О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1438 30.07.2020
година гр.Бургас
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на тридесети юли две хиляди и двадесета година,
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1052 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 107 от ДОПК и чл. 9б
вр. чл. 4, ал.1
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на "Мила 2004"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В. Н.Д., съдебен адрес ***, офис 3 адв.П.В.
против отказ, с изх.№ 304268-1 от 22.01.2020г., издаден от гл.експерт „КСРД“ в
Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при Община Поморие, потвърден с
Решение №30-4268-1/ 27.02.2020г., на Кмета на Община Поморие. Заявено е
твърдение, че оспорения отказ и
потвърждаващото го решение са незаконосъобразни, като в подкрепа на това
твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Жалбоподателят е посочил, че имотът
не се използва със стопанска цел, разположен е изцяло в жилищна сграда, поради
което данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО следва да бъде определена на
база данъчна оценка, а не отчетна стойност. Ангажира доказателства. Претендира присъждане
на разноски.
Ответната страна – Кмета на Община Поморие,
чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, представя подробно писмено
становище, като счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Представя административна
преписка. Иска на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да й бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един
адвокат.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити. Решението е получено от жалбоподателя на
21.05.2020г. и жалбата е подадена на 03.06.2020г.
От доказателствата, приложени по
административната преписка се установява, че с договор за покупко-продажба в
нотариална форма, Нотариален акт №35, том І, рег. № 0328, дело № 31 от 13.07.2010
г., жалбоподателят е придобил недвижим имот, находящ се в гр. Поморие, местност
„Кротиря“ в жилищна сграда за сезонно ползване № 6, а именно-жилище –апартамент
№611, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, дрешник,
баня –тоалетна и тераса с външно стълбище към терена, с идентификатор
57491.16.605.6.1, находящ се на първи етаж.
На 26.02.2019г.
жалбоподателят е подал в Община Поморие декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ,
включително и част ІІІ, която се попълва от предприятия с посочена отчетна
стойност 70595,68лв.
На 19.12.2019г. жалбоподателят е подал
последваща декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, където в част ІІІ, е посочена
отчетна стойност 39863лв. Депозирано е искане до Кмета на Община Поморие от В.Д.,
в качеството му на представляващ "Мила 2004" ЕООД, в което иска да
бъде извършена корекция на определена данъчната основа за облагане с МДТ, като
се вземе предвид, че имотът представлява жилище, и данъчната основа не следва
да е отчетната стойност, а данъчната оценка, съгласно Приложение №2 от ЗМДТ.
По повод на посоченото по-горе искане е
започнала проверка в хода на която да жалбоподателя е изпратено искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. В
депозираните писмени обяснения представляващия жалбоподателя е посочил, че
имота не се ползва за извършване на производствени, търговски, селскостопански
и други подобни дейности, а се използва съгласно предназначението
му-ваканционен жилищен имот. В заключение отново иска да бъде съобразена
данъчната основа с данъчната оценка и да се коригира определения погрешно данък
за целия период, за който е погрешно определен.
На 22.01.2020г., Й.К.- гл.експерт „КСРД“ в
Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при Община Поморие, в качеството си
на орган по приходите е постановил отказ
да се коригира основата за облагане на недвижимия имот, тъй като е правилно
определена. За да направи този извод издателят на акта е приел, че
жалбоподателят-собственик на имота е юридическо лице, което извършва търговска
дейност с недвижими имоти, поради което не може да се приеме, че процесния имот
служи за задоволяване на жилищни нужди.
Недоволен от така издадения отказ, жалбоподателят
е депозирал жалба до Административен съд-Бургас. С определение №
293/13.02.2020г., постановено по адм. дело № 397/2020г. състав на
Административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на "Мила
2004" ЕООД, прекратил е производството и е изпратил преписката на кмета на
Община Поморие за произнасяне по компетентност. Кметът на Община Поморие е постановил
Решение №30-4268-1/ 27.02.2020г., с което е потвърдил отказ, с изх.№ 304268-1
от 22.01.2020г., издаден от гл.експерт „КСРД“ в Дирекция „Приходи, местни
данъци и туризъм“ при Община Поморие за корекция на основата за изчисляване на
ДНИ и ТБО на собствения на жалбоподателя апартамент № 611, с площ 66,02кв.м.,
находящ се гр.Поморие, местност „Кротиря“, сграда №6.
В
мотивите на потвърдителното решение се сочи, че жилищни имоти, които се
използват със стопанска цел, каквото е отдаването под наем за реализиране на
печалба не може да се отнесе към жилищните имоти по смисъл на ЗМДТ. Прието е,
че отдаването под наем е част от търговската дейност на дружеството
следователно правилно е изчислен размерът на ДНИ и ТБО, като е възприета за
основа отчетната стойност на имота.
Административен
съд Бургас,
като съобрази приобщените по делото писмени доказателства и приложимите правни
норми, намира, че жалбата, против отказ,
с изх.№ 304268-1 от 22.01.2020г., издаден от гл.експерт „КСРД“ в Дирекция
„Приходи, местни данъци и туризъм“ при Община Поморие, потвърден с Решение
№30-4268-1/ 27.02.2020г., на Кмета на Община Поморие е
процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати, по следните съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4,
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид
тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – гл.експерт
„КСРД“ в Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при Община Поморие,
съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, надлежно упълномощен със Заповед № РД-16-1650
от 23.12.2019г. на Кмета на Община Поморие.
На
основание чл. 4, ал.5
от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152, ал.2
от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.
Актът
за установяване на задължение за ДНИ и ТБО по декларация се издава и
подлежи на обжалване по реда на ДОПК. В разпоредбата на чл. 156, ал.2
от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК и при обжалване на други актове по реда на ДОПК, е предвидено,
че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред. Компетентен да разгледа жалбата по
административен ред, съгласно чл. 107, ал.4
от ДОПК, вр. с чл. 4, ал.5
от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община, а при оспорване на ревизионният акт
–кмета на общината. Едва след изчерпване на горната процедура, въведена с
цитираните разпоредби на чл. 4 от ЗМДТ,
вр. с чл. 107 от ДОПК, административният акт, установяващ задължение за ДНИ и такса
битови отпадъци по декларация, ще подлежи на съдебен контрол пред съответния
първоинстанционен административен съд, в случая – пред настоящия съд.
Следователно, обжалването по административен ред е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.
В
случая жалбата
на "Мила 2004" ЕООД до
горестоящия административен орган е следвало да бъде
разгледана от ръководителят на звеното за местни приходи в общината, а не по
нея да се произнася некомпетентният по ДОПК орган – кмета на община Поморие.
Процесният отказ е издаден във връзка с процедурата по чл. 107, ал.3
от ДОПК и въпреки че в него не е посочен изрично органът, пред който
може да се обжалва акта, същият подлежи на обжалване пред директора на
териториалната дирекция, който с оглед на изричната разпоредба на чл. 4, ал.5
от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община. След
изчерпването на този ред и произнасянето на компетентния
горестоящ административен орган, жалбоподателят ако не е
удовлетворен от неговото решение, ще има правна възможност да
оспори акта по съдебен ред - чл. 107, ал.4
от ДОПК.
Наличието
на произнасяне по жалбата от некомпетентен орган не следва да се счете за акт,
чрез който е осъществено задължителното обжалване по административен ред.
Неспазването на установения от закона административен ред за оспорване е
абсолютна процесуална пречка за съдебно оспорване на акта. Фактът, че
атакуваното решение е издадено от некомпетентен орган (кмета на община Поморие),
не променя определения в закона ред за издаване и обжалване на актове за
установяване на публични задължения. В същия смисъл е и трайно установената
практика на ВАС –Определение № 7652 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. №
5874/2015 г., VII о., Определение № 2350 от
19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2013 г., VII о. Определение № 11710 от
25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2012 г., VII о.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане и да се прекрати образуваното по нея
производство, като подадената жалба следва да се препрати за произнасяне на
компетентния административен орган ведно с административната преписка. Както бе
изложено, съгласно чл. 107, ал.4
от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция, а в чл. 4, ал.5
от ЗМДТ е предвидено, че правомощията на териториален директор се
изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.
С
оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от
жалбоподателя, на последния следва да бъдат присъдени направените от него по
делото и доказани съдебни разноски в размер на 50 лв., представляващи заплатена
държавна такса. Адвокатско възнаграждение не следва да се
присъжда, тъй като по делото не е приложен нито договор за правно съдействие и
защита, нито доказателства за заплатено такова възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Административен съд Бургас, двадесет
и втори
състав,
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 13.07.2020г., с което е даден ход по същество по адм.д.№1052/2020г. по описа
на Адм.съд-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на "Мила 2004" ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от В. Н.Д., съдебен адрес ***, офис 3 адв.П.В. против отказ, с изх.№ 304268-1 от 22.01.2020г., издаден от
гл.експерт „КСРД“ в Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при Община
Поморие, потвърден с Решение
№30-4268-1/ 27.02.2020г., на Кмета на Община Поморие.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1052/2020 г. по описа на
Административен съд Бургас.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на ръководителя на звеното за местни приходи в община Поморие за произнасяне по реда на чл. 107, ал.4 от ДОПК по жалбата на "Мила
2004"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В. Н.Д., съдебен адрес ***, офис 3 адв.П.В. против отказ,
с изх.№ 304268-1 от 22.01.2020г., издаден от гл.експерт „КСРД“ в Дирекция
„Приходи, местни данъци и туризъм“ при Община Поморие.
ОСЪЖДА
Община Поморие да заплати на "Мила 2004" ЕООД
сумата от 50 лева, представляваща
разноски за заплатена държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: