Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017 28.09.2020 година град
Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на първи септември две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 292 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване следните искове: 1/ установителен иск по чл. 415,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД във вр. с чл.
79 ЗЗД за сумата от 2 484.11 лева, 2/ установителен иск по 415, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата
от 422.29 лева и 3/ установителен иск по 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 225.16 лева.
Ищецът Б.
С.А. П.рег. № *********, чрез Б. С.А.клон България КЧТ с ЕИК *********, с адрес
на управление и седалище гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен
представител Д. Д., действащ чрез юрисконсулт Н. М., твърди в исковата молба, че
на 14.08.2017 г. между „Б.“ ЕАД, като кредитор и С.В.М. като кредитополучател
бил сключен договор за потребителски заем с № CREX-15551867 от 05.12.2017 г.,
на основание на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в
размер на 2 484.11 лева, като усвояването на сумата било удостоверено от
ответницата с полагане на подписа й в поле „удостоверяване на изпълнението“. За
кредитополучателя възникнало задължението да върне предоставената сума на 12
месечни вноски/всяка по 242.20 лева/, съставляващи главницата по заема ведно с
оскъпяването й съгласно ГПР/31.59%/и договорения ГЛП от 27.76%. Твърди се, че
ответницата преустановила плащането на вноските още на първата падежна дата –
20.01.2018 г. и не била платила никакви вноски. Съгласно чл. 3 от договора, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
погасителна вноска. На това основание ищецът визира настъпила на 20.02.2018 г. предсрочна
изискуемост на цялото дължимо вземане в размер на 2 906.40 лева. Алтернативно
същият твърди, че всички претендирани от него суми са дължими поради
падежирането на 20.12.2018 г. и на последната погасителна вноска по съставения
между страните погасителен план, който факт бил настъпил преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Сочи, че към този момент ответницата е
дължала и обезщетение за забава в размер на 225.16 лева за периода от 20.02.2018
г. до 11.01.2019 г. Във връзка с неизпълненото договорно задължение на
ответника на основание чл. 410 ГПК ищецът заявил и получил заповед за
изпълнение срещу него, но поради наличие на предпоставката на чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК се е наложило установяване на вземанията по исков ред. Ето защо ищецът с
предявените искове претендира установяване на следните вземания срещу ответника:
сумата от 2 484.11 лева (две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и
единадесет стотинки) лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит с № CREX-15551867/05.12.2017 г.; сумата от 422.29 лева /четиристотин
двадесет и два лева и двадесет и девет стотинки/лева, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2018 г.,
сумата от 225.16/двеста двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва, считано от 20.02.2018 г., до 11.01.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.01.2019 г. - датата на подаване на заявлението до районен
съд, до окончателното изплащане на задължението. Претендира се осъждане на
ответника да заплати деловодните разноски, направени по заповедното и
настоящото производства.
Ответникът С.В.М.,
с постоянен адрес ***, е приет за редовно уведомен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и на същия е назначен особен представител – адв. Р.М. от ТАК, която в
отговора си оспорва частично предявените установителни искове с основния
аргумент, че по делото липсват доказателства за заплащане от ищеца на
застрахователя на посочената в договора застрахователна сума от 205.08 лева, която
е разпределена и включена в погасителните вноски, респ. липсвало основание за
възникнало за ответника задължение да плаща тази сума на ищеца. Ето защо намира
първия установителен иск за основателен до размера от 2279 лева. В съответствие
с това становище оспорва и другите два иска частично като сочи, че
възнаградителната и мораторната лихви следва да се начислят върху главницата
без да се включва в нея застрахователната сума. Моли съда да отхвърли първия
установителен иск за главницата относно размера от 205.08 лева, както и
установителните искове относно договорната и мораторната лихва в частта им за
лихвите, начислени върху сумата от 205.08 лева. В с. з. предвид заключението на
съдебно-техническата експертиза заявява, че договорът е недействителен поради
противоречие със закона, поради което моли за частично уважаване на предявените
искове и то само относно дадената по договора за кредит сума, ведно със законната
лихва върху нея, но не и за начислената договорна лихва.
По допустимостта на исковете - предявените искове са положителни установителни, като
предпоставка за тяхната допустимост е наличието на реализирано заповедно
производство с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 37/2019 г. на ОмРС въз основа на подадено на 28.01.2019 г. заявление
от кредитора. Поради наличие на хипотезата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
указано на кредитора да предяви установителни искове за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковете са предявени в
законоустановения едномесечен срок и са допустими.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед № 111 от 31.01.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГД № 37/2019 г.
на ОмРС, е разпоредено ответникът по настоящото дело да заплати на ищеца по
същото следните суми: сумата от 2 484.11 лева (две хиляди четиристотин
осемдесет и четири лева и единадесет стотинки) лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит с № CREX-15551867/05.12.2017 г.; сумата от 422.29
лева /четиристотин двадесет и два лева и двадесет и девет стотинки/лева, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2018 г.,
сумата от 225.16/двеста двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва, считано от 20.02.2018 г., до 11.01.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.01.2019 г. - датата на подаване на заявлението до районен
съд, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 112.63 лева,
представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист в размер на 62.63 лева и минималното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
По делото е приет заверен от
ищцовата страна препис на договор за потребителски кредит с номер CREX-15551867
от 05.12.2017 г., сключен между страните по делото съответно в качествата им на
кредитор и кредитополучател. От съвкупното преценяване на информацията, съдържаща
се в съдържанието на договора и приложените към същия условия, които са
подписани от двете страни и са неразделна част от договора за кредит следва, че
ответникът се е съгласил предоставения му с договора потребителски кредит да
бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, като това е сумата от
2279 лева, получена след приспадане от общата цена на закупената стока 2299
лева на внесената при закупуването им първоначална вноска от 20 лева. В договора
е описана стоката, закупена от ответника чрез отпуснатия кредит, която е с цена
2299 лева. Посочен е броя на погасителните вноски – 12, всяка от които в размер
на 242.20 лева, като е инкорпориран в договора и погасителен план с посочени
падежни дати – 20-то число на всеки месец. Фиксирани са общата стойност на
плащанията – 2 926.40 лева, лихвения процент – 27.76% и ГПР – 31.59%. В т. 17
от условията към договора е посочено изрично, че с подписа си като
кредитополучател лицето удостоверява, че е получило стоката, описана в група“ Финансирани
стоки и услуги“, и същата му е била предадена в добро функционално състояние от
упълномощения търговски партньор, както и че е получило кредит за сума, посочена
в поле“ размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговския
партньор при получаване на вещта. В т. 3 от условията към договора е посочено, че
при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Към делото е приложен и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, изготвен съгласно чл. 5, ал. 2 ЗПК и съдържащ преддоговорна информация,
изготвена от кредитора и предназначена за потребителя. Същият е подписан от
служител на кредитора. В него е посочен кредитния посредник, на когото ще се
плати отпуснатата като кредит сума за покупка на стоки, а именно продавача на
последните „Технополис България“ ЕАД – град С.. Съдържащата се в този формуляр
информация относно основните елементи на сключения договор, а именно: общ
размер на кредита/2 484.11 лева/, срок на договора за кредит/12 месеца/,
подлежащата на плащане обща сума/2 926.40 лева/, наименование на закупената стока,
договорения лихвен процент, размер на обезщетението при просрочено плащане и
ГПР, напълно съответства на отразеното в сключения договор за потребителски
кредит. Към договора за потребителски кредит е приложен и сертификат № CREX-15551867,
подписан двустранно на 05.12.2017 г. от ответника като застрахован и от
застрахователя „Cardif Assurances Vie SA, France“ чрез клона му „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и застрахователя „Cardif Assurances Risques
Divers SA, France“ чрез клона му „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ за
застраховка „Закрила на плащанията Плюс“. В договора за потребителски кредит е
записано, че общата стойност на плащанията/с първоначалната вноска/е в размер
на 2 926.40 лева и същата включва покупната цена на стоката 2299 лева, застрахователната
премия от 205.11 лева и уговорената от страните договорна лихва, която в
договора е фиксирана процентно - 27.76%, и съставлява общата сума от 422.29 лева/според
приложеното извлечение по кредит/. По делото е прието заверено копие на служебен
бон, издаден на 05.12.2017 г. от продавача „Технополис България“ ЕАД, за
платена сума в размер на 2299 лева с ДДС за покупка на климатик с кредитна
карта на Б. от името на клиента С.М. с адрес ***, като в служебния бон е
посочена и фактура № **********. Налице е изготвено от ищцовата страна
извлечение по кредитната сметка на ответника към 19.08.2019 г., в което е
отразен погасителния план, съвпадащ като размер на месечните вноски с
инкорпорирания в договора за кредит, но отделните вноски са разбити на
включените в тях части от главница и договорни лихви. В същото извлечение изрично
е посочено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по договора
за кредит няма постъпили никакви плащания. По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се приема от съда като
мотивирано и компетентно изготвено. В същото вещото лице е посочило, че пълният
размер на кредита – 2 484.11 лева, е бил усвоен от ответницата на 05.12.2017 г.,
като според предоставените от ищеца на вещото лице екселски файлове плащането
от ищцовото дружество към „Кардиф Общо застраховане“ АД - Клон България, било с
дата 26.01.2018 г., а към „Кардиф Животозастраховане“ АД - Клон България, било
с дата 28.12.2017 г. Експертът заключава, че застрахователната премия в размер
на 205.11 лева е включена в общата стойност на дължимите плащания по кредита и
в отделните вноски по погасителния план. При извършване на експертизата вещото
лице не е срещнало документи, показващи направени от ответника плащания по
кредита. Обезщетението за забава е изчислено според поставената задача в два
варианта за периода от 20.02.2018 г. (падеж на втора неплатена вноска) до
11.01.2019 г. : върху сбора от главница и договорна лихва – то е в размер на 263.21
лева, а само върху главницата е в размер на 224.97 лева. При разпита му в с. з.вещото
лице уточнява, че е получило от ищеца само екселски файлове, представляващи
извадка от софтуера на дружеството относно извършени плащания към
застрахователните дружества, но не му били предоставени платежни документи за
извършени реални плащания, от които да се види от коя банкова сметка *** за
застраховки. С оглед съответствие на сключения договор за потребителски кредит
с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдът допусна съдебно – техническа експертиза,
чието заключение не се оспорва от страните и е прието от съда като компетентно
изготвено. Във връзка със същото съдът още в определението си по чл. 140 ГПК е
задължил на осн. чл. 197 ГПК ищцовото дружество да представи в едноседмичен
срок от получаване на съобщението оригиналите на документите Договор за
потребителски кредит № CREX-15551867 от 05.12.2017 г., обхващащ съдържание от 5
страници, Сертификат № CREX -15551867 за сключен договор за застраховка, състоящ
се от 9 страници, и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити/2 страници/. Въпреки редовното връчване на
съдебното определение по делото не са представени оригиналите на посочените
документи, поради което и експертизата е извършена чрез изследване на приетите
по делото заверени преписи на тези документи. В изготвеното заключение експертът
е установил, че заглавието на договора за кредит и наименованията на отделните
таблици са отпечатани с шрифт Garamond, получер/Bold/размер 10 pt и сгъстена
буквена разредка – 0.1 pt, съдържанието на таблиците също е написано на шрифт
Garamond размер 10 pt, основният и преобладаващ текст на договора е също с
шрифт Garamond размер 10 pt, буквена разредка + 0.1 pt, а таблицата с имената и
подписите на страните на последната страница била написана с текст на шрифт
Times New Roman, размер 12 pt. Относно сертификата за застраховане вещото лице
е установило, че основният и преобладаващ текст е отпечатан с шрифт Arial
Narrowq размер 10 pt, но са установени на три места в същия текстове, изписани
с големина на същия шрифт 8 pt. Стандартният европейски формуляр, подобно на
договора, бил отпечатан с шрифт Garamond размер 10 pt.
Въз основа на установените факти
съдът прави следните правни изводи:
Облигационното отношение между
страните по настоящото дело произтича от сключения между тях договор за
потребителски кредит, за който са приложими правилата на Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора. Именно с оглед изследване съответствието на процесния
договор с това законово изискване е допуснатата по настоящото дело съдебно –
техническа експертиза. И тъй като въпреки предварителното и редовно уведомяване
на ищеца за задължението му да представи оригиналите на документите за нуждите
на експертизата, същият не представи такива до края на съдебното дирене, то
вещото лице е работило изцяло по приетите като писмени доказателства заверени
преписи на договора, сертификата и стандартния формуляр, като това
обстоятелство не дискредитира експертното заключение. Последното не е оспорено
от страните и е прието от съда, като съобразно същото всички документи в случая,
от които произтича облигационната връзка между страните, са изготвени на шрифт
с размер, по-малък от 12. Изписването на договора на шрифт, по-малък от 12, е
грубо нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, въведено от 23.07.2014 г. с
цел гарантиране равните права на потребителите и възможността същите да се
информират напълно за договорните условия, да разберат точното съдържание на
договора, който подписват. Написването на шрифт, по-малък от 12, на стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в
чиято бланка е написано, че е изготвен съгласно чл. 5, ал. 2 ЗПК, на практика
нарушава именно разпоредбата на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 ЗПК,
преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит, като тази информация се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. Разпоредбата на чл.
5, ал. 4 ЗПК изисква тази информация, както и общите условия да се предоставят
на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. С
посочените две нарушения на изискванията на ЗПК са засегнати сериозно правата
на ответника като потребител. Още в Определението си по чл. 140 ГПК настоящият
състав е обявил, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител като осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, и е указал на
страните, че в хода на производството ще провери за недействителност процесния
договор за потребителски кредит № CREX-15551867 от 05.12.2017 г. съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Именно чл. 22 ЗПК гласи че, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид
установените нарушения и най-вече на това по чл. 10, ал. 1 ЗПК съдът намира, че
договорът за потребителски кредит, сключен между страните, е недействителен, а
тази недействителност се отнася до всички вземания, произтичащи от него. В допълнение
следва да се посочи, че предвид липсата на представени от ищеца документи, доказващи
направени от него плащания за застраховка, във връзка с което е налице и
възражение от особения представител на ответника, то съществуването на това
вземане на ищеца срещу ответника, инкорпорирано в сумата – предмет на главния
иск, се явява недоказано. Ето защо предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Във
връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че същата не обосновава
основателността на установителния иск за усвоената от ответника сума по кредита.
Настоящите искове са предявени като установиктелни на основание договор, посочен
като действителен. За да се приложи правилото на чл. 23 ЗПК, което кореспондира
с принципа за двустранна реституция, заложен в чл. 34 ЗЗД, следва да се предяви
съответния иск за връщане на даденото на основание недействителен договор, с
какъвто иск настоящият състав не е сезиран.
С
оглед отхвърлянето на предявените искове и при съобразяване на разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, съгласно която заплатените от ищеца деловодни разноски се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, съдът прецени като
неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на сторените от него
разноски по настоящото дело. При отхвърлянето на предявените искове не са
дължими от ответника и сторените от ищеца в заповедното производство разноски
по ЧГД № 37/2019 г. на ОмРС.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. С.А. П.рег. № *********,
чрез Б. С.А.клон България КЧТ с ЕИК *********, с адрес на управление и седалище
гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен представител Д. Д., действащ
чрез юрисконсулт Н. М., против С.В.М. с ЕГН: **********,***, установителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД
във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 2484.11(две хиляди четиристотин осемдесет и
четири лева и единадесет стотинки)лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит с № CREX-15551867/05.12.2017 г., ведно със законната лихва
от 28.01.2019 г. - датата на подаване на заявлението в районен съд, до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. С.А. П.рег. № *********,
чрез Б. С.А.клон България КЧТ с ЕИК *********, с адрес на управление и седалище
гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен представител Д. Д., действащ
чрез юрисконсулт Н. М., против С.В.М. с ЕГН: **********,***, установителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във
вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 422.29 лева /четиристотин двадесет и два лева и
двадесет и девет стотинки/лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена
за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. С.А. П.рег. № *********,
чрез Б. С.А.клон България КЧТ с ЕИК *********, с адрес на управление и седалище
гр. С., ЖК. „Младост 4“, Б. С., сгр. 14, със законен представител Д. Д., действащ
чрез юрисконсулт Н. М., против С.В.М. с ЕГН: **********,***, установителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във
вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 225.16/двеста двадесет и пет лева и шестнадесет
стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г., до
11.01.2019 г.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от обявяването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова