Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 3000 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 18.01.2021 г. на ищеца З.М.Д., чрез процесуален представител
– адв. Н.Р., против решение
от 30.12.2020 г. по гр. дело № 46129/2019 г. на Софийския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от З.М.Д., ЕГН ********** срещу Д.П.Д., ЕГН **********,
и двамата е адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*********иск с правно
основание чл. 23 СК за признаване за установено в отношенията между страните,
че З.М.Д. е придобила чрез трансформация на свое лично имущество 5/6 идеални
части от недвижим имот е идентификатор 68134.1930.97.1.13, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, представляващ
апартамент № 13, находящ се на адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*********,
в сграда № 1 е идентификатор 68134.1930.97.1, разположена върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1930.97, е предназначение - жилище, апартамент, брой нива
не обекта - 1, е площ от 88,10 кв. м., ведно с прилежащите 2,219 % идеални
части от общите части на сградата и мазе № 13, е площ от 2,63 кв. м„ при
съседи: на същия етаж - имот е идентификатор 68134.1930.97.1.14, под обекта -
имот е идентификатор 68134.1930.97.1.9, над обекта - имот с идентификатор
68134.1930.97.1.17, който недвижим имот съгласно нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 40, том II, рег. № 1990, нот. дело № 224/28.05.2008 г. представлява
апартамент № 13, който предстои да се изгради в сграда № 1, разположена на
адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*********жилищен етаж, кота - 12,50, със
застроена площ от 88,10 кв. м., е включена квадратура на терасата, състоящ се
от входно предверие - антре, коридор, дневна е трапезария, кухненски бокс, две
спални, две бани с тоалетни и тераси, при граници - коридор стълбище, стълбищна
клетка, от две страни вътрешен двор и апартамент № 14, заедно с принадлежащото
му мазе № 13, в сутерена на сградата, кота - 3.10 кв. м„ при граници общ проход
за гаражите, мазе № 12, улица и мазе № 14, заедно с припадащите му се 2,219 %
идеални части от общите части на сградата, равняваща се на 20,05 кв. м.
С решението е
допусната на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между З.М.Д., ЕГН **********
и Д.П.Д., ЕГН: ********** и двамата с адрес- гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*********,
на съсобствения им недвижим имот с идентификатор 68134.1930.97.1.13,съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, представляващ апартамент № 13,
находящ се на адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*********, в сграда № 1 с
идентификатор 68134.1930.97.1, разположена върху поземлен имот с идентификатор
68134.1930.97, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1,
с площ от 88,10 кв. м., ведно с прилежащите 2,219 % идеални части от общите
части на сградата и мазе № 13, с площ от 2,63 кв. м„ при съседи: на същия етаж
- имот с идентификатор 68134.1930.97.1.14, под обекта - имот с идентификатор
68134.1930.97.1.9, над обекта - имот с идентификатор 68134.1930.97.1.17, който
недвижим имот съгласно нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 40, том
II, per. № 1990, HOT. дело № 224/28.05.2008 г. представлява апартамент № 13,
който предстои да се изгради в сграда № 1, разположена на адрес: гр. София, р-н
„Витоша“, ул. „*********жилищен етаж, кота - 12,50, със застроена площ от 88,10
кв. м., с включена квадратура на терасата, състоящ се от входно предверие -
антре, коридор, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, две бани с
тоалетни и тераси, при граници - коридор стълбище, стълбищна клетка, от две
страни вътрешен двор и апартамент № 14, заедно с принадлежащото му мазе № 13, в
сутерена на сградата, кота -3.10 кв.
м., при граници общ проход за гаражите, мазе № 12, улица и мазе № 14, заедно е
припадащите му се 2,219 % идеални части от общите части на сградата, равняваща
се на 20,05 кв. м., при следните КВОТИ: 1/2 (една втора) идеална част за З.М.Д.,
ЕГН ********** и 1/2 (една втора) идеална част за Д.П.Д., ЕГН: **********.
В жалбата се
излагат оплаквания за това, че решението е неправилно, необосновано, в
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, в противоречие
със съдебната практика и непълно. Поддържа се, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ищецът е собственик на 5/6 ид.ч. от
делбения недвижим имот поради трансформация на нейно лично имущество. Твърди
се, че районният съд не е съобразил всички доказателства и не е кредитирал
свидетелските показания. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска по чл.
23 от СК.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с
който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Иска се въззивният съд да остави без уважение
подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, II-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е подадена
в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно чл. 21,
ал. 1 и ал. 3 СК вещните права, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо и на двамата съпрузи.
Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно
установеният принцип в СК за общност на вещните права, придобити през време на
брака, е съвместният принос. Ако единият от съпрузите няма принос в
придобиването, съответните вещни права не са станали общи, а принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. С оглед установената презумпция за съвместен
принос на доказване подлежи дали при придобиване собствеността върху конкретния
недвижим имот са вложени лични средства на единия съпруг. Принципът, изразен и
в двете алинеи на чл. 23 СК е, че придобитото имущество през време на брака има
правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването. Ако е
придобито с лични средства, то е лично, а ако е придобито отчасти с лични
средства, то става отчасти лично имущество, отчасти общо на съпрузите. Така
установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборима, като
в тежест на ищеца в случая е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че имотът е придобит отчасти с нейни лични средства по правилата на ГПК, като установи
наличието на частична трансформация на лично имущество по категоричен начин. За
да проведе успешно такова доказване ищецът следва да установи следните
предпоставки: личен характер на имуществото или средствата, чрез които е
придобита вещта; влагане именно на това лично имущество или парични средства за
придобиване на вещните права. В случая съдът намира, че такова пълно и главно
доказване не е проведено.
От писмената
доказателства и от двете съдебно – счетоводни експертизи се установява, че
придобивните сделки от 28.02.2005г. и 27.08.2007г. се установява, че част от
покупната цена на втория етаж от къщата, възлизаща общо на сумата от 7 935
лв., а именно 2 060,41 лв. са заплатени на продавача, а останалата част –
в размер на 5 874,59 лв. са осигурени чрез ипотечен кредит, отпуснат от
„Банка ДСК“ ЕАД на двамата съпрузи. Установява се още, че покупната цена на
ид.ч. от поземления имот, върху който е построена къщата, предмет на делба и
възлизаща на сумата от 38 537 лв. е осигурена също чрез ипотечен кредит в
размер на 56 000 лв., отпуснат на двамата съпрузи. Данните по делото
сочат, че с ипотечния кредит от 27.06.2007г. е погасен изцяло кредитът от
14.12.2004г., послужил за заплащане на част от цената на придобития втори етаж
от къщата. Впоследствие на 28.05.2007г. чрез паричен превод от „Б.“ ООД –
страна по договора за замяна със страните по делото от 28.05.2008г., е погасено
изцяло задължението им към „Банка ДСК“ ЕАД, предмет на договора за ипотечен
кредит от 27.06.2007г. в общ размер на 56 000 лв.
На следващо място
следва да се отбележи, че заемните средства, вложени за придобиване на вещ през
време на брака на страните, предназначена за задоволяване на нуждите на
семейството (какъвто безспорно е процесният недвижим имот), съставляват по
силата на самия закон (чл. 25, ал. 2 СК – отм.) солидарно задължение на
съпрузите, а не лично облигационно задължение само на съпруга - заемател.
Възникналата по силата на закона пасивна солидарност предполага отговорност за
изпълнението на престацията да се върнат заетите парични средства с цялото,
общо на страните имущество. Тази същност на задължението налага и извода, че не
може придобитото през време на брака имущество със средства, за които двамата
съпрузи отговарят ех lege в еднакъв обем пред кредитора, да има личен характер
и да не е част от съпружеската имуществена общност. Правноирелевантни за
настоящия спор са фактите относно времето и начините на погасяване на
процесното задължение по договора за заем, вкл. факта, че само единият съпруг –
ищец е погасявал заема. От значение за правния спор относно вещно-правния режим
на закупената през време на брака на съпрузите вещ е характерът на заема - т.
е. поемането му с цел задоволяване на нужди на цялото семейство като дълг по
чл. 25, ал. 2 СК (отм.), като от кого, кога и с какви средства е погасяван
заемът е от значение само във вътрешните облигационни правоотношения между
двамата бивши съпрузи. Придобитото имущество има правното положение на
средствата, които непосредствено са разходвани за придобиването му, като е недопустимо
с оглед установения имущественоправен режим в СК веднъж възникнала съпружеска
имуществена общност да се преобразува в лично имущество, поради последващи
обстоятелства, настъпили през време на брака. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 88 от 8.03.1999
г. по гр. дело № 910/1998 г., ВКС, II г.о., Решение № 127 от 28.03.2006 г. по
гр. дело № 817/2005 г. на І г.о. ВКС; Решение № 603 от 23.10.2002 г. по гр.
дело № 8129/2002 г. на І г.о. ВКС; Решение № 674 от 03.07.2001 г. по гр. дело №
288/2000 г. на ІІ г.о. ВКС; Решение № 266 от 14.04.2000 г. по гр. дело №
771/1999 г. І г.о. ВКС и др. В Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г. също е прието, че между съпрузите възникват
облигационни отношения при плащане на цената със заемни средства, когато
задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството - чл. 32, ал. 2 СК (чл. 25, ал. 2 СК - отм.). В този случай
изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото
в съпружеска общност вещно право.
Поради изложеното
и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото, направеното искане и възражението за насрещната страна за прекомерност,
на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1484, 00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение възнаграждение, изчислено в размер
посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по иска за
трансформация и данъчната оценка на имота.
.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 30.12.2020 г. по гр. дело №
46129/2019 г. на Софийския районен съд, II ГО, 79 с-в.
ОСЪЖДА З.М.Д., ЕГН: ********** да заплати на Д.П.Д. ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1484 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.