РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 22.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на четвърти ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
с
участието на секретаря Елеонора Герогиева, като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 681 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. ТЗ във
вр. с чл. 608 ТЗ.
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от „Р.с.“ЕООД
за откриване на производство по несъстоятелност на „И.-**“ АД, ЕИК ******.
Молителят твърди да има по отношение на
ответника изискуеми и непогасени парични вземания, произтичащи от Договор за
доставка и монтаж на фасадни системи за обект :Семеен хотел „Спарк“, гр.Правец, сключен на 30.05.2007 г. между ответника
И.-** АД и М.–МТ ООД, които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор М.–
МТ ООД на Л.И.АДСИЦ с договор за цесия от 20.07.2011 г., а с договор за цесия
от 28.06.2017 г. са придобити от молителя, като за извършените цесии ответникът
е уведомен от стария кредитор. Вземанията са установени с влязло в сила
решение, постановено по т.д.№868/2013 г. на СГС, VІ-2 състав, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, като в образуваното изпълнителното
производство с молба от 17.06.2014 г.
пред ДСИ при СИС към РС –Ботевград с № 20141810400160 от праводателя
на молителя и след изпращане на покана до длъжника няма погасяване на
задълженията към молителя, а такова погасяване не е извършвано и в изпълнително
дело № 20157810400187 на ЧСИ Г.Д., по което молителят се е присъединил като
кредитор. При тези твърдения молителят счита, че са налице предпоставките на
презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ за неплатежоспособност, като поддържа
алтернативно, че е налице свръхзадълженост, тъй като
активите на ответника са недостатъчни да покрият задълженията му.
Ответникът не е подал отговор, като в
хода на производството не взема становище относно основателността на молбата. В
защитата по същество счита, че не следва да се открива производство по
несъстоятелност, тъй като дружеството има достатъчно активи, за да покрие задълженията си, но активите са бавноликвидни.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1, 3 и 4 ТЗ откриването на производство
по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя,
че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от
установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да
изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или
частни държавни вземания или задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни
финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за
откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор,
установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло
неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за
принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца. Съответно свръхзадължеността като основание за откриване на
производство по несъстоятелност предполага установяване по делото, че активите
на длъжника са недостатъчни за покриване на паричните му задължения, без
значение дали последните са изискуеми или не.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да
докаже по делото, че затрудненията му са временни.
Съгласно вписванията в търговския регистър ответникът е търговско
дружество с правноорганизационна форма на акционерно
дружество.
По делото е представено в заверен препис решение №102/16.01.2014
г. , постановено по т.д.№868/2013 г. по
описа на Софийски градски съд, VІ-2 състав, за което е удостоверено за е влязло
в сила на 16.05.2014 г., с което ответникът по молбата И.-** АД е осъдено да
заплати на Л.И.АДСИЦ на основание договор от 30.05.2007 г. за доставка и монтаж
на фасадни системи за обект – офис семеен хотел „Спарк“,
гр. Правец и договор за цесия от 20.07.2011 г. възнаграждение в размер на
44804,80 лв., законна лихва върху него считано от 31.07.2013 г. до
окончателното му заплащане, както и обезщетение за забавено плащане в общ
размер на 325518,58 лв. за период от завеждане на иска на 19.11.2012 г. до
31.07.2013 г.
Представен е договора от 30.05.2007 г. за доставка и монтаж на
фасадни системи за обект – офис семеен хотел „Спарк“,
гр. Правец, който се установява да е сключен между И. АД и М.МТ ООД.
След постановяване на решението по т.д.№868/2013 г. на СГС с договор
за цесия от 28.06.2017 г. Л.И.АДСИЦ е прехвърлило вземанията си към ответника,
установени със съдебното решение в полза на молителя Р.С. ЕООД. С уведомление,
получено на 13.08.2018 г., длъжникът И.-** АД е уведомен за извършеното прехвърляне,
от който момент то е породило и действие спрямо него.
Следователно влязлото в сила решение, което със сила на пресъдено нещо установява съществуването и изискуемостта на
паричните вземания, които произтичат от двустранна търговска сделка – договора
от 30.05.2007 г. и договора за прехвърляне на вземания легитимират молителя да поиска
откриване на производство по несъстоятелност-
Установяването на активна легитимация на молителя налага съдът да
обсъди останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно - налице ли е състояние на
неплатежоспособност и и кога е настъпила.
По делото се установява, че въз основа на осъдителното решение по
т.д.№868/2013 г. на СГС е издаден изпълнителен лист от 26.05.2014 г., въз
основа на който по молба на праводателя на молителя Л.И.АДСИЦ от 17.06.2014 г. е
образувано изпълнително дело № 160/2014 г. на СИС при РС – Ботевград, в което
молителят е встъпил като взискател, като съгласно
издаденото удостоверение от 13.12.2018 г. на ДСИ по същото дело към датата на
издаването му вземанията на взискателя са непогасени.
Установява се от издаденото удостоверение изх.№4337/22.03.2019 г. на ЧСИ Г.Д., че със
същите вземания молителят Р.С. ЕООД се е присъеднил
като взискател на 19.12.2018 г. и по изпълнителното
дело №20157810400187 на ЧСИ Дичев, по което към
датата на издаване на удостоверението също няма погасяване на вземанията, а не
се твърди и доказва, това да е станало и по късно.
Не са представени доказателства за връчване на покана за
доброволно изпълнение по двете изпълнителни дела, поради което и макар и да се
установява изпълнението срещу длъжника да се осъществява въз основа на влязло в
сила съдебно решение, съдът не може да приеме, че се прилага презумпцията на
чл.608, ал.4 ТЗ.
По делото са събрани служебно доказателства относно
финансовото-икономическото състояние на ответника по молбата.
Установява се от служебно изисканите справки,че на негово име в
качеството му на собственик са регистрирани три броя леки автомобили, както че
притежава недвижими имоти – земя и сгради в гр.София и гр.Правец.
Установява се, че с влязъл в сила ревизионен акт №
Р-2222217000246-091-001/03.08.2017 г. са установени невнесени данъчни
задължения в общ размер на 603624,28 лв., като към 08.05.2019 г. публичните
задължения на ответника с в общ размер на 941735,11 лв.
Във връзка с финансовото състояние на ответника по делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р.С.,
което е изследвало финансовото състояние
на ответника на база обявените годишните финансови отчети за периода от 2012
г., данните в имотния регистър, банковите сметки на длъжника, информационната
система на НАП, като ответникът по молбата не е оказал дължимото съдействие
чрез предоставяне на достъп до поисканите му счетоводни справки и първични
документи. От заключението се установява, че дружеството извършва дейност, но
за целия период след 2013 г. приходите му са по-малки от разходите, респективно
отчита отрицателен финансов резултат. Дружеството разполага с активи, чиято
стойност за целия изследван период надвишава значително стойността на всичките
му задълженията и следователно не е налице свръхзадълженост. За периода от 2012г. до 2018 г. около 95 % от активите на ответника са
нетекущи, като текущите активи са незначителна част. Едва към края на 2018 г.
съотношението се променя, като по баланса и отчета за 2018 г. текущите и нетекущите активи са почти
еднакви, а увеличението на стойността на
текущите активи е за сметка на посочени в баланса „Други вземания“ в размер
на 3646000 лв., за които вземания
ответникът не е предоставил никаква информация относно възникването,
основанието, падежа и задължените лица, въпреки поставените от вещото лице
въпроси и изискани документи., като в съдебно заседание при изслушване на
експертизата изпълнителният му директор заявява, че приходите на дружеството,
респективно вземанията му са само от наеми, съответно не е предоставяло заеми ,
включително на свързани лица и на изпълнителния директор не е известно да има
такива значителни по размер вземания, с оглед които изявления, неоказването на
съдействие на вещото лице и липсата на доказателства за възникването и
съществуването на такива значителни вземания, съдът приема, че в тази част е
налице необоснованост на данните по баланса, респективно такива вземания не
могат да се приемат за съществуващи и реална част от актива на ответника за
2018 г. Установени са и разминавания
между данните по оборотни ведомости и
съставения междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г., което сочи на
недостоверност на последния в частта относно вземанията, като елемент от
текущите активи, респективно подкрепя извода на съда, че посочените по
балансите текущи активи за 2018 и 2019 г. в частта „Други
вземания“ не са реално съществуващи, респективно не могат да се съобразяват при
преценката за платежоспособността на ответника. Установява се и недостоверност
на данните относно размера на текущите задължения за 2018 и към 30.05.2019 г., които са посочени в
балансите съответно в общ размер на 198 хил.лв. за 2018 г. и 190 хил.лв. към 30.05.2019 г., а от събраните по делото
доказателства се установява наличието на изискуеми публични задължения в размер
на 941 хил.лв., които няма доказателства да са погасени, както и вземанията на
молителя, които очевидно не са намерили отражение в счетоводството на ответника
си в пълния размер, в който съществуват.
Анализът на коефициентите за ликвидност при съобразяване на формирания
извод за несъществуването на „други вземания“, извън тези от клиенти, сочи, че
още от 2012 г. ответникът е в невъзможност да покрива текущите си задължения с
краткотрайните си активи, като коефициентите за обща ликвидност са близки до
нула, а останалите коефициенти за
ликвидност са нулеви.
Ответникът има по банковите си сметки суми, чиито общ размер на не
надвишава 1000 лв., като за целия изследван период паричните средства са
незначителна част от активите му. Единствените други текущи активи са вземанията
му от клиенти –наематели, чиято стойност, обаче, с оглед стойностите им по
баланса и данните за реализираните приходи за периода 2012 г. – 30.05.2019 г.
са недостатъчни за посяване на изискуемите му парични задължения.
Следователно по делото се установява, че ответникът е в
невъзможност да погасява с наличните краткотрайни активи текущите задължения
във връзка с търговска дейност, включително тези към ищеца и се намира в
състояние на неплатежоспособност, което състояние е тайно и необратимо, поради
което са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът намира, че началната дата на това състояние е 31.12.2012 г.,
когато едновременно са били изискуеми задълженията на ответника към Л.И.АДСИЦ,
чиито частен правоприемник е молителя, тъй като изискуемостта им е установена с
влязло в сила съдебно решение, с което са присъдени лихви за забава, считано от
19.11.2012 г. и в същото време, посочените от ответника му в баланса за 2012 г.
текущи активи от 375 хил.лв. са били недостатъчни да покрият дори и само
задължението към този кредитор за главница и лихви.
Не се установява наличността на каквото и да било бързоликвидно имущество, което да
послужи за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което с определение, постановено
в откритото съдебно заседание на 04.11.2019г. , на осн.
чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът е указал на
ответника и кредиторите му за
необходимостта от предплащане на сумата от 8 000 лв. по депозитна сметка
на съда, необходима за покриване на началните разноски по производството по
несъстоятелност, в 7-дневен срок, считано от вписване на определението в
книгата по чл. 634в ТЗ. В указания срок не са представени доказателства за
изпълнение на това изискване, поради което по отношение на ответника следва да
бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съдът намира, че доколкото с решението
по чл.632, ал.1 ТЗ производството по делото не приключва, а
приключва само една от неговите фази, а именно началната, като възможността за
индивидуално принудително изпълнение е изключена, съответно удовлетворението на
направените в това производство разноски се извършва в хода на
несъстоятелността при спазване на правилата за предявяване, осребряване и
разпределение, то и с решението за откриване на производството за
несъстоятелност не следва да се присъждат разноски. Аргументи за това следват и
от разпоредбите на чл.722 и 723 ТЗ, уреждащи изрично тези разноски като „разноски по несъстоятелността“ и
съответен ред за удовлетворението им, поради което налице специален ред, в
отклонение от общия режим на разноските по делото по ГПК, като специалните
правила, изключват приложението на общите. На следващо място съдът по
несъстоятелността следва да вземе отношение по претендираните
разноски при одобряване на списъците с приетите вземания и сметки за
разпределение, поради което и е недопустимо да изразява предварително становище
във връзка с тези вземания на етапа откриване на производството. Същото
становище е застъпено и в определение №774/13.11.2013г. по ч.гр.д.№ 3802/2013г.,
І т.о. на ВКС, макар и същото да няма характер на задължителна съдебна
практика.
По изложените съображения съдът намира,
че разноски следва да се присъждат само в случай на отхвърляне на молба по
чл.625 ТЗ, поради което и искането на молителя за
разноски е неоснователно.
Поради
гореизложеното, и на основание чл.632, ал.1 ТЗ във вр.
с чл. 630, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на И. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА – 31.12.2012 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на И. АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието
на И. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор на имуществото на И. АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***
СПИРА
производството
по т.д. № 681/2019г. по описа на
СГС, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от
вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд, на основание
чл.633, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕПИС
от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ, както и в имотния
регистър.
СЪДИЯ: