Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 16.12.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.А
при
секретаря ……….. Анелия Докузова …………. и
в присъствието на прокурора …….…………………..……….. като разгледа докладваното от
……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 895 по описа за 2014год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1237/02.07.2019г.
по гр.д. № 953/2019г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ съдът е отхвърлил предявения иск от ЕТ *** - Н.М., гр. Плевен, ***, ЕИК ***, представляван от
Н.М., против Г.Т.Н. , ЕГН **********,***,
Плевенска област, ***, с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата от 1300
евро, с левова равностойност 2542,57лв. /две хиляди петстотин четиридесет и два
лева и 57ст./ - комисионна по Договор за поръчка от купувач от 08.10.2018г. и
на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД, за
сумата от 1560 евро, с левова равностойност 3051,09лв. /три хиляди и петдесет и
един лева и 09ст./ - неустойка по Договор за поръчка от купувач от
08.10.2018г., или общо за сумата от 5 593,67лв. /пет хиляди петстотин
деветдесет и три лева и 67 ст./, ведно със законните последици от това, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.194 ал.2 от ГПК, изключил със
съдебното решение от доказателствата по делото, представеното от ищеца писмено
доказателство „Регистър на предложените от „***" имоти".
Осъдил на основание чл.78 ал. 3 от ГПК, ЕТ *** - Н.М.,
гр.Плевен, ***, ЕИК ***, представляван от Н.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Т.Н., ЕГН **********
***, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение за вещо лице, общо в размер на 900лв.
Недоволна
от решението е останала *** Х.М. от гр.Плевен, действаща като едноличен търговец
с фирма *** – Н.М. ЕТ гр.Плевен, ЕИК ***, която чрез адв.Н. Н. от ПлАК, го обжалва в законния срок изцяло, като неправилно
и незаконосъобразно. Навежда доводи, че изводите на ПлРС за липса на изпълнение
на което и да е задължение по чл.1 от Договора противоречат на писмените и
гласни доказателства. С Договор за поръчка от купувач от 08.10.2018г. и
Регистър за предложените от „***“ имоти твърди, че е установила облигационно
отношение по Договор за поръчка, с който се е задължила да предостави на
клиента подходящи оферти за закупуване на имот и да осигури организационно
обслужване на сделката до сключване на окончателен Договор за покупко –
продажба срещу уговорено възнаграждение. Излага съображения, че откритото
производство по чл.193 ГПК за оспорване на Регистъра на предложените от „***“
имоти е завършило неуспешно за ответника, защото заключението на СГРЕ е
установило, че подписите на копието и оригинала от Договора за поръчка и
Регистъра на предложените от „***“ имоти са идентични. Макар да е установена
разлика във вписванията на адресите на имотите и тяхната цена, няма доказателства
за невярно документиране на имотите, които са били предложени на ответника по
Договора за поръчка. Твърди, че от показанията на св.И. С. и Л. В. се
установява, че за имота в гр.Плевен на ***, закупен от ответника, е извършен
оглед като Част от имотите, предложени по Договора на Г.Т.Н.. Поради горното се
оплакват, че ПлРС неправилно е изключил от доказателствата Регистъра на
предложените от „***“ имоти, а от друга страна след извършване на огледа действията
на ответника са били в нарушение на Договора – без да информира ищцата е
договорил и осъществил покупката директно с продавача като е заобиколил
задължението си за заплащане на 2,5% от обявената продажна цена комисионна.
За
иска по чл.92 ал.1 ЗЗД твърди, че клаузата за неустойка е самостоятелен текст
на чл.3 от Договора и както е договорена представлява санкция при настъпване на
обстоятелствата, уговорени между страните по Договора.
Моли въззивния съд да отмени съдебният акт на ПлРС и да постанови решение,
с което да уважи исковете като основателни и да й се присъдят разноски за двете инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба Г.Т.Н. *** чрез адв.Б. Б. от ПлАК изразява становище, че жалбата
е неоснователна. Твърди, че няма забрана в Договора сам да търси и договаря
имот със собственика, което счита че се установява от показанията на св.М. Д. и
Л. В.. Навежда доводи, че изпълнение на Договора не може да се докаже с
Регистъра на предложените от „***“ имоти, защото след изследване на оригинала,
представен от ищцата и копието, представено от ответника е установено, че е
подписан бял лист и след това са въведени адреса и описанието на имота, т.е.
ПлРС правилно го е изключил от доказателствата по делото.
Излага
съображения, че с ИМ са предявени два иска - за комисионна и за неустойка – в
чл.3 от Договора е предвидена компенсаторна неустойка. В случай, че имотът е
предложен от ищцата, но ответника го купи лично пряко от собственика без друго
съдействие от изпълнителя, като е отказал да плати уговореното възнаграждение,
но в Договора липсва уговорка, че комисионна и неустойка ще се дължат
едновременно.
Ако
съдът не отхвърли искът за възнаграждението на ищцата, то да приеме, че се
дължи от продажната цена на имота, а съгласно нот. акт същата възлиза на
45 000лв. или 2,5% от нея е сумата от 1 125лв. при равностойност на
575 евро, а не 1 300 евро с левова равностойност 2 542,54лв.
Досежно
искът за неустойка твърди, че тя има акцесорен характер и е обвързана с въпроса
има ли неизпълнение на Договора – след като няма неизпълнение то претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ако
съдът приеме, че се дължи, то сумата следва да се определи върху продажната
цена на имота в размер на 3% - 690,24 евро с левова равностойност от
1 350лв., като за разликата до 1 560евро искът да се отхвърли като
неоснователен.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори и се установява от приложеното дело на ПлРС – л.3 от същото, че на 08.10.2018г. Г.Т.Н. и *** Х.М. от гр.Плевен,
действаща като едноличен търговец с фирма *** – Н.М. ЕТ гр.Плевен, ЕИК *** са
сключили Договор за поръчка от купувач, по силата на който *** предоставя на
клиента подходящи оферти за закупуване на имот, описани в Регистъра /неразделна
Част от договора/ и осигурява организационното обслужване на сделката до
сключване на окончателен договор за покупко – продажба срещу възнаграждение от
2,5% от обявената продажна цена, но не по.малко от 500 евро. В случай, че
клиентът закупи недвижим имот, предложен от ***, той се задължава да заплати на
*** неустойка от 3% от продажната цена на имота.
Няма спор и за това, че ищцата е издирила офертата за
продажба на процесния имот от друга агенция за недвижими имоти и е завела
ответника на оглед в имота.
Предвид
твърденията по ИМ и Отговора на ИМ, оплакванията по въззивната жалба и Отговора
по същата, спорни по делото са въпросите дължи ли ответника на ищцата исковите
суми ведно със законната лихва, на какво основание и в какъв размер?
За да постанови обжалваното
решение ПлРС е приел, че от приетите за безспорно
установени обстоятелства, липсва изпълнение на което и да е от задълженията по
чл.1 от Договора, търсеното от ищеца възнаграждение е явно недължимо, а
исковата му претенция, квалифицирана по чл.79 от ЗЗД - явно неоснователна за
комисионната.
Приел също така,
че с исковата си молба ищецът е предявил два обективно съединени иска - първият
по чл.79 от ЗЗД за присъждането на сумата от 1300 евро /с левова равностойност
2542, 57 лв./, представляваща комисионна по Договор за поръчка от 08.10.2018 г.
и вторият по чл.92 от ЗЗД за присъждането на сумата от 1560 евро /с левова
равностойност 3051,09 лв./, представляваща неустойка по Договор за поръчка от
08.10.2018г.
По дефиниция
неустойката обезпечава изпълнението на едно облигационно задължение и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В зависимост от неизпълнението,
неустойката е два вида - за пълно неизпълнение /компесаторна/ и за
неточно /забавено/ изпълнение /мораторна/. Накратко казано, разликата между
двете е, че в първият случай тя е търсима вместо изпълнението, а във вторият -
заедно с изпълнението.
Клаузата в
договора, касаеща уговорената от страните неустойка, е изключително неясна и
непрецизна - съгласно чл.3 от Договора „В случай, че КЛИЕНТЪТ, негов близък или
друго лице, с което се намира в лични или други взаимоотношения закупи недвижим
имот, предложен от *** или сключи друг вид договор, даващ му право да ползва
имота, КЛИЕНТЪТ се задължава да заплати на *** неустойка в размер на 3 % от
продажната цена на имота."
Според ПлРС
тълкуването би следвало да бъде В СМИСЪЛ, че неустойката е предвидена за
случаите, в които изпълнителят по Договора за поръчка е намерил и предложил
имот на възложителя, но възложителят е договорил цената му и го закупил лично
или чрез друго лице пряко от собственика, без по - нататъшното съдействие на
изпълнителя, като е отказал да заплати на последния уговореното по Договора им
възнаграждение /комисионна/.
При това
съдържание и смисъл на клаузата за неустойка приел, че тя е уговорена между
страните като алтернатива на изпълнението /т. е. като компесаторна неустойка/ и
като търсима вместо изпълнението. Поради това търсеното от ищеца възнаграждение
е явно недължимо.
Намерил също, че едновременното
търсене на изпълнение и компесаторна неустойка е допустимо само ако е изрично
уговорено в Договора за поръчка. Противно на тезата на ищеца в процесния Договор
подобна уговорка липсва, т. е. липсва каквато и да е уговорка между страните,
че неустойката по чл.3 ще се дължи независимо от или заедно с
възнаграждението по чл.2. Поради това по
делото не са налице основания да бъде прието, че претендираната неустойката е
дължима и търсима отделно и независимо от претендираното изпълнение и съответно
- не са налице основания да бъдат присъдени и неустойката, възнаграждението за
изпълнение, т.е. ако бъде доказано неизпълнение, следва да се присъди
единствено компесаторната неустойка /в тази връзка следва да се отбележи, че в
съдебната практика идентични казуси са намирали и друго разрешение - съдът, по
аргумент от чл.79, ал.1 от ЗЗД, съгласно който, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетението за забава или да иска обезщетение за неизпълнение, е приемал: че
кредиторът не може да претендира едновременно реално изпълнение и обезщетение
за неизпълнение и при условие, че уговорената неустойка има характера на
компенсаторна, кумулативното й претендиране с иска за реално изпълнение е
недопустимо по силата на императивната разпоредба на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, тъй
като характерът на задължението за заплащане на възнаграждение в пари е такова,
че то винаги е възможно, а кредиторът ще има интерес да го получи, дори и
забавено; че законодателят е дал приоритет на принципа на реалното изпълнение,
заложен в чл.79, ал. 2 от ЗЗД и при възможно реално изпълнение, то винаги
следва да бъде предпочетено пред обезщетяването на вредите от неизпълнението.
Поради това, след както ответникът бъде осъден да изпълни реално задължението
си по договора и да заплати уговореното възнаграждение, недопустимо е да бъде
осъден и да заплати компенсаторната неустойка./
Относно въвеждането
на Регистъра като част от съдържанието на Договора за поръчка приел, че попълването
му с адрес и описание на имот и подписването му от възложителя след попълването,
би следвало да има за цел да удостовери предмета на всяка от предложените
оферти и факта на предлагането. Съдържанието на Регистъра обаче предварително е
опорочено от ищеца, който при сключване на договора, е накарал Г.Т.Н. да подпише
празна бланка на регистъра /всички пунктове в регистъра от 1 до 4/, без да е
въвел предмет на офертата /чрез въвеждане на адрес и описание на имот/ и без
изобщо към този момент да е предложил каквито и да е оферти. Този факт
безспорно се установява по делото както от елементарна визуална съпоставка
между представения от ищеца оригинал на договора и представеното от ответника
копие на договора, така и от назначената по делото СГЕ, според чието заключение
представеното от ответника копие на договора е идентично с представения от
ищеца оригинал в частта на подписите, поставени в „Регистъра на предложените от
„***" имоти".
Подобно съзнателно
и целенасочено поведение е недобросъвестно, защото дава възможност за
допълнителното и произволно вписване на данни и манипулиране на съдържанието на
регистъра /включително и за нуждите на настоящето исково производство/, без
знанието и съгласието на едната страна по договора и защото създава
предпоставки за злоупотреба с права. По - важното е, че с оглед на начина и при
обстоятелствата, при които е съставен документът /регистъра/ - чрез
предварителното полагане на подписи върху празна бланка, без да е попълнено
съдържанието и липсва надлежно материализирано изявление на ответника,
потвърждаващо предложение /оферта/ на ищеца. Приел, че това води и до извода,
че фактите, които цели да удостовери документа - че описаните имоти, в частност
- процесния, са били предложени от ищеца - са неверени. Тези обстоятелства са и
основание да бъде прието, че по характера си документът е неавтентичен /
неистински и следва да бъде изключен със съдебното решение от доказателствата
по делото на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК.
Тези изводи не се
споделят от настоящата инстанция.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложените дела,
писмените доказателства, представени пред ПлРС и показанията на св.И.М. С., Л. В.
В. и М.В. Д. С.Б.Д., дадени в съдебно заседание на 26.06.2019г. пред ПлРС и
заключението по назначената СГРЕ на в.л.Цв. Цветанов.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е
валидно и допустимо.
Отношенията
между страните следва да се уредят по общите правила за договорите - разпоредбите
на чл.79 ал.1 и чл.280 и сл. ЗЗД, както и тези от чл.92 ЗЗД.
Съгласно
чл.280 ЗЗД с Договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените от последния действия.
Неоснователни
са оплакванията, че с доказателствата ищцата е установила изпълнение - ПлРС правилно
е приел, че Договорът не е изпълнен изцяло. Това обаче е станало по вина на
клиента.
Видно
от показанията на св.Л. В. – продавач на имота, предложен на клиента от ищцата,
първо обявил на съседа си М. Д. от втория етаж, че ще продава Апартамента. След
определено време съседът му казал, че не може да го купи. Потърсил за
съдействие брокер – св.И. С. от Агенция за недвижими имоти ***. Тя уговорила
оглед на Апартамента, на който се явил ответникът Г. с две жени, една от които
била негова съпруга. Той ги видял когато излизали. Апартаментът бил обявен в
Агенцията с цена 52 000 евро, но се продал за 45 000лв.
Показанията
на този свидетел в Частта им за посещението на ответника Г.Т.Н. преди огледа,
организиран от свидетелката С. са неверни. При условие, че такова посещение се
е осъществило, но тогава Г. не е имал пари и за това не е купил имота, то
същият не би сключил Договор за поръчка от купувач на 08.10.2018г. с ищцата Н.М.,
защото щеше да познава продавача Л. В. и нямаше да има нужда от посредник.
Видно
от показанията на св.И. С. през миналата 2018г. – м.октомври тя организирала
оглед на имот, който й е предоставен от продавача за предварителни срещи с
купувача на ищцата Н.М.. Апартаментът бил обявен за продажба на цена от
52 000евро.
Видно
от показанията на св.М. Д. – съсед на процесния апартамент, същият живее от
20г. с ответника Г.Н. ***, през една къща. През лятото на 2018г. продавачът
св.Л. В. му предложил да му продаде първия етаж. Той нямал пари и довел
ответника при продавача.
Съдът
преценява и неговите показания по реда на чл.172 ГПК – те са в противоречие с
останалите доказателства и сключения Договор за поръчка от купувач. За този
имот ответникът не би сключил такъв Договор ако познаваше продавача преди
осъществения оглед с ищцата Н.М. и съпругата си, и поради това не кредитира с
доверие свидетелските показания на М. Д..
Досежно
изключване на Регистъра на предложените от „***“ имоти оплакванията на жалбоподателката са
основателни. Този документ е частен свидетелстващ документ, който няма
материална доказателствена сила и може да бъде оспорван по реда на чл.193 ГПК
единствено досежно авторството и подписите. По силата на чл.180 ГПК тяхната
истинност се преценява с оглед на съвкупната преценка на всички доказателства
по делото. Заключението на СГРЕ установява, че и оригинала на Договора, и
копието са подписани от лицата, които са посочени в тях. Регистърът е Част от
Договора и това, че в ответника е останало копието без попълнени имоти не води
до извод, че Н.М. не му е предложила за покупка процесния Апартамент на ***. По
тази причина оспорването по реда на чл.193 ГПК следва да се признае за
неуспешно проведено от ответника и в тази насока изводите на ПлРС не съвпадат с
тези на ПлОС.
Вярно
е, че Договорът за поръчка е останал неизпълнен поради действията на ответника
и сключването на окончателен договор за покупко – продажба на имота без
участието на изпълнителя по Договора – ищцата. Следователно поради
неизпълнението на същия тя не може да претендира възнаграждението както е
уговорено като комисионна по Договора и затова има право на неустойката по чл.3
от Договора. Присъждането и на двете претенции би довело да получаване на
уговореното и на компенсацията за осуетяване на получаването едновременно, т.е.
в двоен размер. При начина на формулиране на чл.3 от Договора основателно
защита на ответника твърди, че неустойката е вместо изпълнението –
компенсаторна и не е уговорено да се плати едновременно с изпълнението.
Не
са опровергани показанията на св.Л. В., че имотът се е продал за сумата от
45 000лв. и поради това 3% от продажната цена на имота възлиза на сумата
от 690,24 евро с левова равностойност от 1350лв., до който размер искът с
правно основание чл.92 ЗЗД е основателен.
Поради
несъвпадане на изводите с тези на ПлРС, решението следва да се отмени в Частта
за иска за неустойката за сумата от 690,24 евро с левова равностойност от
1 350лв., за изключване на осн. чл.194 ал.2 ГПК от доказателствата по
делото на Регистъра на предложените от „***“ имоти и за разноските над
дължимата от ищцата на ответника сума от 419,97лв. разноски по компенсация до
присъдената сума от 900лв. и за тази разлика от 480,03лв. искането за разноски
на Г.Т.Н. да се отхвърли като неоснователно.
В останалата Част решението се потвърждава, но по мотивите на настоящото
въззивно решение.
За настоящата инстанция ищцата претендира разноски – направила е такива за
д.т. в размер на 114,50лв. и 600лв. за адвокатско възнаграждение – л.47 от
делото. Предвид изхода на спора съразмерно на уважената Част от жалбата й се
дължат разноски в размер на 172,44лв.
Въззиваемият Г.Т.Н. – ответник пред ПлРС също претендира разноски и е
представил Списък – 800лв. за адвокатско възнаграждение. Видно обаче от
представения Договор за правна помощ – л.49 от делото – Раздел Трети от
Договора Договорено възнаграждение не съдържа никакви данни – няма платена сума
нито начин на плащане – в брой или по сметка. При тези данни не могат да бъдат
присъдени разноски за ПлОС на въззиваемия – арг. от т.1 от ТРОСГТК №
6/06.11.2013г. на ВКС на РБ.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1237/02.07.2019г., постановено по гр.д. № 953/2019г. на ПлРС – тринадесети граждански състав в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен искът на *** Х.М. от гр.Плевен, действаща като едноличен търговец
с фирма *** – Н.М. ЕТ гр.Плевен, ЕИК *** против Г.Т.Н. ***, ЕГН ********** с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 690,24
евро с левова равностойност от 1 350лв., представляваща Част от
претендираната в размер на 1560 евро с
левова равностойност 3 051,09лв. неустойка по Договор за поръчка от
купувач от 08.10.2018г. като неоснователен; за изключване на осн. чл.194 ал.2 ГПК от доказателствата по делото на Регистъра на предложените от „***“ имоти и
за разноските за сумата от 480,03лв., явяваща се разлика над дължимата от
ищцата на ответника сума от 419,97лв. разноски по компенсация до присъдената
сума от 900лв., като незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Т.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на *** Х.М. от гр.Плевен,
действаща като едноличен търговец с фирма *** – Н.М. ЕТ гр.Плевен, ЕИК *** на
осн. чл.92 ЗЗД сумата от 690,24 евро
с левова равностойност от 1 350лв., представляваща неустойка по Договор за
поръчка от купувач от 08.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Т.Н. ***, ЕГН ********** за осъждане на *** Х.М. от гр.Плевен, действаща
като едноличен търговец с фирма *** – Н.М. ЕТ гр.Плевен, ЕИК *** да му заплати
на осн. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 480,03лв., представляваща направени от него
разноски за първата инстанция
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1237/02.07.2019г., постановено по гр.д. № 953/2019г. на ПлРС – тринадесети граждански състав в останалата
ЧАСТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК Г.Т.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на *** Х.М. от гр.Плевен,
действаща като едноличен търговец с фирма *** – Н.М. ЕТ гр.Плевен, ЕИК ***
сумата от 172,44лв., представляваща разноски по делото за настоящата инстанция
съразмерно на уважената Част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.