№ 1115
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110211477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-006149 от
25.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на „АВЛ-София“ ЕООД, с
ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата оспорва приетите за установени от АНО
фактически обстоятелства в НП. Твърди се, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаването
на процесното наказателно постановление. На следващо място се изтъква, че
наложеното наказание било прекомерно високо. Иска се отмяна на
оспореното наказателно постановление, като в условията на алтернативност
се иска намаляване на размера на наложеното наказание към размера, визиран
в чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание – юрисконсулт Петров. В пледоарията си
по същество иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
В периода 21.06. – 10.07.2019 г. служители от „Инспекция по труда“ гр.
София са извършили последваща проверка за спазване на трудовото
законодателство на дружеството „АВЛ-София“ ЕООД, с ЕИК ***, с цел
установяване на факта дали дружеството е изпълнило по-рано дадени му
задължителни предписания. На същото дружество били дадени задължителни
предписания в 38 точки с протокол от 10.05.2019 г. Даденото предписание
под № 27 е формулирано по следния начин: „Работодателят да заплати за
времето на платения годишен отпуск на Й.И.П.А., ЕГН ********** /за пет
дни годишен отпуск/възнаграждение за месец декември 2018 г., което се
изчислява от начисленото при същия работодател средно дневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко десет работни дни, съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ“. Даден е срок за
изпълнение до 07.06.2019 г. За посочената по-горе проверка е съставен
констативен протокол (КП), връчен на упълномощения представител на
дружеството – срещу подпис.
При извършената повторна проверка на дружеството. По време на
проверката инспекторите установили, че дружеството жалбоподател не е
изпълнило даденото му задължително за изпълнение предписание под № 27 в
констативния протокол и не е изплатило възнаграждението на А. за
посочените пет дни платен годишен отпуск, в дадения от ГИТ срок – до
07.06.2019 г. До приключването на повторната проверка работодателят не
предоставил никакви платежни документи, с които да докаже изплащането на
възнаграждението на служителя А..
Ето защо, на 10.07.2019 г. в сградата на Инспекцията по труда, в
присъствието на упълномощен представител на „АВЛ-София“ ЕООД, с ЕИК
***, е съставен АУАН на дружеството затова, че не е изпълнило предписание
на инспекцията по труда, дадено в протокол за извършена проверка от
2
10.05.2019 г., под номер 27, в указания срок – до 07.06.2019 г. АУАН е връчен
срещу подпис на пълномощник на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-006149 от
25.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на „АВЛ-София“ ЕООД, с
ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел ЕМ. КР., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Съдът намира, че е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, поради факта, че
нарушението е установено по време на последваща проверка, тъй като
нарушението се изразява не в неизплащането на възнаграждението на А.,
а в неизпълняването на предписанието на ИТ за това, което е дадено на
10.05.2019 г. Доколкото неизпълнението на дадените предписания е
констатирано в последваща проверка в периода 21.06.-10.07.2019 г., а АУАН
е съставен на 10.07.2019 г., то съдът намира, че срокът за съставяне на АУАН
е спазен.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
3
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“
Съдът намира, че следва да се направят някои принципни уточнения по
правото, а именно:
След извършването на проверката, при положение, че от инспекторите са
дадени предписания на работодателя да изпълни определени свои финансови
задължения по отношение на работниците си, то те са задължителни за него и
дори да бъдат обжалвани, те следва да се изпълняват в дадения от
инспекцията срок, защото по силата на закона обжалването на предписанията
не спира тяхното изпълнение. Тук няма никакво значение дали работникът е
претендирал пред съд вземането си за възнаграждение (в случая за платен
годишен отпуск), защото тези факти са ирелевантни за решаването на въпроса
за ангажирането на административнонаказателната отговорност на
санкционирания субект. Както бе посочено по-горе, на работодателя е
наложено наказание за това, че не е изпълнил предписание на ИТ, а не защото
не е изплатил дължимо обезщетение или възнаграждение на работника си. В
този смисъл са без всякакво значение заведените от работника дела срещу
работодателя, тъй като за последния съществува задължение за изпълнение на
дадените му предписания, независимо от претенциите на работника срещу
него, предявени пред съда.
Тук следва да се отбележи още, че проверката срещу работодателя е от
държавен орган, в който работят квалифицирани експерти, които в рамките на
проверката проучват внимателно фактическите положения, които имат
отношение към сигнала, с който са сезирани. Тяхната преценка не е
произволна, а държавно регулирана и законово регламентирана дейност.
Преценката на АНО освен всичко друго подлежи и на пълен съдебен контрол,
в който е налице служебно законово задължение за съда да изясни фактите и
да упражни контрол при прилагането на материалния и процесуалния закон
при издаването както на АУАН, така и на НП.
Иначе казано, в случай, че е налице неизпълнение на предписанието
на ИТ, работодателят носи административнонаказателна отговорност за
това, като предявяването на иск от работника срещу работодателя за
същото обезщетение, което е посочено в неизпълненото предписание, не
дерогира носенето на административнонаказателна отговорност от
страна на работодателя. А решението на гражданския съд няма нищо
4
общо с въпроса за реализиране на административнонаказателната
отговорност.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че работодателят в лицето на „АВЛ-София“ ЕООД, с ЕИК ***, не
е изпълнил даденото му в точка 27 от инспекторите на ИТ предписание в
протокола за проверката от 10.05.2019 г.
Неизпълнението на предписанията е нарушение на просто извършване и е
било осъществено още с изтичането на срока за изпълнение на
предписанията, т.е. за дата на извършването на нарушението следва да се
счита денят, следващ този, в който срокът за изпълнение на предписанието е
изтекъл – доколкото срокът е бил до 07.06.2019 г. (петък) и следващият
работен е бил 10.06.2019 г. (понеделник), то нарушението следва да се счита
за извършено в първия работен ден след последния ден от дадения срок за
изпълнение, т.е. 10.06.2019 г. АНО обаче неправилно е определил датата на
извършване на нарушението, като е посочил, че то е извършено в събота,
08.06.2019 г. По съображенията, посочени по-горе, съдът намира, че
правилната дата е 10.06.2019 г.
Грешното определяне на датата на административното нарушение
всякога е основание за отмяна на НП, тъй като на санкционирания субект е
вменено извършване на нарушение на грешна дата, а това представлява по
своята същност неотстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила.
Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, съдът намира, че
не следва да се произнася по този въпрос.
С тези мотиви, съдът намери жалбата за основателна, а НП – за
незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-006149 от 25.09.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
5
КТ, на „АВЛ-София“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6