Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
261163 13.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4070 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1,
предл. I ЗЗД от Д.Н.Г., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *******
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 482,51 лева - дадена без
основание по нищожна клауза за неустойка за предоставяне на обезпечение по
договор за потребителски заем/кредит № ******* от ******** г., ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – ***** г., до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за потребителски заем/кредит, с който е
договорена неустойка, че потребителят ще плати на заемодателя определена
парична сума, ако в срок не бъде представено обезпечение. Твърди се, че договорът
е недействителен, както и че клаузата за неустойка е нищожна и не поражда
облигационни права и задължения, като въз основа на нея е осъществено плащане в
размер на 482.51 лева, което е получено без основание от ответника.
В законоустановения срок
ответникът възразява по основателността на предявения иск. Навежда възражение
за изпекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим и частично
основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по
делото доказателства, че между страните е сключен договор за заем № ***** от ********
г., с клаузата на чл. 4, ал. 2 от който е предвидена неустойка в размер на
482,51 лева, ако потребителят не предостави в срок посочените в чл. 4, ал. 1 от
договора обезпечения.
Съдът приема, че неустоечната
клауза е нищожна. Същата по своето правно естество представлява скрита
възнаградителна лихва – възнаграждение за ползвания паричен ресурс, което не е
отразено в годишния процент на разходите по кредита и води до неоправдано от
гледище на разпоредбите на ЗПК - чл. 19,
ал. 4, обогатяване на кредитора. Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е
установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
Предвид възприетата от съда
недействителност на клаузата, с която в полза на ответника е договорено
възнаграждение, се налага извод за основателност на предявения иск. Даденото по
нищожната клауза подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като получено
без основание. Установява се от приетата съдебно - счетоводна експертиза, че
платената въз онова на неустоечната клауза сума в периода от ***** г. до ******
г. възлиза на 482, 51 лева.
Възражението на ответника за
изтекла погасителна давност на вземането по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД е
неоснователно. Според разясненията т. 7
от ППВС 1/1979 г. при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което
давностният срок започва да тече от деня на получаването ѝ, като срокът е
петгодишен. В случая исковата молба е депозирана на ****** г., първата вноска по кредита е платена на *****
г., т.е. давността не е изтекла.
При този изход на делото, отговорност
за разноски носи ответникът. Правото на разноски е имуществено право на
страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция, като
според разясненията ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат
действително направените и доказани разноски. В случая разноските възлизат на
сумата от 500 лева, от които 300 лева – адвокатско възнаграждение, 50
лева-държавна такса и 150 лева за експертиза.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ******* да заплати на Д.Н.Г., ЕГН ********** сумата от 482,51 (
четиристотин осемдесет и два лева и 51ст.) лева – получена от ответника без
основание по нищожна клауза за неустойка за предоставяне на обезпечение по
договор за потребителски заем/кредит № ***** от ****** г., ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на исковата молба – ****** г., до окончателното
ѝ изплащане
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ******** да заплати на Д.Н.Г., ЕГН **********сумата
от 500 (петстотин) лева – разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
ЕК