Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 05.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на осемнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т.д.№ 2310 по описа на СГС за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.Е.Д.Ф.Б.“ ЕАД твърди в исковата си молба, че сключил с
ответника „С.Д.С.“ ООД договор за доставка на стоки – продукти под марката
„Апивита“ от 22.07.2014 г. Съгласно
горепосочения договор ищцовото дружество е следвало да доставя на ответника,
въз основа на периодични заявки, козметични продукти „АПИВИТА“ до обект -
универсален магазин NOTOSGALLERIES, находящ се в търговски център „София Южен Ринг Мол“, гр. София, където
ответникът оперирал с процесиите стоки и ги продавал. Доставките на стоките се
удостоверявали с подписана от получателя фактура и приемо-предавателен
протокол. Срокът на действие на договора бил три години, считано от 01.08.2014
до 30.07.2017 г, съгласно Приложение А към договора, като към настоящия момент договорът бил прекратен съгласно чл. 15
от същия, посредством Известие за прекратяване с изх. № 86/06.04.2017г.,
считано от 06.04.2017 г. За периода от 19.02.2016 г. до 04.07.2017 г., „Е.е.Д.Ф.Б.”
ЕАД доставило козметични продукти „АПИВИТА“ на „С.Д.С.“ ООД, като ищцовото
дружество издало множество фактури, на обща стойност 62 325.10 лева с начислен
ДДС, а именно:
Данъчен номер |
Клиент |
Док. номер |
Дата |
Падеж |
Дата на плащане |
Сума за плащане |
Платени |
Остатък |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
19/02/2016 |
19/04/2016 |
31/032017 |
1695.91 |
1051.49 |
644.42 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
24/02/2016 |
24/04/2016 |
|
649.24 |
0.00 |
649.24 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
08/03/2016 |
07/05/2016 |
|
1101.91 |
0.00 |
1101.91 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
17/03/2016 |
16/05/2016 |
|
2852.88 |
0.00 |
2852.88 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
28/03/2016 |
27/05/2016 |
|
1213.62 |
0.00 |
1213.62 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
12/04/2016 |
11/06,2016 |
|
2015.16 |
0.00 |
2015.16 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
25/04/2016 |
24/062016 |
|
1015.43 |
0.00 |
1015.43 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
20/05/2016 |
19/072016 |
|
1971.60 |
0.00 |
1971.60 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
26/05/2016 |
25/07/2016 |
|
1860.36 |
0.00 |
1860.36 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
07/06/2016 |
06/082016 |
|
1096.06 |
0.00 |
1096.06 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
20/06/2016 |
19/08/2016 |
|
2403.32 |
0.00 |
2403.32 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
28/06/2016 |
27/08/2016 |
|
1229.05 |
0.00 |
1229.05 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
06/07/2016 |
04/092016 |
|
650.45 |
0.00 |
650.45 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
15/07/2016 |
13/09/2016 |
|
880.62 |
0.00 |
880.62 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
01/08/2016 |
30/092016 |
|
5978.93 |
0.00 |
5978.93 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
02/08/2016 |
01/10/2016 |
|
2047.99 |
0.00 |
2047.99 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
04/08/2016 |
02/12/2016 |
|
122.03 |
0.00 |
122.03 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
25/08/2016 |
25/08/2016 |
|
1518.60 |
0.00 |
1518.60 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
20/09/2016 |
18/01/2017 |
|
2125.03 |
0.00 |
2125.03 |
BG******* |
СОФИЯ ДИПАРТМЪНТ |
********** |
29/09/2016 |
27/01/2017 |
|
2893.31 |
0.00 |
2893.31 |
|
СТОРС ООД |
|
|
|
|
|
|
|
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
12/10/2016 |
09/02/2017 |
|
2034.12 |
0.00 |
2034.12 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
09/11/2016 |
09/03/2017 |
|
3322.90 |
0.00 |
3322.90 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
16/11/2016 |
16/03/2017 |
|
8008.45 |
0.00 |
8008.45 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
23/11/2016 |
23/03/2017 |
|
2933.09 |
0.00 |
2933.09 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
02/12/2016 |
01/04/2017 |
|
5038.03 |
0.00 |
5038.03 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
14/12/2016 |
13/04/2017 |
|
1202.84 |
0.00 |
1202.84 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
06/01/2017 |
06/05/2017 |
|
1185.60 |
0.00 |
1185.60 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
25/01/2017 |
25/01/2017 |
|
803.06 |
0.00 |
803.06 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
14/02/2017 |
14/06/2017 |
|
1183.54 |
0.00 |
1183.54 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
23/02/2017 |
23/06/2017 |
|
982.63 |
0.00 |
982.63 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
01/03/2017 |
29/06/2017 |
|
745.52 |
0.00 |
745.52 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
07/04/2017 |
05/08/2017 |
|
615.31 |
0.00 |
615.31 |
|
СТОРС ООД |
|
|
|
|
|
|
|
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
12/10/2016 |
09/02/2017 |
|
2034.12 |
0.00 |
2034.12 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
09/11/2016 |
09/03/2017 |
|
3322.90 |
0.00 |
3322.90 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
16/11/2016 |
16/03/2017 |
|
8008.45 |
0.00 |
8008.45 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
23/11/2016 |
23/03/2017 |
|
2933.09 |
0.00 |
2933.09 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
02/12/2016 |
01/04/2017 |
|
5038.03 |
0.00 |
5038.03 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
14/12/2016 |
13/04/2017 |
|
1202.84 |
0.00 |
1202.84 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
06/01/2017 |
06/05/2017 |
|
1185.60 |
0.00 |
1185.60 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
25/01/2017 |
25/01/2017 |
|
803.06 |
0.00 |
803.06 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
14/02/2017 |
14/06/2017 |
|
1183.54 |
0.00 |
1183.54 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
23/02/2017 |
23/06/2017 |
|
982.63 |
0.00 |
982.63 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
01/03/2017 |
29/06/2017 |
|
745.52 |
0.00 |
745.52 |
BG******* |
С.Д.С. ООД |
********** |
07/04/2017 |
05/08/2017 |
|
615.31 |
0.00 |
615.31 |
Страните уговорили отложено плащане, след предаване на стоките и
след представяне на оригинална фактура и приемно-предавателен протокол.
Плащането на цената следвало да бъде извършено по банков път, по сметка на „Е.Е.Д.Ф.Б.”
ЕАД.
Доставките, извършени от „Е.Е.Д.Ф.Б.” ЕАД, били осъществени
своевременно, като за всяка една от тях била издадена съответната горепосочена
фактура, както и подписани приемно - предавателни протоколи, удостоверяващи
получаването и приемането на доставените стоки, предмет на правоотношенията на
страните.
Козметичните продукти с марка „АПИВИТА“ били приети от ответника
без каквито и да било възражения от негова страна относно вид, количество или
качество на описаните стоки. Липсата на забележки в протоколите към всяка една
от фактурите, представлявала еквивалент на липса на възражения на „С.Д.С.“ ООД
по отношение на цялостното изпълнение на доставките, в т.ч. срок на доставката,
количество, качество, състояние на продуктите и други.
Въпреки точното и своевременно осъществяване на престация от
страна на ищцовото дружество, както и уговореното между страните отложено
плащане, към настоящия момент ответното дружество не било изпълнило насрещното
си задължение, да заплати дължимите по извършените доставки, горепосочени
парични суми.
Ищецът уточнява, че по Фактура № ********** от дата 19.02.2016 г.,
по която общата стойност на доставката била 1695.91 лева с ДДС, ответното
дружество погасило частично доставната цена до размера на 1051.49 лева,
следователно за ответника било налице паричното задължение общо в размер на
644.42 лева по фактурата.
Ответникът „С.Д.С.“ ООД върнал на ищцовото дружество част от доставени
стоки, чиято обща стойност възлиза на 8 358.17 лева, което обстоятелство било
удостоверено с кредитно известие № **********/04.07.2017 г. за сумата от 8
358.17 лева.
Ответникът „С.Д.С.“ ООД върнал на ищцовото дружество и част от доставени
стоки, чиято обща стойност възлиза на 134.44 лева, което обстоятелство се
удостоверявало с кредитно известие № **********/05.07.2017 г. за сумата от
134.44 лева.
С оглед направените
горе уточнения за наличие на кредитни известия и връщане на стоки на ищеца,
общият размер на неплатената доставна цена по посочените доставки и фактури
възлизала общо в размер на 53 832.49 лева с начислен ДДС.
Поради
обстоятелството, че „С.Д.С.“ ООД не погасило паричното си задължение по
доставната цена на съответния падеж, отразен във всяка една от фактурите, за
същото възникнало и задължение за заплащане
обезщетение за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, считано от датата следваща
датата на падежа до датата на подаване на исковата молба, както следва:
Док. номер |
Дата |
Падеж |
Дата на плащане |
Сума за плащане |
Платени |
Остатък |
Размер на обезщетение за забава |
Период на обезщетение за забава |
********** |
19/02/2016 |
19/04/2016 |
31/03/2017 |
1695.91 |
1051.49 |
644.42 |
62.06 |
от 20/04/2016 до 31/03/2017 |
********** |
24/02/2016 |
24/04/2016 |
|
649.24 |
0.00 |
649.24 |
81.86 |
от 25/04/2016 до 21/07/2017 |
********** |
08/03/2016 |
07/05/2016 |
|
1101.91 |
0.00 |
1101.91 |
134.95 |
от 08/05/2016 до 21/07/2017 |
********** |
17/03/2016 |
16/05/2016 |
|
2852.88 |
0.00 |
2852.88 |
342.24 |
от 17/05/2016 до 21/07/2017 |
********** |
28/03/2016 |
27/05/2016 |
|
1213.62 |
0.00 |
1213.62 |
141.87 |
от 28/05/2016 до 21/07/2017 |
********** |
12/04/2016 |
11/06/2016 |
|
2015.16 |
0.00 |
2015.16 |
227.16 |
от 12/06/2016 до 21/07/2017 |
********** |
25/04/2016 |
24/06/2016 |
|
1015.43 |
0.00 |
1015.43 |
110.79 |
от 25/06/2016 до 21/07/2017 |
********** |
20/05/2016 |
19/07/2016 |
|
1971.60 |
0.00 |
1971.60 |
201.40 |
от 20/07/2016 до 21/07/2017 |
********** |
26/05/2016 |
25/07/2016 |
|
1860.36 |
0.00 |
1860.36 |
186.93 |
от 26/07/2016 до 21/07/2017 |
********** |
07/06/2016 |
06/08/2016 |
|
1096.06 |
0.00 |
1096.06 |
106.47 |
от 07/08/2016 до 21/07/2017 |
********** |
20/06/2016 |
19/08/2016 |
|
2403.32 |
0.00 |
2403.32 |
224.76 |
от 20/08/2016 до 21/07/2017 |
********** |
28/06/2016 |
27/08/2016 |
|
1229.05 |
0.00 |
1229.05 |
112.20 |
от 28/08/2016 до 21/07/2017 |
********** |
06/07/2016 |
04/09/2016 |
|
650.45 |
0.00 |
650.45 |
57.93 |
от 05/09/2016 до 21/07/2017 |
********** |
15/07/2016 |
13/09/2016 |
|
880.62 |
0.00 |
880.62 |
76.23 |
от 14/09/2016 до 21/07/2017 |
********** |
01/08/2016 |
30/09/2016 |
|
5978.93 |
0.00 |
5978.93 |
489.26 |
от 01/10/2016 до 21/07/2017 |
********** |
02/08/2016 |
01/10/2016 |
|
2047.99 |
0.00 |
2047.99 |
167.02 |
от 02/10/2016 до 21/07/2017 |
********** |
04/08/2016 |
02/12/2016 |
|
122.03 |
0.00 |
122.03 |
7.85 |
от 03/12/2016 до 21/07/2017 |
********** |
25/08/2016 |
25/08/2016 |
|
1518.60 |
0.00 |
1518.60 |
139.48 |
от 26/08/2016 до 21/07/2017 |
********** |
20/09/2016 |
18/01/2017 |
|
2125.03 |
0.00 |
2125.03 |
108.83 |
от 19/01/2017 до 21/07/2017 |
********** |
29/09/2016 |
27/01/2017 |
|
2893.31 |
0.00 |
2893.31 |
140.93 |
от 28/01/2017 до 21/07/2017 |
********** |
12/10/2016 |
09/02/2017 |
|
2034.12 |
0.00 |
2034.12 |
91.72 |
от 10/02/2017 до 21/07/2017 |
********** |
09/11/2016 |
09/03/2017 |
|
3322.90 |
0.00 |
3322.90 |
123.93 |
от 10/03/2017 до 21/07/2017 |
********** |
16/11/2016 |
16/03/2017 |
|
8008.45 |
0.00 |
8008.45 |
283.09 |
от 17/03/2017 до 21/07/2017 |
********** |
23/11/2016 |
23/03/2017 |
|
2933.09 |
0.00 |
2933.09 |
97.97 |
от 24/03/2017 до 21/07/2017 |
********** |
02/12/2016 |
01/04/2017 |
|
5038.03 |
0.00 |
5038.03 |
155.65 |
от 02/04/2017 до 21/07/2017 |
********** |
14/12/2016 |
13/04/2017 |
|
1202.84 |
0.00 |
1202.84 |
33.14 |
от 14/04/2017 до 21/07/2017 |
********** |
06/01/2017 |
06/05/2017 |
|
1185.60 |
0.00 |
1185.60 |
25.08 |
от 07/05/2017 до 21/07/2017 |
********** |
25/01/2017 |
25/01/2017 |
|
803.06 |
0.00 |
803.06 |
39.56 |
от 26/01/2017 до 21/07/2017 |
********** |
14/02/2017 |
14/06/2017 |
|
1183.54 |
0.00 |
1183.54 |
12.19 |
от 15/06/2017 до 21/07/2017 |
********** |
23/02/2017 |
23/06/2017 |
|
982.63 |
0.00 |
982.63 |
7.66 |
от 24/06/2017 до 21/07/2017 |
********** |
01/03/2017 |
29/06/2017 |
|
745.52 |
0.00 |
745.52 |
4.57 |
от 30/06/2017 до 21/07/2017 |
********** |
07/04/2017 |
05/08/2017 |
|
615.31 |
0.00 |
615.31 |
0.00 |
от 06/08/2017 до 21/07/2017 |
Общият размер на
обезщетението за забава, по посочените доставки и фактури, за процесния период
от 19.02.2016 г. до 04.07.2017 г. бил 3 994.78 лева.
На следващо място ищецът сочи, че съгласно Приложение /Анекс/ към
Споразумението от 20.07.2014 г. между „С.Д.С.“ ООД и „Е.е.Д.Ф.Б.” ЕАД и в
изпълнение на Анекса, „Е.е.Д.Ф.Б.” ЕАД предоставило на ответника консултантски
услуги, посредством конслултант на дружеството, на пълен работен ден, във
връзка и с цел осъществяване и разработване на уговорените съгласно Договор за
доставка на стоки от 22.07.2014 г. продажби.
За периода от 31.01.2017 г. до 28.04.2017 г. „Е.Е.Д.Ф.Б.” ЕАД предоставило
посочените консултантски услуги на „С.Д.С.“ ООД, като ищцовото дружество издало
следните фактури:
Сметка |
Док. номер |
Дата |
Падеж |
|
Сума за плащане |
Платени |
Остатък |
Наименование |
Коментар |
411900 |
********** |
31/01/2017 |
15/02/2017 |
С.Д.С. ООД |
1380.00 |
0.00 |
1380.00 |
Клиенти ръчни |
Разход за персонал м.1. 2017 |
411900 |
********** |
28/02/2017 |
15/03/2017 |
С.Д.С. ООД |
1380.00 |
0.00 |
1380.00 |
Клиенти ръчни |
Разход за персонал м.2.2017 |
411900 |
********** |
28/03/2017 |
15/04/2017 |
С.Д.С. ООД |
1380.00 |
0.00 |
1380.00 |
Клиенти ръчни |
Разход за персонал м.З 2017 |
411900 |
********** |
28/04/2017 |
15/05/2017 |
С.Д.С. ООД |
1380.00 |
0.00 |
1380.00 |
Клиенти ръчни |
Разход за персонал м.4 2017 |
Общият размер на доставната цена по посочените доставки и фактури
възлизал на 5 520 лева с начислен ДДС.
Ищецът е уточнил, че с документ № **********/06.06.2017 г. била
извършена корекция по сумата, представляваща разход за персонал за м. 4.2017г.,
възлизаща на 1 380 лева, като същата била намалена със сумата от 690 лева.
С оглед посочената
корекция, общият размер на доставната цена по посочените доставки и фактури
възлизала на 4 830 лева.
Ищецът поддържа, че към настоящия момент ответното дружество не е
заплатило на ищеца дължимите по извършените доставки на услуги, горепосочени
парични суми.
Поради обстоятелството, че „С.Д.С.“ ООД не погасило паричното си
задължение по доставната цена на посочените услуги на съответния падеж, отразен
във всяка една от фактурите, за същото възникнало и задължение за заплащане
обезщетение за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, считано от датата следваща датата на падежа
до датата на подаване на исковата молба, както следва:
|
Общият размер на обезщетението за забава, по посочените доставки и
фактури, за процесния период от 31.01.2017 г. до 28.04.2017 г., бил 172.07
лева.
С
оглед
гореизложеното, ищецът иска да бъде постановено решение, с което ответното
дружество „С.Д.С.“ ООД да бъде осъдено да заплати следните суми:
- 53 832.49 лева с ДДС, представляваща
неплатена доставна цена за козметични продукти, съгласно Договор за доставка на
стоки, а именно - продукти под марката „АПИВИТА“ от 22.07.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 3 994.78 лева, за периода от датата следваща посочения във всяка една фактура
падеж до датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
- 4 830 лева с ДДС, представляваща
неплатена доставна цена за консултантски услуги, съгласно Приложение /Анекс/
към Споразумение от 20.07.2014г., ведно
с обезщетение за забава в размер на 172.07 лева, за периода от датата следваща посочения във всяка една фактура
падеж до датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Ответникът „С.Д.С.“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Признава, че е сключен посочения в исковата молба договор,
както и че ищецът му е доставил описаните стоки въз основа на него. Твърди
обаче, че този договор е договор за консигнация, поради което предоставилият
стоките получава възнаграждението си след продажба на тези стоки. Това личало и
от чл. 4 от договора, в който било посочено, че на доставчика ще бъде платена
стойността на месечните продажби. Продажби обаче нямало. На 31.08.2017 г., след
разменена кореспонденция, ищецът поискал да премахне от помещението на
ответника собственото си оборудване, за което същият бил уведомен, че следва да
премахне и стоките си. Въпреки готовността на ответника да предаде стоките,
представителят на ищеца отказал да ги вземе. Категорично оспорва да дължи
сумата от 53 832.49 лева тъй като тази сума се дължала само след извършена
продажба, а освен това договорът бил прекратен с известие за прекратяване с
изх. № 86/06.04.2017 г., но ищецът не взел собствеността си, въпреки изразената
готовност на ответника да я предаде. Ответникът оспорва да дължи и суми на
консултанта на щанда, като твърди, че такава уговорка в договора няма, а и
служителят на щанда на ищеца бил негов собствен служител и помежду им имало
сключен отделен договор. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която признава, че
договорът е прекратен, като сочи, че такова е било и неговото изявление в исковата
молба. Твърди, че представителят му правилно е отказал да приеме стоките, тъй
като това кореспондирало с уговорка между страните за състоянието на стоките -
били в лош търговски вид, както и да са били с изтекъл срок на годност.
Поддържа, че между страните е имало уговорка за предоставяне на консултантска
услуга по Споразумение от 20.07.2014 г.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в
който е посочил, че ответникът е спазил уговорената между страните процедура
при прекратяване на договора, а представителят на ищеца отказал да приеме
стоките още преди да ги е видял. Отрича стоките да са били в лош търговски вид,
както и да са били с изтекъл срок на годност. Поддържа възражението си, че няма
уговорки за предоставяне на консултантски услуги.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено писмено споразумение от 22.07.2014 г.,
подписано от „Е.Е.Д.Ф.Б.“ ЕАД -
доставчик и „Универсални магазини София“ АД – купувач. Страните са се
договорили, че доставчикът произвежда или търгува със стоки под марката АПИВИТА,
а купувачът оперира в търговски център „София Южен Ринг Мол“ в гр. София,
универсален магазин, наречен Notosgalleries, където купувачът приема да
продава стоките на доставчика, като купувачът предоставя търговска площ в
универсалния магазин, която доставчикът ще оборудва със собствени мебели,
стойки и други прикрепени съоръжения, като цялото оборудване принадлежи на
доставчика, а при прекратяване на споразумението доставчикът е длъжен да
деактивира продаващият апарат в срок от десет работни дни. Според чл. 3
доставчикът ще изпраща стоки на купувача и ще фактурира в лева на цени на дребно
(т.е., на цени, които ще бъдат продажни за крайните потребители преди заплащане
на ДДС), намалени с уговорения процент на обезщетение (компенсация), посочен в
Приложение А. Според чл. 4 доставчикът е длъжен да предостави на купувача
текущи продукти в големи количества, за да осигури максимално увеличаване на
оборота чрез пълното излагане на продуктите на доставчика. Всеки непродаден
продукт, (ако е в добро и все още продаваемо състояние) в края на всеки сезон
ще бъде връщан от купувача на доставчика, след което доставчикът издава
кредитни известия за фактурираните цени. Плащането на фактурите ще се извършва
както следва: на доставчика ще бъде изплащана стойността на месечните
продажби на дребно преди ДДС, намалени със съответната отстъпка на купувача,
както е посочено по-горе и по времето, посочено в Приложение А. Страните са
уговорили да участват пропорционално в отстъпките, които могат да бъдат
предложени на потребителите по различни причини – купувачът с уговорената
отстъпка, а доставчикът с остатъка. Според чл. 6, купувачът изпраща на доставчика
всеки месец до края на месеца, следващ месеца на продажбата, електронното досие
с действителните транзакции за месеца, обобщената информация и подробности,
които доставчикът поиска, което съдържа: продажното количество и крайната му
стойност без ДДС; разходите за закупуване на продадените стоки (въз основа на
фактурите за покупка) и сумата, платима на доставчика. В чл. 7 е уговорено,
че ако доставчикът не представи свой собствен персонал, купувачът ще предостави
своя персонал за продажба на стоките на доставчика и ще таксува месечно
съответния разход, като за тази цел ще издаде фактура за предоставените услуги.
В чл. 15 е уговорено, че срокът на споразумението е този, посочен в Приложение
А, но въпреки това, всяка страна може да го прекрати предсрочно с 3-месечно
предизвестие.
В Приложение А към споразумението за търговско сътрудничество
между „Универсални магазини София“ ООД и „Е.Е.Д.Ф.Б.“ ЕАД е посочен размера на
отстъпката за купувача – 35%; времето за плащане на цената на продадени стоки в
дни – 60; времето за плащане на фактурата с ДДС – 60; проценти за отстъпка на
трети лица и персонала; персонал на пълно работно време – 2, дата на започване
на сътрудничеството – 01.08.2014 г. и край на сътрудничеството – 30.07.2017 г.
В приложение към Споразумението от 20.07.2014 г., подписано през
2016 г. без дата, е уговорено, че сумата за отстъпка на купувача става 32%, а
персоналът на пълен работен ден се намалява на 1. Измененията влизат в сила от
01.04.2016 г.
С писмо изх. № 86/06.04.2017 г. ищцовото дружество е информирало
ответника, че желае да прекрати споразумението до края на април 2017 г.
Отправена е покана за прекратяване на споразумението.
По делото са представени описаните в исковата молба фактури,
кредитни известия, както и приемо-предавателни протоколи за предадени стоки към
всяка фактура, двустранно подписани.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 31.08.2017
г., подписан между представители на двете страни, с което купувачът е предал на
доставчика търговско оборудване АПИВИТА и стоки под опис. Представителят на
ищеца е отбелязал, че отказва да приеме стоките, поради наличие на неотлепяеми
стикери, изтекъл срок на годност и лош търговски вид.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З.,
неоспорено от страните. Тя е посочила, че общата сума по процесните фактури,
кредитно известие № **********/04.07.2017 г. за сумата 8 358.17 лева и
кредитно известие № **********/05.07.2017 г. за сумата 134.44 лева, с които е
документирано връщането на доставени стоки, както и кредитно известие №
1053/06.06.2017 г. към фактура № 1052/28.04.2017 г. за сумата 690 лева, с което е извършена
корекция на разход за персонал 04.2017 г. е 59 713.98 лева, от които
49 761.66 лева облагаема сума и 9 952.32 лева ДДС. Сумите са
начислени по сметка „Клиенти“ и „ДДС продажби“.
При ищеца са осчетоводени 54 883.98 лева вземане към
ответника с данъчна основа 45 736.66 лева и ДДС – 9 147.32 лева.
Осчетоводено е вземане по фактури, документиращи вземане за услуги „Персонал“ в
размер на 4 830 лева. Вещото лице е посочила, че в счетоводството на
ответника са направени осчетоводявания на същите суми, съответно по сметка
Доставки и Разходи за услуги. В табличен вид е посочено, че всяка фактура е
включвана в дневника за ДДС на ответника за месеца, в който същата е издадена.
Ответникът е ползвал данъчен кредит по всички процесни фактури в общ размер на
9 952.32 лева.
Вещото лице е посочила отново в табличен вид всички плащания,
направени от ответника, в полза на ищеца, като основанията на всички тях са
продажби за съответен месец и са извършени въз основа на месечни отчети за
извършените продажби на стоки от „Е.Е.Д.Ф.Б.“ ЕАД. Посочено е още, че след
датата на исковата молба - 24.07.2017 г., ответникът е направил плащания към
ищеца в общ размер на 8 537.22 лева по фактури за цена на доставени стоки
и по фактури за разходи за персонал, като и че осчетоводяването им е еднакво
при ищеца и ответника относно дата на плащане, сума, погасена фактура и
неплатен остатък към 31.12.2017 г.
Вещото лице е изчислила дължимата лихва за забава относно
вземането по всяка фактура от датата на падежа, посочен в нея до датата на
исковата молба.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Ищецът е предявил иск за заплащане цена на доставени стоки с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, иск за заплащане възнаграждение за
извършена консултантска услуга чрез предоставяне на персонал с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и за заплащане на обезщетение за забава в изпълнение
задължението на ответника да заплати тази цена, съотв. – възнаграждение, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Юридическият факт, от който се твърди, че
произтичат вземанията, е договор за доставка на стоки от 22.07.2014 г. и
издадените въз основа на него фактури и приемо-предавателни протоколи.
За да бъде уважена исковата му претенция, ищецът трябва да докаже,
че между него и ответника е налице валидна облигационна връзка по договор за
продажба (доставка) на стоки, съотв. – за доставяне на консултантски услуги
чрез предоставяне на персонал; че той е изпълнил своите задължения точно и с
грижата на добрия търговец, (че е доставил стоките според уговореното
количество, вид, качество и в срок и че е предоставил консултантската услуга
чрез предоставяне на персонал), както и размера и изискуемостта на
претендираното от него вземане. По акцесорния иск следва да докаже периода на
забавата и размера на дължимата лихва до датата на исковата молба.
За да бъде отхвърлен предявения иск, ответникът следва да докаже,
че страните са били в договорни отношения за продажба стоките на ищеца при
условията на консигнация, поради което не дължи заплащане на цената им преди да
е продал доставените стоки.
По делото се установи, а и е безспорно между страните, че са
сключили валиден договор за доставка на продукти с марката АПИВИТА от
22.07.2014 г., както и че ищецът е доставил, а ответникът е получил стоките,
описани в посочените в исковата молба фактури. Не е спорно още, че стоките са приети и че посочените във
фактурите цени са договорените.
Спорно е между страните какви са условията, при които е уговорено
ищецът да заплаща цената на доставените му стоки – дали това са условията на
договор за продажба или пък са условията на договор за консигнация.
Настоящият състав намира, че при тълкуване волята на страните въз
основа клаузите на договора от 22.07.2014 г., както и действията им в
изпълнение на този договор, се установява воля за сключване на договор за
консигнация, а не на договор за продажба.
Договорът за консигнация не е уреден в българското
законодателство, но неговите особености сочат на разновидност на комисионния
договор, при който едно лице – консигнант, предава на друго лице – консигнатор,
стоки, които консигнаторът се задължава да продаде в определен срок от свое име,
но за сметка на консигнанта, а ако не ги продаде – да ги върне на консигнанта,
а консигнантът се задължава да заплати определено възнаграждение (комисионна)
на консигнатора, често определяно като процент от продадените стоки. В този
договор се откриват и елементи на договора за влог, при който стоките се
предават на консигнатора на отговорно пазене до продажбата им или връщането им
обратно на консигнанта. При този договор собствеността върху стоките се запазва
от консигнанта до момента на тяхната продажба от консигнатора, като основанието
на договора е консигнаторът да продава стоките на консигнанта на трети лица,
срещу което му се дължи възнаграждение.
При договора за продажба собствеността преминава у купувача с
предаване на стоките, освен ако не е уговорена продажба със запазване на
собствеността, а цената се дължи, макар и при отложено плащане, независимо от
това, дали купувачът е реализирал закупената стока. При продажбата липсва и
основание за заплащане на възнаграждение от продавача на купувача, тъй като
непосредствената цел на договора е продавачът да продаде, срещу което да получи
цената на стоките.
В чл. 3 от договора е уговорено, че доставчикът ще доставя на
купувача стоки п оцени на дребно, намалени с договорения процент на обезщетение
(компенсация), посочен в Приложение А. В чл. 4 от процесния договор страните са
договорили, че купувачът (консигнатор) дължи да заплати на доставчика цената на
месечните продажби, които е извършил, т.е., цената на доставените стоки се
дължи след продажбата им, но не повече от 60 дни след нея, която уговорка пък
се установява от Приложение А към договора. Уговорено е в Приложение А още, че
за тези продажби ответникът ще получава възнаграждение в размер първоначално на
35% от цената, по-късно намалено на 32% от цената. В чл. 4 е посочено и, че в
края на всеки сезон купувачът ще връща на доставчика непродадените количества
стоки, след което доставчикът ще издава кредитно известие на фактурираните
цени. В чл. 6 пък се установи уговорка за месечна отчетност относно продадените
стоки. От заключението на ССЕ се установи, че ответникът е плащал на ищеца въз
основа именно на месечни отчети за продадени стоки по фактури, в които е
отразено и каква част от цената на стоките се приспада, като дължима за
възнаграждение на ответника. Посочените уговорки и изпълнението им са типични
за съдържанието на договора за консигнация, посочено по-горе.
Изводът за уговорката за продажба при условия на консигнация не се
разколебава и от установеното от вещото лице, че ответникът е декларирал всички
доставки, в месеца, в който са направени и е ползвал пълен данъчен кредит по
тях. Съгласно чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон
е не само прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката, но и а) фактическото предоставяне на стока по договор, в който е
предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно
условие или срок или б) фактическото предоставяне на стока на лице, което
действа от свое име и за чужда сметка. Съответно, в чл. 25 ЗДДС е посочено,
че данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги,
извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, като данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена, но и на датата на фактическото предоставяне на стоката
по чл. 6, ал. 2  ЗДДС. Според чл. 113 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно
да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при
получаване на авансово плащане преди това
Съгласно чл. 127 ЗДДС, когато данъчно задължено
лице (комисионер/довереник) при доставка на стоки или услуги действа от свое
име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките
или услугите, като са налице две доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на
възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят
по общите правила на този закон;
2. доставка на стоката или услугата, предмет на доставката по т. 1, между
комитента/доверителя и комисионера/довереника, за която датата на възникване на
данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят, както следва:
а) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на
комитента/доверителя във връзка с продажба, датата на възникване на данъчното
събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да
бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1, данъчната
основа на доставката е данъчната основа на доставката по т. 1, намалена с
възнаграждението на комисионера/довереника;
б) когато комисионерът/довереникът действа за сметка на комитента/доверителя
във връзка с покупка, датата на възникване на данъчното събитие се определя по
общите правила на закона, но не може да бъде по-ранна от датата на възникване
на данъчното събитие по т. 1, а данъчната основа на доставката е равна на
данъчната основа на доставката по т. 1, увеличена с възнаграждението на
комисионера/довереника.
От посочените правила на ЗДДС се установява, че и при
консигнацията, при която консигнаторът действа от свое име, но за чужда сметка,
данъчното събитие, определено по общите правила, настъпва при фактическото
предаване на стоките от консигнанта. Ето защо, за консигнанта е възникнало
задължението в данъчния период, в който фактически е предоставил стоките на
консигнатора, да начисли ДДС за предадените стоки и да издаде фактура, който да
включи в в дневниците на продажбите и в справките –декларации за този периода,
а за консигнаторът съответно е възникнало задължение да включи доставките на
стоки в дневниците си за покупки и в справките-декларации за същия данъчен
период. При евентуално връщане на стоки от консигнатора на консигнанта,
данъчната основа на доставките и начисленият ДДС ще подлежат на корекция по
реда на чл. 115 ЗДДС и чрез отразяване на издаденото кредитно известие в
дневниците на продажби, съответно покупки.
Изложеното обосновава извод, че по делото не се доказа юридическият
факт, от който ищецът претендира заплащане на стоки – договор за
покупко-продажба, а се доказа договор за консигнация, въз основа на който
претенция не е предявявана. За пълнота следва да бъде отбелязано и, че по
делото ищецът не доказа, че стоките, чиято цена претендира, са продадени от
ответника, която продажба само би му дала право да получи цената на стоките, от
която е приспаднато уговореното възнаграждение за ответника. Искът за заплащане
на цената на продадени стоки в размер на 53 832.49 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен на предявеното основание, ведно с акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 3 994.78 лева и заз
законна лихва от датата на исковата молба насетне.
По отношение иска за заплащане възнаграждение за консултантска
услуга чрез предоставяне на персонал в размер на 4 830 лева, съдът намира,
че макар в договора между страните предоставянето на такава услуга да не е изрично
уговорена, то наличието на такава уговорка и изпълнението й от ищеца се
установява на първо място от Приложение А към договора, в което има, (макар и
не много ясна), уговорка за предоставяне на персонал – първоначално 2 човека, а
впоследствие 1 човек. Наличието на такава уговорка и изпълнението й, както и
договорената за нея цена, се установява и от фактурите, които ищецът е издавал,
а ответникът е осчетоводявал, като последното се установи от заключението на
ССЕ. Фактурите, които съдържат данни за всички елементи от фактическия състав
на договора – страни, предмет и цена, заместват писмения договор. В случая
ищецът е издавал месечни фактури с основания „Разход за персонал“ с единична
цена 1150 лева без ДДС, а с ДДС – 1380 лева, като ответникът, макар да не ги е
подписвал, е осчетоводявал, а за някои от месеците, в които договорът за
доставка е бил действащ между страните, вещото лице З. е установила и плащане
за такава услуга. Установила е още, че след датата на исковата молба – на
31.07.2017 г. ответникът е заплатил на ищеца задълженията си по две от исковите
фактури - № 1043/31.01.2017 г. и № 1046/28.02.2017 г., като тези плащания са
осчетоводени и от двете страни. След като не се е противопоставял по никакъв
начин на издадените фактури, ответникът се е съгласявал с така предоставената
услуга и с цената за нея, още повече, че и тези фактури са включвани в
дневниците за покупки на ответника и за тях също е ползван данъчен кредит.
Плащанията по някои от тях също имат значение на признание за задълженията.
Ответникът не е доказал, че е заплатил сумите по всички фактури,
за които ищецът претендира плащане, поради което искът за заплащане цена на
предоставена консултантска услуга чрез персонал на ищеца е доказан изцяло, но
следва да бъде признат за основателен само по отношение на неплатените фактури,
а именно: фактура № 1049/28.03.2017 г. на стойност 1380 лева и фактура № 1052/
28.04.2017 г. с дължима стойност 690 лева (след издадено кредитно известие №
1053/06.06.2017 г. за 690 лева), като, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК бъде съобразено
плащането по останалите две искови фактури, искът относно вземанията по които е
неоснователен, като погасени чрез плащане.
Основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане лихви за
забава по претенцията за услуга с персонал. Видно от издадените фактури за
процесния период, в тях е посочен срок за плащане 15 дни. Ищецът е претендирал
лихва за малко по-кратък период, като за две от фактурите - №№ 1049 и № 1052 е
посочил падеж 15-то число на следващия месец, което надхвърля 15 дни от
издаване на фактурата. Предвид диспозитивното начало следва лихва да се присъди
в посочения от ищеца по-кратък период. В заключението на ССЕ вещото лице е
определила размера на лихвата по фактурите за персонал според претенцията на
ищеца, както следва: По фактура № 1043/31.01.2017 г. – от 16.02.2017 г. до
23.07.2017 г. – 60.69 лева; По фактура № 1046/28.02.2017 г. – от 16.03.2017 г.
до 23.07.2017 г. – 49.93 лева; По фактура № 1049/28.03.2017 г. – от 16.04.2017
г. до 23.07.2017 г. – 38.03 лева и По фактура № 1052/28.04.2017 г. – от
16.05.2017 г. до 23.07.2017 г. – 26.5 лева (-6.15 лева предвид кредитно
известие) или общо 169 лева. Тъй като претенцията е за общо 172.07 лева, то
същата се явява основателна за сумата 169 лева, а за разликата до 172.07 лева
ще следва да бъде отхвърлена.
Върху главницата по иска се
дължи и законната лихва от датата на исковата молба до датата на плащането. Тъй
като по първите две фактури се установи плащане на 31.07.2017 г., то законна
лихва се дължи само до тази дата. Или, по фактура № 1043/31.01.2017 г. – за
периода 24.07.2017 г. до 31.07.2017 г. – 3.07 лева и по фактура № 1046/28.02.2017 г. за периода
24.07.2017 г. до 31.07.2017 г. – 1.53. По останалите две фактури законна лихва
следва да бъде присъдена за период до окончателното погасяване на вземанията по
тях.
По разноските: При този изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в общ размер на 9 009.17 лева. Съобразно
уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат заплатени от ответника 717.13
лева.
Ответникът, макар да има право на разноски пропорционално на
отхвърлената част от исковете, не е претендирал разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.Е.Д.Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Д.С.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ - за
заплащане цена на доставени стоки по Договор за доставка на стоки от 22.07.2014
г. и фактури, издадени в периода 19.02.2016 г. до 04.07.2016 г., описани в
мотивите на решението, на обща стойност
53 832.49 лева (петдесет и три хиляди осемстотин тридесет и два лева и
четиридесет и девет стотинки), като неоснователен на предявеното основание, както
и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху главницата в размер на
3 994.78 лева (три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и
седемдесет и осем стотинки) от датата на падежа на всяка фактура, чиято
стойност формира сумата 53 832.49 лева до датата на исковата молба, както
и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба насетне.
ОСЪЖДА „С.Д.С.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Е.Е.Д.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1. Сумата 2 070 лева (две хиляди и
седемдесет лева) – цена на консултантска
услуга чрез предоставяне на персонал по фактури № 1049/28.03.2017 г. и №
1052/28.04.2017 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.07.2017
г. до пълното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 4 830 лева – по фактура № 1043/31.01.2017 г. и фактура
№ 1046/28.02.2017 г., като погасени чрез плащане на 31.07.2017 г.; 2. Сумата 169 лева (сто шестдесет и
девет лева) – мораторна лихва върху сумата 4 830 лева, дължима по фактури
№№ 1049/28.03.2017 г., № 1052/28.04.2017 г., фактура № 1043/31.01.2017 г. и фактура
№ 1046/28.02.2017 г., от датата на падежа, посочена в исковата молба до датата
на исковата молба – 24.07.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 172.07 лева, като неоснователен; 3. Сумата 3.07 лева (три лева и седем
стотинки) – законна лихва върху главницата по фактура № 1043/31.01.2017 г. за
периода 24.07.2017 г. до 31.07.2017 г.; 4.
Сумата 1.53 лева (един лев и петдесет и три стотинки) –законна лихва върху главницата по фактура № 1046/28.02.2017 г. за периода
24.07.2017 г. до 31.07.2017 г. и 5.
Сумата 717.13 лева (седемстотин и
седемнадесет лева и тринадесет стотинки) - разноски по делото, съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: