Р Е Ш Е Н И Е № 232
Гр. Сливен, 24.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 289 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Б.К.И., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0375-000050/21.06.2022 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Мл. а. в г. „О. п.“ в РУ –
Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата,
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна. На 10.05.2022 г. пътувал
до гр. София за з. на поредните л. за с. с., който с. от п. на б. и е на х.,
след което късно вечерта тръгнал за Сливен. Около Чирпан възнамерявал да отбие
и п., но не успял, вместо което з. от у. и се у. в м.. Не бил к. а., тъй като
цял ден о. б. за л. и пътувал. СУМПС му било необходимо, тъй като той с. се г.
за б. си с., в т.ч. чрез д. на необходимите за п. л. т. л. с.. Моли съда да
отмени оспорената заповед.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен адв. Ст. С. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, с претенция за разноските по делото.
В с.з. административният орган м. а. в РУ – Чирпан при ОД на МВР –
Стара Загора С. Г. Т., редовно и своевременно призован, се явява лично и моли
съда да отхвърли жалбата.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.05.2022 г. около 02:30 часа на АМ Тракия, км. 175+900 посока
запад – изток Б.К.И., при управление на автомобил марка „Пежо“, модел „106“
изгубил контрол върху автомобила и се ударил в предна разделителна мантинела. Пристигналият на място п. с. и настоящ ответник
мл. а. С. Т. тествал с техническо средство водача И., като приложената проверка
с Дрегер Алкотест 7510
показала резултат 0.99 промила алкохол в издишания въздух. За установеното на
21.06.2022 г. мл. а. Т. съставил срещу Б.К.И. АУАН с бл. № 048681 и издал
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0375-000050/21.06.2022 г. Двата акта са връчени на техния адресат в деня на
съставянето/издаването им.
По указание на съда за установяване наличието на материална
компетентност за издаване на ЗППАМ е представена посочена като заповед за
оправомощаване Заповед № 349з-2996/02.11.2020 г. на Директора на ОД на МВР –
Стара Загора, с която са оправомощени определени длъжностни лица да издават
заповеди за прилагане на ПАМ, както и Служебна бележка рег. №
349р-24604/05.08.2022 г. Съгласно съдържанието на втория документ, С. Г. Т. з.
д. м. а. … с. в г. „О. п.“ към РУ – Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна, макар и не по изложените в същата доводи и
фактически твърдения.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,
вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване
на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените
въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по
тази глава, съгласно чл. 170 ал. 1 от ЗДвП. Законодателят е възприел два
подхода за определяне на службите за контрол - на пряко определяне и на
определяне на компетентния да ги определи орган. Така с чл. 166 ал. 1 от ЗДвП
законодателят е определил Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" като служба за контрол, а с чл. 165 ал. 1 от ЗДвП е оправомощил министъра на вътрешните работи да определи
службите за контрол. Министърът на вътрешните работи не е носител на
правомощието да определя длъжностните лица, които да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, а може само да определи службите за
контрол. Ръководителят на определената от министъра на вътрешните работи служба
за контрол е компетентен да приложи принудителните административни мерки по чл.
171 от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на
ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да
издава индивидуален административен акт, с който да прилага принудителната
административна мярка по чл. 171 от ЗДвП имат и оправомощени от ръководителя на
службата за контрол длъжностни лица, т.е. налице е предвидена в закона
възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол
на длъжностни лица от службата. Следователно като орган, оправомощен да издава
индивидуален административен акт, с който да приложи принудителна
административна мярка, законът определя ръководителя на службата за контрол по
смисъла на закона или оправомощените от него длъжностни лица. (в този смисъл са
мотивите в Решение № 946 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2015 г., VII
отд.). В случая, при разпределение на
доказателствената тежест съдът е дал указания на ответната страна, че следва да
установи компетентността на издателя на оспорената заповед с оглед разпоредбата
на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, като представи по делото във вид на заверени копия
надлежни писмени доказателства за наличие на материална компетентност за
издаване на ЗППАМ, както и визираната в оспорения акт Заповед
349з-2996/02.11.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, ведно с
доказателство за з. от издателя на акта д.. В отговор на дадените указания е
представена цитираната заповед, от която се установява, че Директорът на ОД на
МВР – Стара Загора е оправомощил следните длъжностни
лица за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по чл. 171 т. 1 (букви а, б, в, г, д, е, ж), т. 2 (букви а, б, в, д, е, к, л,
м, н), т. 2А буква „а“ и б. „б“, т. 4 и т. 5 б. „а“ от ЗДвП: 1. Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – полицейски органи по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР; 2.
Звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши полицейски инспектори) в
структурите на „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР, успешно положили изпит и
имащи функционални задължения по контрол на пътното движение; 3. Звената
„Охрана на обществения ред“ на длъжност „командир на отделение“ от РУ при
ОДМВР, успешно положили изпит и имащи функционални задължения по контрол на
пътното движение. Видно е от представената служебна бележка, че настоящият
ответник – издател на оспорената заповед за прилагане на ПАМ з. д. „м. а. … с.“
в г. „О. п.“ към РУ – Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора. Така описаната д.
очевидно не попада сред изброените в горните три точки от заповедта за
оправомощаване. Видно е, че мл. а. Т. не е с м. в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР, липсват данни да е ч. от звено „Териториална полиция“ в к. на п. или м.п.и.,
както и такива, сочещи, че с. е с ф. „к. на о.“ в РУ. Не са представени и
никакви доказателства (по указанието на съда), че Т. е п. у. и. и има ф. з. по
контрол на пътното движение, за да се приеме по някаква аналогия, че попада в
т. 2 или 3 от цитираната заповед
Въпреки така
дадените указания, ответната страна не е представила никакви други
доказателства, освен Заповед № 349з-2996/02.11.2020 г. на Директора на ОД на
МВР – Стара Загора и посочената служебна бележка, издадена от Началник Сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на
МВР – Стара Загора. Следователно, по делото не са налице доказателства, че ответният
административен орган – издател на процесната ЗППАМ е валидно оправомощен за
това от ръководител на определена от министъра на вътрешните работи служба за
контрол. Посочените съображения налагат извода, че процесната заповед е
нищожна, тъй като е издадена от орган, чиято компетентност не е доказана в хода
на производството пред настоящата инстанция, въпреки изричните указания на съда
в тази насока.
Предвид изхода на
спора, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат общо на 160,00
(сто и шестдесет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и
150,00 (сто и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. От
представеното по делото писмено становище от упълномощен процесуален
представител на Началника на РУ – Чирпан не става ясно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение дали касае настоящото съдебно
производство, доколкото се заявява законосъобразност на наказателно
постановление с изложени в тази насока доводи, а на втора страница се
коментират разноски в изречение без начало. Въпреки това, съдът намира, че ако
становището е депозирано по настоящия правен спор, то възражението за
прекомерност е неоснователно, доколкото заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение е в размер на 150,00 лева – значително под определения в чл. 8
ал. 3 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум. Съгласно цитираната норма, последният възлиза на 500
лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес.
Така определените
разноски по делото в размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева следва да се
възложат в тежест на ответната страна ОД на МВР – Стара Загора.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2 предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0375-000050/21.06.2022 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), издадена от Мл. а. в г. „О. п.“ в РУ – Чирпан при ОД на МВР –
Стара Загора, с която е разпоредено по отношение на Б.К.И.
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора да заплати на Б.К.И.,
ЕГН **********, с адрес *** сторени по делото разноски в размер на 160,00 (сто
и шестдесет) лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: