Р
Е Ш Е Н И Е
482
/ 27.2.2020г.
гр.
Перник, 27.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на тридесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Л.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 01267
по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу
Р.Ф.А., с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 566,95 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап. за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 98,25 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06779/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените искови претенции. Същия оспорва наличието на
облигационна обвързаност между страните, като твърди, че не са представени
доказателства, които да сочат, че ответника е собственик или ползвател на
процесния недвижим имот.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им,
намирайки ги за доказани по основание и размер. Процесуалния представител на
ответника, пледира за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4975
от 05.10.2018г. по ч. гр. д. № 06779 по описа за 2018г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. В тази връзка,
съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между
страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 15.11.2019г.
По делото, от страна на ищеца, не са
ангажирани доказателства, които да установяват, че ответникът притежава правото
на собственост върху процесния имот или по отношение на него да е учредено
вещно право върху същия. От представеното от страна на ищеца заверено копие на
Нотариален акт № 27, том. VІІ, дело № 2039 от 1995г. се установява, че на
11.09.1995г. лицето Ф.К.А. е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот, чрез възмездна сделка, а именно: покупко-продажба. От приетия по
делото препис – извлечение за сключен граждански брак, издаден от Община
Перник, се установява, че считано от 23.04.1969г. Ф.К.А. се е намирал в
граждански брак с лицето Р.П.С.. Това обстоятелство сочи, че лицето Ф.К.А. е
придобило собствеността върху процесния недвижим имот по време на брака си, респ.
е придобит в режим на СИО. С оглед това обстоятелство, същият притежава
½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот.
Същевременно, от приетото по делото заверено копие на Удостоверение за
наследници на лицето Р.П.С., се установява, че същата е починала на
21.08.2018г., оставяйки за наследници съпруга си Ф.К.А. и децата си – ответника
Р.Ф.А. и дъщеря си В.Ф.Й.. По делото е прието и заверено копие на Декларация по
чл. 14, чл. 27 и §2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ, подадена и
подписана от лицето Ф.К.А. на 03.12.2018г., т. е. след смъртта на съпругата му.
Всички тези обстоятелства сочат, че към процесния период, а именно: 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително,
право на собственост върху процесния имот са притежавали единствено трети за
делото лица, а именно: Ф.К.А.
и Р.П.С..
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът Р.Ф.А. е
собственик или носител на вещно право на ползване на процесния недвижим имот за процесния
период. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка за
уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между
страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответникът. Същия, обаче, не е доказал такива, респ. не му се
следват.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Р.Ф.А., с
адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 566,95 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл.
68, вх. А, ап. 2 за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г. включително и сумата от 98,25
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06779/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, ч. г. д. № 06779/2018г. по описа
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: