М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1872/2014год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.Н.З.А.,*** в
това, че:
В периода 06 - 20.10.2013г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и на
продължавано престъпление – на два пъти, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил у В.А.М. и И.Т.М.,***, заблуждение, че ще разгледа златният
пръстен на всеки от тях и ще му го върне, , като с това причинил на В.А.М.
имотна вреда в размер на 175.00лв., а на И.Т.М. имотна вреда в размер на
540.05лв., или общо 715.05лв - престъпление
по чл.211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и в това, че
На 02.12.2013г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужда
движима вещ – парична сума в размер на 84.00лв. от владението на В.Д.Й.,***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК.
По делото са предявени и приети от Съда за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалия И.Т.М. за сумата от 540.00лв. и от В.Д. В. за
сумата от 80, представляващи претърпени от тях имуществени вреди от престъпленията.
Гражданският М. се явява лично и поддържа изцяло гражданския иск и моли Съда да
го уважи в пълен размер.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Н.З.А.
е роден на ***г***, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан,
не работи, ЕГН ********** .
На 06.10.2013г., около обяд, подс.Н.А. ***. Когато минал до
блока, намиращ се на № 26А, подс.А. забелязал свид.В.М., която по това време се
прибирала в дома си, в същия блок. А. заприказвал свид.М., като започнал да я разпитва
за златният пръстен, който тя носела на ръката си, като й казал, че е много
хубав. След това поискал от М. да свали пръстена и да му го даде, за да го
разгледа. Свидетелката се съгласила, свалила пръстена си и го подала на подс.Н.А..
Използвайки тази възможност и държейки пръстена у себе си, подс.А. бързо се
отдалечил в неизвестна посока. Поради напредналата си възраст М. не успяла да го
последва и го изгубила от погледа си. Още на следващият ден, свид.М. уведомил
органите на полицията – Първо РУП-Русе.
На 20.10.2013г., след обяд, подс.Н.А. ***. По това време
свид.И.М. бил излязъл пред дома си на ул.”Цар Освободител” № 44 за да изхвърли
боклука. Когато минавал в близост до контейнера подс.А. забелязал свид.М.,
както и златният пръстен, който бил на ръката му. А. заприказвал свид.М., като
започнал да го разпитва какви гравюри има от вътрешната страна. Поискал от М.
да свали пръстена и да му го даде, за да го разгледа. Последният се опитал да
го свали, но не успял. Тогава подс.А. помогнал на М. и свалил пръстена от
ръката му. Взел го и му казал, че ще му го върне след пет минути. След това
подс.А. държейки пръстена у себе си, бързо се отдалечил в неизвестна посока. М.
изчакал повече от пет минути, но подсъдимият не се върнал на мястото. Още същият
ден, свид.М. уведомил органите на полицията – Първо РУП-Русе за случилото се.
На 02.12.2013г., в следобедните часове, подс.Н.А.
преминавал покрай административна сграда на ул.”Църковна независимост” № 16А.
Влязъл в сградата и тръгнал по коридорите. Като минавал покрай една от стаите,
видял, че вратата е отворена и влязъл вътре. На канапе срещу вратата, свид.В.Й.
/В./, работеща в една от фирмите, била оставила дамската си чанта. А. отворил
чанта, намерил там портмоне, от което взел сумата от 84.00лв. В този момент В.
минавала покрай стаята и видяла действията на подс.Н.А.. Хванала го за ръката и
го запитала какво прави. Подсъдимият не отговорил нищо, но след като видял, че
наоколо няма други хора, се издърпал от ръката на В., при което якето му
останало у нея, а шапката му паднала и избягал от сградата, заедно с паричната
сума от 84 лв. По-късно същият ден свид. В. В. подала жалба в полицията, като
предала и отнетото от подсъдимия яке и шапка.
По повод подадените сигнали започнали полицейски проверки.
В хода на предприетите оперативно-издирвателни мероприятия, свид.Т.Л. –
полицейски служител в Първо РУП-Русе установил, че автор на двете измами и
кражбата е подсъдимия Н.А.. При проведените с него беседи, той признала извършените
деяния, като подробно описал механизма на осъществяването им.
В хода на досъдебното производство била назначена икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на предмета
на престъплението - мъжки златен пръстен, с тегло 12гр., 18 карата,
собственост на И.М., по средно пазарни цени, за региона, към датата на
деянието, възлиза на 540.05лв., а стойността на предмета на престъплението -
дамски златен пръстен, с тегло 5гр., 14 карата, собственост на В.М.,
по средно пазарни цени, за региона, към датата на деянието, възлиза на 175.00лв.
На досъдебното производство били извършени и две
разпознавания на лица, при които свидетелите И.М. и В. В. разпознали по категоричен
начин подс.Н.А., като лицето отнело пръстена на първия и паричната сума от
84лв. от портмонето на втория.
До приключване на съдебното производство пред настоящата
съдебна инстанция, отнетите вещи не били върната на собствениците им, а причинените
имуществени щети не им били възстановени.
Авторството на подсъдимият в извършването на деянията по чл.211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК и начина им на извършване
Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са признаването изцяло от
страна на подсъдимият А. на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от
събраните гласни доказателства - обясненията на подсъдимия в досъдебното
производство, представляващи по своята същност самопризнание, показанията
на свидетелите В.М., И.М., В. В., П.Н., Е.В. и Е.В., както и от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– заключението на икономическата експертиза, протоколи за разпознаване на лица,
справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият Н.З.А. е осъществил състава на престъплението по чл.211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй
като в периода 06 - 20.10.2013 г. в гр.Русе,
в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление – на два пъти, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у В.А.М. и И.Т.М.,***,
заблуждение, че ще разгледа златният пръстен на всеки от тях и ще му го върне,
като с това причинил на В.А.М. имотна вреда в размер на 175.00 лв., а на И.Т.М.
имотна вреда в размер на 540.05 лв., или общо 715.05 лв.
Безспорно е установено, че подс. Н.А. възбудил
заблуждение у свидетелите В.М. и И.М., като формирал неправилни представи у тях, а именно, че иска да разгледа
златните им пръстени, след което ще ги върне.
Тези неверни обстоятелства мотивирали пострадалите да
се разпоредят със своите лични вещи – златните пръстени, които предали лично на
подсъдимия.
От събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че изначално подс.А. нямал никакво намерение да върне на
собствениците им златните пръстени. Напротив, деянията осъществил с ясното
намерение да присвои вещите, да се разпореди с тях в свои интерес и да
изразходва за свои нужди придобитите от това средства
Двете деяния са довършени, тъй като в резултат от
действията на подсъдимия и акта на разпореждане с чуждите личните вещи, срещу
които собствениците им не получили насрещна престация, респективно не им били
върнати, свидетелите претърпели имотна вреда – за В.М. в размер на 175.00лв., а за И.М. в
размер на 540.05лв., или общо 715.05лв.
Деянието подс.Н.А. извършил в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, тъй като през непродължителен период
от време – около две седмици, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината въвел в заблуждение всеки един от пострадалите, като всяко от деянията
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Деянието подсъдимият извършил в условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Основанията за това са следните:
Н.А. бил осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления
от общ характер, като за определените му наказания “Лишаване от
свобода” по тях, за деяния като пълнолетен, изпълнението им не било отлагано по
реда на чл.66, ал.1 от НК.
Деянията
за които подсъдимия бил осъдени са умишлени, като от изтърпяване на
наказанията, до извършване на деянието предмет на настоящото дело не били
изтекли пет години.
От субективна страна е налице пряк умисъл
у подсъдимият А.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен
начин.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по
чл.211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което подсъдимият Н.З.А. следва да бъде признат за виновен в извършването
на това престъпление и му бъде наложено наказание.
От
обективна страна подсъдимият Н.З.А. е осъществил и състава на престъплението по по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1 от НК, тъй като на
02.12.2013г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ
– парична сума в размер на 84.00лв. от владението на В.Д.Й.,***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че отнетата парична сума била
чужда за подсъдимия. Тя била собственост на В.Й. /В./ и била в нейно владение,
съхранявана в портмоне, в личната й дамска чанта.
Подсъдимият
сам участвал в извършване на престъплението, както във фаза на отнемането на
вещите, като прекъснал фактическата власт на пострадалото лице над предмета на
престъплението, вземайки паричната сума от портмонето, а така също и във
втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над отнетите вещи,
като след като вземал парите се отдалечил с тях от местопрестъплението, с което
си осигурил възможност за безпрепятствено разпореждане с тях.
Деянието подсъдимият извършил в условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Основанията за това са
следните: Н.А. бил осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления
от общ характер, като по НОХД № 1427/2009г. на РС Русе, по НОХД
№738/2011г. на РС Русе, по НОХД № 1433/2011г. на РС Русе, по НОХД № 1334/2011г.
на РС Русе /по последните три определено общо наказание по реда на чл.25 от НК/
и по НОХД № 1595/2011г. на РС Русе, му
били определени наказания “Лишаване от свобода”, за деяния извършени като
пълнолетен и изпълнението им не било отлагано по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Деянията
за които подсъдимия бил осъдени са умишлени, като от изтърпяване на наказанията,
до извършване на деянието предмет на настоящото дело не били изтекли пет
години.
От субективна страна е налице пряк умисъл
у подсъдимият А.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен
начин.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което
подсъдимият Н.З.А. следва да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление и му бъде наложено наказание.
При
индивидуализацията на наказанието за
престъплението по чл. 211, пр.2, вр. чл. 209,
ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства оказаното съдействието за разкриване на обективната истина още
във фазата на предварителната полицейска проверка, признанието на вината в хода
на досъдебното и съдебното производство, изразеното искрено съжаление и
разкаяние, тежкото социално и имотно състояние.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са невъзстановяването на причинената имотна вреда и
множеството осъждания, извън тези оказващи влияние върху правната квалификация
на деянието.
Предвид това Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание
между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет години. Съобразявайки, съгласно чл.
373, ал. 2 от НПК задължителното прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс. Н.А.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” В РАЗМЕР
НА 3/ТРИ/ ГОДИНИ И 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
При
индивидуализацията на наказанието за
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействието
за разкриване на обективната истина още във фазата на предварителната
полицейска проверка, признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното
производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние, тежкото социално и
имотно състояние, както и относително невисоката стойност на предмета на
престъплението.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са невъзстановяването на причинената имотна вреда и
множеството осъждания, извън тези оказващи влияние върху правната квалификация
на деянието.
Предвид това Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание
между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири години. Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс.Н.А.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” В РАЗМЕР
НА 2/ДВЕ/ ГОДИНИ И 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
На осн. чл.23, ал.1 от НК, така определените наказания
следва да се групират, като се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените две, а именно “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 3/ТРИ/
ГОДИНИ и 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че с оглед предходните осъждания на
подс.А., по отношение на които не е настъпила или постановена реабилитация, не
са налице предпоставките на чл. 66 от НК и изтърпяването на така наложеното
наказание следва да бъде ефективно, при строг
режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
Определеното наказание
Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по
чл.36 от НК.
Относно гражданските
искове:
Гражданският иск предявен
от пострадалият И.Т.М.,
Съда счита за доказан по своето основание, до размера на причинената и
нерепарирана имуществена вреда, а именно 540.00 лв., поради което следва да
бъде уважен в пълен размер. Деянието на подсъдимия представлява непозволено
увреждане и на основание чл. 45 от ЗЗД той е длъжен да компенсира парично
вредите, които причинил виновно, а пострадалият М. понесъл в размер на 540.00 лв., представляващи
стойността на отнетата от подсъдимия вещ, собственост на М..
Гражданският иск предявен
от пострадалата В.Д.Й. /В./, Съда счита за доказан по своето основание, до размера
на причинената и нерепарирана имуществена вреда, а именно 80.00 лв., поради
което следва да бъде уважен в пълен размер. Деянието на подсъдимия представлява
непозволено увреждане и на основание чл. 45 от ЗЗД той е длъжен да компенсира
парично вредите, които причинил виновно, а пострадалият М. понесъл в размер на 800.00 лв.,
представляващи част от стойността на отнетата от подсъдимия парична сума,
собственост на В..
Подсъдимият следва да заплати държавна такса върху
уважената част от гражданският иск, в размер на 50.00лв.
Подсъдимият следва да заплати и сумата от 30.00 лв., в
полза на Държавата, за разноски в досъдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: