Р Е Ш Е Н И Е
град София, 31.08.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№5287 по
описа за 2021г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20006678 от 11.01.2021г., постановено
по гр.дело №2924/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, е признато за
установено, че М.В.М., с ЕГН **********,*** ДИРЕКЦИЯ на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
сумите от 33039.82 лв.,установени с акт за начет с
рег.№8121р-25912/23.06.2015г. по описа на СДВР, включително със законната лихва
на основание чл.26 от ЗДФИ в размер на 5480.96 лв., за периода от 05.11.2013г.
до 23.06.2015г., както и законнната лихва след тази дата до окончателното плащане
на сумата. С решението е осъден М.В.М., с ЕГН **********, да заплати сумата от
1998.23 лв., направени разноски в заповедното
и исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - М.В.М., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло решение
№20006678 от 11.01.2021г., постановено по гр.дело №2924/2017г.
по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав. Инвокирани са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Навежда се оплакване, че изложените в писмения отговор на исковата
молба доводи и съображения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води
до необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че процесният акт за
начет е нищожен като издаден от некомпетентен орган, като районният съд не е
изложил мотиви за неговата валидност, по отношение на който въпрос съдът следи
служебно. Излага се, че обоснованият краен извод в обжалваното решение за основателност
на предявения иск е неправилен, не кореспондира на събраните по делото
доказателства и не съответства на материалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил приетите по делото доказателства, с които
се опроверга съдържанието на процесния акт за начет и води до извод за неоснователност
на заявената искова претенция. Допълнителни аргументи в горния смисъл са
изложени и в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно и да върне делото на СРС за постановяване на нов съдебен акт,
в който да бъдат обсъдени релевираните в писмения отговор възражения или
алтернативно да разгледа спора по същество и отхвърли предявения установителен иск
като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски. Представя
списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски във въззивното производство.
Въззиваемата страна – С.Д.В.Р.,
чрез процесуален представител юрисконсулт В.П., депозира писмен отговор, в
който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са доводи в смисъл, че
първоинстанционният съд е обосновал правилен и законосъобразен краен извод за основателност на заявената искова претенция. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение
на претендираните разноски от въззивника за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
С исковата молба са предявени от С.Д.В.Р., срещу М.В.М. установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1, т.2 във вр. с чл.23, т.1 от ЗДФИ и чл.422 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗДФИ.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №47337/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, въззиваемият –ищец - СДВР, е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417
от ГПК на 07.08.2015г.
и е постановена на 11.11.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответника - М.В.М. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника -М.В.М. възражение, поради което дължимите
от него суми, посочени в заповедта за изпълнение, са предмет на предявените в
настоящото производство установителни искове.
В разглеждания случай вземанията
на ищеца произтичат от акт за начет рег.№8121р-25912/23.06.2015г., съставен от
инспектор П.Ш.– специалист I степен и инспектор Р.И.–
специалист II степен, служители от „Звено
материални проверки“ на МВР, с който е определена липса на активи на обща
стойност 33039.82 лв., представляваща вреда за бюджета на МВР, за която на основание чл.21, ал.1, т.2 във вр. с
чл.23, т.1 от ЗДФИ М.В.М. на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор “Охранителна полиция“ към 04 РУ при СДВР, следва да носи пълна
имуществена отговорност, включително със законна лихва на основание чл.26 от
ЗДФИ в размер на 5480.96 лв. за периода 05.11.2013г. до 23.06.2015г., както и
законната лихва след тази дата до окончателното възстановяване на сумата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за НИЩОЖНО.
В настоящия случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, І Г.О., 38-ми
с-в. решение №20006678/11.01.2021г. липсва
разбираемо изразена воля на съда по предмета
на делото. Предмет на делото е спорното материално
право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е
длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените
от ищеца твърдения и заявеното искане. Видно от същото, както в
мотивите, така и в диспозитива на решението не се съдържа нито правна
квалификация на предявения иск, нито индивидуализация на спорното материално
право- предмет на делото, за което се претендира вземането. Това от своя
страна не позволява да се очертаят обективните предели по които се формира СПН
и които следва да обхваща спорното материално право така както е въведено с
исковата молба, като предмет на делото. Решението в този смисъл е напълно
неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез
тълкуване, доколкото и в мотивите и в диспозитива на решението липсват
конкретни данни и белези индивидуализиращи спорното материално право, по което
съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да изпълни предназначението
си да постави край на правния спор. Както в доктрината, така и в съдебната
практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение
№668/15.11.2010г. по гр.дело №1790/2009г. на І Г.О./ е прието, че когато волята
на съда е абсолютно неразбираема, т.е не
може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването, решението на съда е нищожно -
така и ТР №1/10.02.2012г. на ОСГТК на ВКС. Абсолютно
неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. При
това изискването се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като
само той представлява съдебното решение, съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва
със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с
основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част
от съдебното решение - така ал.2 на чл.236 ГПК, а също и т.18 от ТР
№1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото
освен липсата на мотиви по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива на
обжалваното решение, даващ констатация относно спорното право и ползващ се със
сила на присъдено нещо, също не е изразена
разбираема воля на съда по спорния предмет на делото. Този порок не може да
бъде отстранен по пътя на тълкуването, тъй като нито от мотивите, нито от
диспозитива на решение става ясно по какъв иск е приел, че е сезиран
първоинстанционния съд, както и на какво правно основание е предявен. Ето защо
и като абсолютно неразбираемо, обжалваното решение се явява нищожно и тази
нищожност следва да бъде прогласена, а делото върнато на СРС за произнасяне от
друг състав с ново валидно решение.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при
спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди
СРС при новото разглеждане на делото.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение №20006678 от 11.01.2021г., постановено по гр.дело №2924/2017г.
по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд
съобразно мотивите, изложени в настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./