РЕШЕНИЕ
№ 3438
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110106679 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявените искове, намират своето правно основание в разпоредбите
на чл.127, ал.2 от СК, чл.143 и чл.149 от СК.
Исковата молба разглеждана в настоящото производство е предявена от
Д. Т. П., ЕГН ********** с адрес: ***, лично и като майка и законен
представител на М. В. В., ЕГН *** и от К. В. В., ЕГН **********, действащ
чрез съгласието на майка си Д. Т. П. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
адвокат С. С. - ВАК - служебен адрес - *** срещу В. В. В., ЕГН ********** с
адрес: ***, настоящ адрес: ***. Предявените искове са с правно основание
чл.127, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК.
С исковете основани на чл.127, ал.2 от СК се претендира от съда да
постанови решение, с което да предостави на Д. Т. П., като майка и законен
представител да упражнява родителските права върху децата К. В. В., роден
на *** година и върху М. В. В., родена на *** г., а на ответника да определи
режим на лични контакти, както следва: Всяка първа и трета събота от месеца
за времето от 10,00 часа до 18,00 часа без преспиване, Да определи
местоживеене на децата при тяхната майка в ***.
С исковете по чл.143 от СК се претендира ответника В. В. В., ЕГН
1
********** да бъде осъден да заплаща в полза на детето К. В. В., ЕГН
**********, действащо със съгласието и одобрението на своята майка Д. Т. П.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350лева, с падеж пето число
на месеца за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда 31.05.2024год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на обстоятелства обосноваващи нейното изменение или
прекратяване и в полза на детето М. В. В., ЕГН **********, действащо чрез
своята майка и законен представител Д. Т. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300лева, с падеж пето число на месеца за който се
дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 31.05.2024год.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства обосноваващи нейното изменение или прекратяване.
С исковете по чл.149 от СК се претендира В. В. В., ЕГН ********** да
бъде осъден да заплаща в полза на детето К. В. В., ЕГН **********, действащ
със съгласието и одобрението на своята майка Д. Т. П., ЕГН**********,
издръжка за минало време за периода от 31.05.2023год. до 31.05.2024год. в
размер на 4 200 лева и в полза на детето М. В. В., ЕГН **********, действащо
чрез своята майка и законен представител Д. Т. П., ЕГН **********, издръжка
за минало време за периода от 31.05.2023год. до 31.05.2024год. в размер на
3600лева.
Исковете са аргументирани със следните фактически твърдения:
От 2006 година до 2020 година Д. Т. П. и В. В. В. живеят на семейни
начала. По време на съвместното им съжителство се раждат двете им деца - К.
В. В. - роден на 10.03.2007 година и М. В. В. – родена **година. През 2020
година се разделят с В. след множество скандали, като има издадена заповед
за защита срещу него по ЗЗДН. Ответникът е правил и опит за самоубийство в
двора на къщата им. От момента на фактическата им раздяла В. не се грижи за
децата, не помага по никакъв начин за отглеждането им нито финансово, нито
с каквато и да е друга помощ. Доколкото й е известно, към настоящият
момент е хоспитализиран във Втора Психиатрична клиника към
МБАЛ"Св.Марина" - Варна и се лекува. Не знае каква диагноза му е
поставена.
С уточняваща молба са конкретизирани обстоятелствата около
трудовата заетост на майката на децата и представени доказателства за
2
доходите, които реализира от такава. Наведените са твърдения за липса на
информация относно трудовите доходи на ответника.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът не депозира отговор.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощник адв. С. Славева
поддържат исковете.В хода по същество на делото процесуалния представител
на ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
ДСП – Варна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от
Община Варна/л.5/ се установява, че детето К. В. В., ЕГН********** е родено
на 10.03.2007год. и негови родители са Д. Т. П. и В. В. В..
От приетото по делото удостоверение за раждане, издадено от Община
Варна/л.6/ се установява, че детето М. В. В., ЕГН********** е родено на
02.07.2019год. и негови родители са Д. Т. П. и В. В. В..
Съгласно удостоверение изх.№461/13.06.2024год., издадено от УМБАЛ
„Света Марина“ №1 за периода от май 2023год. до април 2024год. , ищцата е
получила брутно трудово възнаграждение в размер от 39 302 лева или
средномесечно по 3 275лева, а в нетен размер 31 068лева или средномесечно
по 2 589лева.
По реда на чл.59,ал.6 от СК в съдебно заседание е изслушана Д. Т. П..
Пред съда същата заявява следното:
С ответника от пет години са разделени. Той по никакъв повод не се
грижи за децата, психически е нестабилен, лежал е няколко пъти в
психиатрия, употребява наркотици. Последно, може би преди два месеца се
засичат на улицата. Постоянно има заплахи от негова страна. Той не е
адекватен, не работи. Той просто е кошмарен, наистина не е добре. Има
периоди, в които гол, бос ходи по улицата. Не е освидетелстван, а го водят с
алкохолна зависимост. По принцип е работоспособен, но категорично й е
известно, че не работи. Има жилище в кооперация срещу Майчин дом, което е
3
наследствено от майка му. Там живее. Нищо не е питал за делото. Първите
години се опитва да му помага, включително му е плащала и сметки и т.н.
Опитвала се е да му помогне да влезе в болница. Това, че са разделени не е
било фактор, за да бъдат що годе в някакви човешки отношения. Но, то не
става. Той е опасен, кърти й колата пред дома, прескача, заради него се налага
СОТ да прекара. Сутрин рано на работа е тръгвала, а той е блъскал по
прозорците на колата. Лятото сега голямото дете е на плаж и както е лежало
на хавлията не знае как го е видял, отишъл и му е ударил един шамар, докато е
лежал на хавлията. Детето се обажда веднага и по телефона чува как той лъже,
че детето е отишло и е тръгнало да го удря, а няма нищо такова. Детето просто
е лежало на хавлията и той е отишъл и го е ударил. Това е откакто са се
разделили неспирно. Докато живеят заедно последните години са кошмарни.
Тези пет години децата не са контактували с него. По отношение на големия
син има един малък период, в който вижда, че ответникът що годе има някакъв
добър вид и поведение към него, но е много за кратко. Може би тогава е пиел
лекарства, няма представа.
В полза на ищците като свидетел е изслушан М. Г. Г. Пред съда
свидетеля заявява, че живее на фактическа начала с майката на ищците от
една година. Когато заживява с нея тя живее сама. Преди това е живяла с В..
От нея знае, че са се разделили преди три, четири години. Откакто живее с нея
той не е идвал да търси нея или децата. Той постоянно по телефона изпраща
заплашителни SMS-си на него и на Д., в смисъл: „Ти цял живот ще гледаш
чужди деца“, щял „да го сложи на гърлото на новата ми дъщеря“. За неговата
дъщеря става въпрос. Като прочита това остава потресен. Той не е добре.
Познава го лично, дори ходи в лудницата от човешка гледна точка, занася му
две кутии цигари и му казва: „Вальо, гледай си живота. Ти знаеш много добре,
аз не го крия от теб, живея с Д.“. Той не го е крил. Лично е ходил в лудницата
цигари да му носи и той накрая … глупости. Абсолютно нищо не дава за
децата. Той не се осигурява никъде, не работи никъде. Ако работи ходи при
циганите на някой частно нещо да направи, да им свърши някаква услуга,
иначе цял ден е по улиците. Знае, че в Доброглед е ходил уж да прави някаква
къща, взел е капаро и … чертата. По принцип е работоспособен, годен е за
работа, но изобщо не става, не е този В., който е навремето.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе
следните правни изводи:
4
По исковете с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Задължение на двамата родители на детето е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае , но безспорно
установено по делото е, че към настоящия момент, родителите на децата не
живеят заедно. Предвид горното, следва да бъде уреден по съдебен ред
въпроса за упражняването на родителските права, спрямо децата. За преценка
основателността на предявения от ищцата иск за родителски права , съдът
съобрази следното :
Ответникът не оспорва претенцията на ищцата на нея да се предоставят
родителските права по отношение на децата .
Въпреки положените от съда процесуални усилия, ответникът не се яви
в съдебно заседание. В срока по чл.131 от ГПК не депозира отговор.Това
негово поведение сочи на незаинтересованост към децата М. В. В. и К. В. В..
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че
страните в настоящото производство живеят във фактическа раздяла,като с
оглед сложеността на отношенията им след раздялата няма изгледи да
заживеят заедно отново. Напротив след отпочване на фактическата раздяла
поведението на ответника става по-агресивно и заплашващо, както майката на
децата, така и голямото дете. От момента на отпочване на фактическата
раздяла 2020год. до сега, преките грижи за отглеждането и възпитанието на
децата са поети от тяхната майка. Последната се справя успешно с
отглеждането на децата. За това, че в периода след фактическата раздяла на
страните, грижите за отглеждане и възпитание на децата са поети само от
майката, говорят и гласните доказателства , събрани чрез разпит на свидетеля
Марин Георгиев Георгиев. Вяра на тези показания съдът дава, защото те
напълно кореспондират със заявеното от ищцата и липсват ангажирани от
ответника, каквито и да било доказателства с които да се опровергават.
Гореизложеното налага извода, че след раздялата на родителите,
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата са поети
изцяло от майката, която успява да задоволи основните потребности на
децата от дом, храна, облекло, здравеопазване и образование.
Тъй като в хода на производството по делото, детето К. В. В. на
10.03.2025год. навърши пълнолетие , искът с правно основание чл.127,ал.2 от
СК, по отношение на него се явява недопустим. С оглед на това,
5
производството по този иск, по отношение на детето К. В. В. следва да се
прекрати.
След раздялата преките контакти между детето М. и бащата са
прекъснати. Бащата фактически не е полагал никакви грижи за детето и не е
плащал ежемесечна издръжка.
Предвид горното и отчитайки адаптацията на детето към семейната
среда, създадена от майката, настоящият съдебен състав намира, че интереса
на детето ще бъде в максимална степен задоволен, чрез предоставяне на
родителските права по отношение на детето на майката. При предоставяне на
родителските права за упражняване на майката, следва съдът да постанови
местоживеене на детето при майката.
По отношение на въпроса за личните отношения между детето и
неговия баща, съдът намира следното : Съгласно пост.№1/1974год. на
Пленума на ВС съдът следва да определи така личните отношения между
бащата и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези
отношения. Избирането на мерките, относно личните отношения цели
правилното развитие на детето, като съдържанието на мерките за лични
отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските
права зависи от обстоятелствата на конкретния случай, но във всички случаи е
необходимо да съществува реална възможност за тяхното осъществяване . / В
тази насока е решение №460 от 18.04.1999год. по гр.дело №344/99год.на второ
гр.отделение при ВКС/. Поддържането на такива отношение между детето и
неговия баща е в интерес, както на бащата, така и на самото дете. В настоящия
случай връзката между детето и бащата е прекъсната, когато детето е на ниска
възраст. От тогава до настоящия момент преки контакти между детето и
ответника не са осъществявани. Предвид на това е налице отчуждение. За
възстановяване на връзката между бащата и детето, настоящият съдебен
състав намира,че следва да бъде установен режим на лични отношения
,съобразен със съдебната практика. Подходящият режим на лични отношения ,
съобразен със съдебната практика и с конкретния случай, чрез който би се
възстановила плавно връзката между бащата и детето и същият би съдействал
за изграждане на хармонични отношения между бащата и детето е в следния
смисъл: ДО НАВЪРШВАНЕ НА 10ГОДИНИ ОТ ДЕТЕТО: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 9.00ч. в събота до 14.00ч., от 9.00часа в неделя до
6
14.00часа без преспиване, в присъствието на майката , по време на официални
празници в страната- по един ден от Коледните празници, Великденските и
Новогодишните празници на всяка четна година, от 9.00часа до 18.00ч., в
присъствието на майката и СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА 10 ГОДИНИ ОТ
ДЕТЕТО: всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00ч. в събота до 14.00ч.,
от 9.00часа в неделя до 14.00часа без преспиване, и без присъствието на
майката , по време на официални празници в страната - по един ден от
Коледните празници, Великденските и Новогодишните празници на всяка
четна година, от 9.00часа до 18.00ч., без присъствието на майката .
По исковете с правно основание чл.143,ал.2 от СК.
Според чл. 143, ал.2 от СК,родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се
определя, съобразно нуждите на детето и възможностите на всеки от
родителите поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето, както и се съобразява с минимално определения в
закона размер на издръжка за непълнолетен. /Пост.5/70год. на Пленума на
ВС/. Т.е. конкретния размер на издръжката се определя от нуждите на децата и
възможностите на родителите, които я дължат/чл.142,ал.1 от СК/. Алинея
втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжката на едно
дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. От
доказателствата по делото се установява, че родителите на детето са
трудоспособни с възможност да реализират доходи. По отношение на майката
е безспорно ,че работи и реализира доходи. Бащата е трудоспособен, но
същият не работи и не реализира доходи. Не е спорно,че двамата родители са
трудоспособни с възможност да работят и реализират доходи, както и че
нямат задължения към други лица.
При сега действащата нормативна уредба, горна граница на издръжката
за дете не е фиксирана и затова съдът следва да определи размера с оглед
конкретните данни по делото, който размер да е в интерес на детето и да
съответства на доходите на родителя.
Предвид на горното съдът намира, че претендираната в полза на децата
7
месечна издръжка в размер от 350лева за детето К. и 300лева за детето М. се
явява основателна по размер и следва да бъде присъдена , като дължима в
тежест на ответника. Така претендираните издръжки са около минималния
размер издръжка за непълнолетен, с оглед на което макар и неработещ,
ответникът като императивно задължен по закон следва да ги плаща. В този
размер от 350лева , месечна издръжка за детето Констатин е дължима ,
считано от 31.05.2024год. до 10.03.2025год., когато детето навършва
пълнолетие и отпада задължението на ответника да го издържа. Считано от
датата на подаване на исковата молба 31.05.2024тод. за в бъдеще е дължима
издръжката в полза на детето М.. Издръжките са с падеж на плащане 5-то
число на месеца за който се дължат, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства обуславящи нейното
изменение и прекратяване.
По отношение на иска за издръжка с правно основание чл.149 от
СК:С така предявения иск се претендира издръжка за минало време в размер
на 4200лева - за периода от 31.05.2023год. до 31.05.2024год. по 350лева
месечно, ведно със законна лихва за детето К. и 3600лева за периода от
31.05.2023год. до 31.05.2024год. по 300лева месечно, ведно със законна лихва
за детето М..
По отношение на месечния размер на издръжките за минало време,
съдът се ръководи от мотивите, изложени по исковете с правно основание
чл.143, ал.2 от СК. Относно периода от време за който се претендират, в хода
на производството по делото се установи по безспорен и категоричен начин,
че родителите са разделени от 2020год., като бащата от тогава не е заплащал
издръжка за децата. Съдът приема, че издръжката следва да бъде присъдена за
претендирания от ищците период от време и размер.
С оглед на горното постановява решение, с което уважава тези искове в
цялост.Като законна последица от уважаване на исковете, следва да се
присъди лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
31.05.2024год. до окончателното изплащане.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на ищците следва
да се присъдят разноски в размер от 1045лева, които се изразяват в съдебно-
деловодни разноски в размер от 45лева и 1000лева адв. възнаграждение.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер
8
издръжки, която в общ размер възлиза на 884лева , от която 572лева за
исковете с правно основание чл.143,ал.2 от ГПК и 312лева за исковете с
правно основание чл.149 от СК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл.127,ал.2 от
СК , с който се претендира от съда да постанови решение, с което да
предостави на Д. Т. П., ЕГН **********, като майка и законен представител
да упражнява родителските права върху детето К. В. В., роден на *** година,
определи местоживеенето на детето при майката , а на ответника да определи
режим на лични контакти, както следва: Всяка първа и трета събота от месеца
за времето от 10,00 часа до 18,00 часа без приспиване, поради
недопустимост, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М. В. В., ЕГН**********, родено на
***. при неговата майка Д. Т. П., ЕГН ********** и ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето М. В. В.,
ЕГН**********, родено на ***., на майката Д. Т. П., ЕГН **********, на
основание чл. 127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. В. В., ЕГН
********** с детето М. В. В., ЕГН**********, родено на ***., както следва:
ДО НАВЪРШВАНЕ НА 10ГОДИНИ ОТ ДЕТЕТО: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 9.00ч. в събота до 14.00ч., от 9.00часа в неделя до
14.00часа без преспиване, в присъствието на майката , по време на официални
празници в страната- по един ден от Коледните празници, Великденските и
Новогодишните празници на всяка четна година, от 9.00часа до 18.00ч., в
присъствието на майката и СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА 10 ГОДИНИ ОТ
ДЕТЕТО: всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00ч. в събота до 14.00ч.,
от 9.00часа в неделя до 14.00часа без преспиване, и без присъствието на
майката , по време на официални празници в страната- по един ден от
Коледните празници, Великденските и Новогодишните празници на всяка
четна година, от 9.00часа до 18.00ч., без присъствието на майката, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за определени на следния режим на
9
лични отношения, а именно: Всяка първа и трета събота от месеца за времето
от 10,00 часа до 18,00 часа без приспиване.
ОСЪЖДА бащата В. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето К. В. В., роден на *** година ЕГН**********, към датата на
предявяване на исковата молба, действащо със съгласието и одобрението на
майка си Д. Т. П., ЕГН **********, в хода но производството по делото
навършило пълнолетие, месечна издръжка в размер от 350лева, считано от
31.05.2024год. до 10.03.2025год., с падеж до пето число на месеца за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на обстоятелства обуславящи нейното изменение и прекратяване, на
основание чл.143,ал.2 от СК.
ОСЪЖДА бащата В. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето М. В. В., ЕГН**********, родено на ***. действащо,чрез своята майка
и законен представител Д. Т. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
от 300лева, считано от 31.05.2024год. с падеж до пето число на медеца за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства обуславящи нейното изменение и прекратяване,
на основание чл.143,ал.2 от СК.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.
В. В., роден на ***година ЕГН**********, към датата на предявяване на
исковата молба действащо със съгласието и одобрението на майка си Д. Т. П.,
ЕГН **********, в хода но производството по делото навършило пълнолетие,
издръжка за минало време в размер на 4200 лева - за периода от 31.05.2023
год. до 31.05.2024 год. по 350 лева месечно, ведно със законната лихва за
забава,считано от датата на подаване на исковата молба в съда 31.05.2024год.
до окончателното изплащане, на основание чл.149 от СК.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на М. В. В.,
ЕГН**********, родено на ***. действащо,чрез своята майка и законен
представител Д. Т. П., ЕГН **********,издръжка за минало време в размер
на 3600 лева - за периода от 31.05.2023 год. до 31.05.2024 год. по 300 лева
месечно, ведно със законната лихва за забава,считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 31.05.2024год. до окончателното изплащане, на
основание чл.149 от СК.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по
10
сметка на Варненски районен съд в размер от 884лева , от която 572лева за
исковете с правно основание чл.143,ал.2 от ГПК и 312лева за исковете с
правно основание чл.149 от СК, на осн. чл.78, ал. 6 във вр.чл.78,ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. П., ЕГН
********** с адрес: ***, лично и като майка и законен представител на М. В.
В., ЕГН *** и от К. В. В., ЕГН **********, действащ чрез съгласието на майка
си Д. Т. П. ЕГН ********** с адрес: *** към датата на предявяване на
исковата молба, пълнолетен към момента на постановяване на
решението,сумата от 1045лева, които се изразяват в съдебно-деловодни
разноски в размер от 45лева и 1000лева адв. възнаграждение,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11