М О Т И В И към
присъда № 176 от 09.07.2010 година
по н.ч.х.дело № 1086 на Старозагорския районен съд
по описа за 2009 година:
Обвинението против
подсъдимия Д.М.М., роден на *** ***, жител
и живущ *** Загора, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН ********** е за това, че на 01.04.2009 год.
в град Стара Загора, в съучастие със С.Н.М., като извършител причинил на А.Б.Т.
***, с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата
с кръвонасядане в лявата слепоочна област и кръвонасядане в тилната област в ляво и кръвонасядане
по задната повърхност на лявото рамо, причинили болка - престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, вр. чл.20, ал.1, вр.
ал.1 от НК.
Обвинението
против подсъдимата С.Н.М., родена на ***
***, жител и живущ *** Загора, българка, българска гражданка, с основно
образование, омъжена, пенсионерка, неосъждан, с ЕГН ********** е за това, че на
01.04.2009 год. в град Стара Загора, в съучастие с Д.М.М., като извършител
причинил на А.Б.Т. ***, с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с кръвонасядане в лявата
слепоочна област и кръвонасядане в тилната област в
ляво и кръвонасядане по задната повърхност на лявото
рамо, причинили болка - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, вр.
чл.20, ал.1, вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от тъжителката А.Б.Т. против подсъдимите Д.М.М. и С.Н.М. граждански иск за
неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането, а тъжителката А.Б.Т. беше конституиран като
граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителката и граждански ищец А.Б.Т.,
редовно призована, не се яви в съдебното заседание, когато беше приключено
съдебното следствие и даден ход на съдебните прения. За нея се яви повереникът й
адв.Т.В. ***, който поддържа обвинението и пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им бъде наложено справедливо
наказание, както и гражданският иск да бъде уважен изцяло, а на тъжителката и
граждански ищец да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимите Д.М.М. и С.Н.М. *** оспорва обвинението и пледира подзащитните му да бъдат оправдани, а предявеният срещу
последните граждански иск – отхвърлен. Алтернативно взема становище, ако подсъдимите
бъдат признати за виновни да им бъде наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимите Д.М.М.
и С.Н.М. не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение и молят да бъдат
оправдани, като поддържат изцяло пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Тъжителката
А.Т. е внучка на подсъдимата С.М., която е втора съпруга на подсъдимия М.. До
края на месец март страните по делото поддържали много добри отношения, като
взаимно си помагали, за да преодолеят здравословните си и финансови проблеми.
Повод за влошаване на отношенията между тях било неразбирателство относно
собствеността на недвижим имот, находящ се в град
Стара Загора, бивша собственост на подсъдимите, прехвърлен посредством
нотариален акт за покупко-продажба на майката на тъжителката, съответно дъщеря
на подсъдимата М.. На 01.04.2010 година тъжителката Т. заедно със св.Н. ***,
като към 20-20.30 часа решили да се прибират у дома. Тъжителката позвънила по
мобилния телефон на леля си по повод приготовления за абитуриенски
бал, която я уведомила, че баба й и дядо й – съответно подсъдимите били в град
Стара Загора. В тази връзка тъжителката Т. се обадила на мобилния телефон на подсъдимия
М., като телефонът бил вдигнат от подсъдимата. След като установила, че отсреща
е тъжителката, подсъдимата предала телефона на подсъдимия М., който й казал “Ей
момиченце, като те видя ще ти скъсам главата”. Тъй като телефонът бил включен
на високоговорител свидетел на така изречените думи станал и св.Н., който взел
телефонът от тъжителката и казал на подсъдимия, че ще скъса неговия врат, след
което затворил. След като тъжителката и св.Н. се успокоили от създалата се
ситуация и предвид обстоятелството, че подсъдимите са роднини на тъжителката и
доскоро са били в много добри отношения, двамата заедно решили да потеглят към
град Нова Загора, където живеят подсъдимите и да разговарят с тях, за да
изгладят противоречията. На изхода на град Стара Загора видели автомобила, в
който се намирали подсъдимите, за което св.Н. присветнал
с фаровете, но подсъдимият не го видял. Св.Н. се изравнил с автомобила на
подсъдимите, махнал им с ръка и им направил знак да спрат. Двата автомобила
спрели на осветено място, близо до бензиностанция “Петрол”, като първи спрял
лекият автомобил на тъжителката, а след него на подсъдимите. Всички излезли
извън автомобилите, като подс.М. се насочил към св.Н.
и го ударил с юмрук, като го попитал за какво се меси. В това време св.Н. посъветнал тъжителката Т. да се прибира в автомобилът им,
но подсъдимата М. хванала с ръка тъжителката за косата, а с другата се опитала
да я удари. Св.Н. блъснал подсъдимият и тръгнал към автомобила си, като в
същото време подсъдимият М. извадил от неговата кола една дървена бухалка и се
насочил към тъжителката, като успял да нанесе няколко удара по главата и тялото
на тъжителката. В това време св.Н. изтръгнал бухалката от ръцете на подсъдимия
и след като го блъснал, подсъдимият паднал назад. Тъжителката и св.Н. тръгнали
към своят автомобил, когато св.Н. започнал да вика, че подсъдимият има
пистолет, но и двамата влезли в автомобила си и заключили вратата. Св.Н. рязко
навел главата на тъжителката надолу към седалката и тогава били възпроизведени
няколко изстрела, вследствие на което св.Н. станала целия в кръв. Въпреки
настъпилата паника тъжителката и св.Н. успели да потеглят и да посетят ЦСМП
Стара Загора, където се установила, че св.Н. е прострелян в рамото и е изгубил
много кръв.
По
отношение на подсъдимия Д.М. е образувано ДП за извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.18, ал.1 от НК, като същият
е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода.
Вследствие на това, че подсъдимата е стискала
силно за горната част на главата, а подсъдимият е нанесъл удар с бухалка по
главата и тялото, тъжителката е получила кръвонасядания
в окосмената част на главата и лявото рамо отзад, контузия на главата и
болезненост на ръба и лявата мишница. Описаните травматични увреждания причинили
на тъжителката болка и страдание.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както следва:
от обясненията
на подсъдимите Д.М.М. и С.Н.М. и показанията на свидетелите А.Х.А., Г.Д.Г., А.И.Н.
и Р.С.Р.;
от заключенията на съдебно-медицинско
удостоверение на живо лице № 51/2009 год., МРТ изследване на интракраниални структури, медицинско направление, Протокол
за оглед на местопроизшествие от 01.04.2009 год., Протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.04.2009 год., Албум за посетено местопроизшествие –
оглед на л.а. “БМВ”, с ДК № СТ 5554 АК, извършено на 01.04.2009 год.,
заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 13/2010 год.,
изслушана в хода на съдебното следствие, неоспорена от страните и приета от
съда като компетентно и добросъвестно изготвена;
В случая, доколкото са налице съществени
противоречия между събраните по делото доказателства, съдът намира за
необходимо да обсъди същите поотделно в тази им част.
На първо място, налице са съществени
противоречия между показанията на свидетелите, допуснати и разпитани по искане
на тъжителката и повереника й (А., Г., Н.
и Р.), от една страна, и обясненията на подсъдимите, от друга
страна, в частта им относно причиняването на телесното увреждане на тъжителката,
както и относно обстоятелството по какъв начин е причинено същото. За да
приеме, че тъжителката е била хваната за косата от подсъдимата, а подсъдимия е
ударил с бухалка тъжителката, съдът кредитира с доверие в тази им част показанията
на поискания от повереника на тъжителката свидетел Н., тъй като същите дават
логическо издържано и житейски правдоподобно обяснение за мотивите, обусловили
последващите действия на подсъдимите.
На второ място, налице са съществени
противоречия между показанията на свидетелите А., Г., Р. и Н., допуснати и
разпитани по искане на повереника на тъжителката, от една страна, и обясненията
на подсъдимите, от друга страна, в частта им относно обстоятелството държал ли
е подсъдимата тъжителката за косата, т.е. стискал ли я е в тази част на ръката
и главата, както и относно обстоятелството ударил ли е подсъдимият тъжителката в
главата и тялото с бухалка. За да приеме, че подсъдимата е стискала тъжителката
за ръката и главата, както и че поради описания по-горе начин, по който тъжителката
е била ударена по главата от подсъдимия, съдът кредитира с доверие в тази им
част основно показанията на свидетеля Н., също така и на дежурният в ЦСМП лекар
Р.Р. (същият изготвил по случая амбулаторен лист № 48 от 01.04.2009 год. с
констатирани наранявания и предписани съответни консултации) и показанията на
дошлите в ЦСМП дежурни полицай А. и Г., описващи състоянието на тъжителката в
ЦСМП, като взаимно допълващи се в тази им част и намиращи подкрепа в
заключенията на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни (обясненията на подсъдимия, според които „…не може с две ръце да държа
пистолет и бухалка…….Тя е слабичка, аз съм каратист, не ми трябва бухалка.”),
не биха могли да бъдат приети за достоверни, тъй като това би означавало да се
пренебрегнат телесните увреждания на тъжителката, установени от експертизата по
вид, време и начин на причиняване.
В останалата им част, ако и да са налице
противоречия между събраните по делото доказателства, същите не е необходимо да
бъдат поотделно обсъждани, понеже са несъществени, тъй като не водят до промяна
на приетите за установени съставомерни факти и
обстоятелства.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените по делото факти и обстоятелства съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че на 01.04.2009 год. в град Стара Загора
подсъдимите Д.М.М. и С.Н.М. са причинили на А.Б.Т. ***, с ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата с кръвонасядане
в лявата слепоочна област и кръвонасядане в тилната
област в ляво и кръвонасядане по задната повърхност
на лявото рамо, причинили болка, с което свое деяние те са
осъществили от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.130, ал.2
във връзка с чл.20, ал.1 във връзка с ал.1 от НК.
За да признае подсъдимите за виновни по
повдигнатото им обвинение, съдът прие, че те са съзнавали интензитета на
физическата си сила, с която е стискала подсъдимата М. тъжителката за ръката и
главата, както и че вследствие на начина, по който е била държана, описан
по-горе, тъжителката е била наранена по главата и тялото от подсъдимия, което недвусмислено
навежда на извода, че подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са общественоопасните
му последици и са допускали настъпването им, а това означава, че те са извършили
деянието си виновно под формата на евентуален умисъл.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Имайки предвид, че към датата на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимите, видно от приетите като писмено
доказателство свидетелства за съдимост, не са осъждани за престъпление от общ
характер и не са освобождавани от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК, а от друга страна – липсват данни от деянието да са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, още повече, че не се и
претендират такива, и за извършеното умишлено престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация,
съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия Д.М.М. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 700 лева - при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства и на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимата
С.Н.М. от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление, като й
наложи административно наказание „глоба” в размер на 500 лева - при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелствата съдът отчете ниската обществена опасност на подсъдимите предвид
чистото им съдебно минало към датата на извършване на деянието и ниската
обществена опасност на деянието им предвид вида и характера на конкретните
телесни увреждания, съставляващи процесната лека
телесна повреда.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете липсата на съжаление у подсъдимите, ако не за
извършеното, доколкото същите не се признават за виновни, а това е тяхно право
и следователно не може да бъде отчетено като отегчаващо отговорността им
обстоятелство, то поне за настъпилия от деянието им вредоносен резултат –
пострадал човек.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно
основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа
обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане:
виновно поведение от страна на подсъдимите, вреди от неимуществен характер
за тъжителката и граждански ищец
вследствие на претърпените от нея болки и страдания поради причинената й лека
телесна повреда и причинна връзка между тях. Имайки предвид обаче вида и
характера на конкретните телесни увреждания, описани по-горе, които, ако и да
са причинили временно разстройство на здравето на ищеца, в крайна сметка са довели
до сравнително краткотрайни и лесно поносими от нея болки и страдания, и
изхождайки от сравнително краткия период от време, изминало от извършване на
деянието до постановяване на присъдата, и критериите за справедливост,
установени от закона и изяснения от съдебната практика в тази насока, съдът
намира, че гражданският иск се явява основателен и доказан до размера на 1 000
лева, поради което и го уважи до този размер, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, респективно - отхвърли
гражданския иск в останалата му част до претендирания
размер от 5 000 лева като недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Имайки предвид, че решаването на въпроса
за разноските е последица от изхода на делото, като в случая подсъдимите бяха
признати за виновни, а гражданският иск – частично уважен, съдът осъди подсъдимите
да заплатят на тъжителката и гр.ищец сумата от 500 лева, представляваща
направени от нея разноски по делото, както и да
заплатят на Държавата сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за
разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер и разноски по
делото в размер на по 75.00 лева за всеки един от подсъдимите.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: