Решение по дело №1707/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2019 г. (в сила от 11 януари 2020 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20184210101707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №130

Гр. Габрово, 22 март 2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВо в открито заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

Съдия: РАДОСВЕТА станимирова

 

при секретаря ина георгиева като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. 1707 по описа за 2018 г.  на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4; чрез пълномощника: С.И. Дишлев- юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, тел. 0884 840 252; СРЕЩУ В.Н.П., ЕГН**********,***;

·        относно: ч. гр. д. №1094/2018 г.

·        правно основание: чл. 415 от ГПК

·        Цена на иска: 15 948,99 лв. /петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и 99 cт./

 

ОТВЕТНАТА  СТРАНА е представила писмен отговор в срок.

 

В исковата молба се твърди, че На 23.10.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-13178533 от дата 21.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и В.Н.П. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза (чл. 23), която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица . В настоящия случай следва да се има предвид, че Приложение № 1/23.10.2017 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. е представено само с данните на длъжника В.Н.П., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/. В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П_БНП/PLUS-13178533 от 26.10.2017г., изпратено с известие за доставяне от „Български пощи" ЕАД. Известието за доставяне е получено лично от ответника на 30.10.2017г. и съдържа подписа на същия. Въпреки наличието на валидно уведомление за извършената цесия, молим съдът да връчи на ответника същото ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о..съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. Процесното вземане произтича от сключен на 21.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и В.Н.П. като Кредитополучател, договор за потребителски кредит с № PLUS-13178533, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.  Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", която е в размер на 15000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 525,00 лв. /петстотин двадесет и пет лева/, срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.  Така, общият размер на кредита е 15525,00 лв. /петнадесет хиляди петстотин двадесет и пет лева/, който включва в себе си размера на кредита за потребителски цели и размера на такса ангажимент, която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 36 /тридесет и шест/ броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Така, предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора. Отпуснатия кредит се олихвява с лихва, чиито размер е фиксиран за целия срок на Договора и е в размер на 15,04 % /петнадесет цяло и четири стотни процента/. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 5457,96 лв. /пет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 96 ст./. Или общата сума, която "Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 20 982,96 лв. /двадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и 96 ст./ На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.05.2019 г., на 36 /тридесет и шест/ броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 582,86 лв./петстотин осемдесет и два лева и 86 ст./, при първа погасителна вноска 20.06.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.05.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. В тази връзка, моля, съдът да има в предвид, че доколкото БНП „Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е небанкова финансова институция за кредиторът не важат разпоредбите на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и следва да се приложат уговорените от страните условия в процесния договор. В настоящия случай, на основание чл. 20а от ЗЗД и съгл. чл. 5 от Условията по договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.06.2017 г., която дата представлява падежа на трета погасителна вноска. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На посоченото основание на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1385,33 лева./хиляда триста осемдесет и пет лева и 33 ст./. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 6419,30 лв. /шест хиляди четиристотин и деветнадесет лева и 30 ст./, с която са погасени, както следва: договорна лихва: 3388,89 лв./три хиляди триста осемдесет и осем лева и 89 ст./, главница: 3030,41лв. /три хиляди и тридесет лева и 41 ст./ Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В.Н.П., в деловодството на Районен съд Габрово. Съдът е образувал ч.гр.д. № 1094 по описа му за 2018 г., издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника. На 03.08.2018 г. представляваното от мен дружество получи съобщение, че срещу издадената Заповед за изпълнение е подадено в срок възражение, в резултат на което за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви настоящия положителен установителен иск срещу В.Н.П..

 

иска да  се признае за установено, че В.Н.П., като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит PLUS-13178533 от дата 21.04.2016г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на Софийски районен съд, а именно:

·        12 494,59 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин деветдесет и четири лева и 59 стотинки/- представляващи главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.

·        2069,07 лв. /две хиляди и шестдесет и девет лева и 07 стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.

·        1385,33 лв. /хиляда и триста осемдесет и пет лева и 33 стотинки/- обезщетение за  забава, считано от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

·        законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга,

·        както и да ни присъдите 418,98 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 98 ст./- присъдени разноски по ч.гр.д.№ 1094/2018г. на Районен съд Габрово.

 

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, молим съдът да постанови Решение, с което да осъди В.Н.П., като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит PLUS-13178533 от дата 21.04.2016г.,че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми: 12 494,59 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин деветдесет и четири лева и 59 стотинки/ - представляващи главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.; 2069,07 лв. /две хиляди и шестдесет и девет лева и 07 стотинки/- представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.; 1385,33 лв. /хиляда и триста осемдесет и пет лева и 33 стотинки/- обезщетение за забава, считано от 21.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба /28.08.2018г./ до окончателно погасяване на дълга.

 

В съответствие с трайната практика на съдилищата и във връзка с предявения в условия на евентуалност осъдителен иск, с настоящата искова молба уведомяваме ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към 28.08.2018 г. главници по вноски от № 28 до № 36, включително, съгласно погасителния план към Договора, равняващи се на общата сума от 4455,56 /четири хиляди четиристотин петдесет и пет лева и 56 ст./, която сума е включена към претендиратана в осъдителния иск главница от 12494,59 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин деветдесет и четири лева и 59 стотинки/.

Ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка ***: IBAN: ***; BIC***;Обединена Българска Банка АД;

Молим, също така да ни бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.

 

ОТВЕТНАТА СТРАНА- В.Н.П. със съдебен адресат и пълномощник: Адв. НИКОЛАЙ САВОВ СТОЙНОВ ***; взема  становище в писмен отговор: Предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани по следните съображения. Не съм получавала кредит нито от ищеца, нито от неговия праводател /кредитора / или поне по делото липсват доказателства да съм получила, каквито и да е било суми от тях. Договорът за потребителски кредит е подписан от лице, което няма представителна власт спрямо кредитора. Дори и да съм получила кредита и да не съм върнала целия или част от него- Кредиторът има застраховка „Защита на плащанията" /видно от Договора за потребителски кредит / и същата покрива риска от неплащане на която и да е било вноска по договора. Щом като кредитора е получил плащане по застраховката, то същият няма правен интерес да води процесното дело срещу мен а дори и да има интерес то щом е получил плащане от застрахователя- настоящите искове са неоснователни и недоказани. Договорът противоречи ни императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 23 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП. В него има уговорки за заплащане /и ищецът претендира такива по настоящото дело/ на най-различни видове такси, лихви и обезщетения, макар съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК - при забава на потребителя, кредитора да има право само на лихва върху неплатената сума. Договорът /както и приложенията към него/ е разпечатан на шрифт по-малък от 12, поради което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Договорът не е написан на разбираем език в нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗПТ. От него не става ясно - Каква точно сума получавам и кога ще я получа, Каква е тази такса ангажимент и как се плаща ? С плащането на всяка вноска какво точно погасявам- дали главница, или лихва, или и от двете и т.н. ? Казано вкратце договорът е недействителен при което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В договора има неравноправни клаузи, които ми бяха наложени посредством общи условия на които не съм имала възможност да влияя, като например тези за най-различни такси, лихви и т.н. Въпросните са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.  В договора има и други нищожни клаузи, които съм сигурна, че съда служебно ще установи и прогласи. Кредиторът не е обявил за предсрочно изискуем кредита /а по настоящото дело се претендират и непадежирали вноски / и такова волеизявление не е достигало до мен. Съгласно константната практика на ВКС- трябва това волеизявление да е достигнало до мен още преди завеждане на делото. От исковата молба така и не става ясно, каква сума ми е била отпусната, каква сума съм върнала и каква сума /и за кой период / дължа. Никога не съм получавала Писмо с Изх. №УПЦ-П-БНП/PLUS- 13178533. Казано иначе подписа под Получател на пратката по Известието за доставяне на посоченото писмо не е мой /също както и ръкописно написаното ми име, дата и час /. Освен, че не съм получавала посоченото Писмо считам, че същото не е подписано от Н.С., която има право да представлява ищеца. Имам основание да смятам, че и Договора с който кредитора е прехвърлил на ищеца своето вземане е абсолютно симулативен / т. е. привиден /, което го прави нищожен.На последно място дори и Договора да не е симулативен, то не става ясно от кои лица е подписано Приложението към него. В частност не става ясно дали същите лица имат представителна власт по отношение на страните или не и т.н.

 

Правна квалификация - Предвид изложеното съдът намира, че предявените иск е за установяване съществуването на вземането на  ищеца  като цесионер  на заемодателя  за връщане  заем в размер  на: 

·        12 494,59 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин деветдесет и четири лева и 59 стотинки/- представляващи главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.

·        2069,07 лв. /две хиляди и шестдесет и девет лева и 07 стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.

·        1385,33 лв. /хиляда и триста осемдесет и пет лева и 33 стотинки/- обезщетение за  забава, считано от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

·        законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга,

произтичащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит № PLUS-13178533 от дата 21.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Василка Николова Петкова, по чл. 240 от ЗЗД, за което е издадена  заповед за изпълнение по ч. гр .д.  1094/2018  на ГРС,  на основание чл.422 от ГПК. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, да  се осъди Василка Николова Петкова, като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит PLUS-13178533 от дата 21.04.2016г.,че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми: 12 494,59 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин деветдесет и четири лева и 59 стотинки/ - представляващи главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.; 2069,07 лв. /две хиляди и шестдесет и девет лева и 07 стотинки/- представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г. 1385,33 лв. /хиляда и триста осемдесет и пет лева и 33 стотинки/- обезщетение за забава, считано от 21.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба /28.08.2018г./ до окончателно погасяване на дълга.

Обстоятелствата, имащи значение за делото са: Възникването  на вземането на  ищеца  като цесионер  на заемодателя  за връщане  заем в размер  на: 

·        12 494,59 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин деветдесет и четири лева и 59 стотинки/- представляващи главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.

·        2069,07 лв. /две хиляди и шестдесет и девет лева и 07 стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.06.2017 г.

·        1385,33 лв. /хиляда и триста осемдесет и пет лева и 33 стотинки/- обезщетение за  забава, считано от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

·        законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите:

произтичащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит № PLUS-13178533 от дата 21.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Василка Николова Петкова;

 

Конкретни оспорвания и Възражения на ответника:

·        Не съм получавала кредит нито от ищеца, нито от неговия праводател /кредитора / или поне по делото липсват доказателства да съм получила, каквито и да е било суми от тях.

·        Договорът за потребителски кредит е подписан от лице, което няма представителна власт спрямо кредитора.

·        Дори и да съм получила кредита и да не съм върнала целия или част от него- Кредиторът има застраховка „Защита на плащанията" /видно от Договора за потребителски кредит / и същата покрива риска от неплащане на която и да е било вноска по договора. Щом като кредитора е получил плащане по застраховката, то същият няма правен интерес да води процесното дело срещу мен а дори и да има интерес то щом е получил плащане от застрахователя- настоящите искове са неоснователни и недоказани.

·        Договорът противоречи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 23 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП.

o       В него има уговорки за заплащане /и ищецът претендира такива по настоящото дело/ на най-различни видове такси, лихви и обезщетения, макар съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК - при забава на потребителя, кредитора да има право само на лихва върху неплатената сума.

o       Договорът /както и приложенията към него/ е разпечатан на шрифт по-малък от 12, поради което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

o       Договорът не е написан на разбираем език в нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗПТ. От него не става ясно - Каква точно сума получавам и кога ще я получа, Каква е тази такса ангажимент и как се плаща ? С плащането на всяка вноска какво точно погасявам- дали главница, или лихва, или и от двете и т.н. ?

Казано вкратце договорът е недействителен при което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В договора има неравноправни клаузи, които ми бяха наложени посредством общи условия на които не съм имала възможност да влияя, като например тези за най-различни такси, лихви и т.н. Въпросните са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.  В договора има и други нищожни клаузи, които съм сигурна, че съда служебно ще установи и прогласи.

·       Кредиторът не е обявил за предсрочно изискуем кредита /а по настоящото дело се претендират и непадежирали вноски / и такова волеизявление не е достигало до мен. Съгласно константната практика на ВКС- трябва това волеизявление да е достигнало до мен още преди завеждане на делото.

·       От исковата молба така и не става ясно каква сума ми е била отпусната, каква сума съм върнала и каква сума /и за кой период / дължа.

·       Никога не съм получавала Писмо с Изх. №УПЦ-П-БНП/PLUS- 13178533. Казано иначе подписа под Получател на пратката по Известието за доставяне на посоченото писмо не е мой /също както и ръкописно написаното ми име, дата и час /.

·       Освен, че не съм получавала посоченото Писмо считам, че същото не е подписано от Н.С., която има право да представлява ищеца.

·       Имам основание да смятам, че и Договора, с който кредитора е прехвърлил на ищеца своето вземане, е абсолютно симулативен /т. е. привиден/, което го прави нищожен.

·       На последно място дори и Договора да не е симулативен, то не става ясно от кои лица е подписано Приложението към него. В частност не става ясно дали същите лица имат представителна власт по отношение на страните или не и т.н.

 

От събраните по делото писмени доказателства: Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с PLUS-13178533/21.04.2016г., погасителен план и Общите условия към него; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 от 23.10.2017г. към Рамков договора за цесия, с което се удостоверява, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, Уведомително писмо за извършена цесия- Изх. № УПЦ- П- БНП/ PLUS- 13178533, ведно с известие за доставяне от „Български пощи" ЕАД; молбата на ищеца, становище на ответника, извлечение от Търговския регистър за БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и списък на разноските на двете страни, заключението на вещото лице М., че ръкописния текст в известие за доставяне на уведомителното писмо  от БНП  не е писан от В.П., но подписът в същото е неин, както и че размерът на шрифта на договора за кредит  от 21-04-2016 г. и на приложенията към него е по-малък от 12, се установява следното:

 

Известие за доставяне на писмо с изходящ № PLUS-13178533 е получено от В.П. на 30-10-2017 г.

Не се представят доказателства за представителната власт на лицето, подписало Договора за кредит спрямо кредитора БНП- Ивона Бояджиева.

Договор за цесия е подписан от лицата, посочени в него.

Писменото потвърждение на цесията е подписано от двамата прокуристи.

Приложението към договора за цесия подписано  от страните по договора, а това договорът е сключен през месец юли 2017 година, а приложението е от октомври 2017 година, не компрометира цесията.

Пълномощно 3196/2017 е нотариална заверка и е подписано от двамата прокуристи на цедента.

Изпълнителния директор Н.С. не се яви в съдебно заседание, за да отговори на въпроса  "Дали кредиторът или пък евентуално те, са получили обезщетение по договора за Застраховка защита на плащанията като съставна част на договора за потребителски кредит, поради което съдът сичита, че тези обстоятелства не са се осъществили, т.е нито първоначалния кредитор, нито цесионерът са получили обезщетение по тази застраховка.

Тъй като Договорът за потребителски кредит е разпечатан на шрифт по-малък от 12, в  противоречие на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, същия се явява нищожен само на това основание.

Поради това останалите възражения срещу договора за кредит няма да се обсъждат.

 

Цесията на ДПК отговаря на закона и е действителна, а същата е съобщена на ответницата, включително и с връчване на настоящата искова молба на 4-10- 2018 г.

Ответницата е уведомена надлежно и по допустим от закона  и съдебната практика начин за станалата цесия от цесионера, за което цедентът нарочно го е упълномощил, включително чрез уведомлението, приложено към исковата молба, връчена на ответницата на 4-10-2018 г. /вж. Решение 78/9-07-2014 г.на ВКС, по т. д. 2352/2013 г. по чл.290 от ГПК/ 

Не се доказва ВЪЗНИКВАНЕТО на вземането на заемодателя  за връщане  заем, тъй като няма доказателства за представителната власт на спрямо първоначлния кредитор на лицето, подписало ДПК- Ивона Бояджиева.

Предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

 

разноски

При този изход на делото на Ответницата се дължат 1000 лв. разноски по исковото производство съобразно списъците на страните и  разходните документи.

 

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

отхвърля иска да се приеме за установено, че В.Н.П., ЕГН**********,***; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4; чрез пълномощника: Симеон Ивов Дишлев- юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, тел. 0884 840 252;  връщане на заем по чл. 240 от ЗЗД, по Договор за потребителски кредит № PLUS-13178533 от дата 21.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и В.Н.П., цедиран на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК203670940;  12 494,59 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин деветдесет и четири лева и 59 стотинки/- представляващи главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., 2069,07 лв. /две хиляди и шестдесет и девет лева и 07 стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2019 г., 1385,33 лв. /хиляда и триста осемдесет и пет лева и 33 стотинки/- обезщетение за  забава, считано от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение,  за което е издадена заповед за изпълнение № 2904 от 4-6-2018 г. по ч. гр. д.  1094/2018  на ГРС,  на основание чл. 422 от ГПК, като неоснователен.

 

осъжда „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4; чрез пълномощника: Симеон Ивов Дишлев- юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, тел. 0884 840 252; да заплати на В.Н.П., ЕГН**********,***; 1000 лв. /хиляда лева/ - разноски по исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване  пред ГОС в двуседмичен срок от днес за ответницата и от връчването му за ищеца.

 

 

СЪДИЯ: