№
гр. Ловеч, 09.07.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, VІ административен състав, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Любомира Кръстева
като разгледа Административно дело № 203 по описа на АдмСЛ за 2019 година, докладвано от съдия Кръстева, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 92 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
С протоколно определение от 08.07.2019 г. по делото съдът е наложил глоба по реда на чл. 85 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за неявяване без уважителна причина на призован по делото свидетел Д.Д.Ц..
В срока по чл. 92 от ГПК е постъпила молба вх.№ 2360/09.07.2019 г. от свидетеля за отмяна на наложената глоба в размер на 50 лева.
Съдът намира подадената молба за процесуално допустима, подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 92 от ГПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от подаването ѝ. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Правната регламентация на налагането на глоби от страна на съда, се съдържа в разпоредбата на чл. 85 - 96 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ГПК, ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба в размерите по чл. 91 от ГПК и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание. Определението на съда може да бъде обжалвано по реда на чл. 92.
Глобата представлява процесуална санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в процеса и да ги мотивира към точно изпълнение на задълженията им да спазват установения в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност. Този принцип е адресиран и до свидетелите в процеса. Основанията за налагане на глоба могат да бъдат разделени условно в няколко категории - в зависимост от процесуалното качество на лицето, което е извършило нарушението, и в зависимост от естеството на извършеното нарушение и значението му за развитие на производството. Тежестта на нарушението е критерий за размера на глобата.
Свидетелят е държавен служител в МВР.
Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР имат право на отпуск за изпълнение на обществени и граждански задължения, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда „Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения“, работодателят е длъжен да освобождава работника или служителя, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице.
Свидетелят Ц. е редовно призован с призовка, връчена на 24.06.2019 г., две седмици преди датата на откритото съдебно заседание, в който период той е следвало да организира изпълнението на задължението си по чл. 163 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, и да извърши необходимото за явяването си пред съда, като на основание чл. 190, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ поиска от работодателя си ползването на отпуск.
Към молбата е представена служебна бележка, в която е посочено, че на 08.07.2019 г. свидетелят, в качеството му на служител при РУ Ловеч, е служебно ангажиран, поради което не може да се яви в съдебно заседание. Служебната бележка е издадена на 08.07.2019 г.
Служебната бележка не е доказателство за наличие на уважителна причина за неявяване пред съда, тъй като разпоредбите на чл. 190, ал. 1 от ЗМВР и чл. 157, ал. 1, т.4 от КТ уреждат именно явяването на служителите пред съд, когато са призовани като свидетели. Служебната ангажираност и невъзможността на свидетеля да се яви пред съда в конкретния случай произтича единствено от неговото съзнателно бездействие да подаде заявление до работодателя си за ползване на отпуск по реда на чл. 190, ал. 1 от ЗМВР и чл. 157, ал. 1, т.4 от КТ, като представи получената призовка от съда. Бездействието на свидетеля не е обективна и уважителна причина по смисъла на чл. 85, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Неявяването на свидетеля пред съда е станало причина за отлагане на делото, и единственото основание да не му бъде наложена глоба по чл. 91, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за нарушение, затрудняващо хода на производството, е, че неявяването на този свидетел не е единствената причина за отлагане на делото за друга дата.
Съдът намира, че не са изложени и доказани уважителни причини (извънредна ситуация, внезапно възникнала обективна причина, заболяване, което поставя лицето в невъзможност да се яви и др.) за отмяна на глобата, наложена с протоколно определение на съда от 08.07.2019 г. на свидетеля Д.Д.Ц.. Не са налице основанията по чл. 92, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за отмяна на наложената глоба.
С оглед изложеното, Ловешки административен съд, шести административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 2360/09.07.2019 г. за отмяна на наложената с протоколно определение от 08.07.2019 г. по адм.д. № 203/2019 г. по описа на АдмСЛ глоба в размер на 50 лева на свидетеля Д.Д.Ц.,***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на РБ.
Административен съдия: