Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено
на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 918
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Ж.Д.Н. ЕГН **********, с адрес: *** 25 Съдебен
адреса*** Чрез адв****, срещу „З.Д.Е." АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните
директори ****, с правно основание чл. 386, ал.1 КЗ за осъждане ответника, да
заплати на ищеца сумата от 100 лева представляваща частичен иск от общо сумата
в размер на 954.56 лева, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени
вреди изразяващи се в увреждане на предна броня, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № 005001003763 от 05.06.2017г. за
„Каско" на лек автомобил марка БМВ, модел 530 Д,
с per. № В ****ВК, настъпило на 14.11.2017г., както и
законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 05.06.2017г. сключил Застраховка „Каско
на МПС", клауза „Пълно каско" на личното си
МПС марка БМВ, модел 530 Д, с per. № В ****ВК, с
ответника ЗАД "ЕВРОИНС", със срок на действие от 06.06.2017г. до 05.06.2018г. Твърди, че автомобила бил
застрахован за 8 000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да
заплати съгласно застрахователната полица № 005001003763 от 05.06.2017г.
възлизала на 527.12 лева, като същата била разсрочена на 4 вноски. Първата
вноска в размер на 131.78 лв. заплатил на 05.06.2017г. при сключване на
застраховката, като втора и трета вноски също били заплатени към настоящия
момент. Твърди, че на 14.11.2017г., около 20.00 часа, при движение по
ул.Тролейна попаднал в необезопасена дупка на пътното платно и предната броня
на автомобила се увредила, като ПТП настъпило при следните обстоятелства:
На 14.11.2017г.,
около 20.00 часа, се движел по бул.Х. ***. На кръстовището с ул.Тролейна,
предприел завиване надясно и продължил движението си по ул.Тролейна. Малко след
кръстовището попаднал с дясната предна гума в голяма необезопасена дупка на
платното за движение. Веднага спрял и излязъл от автомобила за да видя какво се
случи. С него бил и братовчед му **** и заедно започнали да оглеждат автомобила
в зоната на предна дясна гума, за да установят дали са настъпили някакви увреждания.
Докато оглеждали автомобила, покрай тях минал полицейски патрул. Твърди, че
спрял полицейските служители и обяснил, че току що са попаднали в необезопасена
дупка и автомобилът се е увредил. Твърди, че полицаите слезли от автомобила,
огледали дупката и автомобила, като от огледа се установило, че в следствие
пропадането на автомобила в дупката, предната броня се е ударила в асфалта и се
е счупила, но автомобила можел да се движи на собствен ход. Полицаите заявили,
че това произшествие не се обслужва от тях, т.к. автомобила може да се движи на
собствен ход, но извадили ролетка и измерили дупката, която била с размери
ширина - 56 см., дължина - 53 см. и дълбочина - 23 см. Твърди, че полицейските
служители им казали да си запишат размерите на дупката и ако застрахователя
откаже да им изплати щетите, могат да осъдят Община Варна за претърпените
вреди. Твърди, че на 15.11.2017г., уведомил застрахователя за настъпилото ПТП,
като представител на ответника огледал автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис на увредените детайли, като в него описал увредените части:
предна броня за подмяна. Твърди, че през месец декември получил от
застрахователя уведомително писмо, с което го уведомява, че отказват да му
изплатят застрахователно обезщетение, като се позовават на чл.10, ал.2, т.2, и
т. 3 от Общите условия /ОУ/, а именно, че застрахователят покрива до две
събития, които са настъпили докато застрахованото МПС е било паркирано и/или
установени само с декларация на застрахования, както и че застрахователното
обезщетение за всяко събитие поотделно е в размер на 10 % от застрахователното
сума, но не повече от 3 000 лв. Приема, че отказа на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение е неоснователен, като в случая няма как да се
снабди с официални документи за произшествието. Претендира сторените по делото
разноски.
В проведено
открито садебно заседание на 19.06.2018г. ищецът,
чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск по
размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 100лв., на сумата от 1202,88 лв. Съдът допусна
направеното изменение на ИМ.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът „З.Д.Е." АД, чрез процесуалния си представител,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по
основание и размер. Не оспорва, че между страните е налице валидно сключена
застраховка по полица № 00500100203763 със срок на действие 12 месеца, считано
от 00:00 ч. на 06.06.2017
год. до 24:00 ч. на 05.06.2018 год. Не оспорва, че ищеца е подал уведомление за
настъпило застрахователно събитие, както и за извършения от служители на
ответното дружество оглед. Не оспорва твърденията за постановен отказ за
изплащане на обезщетение. Твърди, че щетите, които се сочи, че са нанесени на процесния лек автомобил на 14.11.2017 год., по сключената
полица, се явяват причинени при трето поред събитие, което е заявено само по
декларация от застрахования собственик, а на основание цитирания по-горе текст
от Общите условия, за застрахователя не е налице задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорват твърденията за неразноправност
на посочената от ищеца клауза по чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Общите условия.
Оспорва исковата претенция като неоснователна и по размер, като изтъква, че към
момента на ПТП автомобила е бил на възраст над 15 години, поради което не се
налагало ползването на нови части, както и отремонтирането
в официалния сервиз на марката, или други официални сервизи на други марки
автомобили. Претендира сторените по делото разноски.
В проведено
открито съдебно заседание ищецът се представлява. Поддържа исковите претенции с
направеното умеличение по чл.214 ГПК. Ответникът се
представлява от процесуален представител, който намира иска за неосноватеен и претендира неговото отхвърляне.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК
и чл.
235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Като
доказателства по делото бяха приети и приложени: застрахователна полица по
застраховка КАСКО на МПС № 00500100203763, сметка за внесена сума №
40290002011769, протокол за оглед от 19.11.2017 г., уведомление от 01.12.2017
г.; Застрахователна полица по застраховка Каско на
МПС № 00500100203763, ведно с Общи условия, валидни към дата на сключването й;
Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско
на МПС", „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Застраховка
на МПС срещу ПТП, посетено от органите на полицията" - 4 стр.; Доклад по
щета № ********** - 2 стр.; Свидетелство за регистрация част II № *********,
свидетелство за управление на МПС № *********; Протокол № 53380 за извършване
на оглед на МПС на Каско на МПС към застрахователна
полица № 00500100203763; Данни за банкова сметка *** Ж.Д.Н.; Уведомително писмо
-1 към претенция № **********; Опис-протокол по щета № № **********;
Уведомление изх. № РК-001-1412/2/01.12.2017 год.; 13 стр. снимков материал,
искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско
на МПС“ от 16.11.2016 г., извадка от таблица за частите, които са увредени от
19.11.2017 г., декларация от 14.11.2017 г. и ОУ на „ЕВРОИНС“ за застраховка „Каско на МПС“.
Установено бе,
че на 05.06.2017г. страните са сключили договор за
Застраховка „Каско" за лек автомобил марка „БМВ“, модел 530 Д, с per.
№ В ****ВК, като съгласно застрахователната полица № 005001003763 от
05.06.2017г., срока на действие на договора е от 06.06.2017г.
до 05.06.2018г.
Застрахователната
сума по договора е в размер на 8000 лв.
По делото не е
спорно между страните, че премията е заплатена от ищеца.
От изготвен
между страните опис – заключениетехническа експертиза
по щета №**********/15.11.2017г.
е видно, че като увредени части по автомобила в него били описани: предна
броня.
Впоследствие, с
Уведомление изх.№001-1412/2/01.12.2017г. застрахователното дружество уведомява
ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение за декларираните от
него щети по автомобила.
Съдът приема, че
процесното увреждане е настъпило по време на действие на
горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно
легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице Х.Д.К. по приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа
експертиза и допълнителна САТЕ, щетите по притежавания от ищеца Ж.Д.Н. лек автомобил марка
****са върху предна броня. Заявява, че увреждането
се изразява в счупване на бронята, която на практика не подлежи на
възстановяване и следва да бъде подменена. Категорично заявява, че увредената
броня е била оригинална, тъй като лично се е убедил в това. Вещото лице посочва, че средната реална пазарна
стойност на нова предна броня е в размер на 875 лева, като общата стойност на
необходимите основни и спомагателни материали и труд, необходими за
възстановяване на автомобила във вида му преди произшествието е 327,74 лева, в
това число: монтаж/демонтаж и разоборудване - 2.20 ч.
х 17.33 лв. = 38.13 лв., боядисване - 4.8 ч. х 17.33 лв. = 83.18 лв., боя -
0.280 л. х 276 лв. = 77.28 лв., допълнителни материали - 61.82 лв., тониране -
17.33 лв. Камера - 50.00 лв. Т.е. общата стойност на материали, труд и самата брона е в размер на 1203,07 лева. В заключението се
посочва, че щетите по автомобила съответстват на механизма на настъпване на
събитието и същите могат да настъпят по начина, описан в исковата молба.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като приема, че са
съобразени необходимите за извършване на всички дейности по ремонта нормо-часове.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.
386, ал. 2 КЗ.
В тежест на
застрахования е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в
причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида
и размера на тези щети.
В тежест на
застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се застрахователно
обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие
не е покрит с договора риск.
Страните не
оспорват наличието на застрахователно правоотношение с ищеца към датата на
събитието - 14.11.2017г.
Съдът не споделя
становището на ответната страна, мотивирало я да откаже изплащането на
застрахователното обезщетение, а именно, че нанесената щета се явява причинена
при трето поред събитие, което е заявено само по декларация от застрахования
собственик, тъй като на основание Общите условия по застрахователния договор,
за застрахователя не е налице задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. По делото не бе представено каквото и да е доказателство за
твърдението, че претенцията на ищеца касае трета поред застрахователна щета,
предявена единствено чрез декларация от собственика.
От представените
писмени доказателства и заключението на САТЕ се установява, че уврежданията на
автомобила се изразяват в счупване на предна броня на автомобила.
Съобразно
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да
се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от
страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал.1
от КЗ / чл. 208, ал.1 КЗ отм./, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ,
а не според методиката на застрахователя, която не намира приложение. Съгласно трайно установената практика при прилагането
на чл.386,
ал.2 КЗ /чл. 208, ал.
3 КЗ (отм.)/ се
тълкува, че тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качествочл.400, ал.2 КЗ /чл. 203, ал.
2 КЗ
отм./, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид 400, ал.3 КЗ/чл. 203, ал.
3 КЗ
отм./, по който въпрос е постановена и
задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 627/2008 г., II т. о., ТК/.
Съобразявайки
задължителната за съдилищата съдебна практика, съдът приема, че размерът на
застрахователното обезщетение за настъпилото в процесния
случай застрахователно събитие, възлиза на сумата от 1202,88 лв.,
представляваща стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/. По делото бе безсторно установено, че ответното дружество не е заплатило
на ищеца никаква част от стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на увреденото имущество.
Предвид на това
искът следва да се уважи изцяло за предявения от ищеца размер.
При
постановяване на решението съдът отчете още, че при изчисляването на размера на
застрахователното обезщетение не следва да се прилага коефициент на овехтяване,
тъй като в тази насока е трайно установената практика на ВКС, съобразно която
коефициентът на овехтяване е инкорпориран в самата застрахователна стойност и
поради тази причина не може да бъде налаган повторно. Съобразно цитираната по
-горе практика, както и практиката в същия смисъл, установена в Решение № 52 от
08.07.2010г. на ВКС по т.дело № 652/2009г., първо т.о. и Решение № 79 от
02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, първо т.о. е преодоляно разбирането,
че обезщетението се изчислява по способи, които водят до нарушаване на
принципа, заложен в чл.386, ал.2 КЗ /чл. 208, ал.3 от КЗ (отм.)/.
Методиката пряко противоречи на императивната правна норма на чл. 386, ал.2 от КЗ, тъй като
приложението й води до изчисляване на обезщетение, недостатъчно за покриване на
пазарните разходи за поправяне на вещта. Методиката трябва за отразява конюктурата на пазара, защото не тя определя пазара, а
пазарът трябва да определи методиката, за да може застрахователните
обезщетения, изчислени по методиката да отразяват действителния размер на
вредата, както изисква закона. Като поставя начинът на изчисляване на
обезщетението в зависимост не от действително причинената вреда, а от възрастта
на автомобила с клаузите от ОУ, застрахователят едностранно въвежда
неравноправни клаузи в ущърб на потребителя на застрахователната услуга. По
отношение на увредения детайл дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно необходимите
средства за възстановяването му. При определяне стойността на средствата,
необходими за отстраняване на процесните увреждания
съдът кредитира заключението на вещото лица по проведената САТЕ, предвид, че
същото е изведено въз основа на сведения от множество източници и извършени
сравнения.
С оглед
изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като
предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 1202,88 лева, представляващ
дължимо застрахователно обезщетение, определено по действителната стойност на
вредата към момента на настъпването й, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата
страна, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък по
чл.80 от ГПК, приложен на л.94 от делото.
Общият размер на извършените разходи от ищеца е 548,00 лв., от които
50,00лв. - държавна такса, 120,00лв. - депозит за вещо лице за изготвяне на САТЕ
и 378,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Е." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.Д.Н. ЕГН **********, с адрес: *** 25, сумата от 1202,88 лева /хиляда двеста и два лева и 88
стотинки/ с ДДС, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня
на лек автомобил марка БМВ, модел 530 Д, с per. № В ****ВК,
вследствие преминаване на автомобила в необозначена неравност/дупка/ на пътното
платно на ул.“Тролейна“ в района на кръстовището с ****“ в гр.Варна на
14.11.2017г., по застрахователен договор „Каско" със застрахователна полица полица
№005001003763 от 05.06.2017г., срока на действие
на договора от 06.06.2017г. до 05.06.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
22.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.386,
ал.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.Д.Е."
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.Д.Н. ЕГН **********,
с адрес: *** 25, сумата от 548,00лв./петстотин четиридесет и осем лева/
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: