Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 27.02.2023 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 557/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                     

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от И.Б. против К.С.. Ищецът твърди, че през 2003 г. е закупил неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м., представляващ дворно място попадащо в границите на оковръстен строителен полигон на мах. „….” на с. И., общ. С. През 2018 г. Б. е продал на управлявано от него дружество 966 кв.м. от въпросния имот, като разликата до 1200 кв.м. е в размер на 234 кв.м. От друга страна през 2015 г. ответникът е закупил земеделски имот – ливада, в чиято площ според него са включени посочените 234 кв.м. На 20.10.2020 г. от страна на С. е изградена нова ограда, преграждаща достъпа на Б. до до имота, като въз основа на тази фактология е направен извод, че между страните е налице спор за правото на собственост върху въпросните 234 кв.м. и се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е техен собственик и се задължи да премахне поставената от него ограда. Правната квалификация на предявените искове е : положителен установителен по 124, ал. 1, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и осъдителен по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).

От ответника е подаден писмен отговор. В него се посочва, че предявените искове са изцяло неоснователни. Твърди се, че и неговият праводател е имал проблеми с ищеца, тъй като той и баща му са местили оградата между двата имота – самоволно и без да имат право. Заявява, че е поставил лека ограда, след съответно трасиране и замерване на имота, като за същата не е необходимо разрешение съласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от Закона за устройство на територията. Твърди, че от датата на придобиване на имота от негова страна, до датата на предявяване на иска, С. е придобил имота по давност.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена, назначената и изслушана по делото експертиза, която не е оспорена от страните.

В открито съдебно заседание пълномощикът на ищеца изложи съображения в подкрепа на предявените искове.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

Според приложения по делото нотариален акт, през 2003 г. ищецът  е закупил поземлен имот с площ от 1200 кв.м. От заключението на вещото лице е видно, че 966 кв.м. от него попадат в границите на строителния полигон, а останалите 234 кв.м, предмет на спора по настоящото дело, представляват земеделска земя. От свидетелските показания, както и от приложените към делото документи, безспорно се установява, че до месец октомври на 2020 г. спорната част от имота е владяна от ищеца. В този смисъл са и цитираните от инж. М. сателитни снимки от 2000 г., т.е. още преди покупката, на които се вижда, че единствено този имот не е обрасъл и се обработва. Експертът е категоричен, че имотът на който С. е собственик е „някъде в махалата, но не там, където е в момента сложен, плюс това е два - три пъти по-голям и нито един от съседите не съвпада”.

Относно така приетото, събраните по делото доказателства са безпротиворечиви, поради което съдът счита изложената фактическа обстановка за безспорно доказана.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявените искове са изцяло основателни и доказани.

Ищецът е придобил правото на собственост върху спорните 234 кв.м. по силата на сделката от 2003 г., тъй като те са били собственост и на неговия праводател. Веднъж придобито правото на собственост може да се загуби само, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. По делото не се установиха такива обстоятелства. При това положение предявеният положителен установителен иск за собственост ще следва да се уважи, като основателен и доказан. От друга страна праводателят на ответника не е бил собственик на спорната част, следователно не може да му прехвърли право което не притежава. С. не може да придобие въпосната част и по давност, тъй като е установил свое владение едва през месец октомври 2020 г. Последното от своя страна е станало причина за завеждане на настоящото дело, няколко дни по-късно.

Основателен е и осъдителният иск за премахване на изградената от ответника ограда, тъй като правото на собственост на ищеца не може да бъде ограничавано от неоснователно въздействие.

С оглед изхода на делото, ответникът трябва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общ размер на 1090 лева – за държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на адвокат.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, предявен от И.И.Б. ***, ЕГН **********, срещу К.Й.С. ***, ЕГН **********, че И.И.Б. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор 32843.41.30, находящ се в землището на с. И., общ. С., обл. С., м. …, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № 18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 234 кв.м. и е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4 и 1 – обозначени с червен цвят на комбинираната скицата (приложение 1) на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя на съдебния състав на 27.02.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Осъжда К.Й.С. ***, ЕГН **********, да премахне изградената от него ограда, разположена между цифрите 1 и 2 – обозначени с червен цвят на комбинираната скицата (приложение 1) на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя на съдебния състав на 27.02.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 109 ЗС – по искане на И.И.Б. ***, ЕГН **********.

          Осъжда К.Й.С. ***, ЕГН **********, да заплати на И.И.Б. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 1090 лева.

 

          На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :