват годно изпълнително основание по смисъла на чл.195 ал.1 и
чл.209 ал.2 т.5 от ДОПК.
Предвид изложеното Решение
№ 89 от 15.08.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 8825 от 01.08.2022 г. на Г.Р. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 220020-022-0024829
от 21.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен по
изпълнително дело №20080000705/2008г. следва да бъде отменено, както да бъде
отменено и самото постановление.
При този изход на
спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да
осъди ответника да възстанови от бюджета направените от жалбоподателя разноски по
делото, в размер на 10 лева за заплатена държавна такса, доколкото
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото не
са представени.
По изложените
съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 144 от ДОПК и с чл. 197, ал. 2 от ДОПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 89 от 15.08.2022 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас,
с което е оставена без уважение жалба вх. № 8825 от 01.08.2022 г. на Г.Р. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 220020-022-0024829
от 21.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен по
изпълнително дело №20080000705/2008г., като незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
220020-022-0024829 от 21.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас
ИРМ Сливен по изпълнително дело №20080000705/2008г., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА НАП да
заплати на Г.В.Р. ЕГН ********** *** сумата от 10.00 /десет/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението на
основание чл. 197 ал.4 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните.
Административен съдия: