Р Е Ш Е Н И Е №
от 14.08.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2714/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.Г.К., чрез адв. А. Е. - РАК, срещу Ц.М.Ц..
Ищцата развива съображения, че на 18.02.2015 година е починала наследодателката
П. К.. Твърди, че тя, заедно с останалите наследници придобили по наследство от
К. недвижим имот в град Долна Оряховица, земеделски земи, както и спестовен
влог в "ОББ" АД. Посочва, че през 2018 година с нея се свързал
ответникът с предложение да уредят доброволно възникналата между тях
съсобственост, като за целта предложил да изкупи дяловете от полученото от нея
наследство. Твърди, че решила да продаде нейната 1/3 идеална част от имота,
който били наследили и който представлява част от наследството на П. К.
Посочва, че в процеса на техните разговори никога не са коментирали продажба на
наследство, а същите били насочени единствено за продажбата на имот, намиращ се
в град Долна Оряховица, ул. "Ал. Стамболийски" № 1, като договорът
бил сключен на 08.08.2018 година. Твърди, че поради различна правно-техническа
терминология се оказало, че говорят за различно нещо. В този смисъл не е
изявявала воля да извърша разпоредителна сделка с цялото получено наследство,
поради което сключения с ответника договор за продажба на наследство е нищожен
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. На следващо място изтъква, че договорът е
нищожен и поради липса на предмет, тъй като към датата на сключването му
спестовният влог, останал от наследодателката не съществувал фактически. Освен
това развива съображения, че договорът е и унищожаем на основание чл. 29 ЗЗД, тъй
като го е подписала под натиск от ответника и създадено от него невярна
представа за вида на сключената сделка. Направено е искане да бъде постановено
решение, с което сключеният между страните Договор за продажба на наследство от
08.08.2018 година да бъде прогласен за нищожен поради липса на съгласие,
евентуално да бъде прогласен за нищожен поради липса на предмет или да бъде
унищожен поради измама.
Исковата молба е връчена редовно
на ответника по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който са развити съображения, че предявеният иск е изцяло
неоснователен. Твърди, че е закупил идеалните части от наследството, останало
от П. К. от други три нейни наследнички, които живеят
в град Русе. След това предложил на ищцата да сключат договор за доброволна
делба по отношение на недвижимия имот в град Долна Оряховица, като й изпратил
писмо. Твърди, че тя искала за нейната част само от този имот толкова колкото
бил заплатил на останалите наследници за цялото наследство, поради което й
отказал. Тогава тя настояла да сключи точно същата сделка като с наследниците
от Русе. Посочва, че през цялото време ищцата се консултирала с адвокат от
Велико Търново, с който се разбрали, че след като това е желанието й ще сключат
договор за продажба на наследство. По време на преговорите този адвокат му
казал, че ще изпрати адв. Ст. М. и действително при сключването на договора при
нотариус Б. ищцата отишла с адв. Ст. М.. Двете прочели договора, уверили се, че
е същият като "на русенките", преброили парите и подписали договора.
Твърди, че инициативата за сключване точно на този договор бил именно на
ищцата. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
Писмо от 19.08.2020 година /л. 64/ адв. М.С. - ВТАК, в качеството й на
пълномощник на ответника, е отправила предложение до ищцата по делото за
извършване на доброволна делба по отношение на съсобствения им недвижим имот,
находящ в град Долна Оряховица, ул. "Ал. Стамболийски" № 1.
От приложеното по делото заверено копие на Договор за
продажба на наследство, рег. № 8505, акт № 815, том V от 07.08.2018 година на
нотариус Кр. Б., рег. № 296 при НК на РБ /л. 34 от
делото/ се установява, че на посочената дата М.Г.К. и Ц.М.Ц. са сключили
договор за продажба на наследство, по силата на който К. продава на Ц.
"своите идеални части от наследството, останало й от нейния наследодател П.
П. К., като в наследствената маса, предмет на настоящия договор, са включени и недвижими
имоти".
Видно от приложеното по делото Писмо от 05.09.2018
година, ведно с пощенски плик /л. 72 и
73/, М.К. е уведомила адв. С., че при започване на преговорите за продажба на
наследство на г-н Ц. му е било известно, че тя и останалите наследници на П. К.
са били получили полагащите им се части от спестовния влог; че когато е бил
изготвен предварителния договор за продажба на наследство "той знаеше, че
то се състои само от двор, къща и гараж град Долна Оряховица и друго дворно
място с малка къща в него.", както и че при изготвянето на предварителния
договор за продажба на наследство, /"влога беше закрит и по него нямаше
никакви суми, което означава, че той не е бил включен и е било невъзможно
включването му в съвкупността му от наследство."
По делото е приложено и Удостоверение за данъчна оценка,
изх. № ********** от 06.08.2018 година на Община горна Оряховица, както и
Писмо, изх. № 40 от 25.06.2020 година на нотариус Кр.
Б., рег. № 296 при НК на РБ /л. 31 и 83/.
В
съдебно заседание на 17.06.2020 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката *** - съпруга на ответника, заявява, че познава М.К., като се запознали по
делбата на къщата, която се намира в град Долна Оряховица. Посочва, че сключили
първо договор с русенците, защото тя отказа да се присъедини към тях. След това
тя е отишла при тяхната адвокатка и ги викнали да оформим договор, същия както
на "русенците". Предложението им било само за част от къщата, но те
отказали и искали същия договор; предложили нейния дял от къщата да го изкупят,
но тя отказала, защото търсела по-голяма сума. Заявява, че отишли двамата със
съпруга си при адвокатката, като М.К. била там с адвокатка - възрастна жена, но
не помни имената. Те пожелали договор, същия както на русенци, със същата сума.
Посочва, че присъствала при нотариуса при сключване на договора. М. била със
същата възрастна адвокатка. Тя прочела договора, адвокатката й със сигурност
също прочела договора, а за М. не обърнала внимание, но нямала възражение при
подписването на договора. Заявява, че са коментирали какво продава М. за тази
цена и те какво купуват за тази цена, като говорили, че за тази цена те купуват
дял от наследство.
В
проведеното на 15.07.2020 година свидетелката К.В.Б. заявява, че не може да си
спомни конкретния договор, тъй като е минало много време, а през кантората й
минават много хора. Посочва, че всички влизат с лични карти, проверява се
самоличността със съответните документи, в случая договор за продажба на
наследствени права, подписват се и това е.
Свидетелката
*** заявява, че познава
М.К. от 25-27 години. Посочва, че М. казала, че е наследила къща, която смятат
да продадат с наследниците, но за друго не са говорили. Не е казвала кога и как
ще я продава, на кого ще я продава, нито какъв договор ще сключват. Посочва, че
й споменала само, че е продала къщата, но нито е получила договор, нито знае върху
какво се е подписала, т.е. подписала се е върху нещо и била разтревожена. Заявява,
че е била с адвокатка, но не тази, с която е в залата. Посочва, че не са
коментирали да е имало някакъв натиск за тази продажба.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане по делото са иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, евентуално съединен с
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и евентуално съединен с иск с
правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД /съгласно задължителните за настоящия
съдебен състав указания, дадени с Определение № 489 от 04.12.2019 година по
Ч.ч.гр.д. № 1053/2019 година на ВТОС/.
Договорът за продажба
на наследство е особен вид договор за продажба, уреден с нормите на чл. 212 и
чл. 213 ЗЗД. Този договор е двустранен, възмезден, консенсуален. Предмет на
договора са всички права и задължения, които едно лице е придобило въз основа
на наследяване по закон или завещание. Наследството като предмет на продажба
може да включва както вещи, вземания, така и права върху нематериални блага,
също и задължения. При продажбата на наследство става въпрос за продажбата на
едно имуществено цяло, на съвкупност от права и задължения, без те да са
конкретизирани поотделно. Договорът за продажба на наследство е формален, като
съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ЗЗД договорът се сключва в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, като в случая по делото изискуемата от
закона форма за сключване на договора е спазена. Ал. 3 от същата разпоредба пък
предвижда, че ако в наследството има недвижими имоти, освен спазването на
посочената форма, е необходимо и договорът да бъде вписан, което в случая по
делото също е извършено. Продажбата на наследство освен това е алеаторен договор, т.е. при неговото сключването му не се
знае какво точно се придобива; дали действително съществуват определени
вземания и задължения и дали вземанията са събрани и прочее. Това е така, защото
правата и задълженията, включени в наследството, не се описват поотделно и конкретно.
Затова купувачът купува на риск - без да е сигурен какво точно купува,
доколкото наличието на определени права или задължения може да бъде установено
и след сключването на договора. Продавачът обаче е длъжен, след като продава
наследството изцяло, без да конкретизира отделните негови предмети, да го
прехвърли и предаде такова, каквото то е било в момента на придобиването,
като нормата на чл. 213, ал. 1 ЗЗД
задължава продавача ако преди продажбата е събрал някое вземане или е отчуждил
някои предмети, да върне на купувача полученото.
В случая по делото с Договор
за продажба на наследство от 07.08.2018 година М.Г.К. е продала на Ц.М.Ц. своите идеални части от наследството, останало й от
нейния наследодател П. П. К., като в наследствената маса, предмет на настоящия
договор, са включени и недвижими имоти, т.е. няколко, за сумата в размер
на 7 800.00 лева, която купувачът е изплатил на продавача изцяло.
При липсата на
съгласие, като основание за нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД волята на страната се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че
изобщо не може да породи правни последици, т.е. съществува някакво
волеизявление, но това съществуване е само формално, тъй като всъщност липсва
съгласие на едната или на двете страни. Липсата на волеизявление трябва да е
пълна, т.е. такова изобщо да не съществува или то да е приравнено на
несъществуващо, защото, ако волеизявлението е опорочено, това е основание за
унищожаемост, а не за нищожност. Възможно е субектът изобщо да не желае
настъпването на правните последици (например при насилие) или пък да желае
правните последици, но поради обективни причини волеизявлението му се счита за
несъществуващо (например когато сделката в сключена от малолетни или от поставени
под пълно запрещение). В Тълкувателно
решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на
ВКС, ОСГТК, се посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок
на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. "съзнавана липса на съгласие" (например – изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример
и др. подобни). ВКС посочва в решението си, че този тежък порок е непоправим и
непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Както
в теорията, така и в константната практика на ВКС трайно си възприема становището,
че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля, както
и че при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно
правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора,
но без намерение за обвързване. В този смисъл са и Решение № 254/14.07.2011г. по гр.д. 569/2010г. на ВКС; Решение №
94/13.09.2016г. по т.д. № 3768/2014г. на ВКС, II т.о.; Решение №
198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 488/07.10.2003г. по гр.д. № 11/2003 г. на ВКС, I г.о. и много други.
В случая по делото липсват
твърдения в исковата молба, а и каквито и да е доказателства, че М.К. е
изразила желанието си сключване на процесния договор, но без намерение да се
обвързва - на шега или като някакъв пример. Същата не е малолетна или поставена
под пълно запрещение. Освен това по делото липсват каквито и да е доказателства
в подкрепа на твърдението, изложено в първоначалната искова молба, че спрямо
ищцата е било осъществено насилие за сключване на сделката. От събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че страните са имали и
преддоговорни отношения. Освен това нито един от разпитаните по делото
свидетели не свидетелства за упражнено на М.К. насилие. Дори свидетелката М. Д.,
която е близка на ищцата, изрично посочва, че не са коментирали да е имало някакъв натиск за
тази продажба.
Безспорно между страните е и обстоятелството,
че наследството, останало от П. П. К. не се изчерпва с процесния недвижим имот
в град Долна Оряховица и в съвкупността е имало и банков влог, сумата от който
е била изтеглена от нейните наследници преди подписването на процесния договор
за продажба на наследство. Обстоятелството, че при
сключване на този договор, продавачът се е бил разпоредил с част от
наследството, не води до нищожността на договора за продажба на наследство по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, след като законодателят с разпоредбата на
чл. 213, ал. 1 ЗЗД изрично е уредил такава хипотеза, т.е. тази част от предмета
на договора за продажба на наследство е възможен, тъй като съвкупността може да
се възстанови по реда на чл. 213, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място
недоказани в производството по делото останаха и твърденията, изложени в
исковата молба, че ищцата била подтикната да сключи договора от ответника,
който бил създал основателен страх у нея /чл. 29, ал. 1 ЗЗД/. Нито от събраните
по делото писмени, нито от гласните доказателства може да бъде направен извод,
че същата е била подведена от ответника чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
За пълнота на изложеното по-горе, следва да се добави, че макар ищцата да
не е формулирала изрично искане за унищожаване на процесния договор на
основание чл. 28 ЗЗД, в исковата молба се навеждат евентуални фактически
твърдения за наличие на порок при формиране на волята на ищцата при сключване
на договора, т.е. за наличие на грешка при сключването му. С термина грешка, по
смисъла на чл. 28 ЗЗД се означава неправилното образуване на волята, поради
въздействието на различни фактори, като е налице несъзнавано несъответствие
между представата на лицето и действителността. Грешката може да се отнася до
начина на извършване на волеизявлението или до съдържанието на същото. Грешката
в предмета е основание за унищожаване само когато се отнася до съществени
качества /правни или фактически/ на същия. Следва да се има предвид, че
договорът за продажба на наследство е опорочен от грешка, ако грешката се
отнася до личността на наследодателя, тъй като предмет на договора е
наследството, останало от определен наследодател, а кои имущества влизат в
наследствената маса не е предмет на договора и грешка в това отношение не го
опорочава. В този смисъл е и Решение № 538 от 30.05.2001 година по гр.д. №
1136/2000 година на II г.о. на ВКС.
В случая по делото настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че
сключеният между страните договор е опорочен поради грешка във волеизявлението
на ищцата, респективно - че същата не е знаела какво подписва и какъв договор
сключва. От една страна същата не е положила само подпис върху процесния
договор, а и е изписала саморъчно трите си имена, при което е имала възможност
да се запознае със съдържанието на договора, което е едва половин страница и
ясно е посочено какво се прехвърля с него - идеални части от останало
наследство, в което има не един недвижим имот, т.е. не се отнася единствено до
процесната къща в град Долна Оряховица. Освен това от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че както по време не преговорите с
ответника, така и по време на сключване на самия договор ищцата е била
придружавана от адвокат, който е следял за защита на нейните права и законни
интереси. Не на последно място от изпратено от ищцата писмо до адв. С.
безспорно се установява, че ищцата е имала ясното съзнание, че е сключила
договор за продажба на наследство, като изрично е посочила, че в състава на
същото освен недвижимия имот в град Долна Оряховица е включено и дворно място с
малка къща, както и че страните са били наясно, че преди да започнат
"преговорите за покупко продажба на наследствата
на Петранка Куманова" ищцата се е разпоредила с част от полученото
наследство.
Страните не спорят, а
и служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че в Районен
съд - Велико Търново е образувано гр.д. № 750/2019 година по подадена от Ц.М.Ц.
срещу М.Г.К. искова молба с правно основание чл. 213, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл
съдът, настоящия му състав приема, че цялото производство по настоящото дело се
явява защитна версия и има за цел само и единствено отхвърляне на иска, предмет
на разглеждане по гр.д. № 750/2019 година на ВТРС. В тази насока е не само
всичко изложено по-горе, но и обстоятелството, че със всяка следваща молба по
настоящото дело, включително с писмената защита се въвеждат нови, допълнителни
основания за нищожност, респективно - унищожаемост на процесния договор.
Предвид всичко изложено по горе
настоящият съдебен състав приема, че предявените по делото иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и евентуално съединен с иск с правно
основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД са неоснователен и недоказани, поради което и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски по делото в размер на 300.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.К. ***, с ЕГН ********** срещу Ц.М.Ц. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за продажба на
наследство от 07.08.2018 година, поради липса на съгласие за сключването му, както и евентуално съединените с него искове с
правно основание чл. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД - за прогласяване
нищожността на договора поради невъзможен предмет и съответно за унищожаването
му поради измама, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М.Г.К. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.Ц. ***.00 лв. /триста лева/,
представляваща направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Препис от решението да се връчи
на страните
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: