Р Е
Ш Е Н
И Е
№
85
град
Добрич,10.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и двадесета година, Втори състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша
докладваното от председателя административно дело № 5/2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145,
ал.1 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС и е образувано по жалба от „Теди 2019“ ЕООД,
ЕИК205480338, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. Вида Димитрова
№47, представлявано от Т.П.Р.-управител,
подадена чрез адв.Е.Т., срещу заповед за налагане на
ПАМ № 497-ФК/06.12.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружество е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект, представляващ магазин
за търговия с обувки, находящ се в гр.Добрич,ул.Даме Груев №11-13, стопанисван от „Теди 2019“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, неправилна,
необоснована, издадена при липса на ясни мотиви и липса на доказателства,
поради което се иска тя да бъде отменена. Претендират се разноски.
Ответникът – началникът на отдел
"Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 05.12.2019 г. в 12,33 часа служители на НАП извършили проверка на търговски
обект,представляващ магазин за търговия с
обувки, находящ се в гр. Добрич,ул.Даме Груев №11-13,
стопанисван от „Теди 2019“ ЕООД. Проверката
е извършена в присъствието на управителя на проверяваното дружество.
В хода на проверката
е установено, че при
извършена контролна покупка
на стойност 80 лева , за което е заплатено в брой с две банкноти по 50 лева от
органа по приходите, не е издаден фискален касов
бон от въведения в
експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от кочан. За резултатите от проверката е съставен протокол серия АА № 0354243
/ 05.12. 2019г. на ТД на НАП - Варна, в който е отразено, че неиздаването се доказва от липсата на
запис във ФП на ФУ и изведения КЛЕН с №
0000253/21.08.2019г., който е нулев.
Предвид констатациите в протокола на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Налагането
на мярката е мотивирано с това, че извършеното
нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова
бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че
извършеното деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Посочено е също, че целта на ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на реализираните обороти. Отразено е, че ако
не бъде приложената мярката, съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради
неотразяването на реално извършените продажби, респективно до неправилно
определяне на дължимите налози. В тази връзка е направен извод за
необходимостта от извършване на промяна в организацията на дейността на обекта,
за което е необходим определен срок.
Срокът на
действие на мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и
последиците от него, както и с необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения.
Посочено е, че продължителността на срока е съобразена с принципа за
съразмерност и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Заповедта е връчена на представител на
дружеството на 06.01.2020г. Същия ден срещу дружеството,представлявано от Т.П.Р.,
е съставен АУАН № F532952 за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.Актът е надлежно
връчен и в него няма вписани възражения.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния
14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
От представената административна
преписка се установява, че с оспорената заповед е наложена на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект“ и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни.
Заповедта е издадена от компетентен административен
орган, в условията на делегиране на правомощия, съгласно представената по
делото заповед № ЗЦУ - ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния
закон, както и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на ЗПУ.Производството
е образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с
регистриране и отчитане на продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на
чл. 186 ЗДДС предвижда налагането на принудителна административна мярка -
"запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай
нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" - неизпълнение на
задължението за спазване на
реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба -
неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
От събраните по делото доказателства е видно, че при извършена проверка от
органите по приходите е установено извършено от търговското
дружество нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата),
изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка
от фискално устройство за извършена от него продажба
на услуга, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба или
имуществена санкция. За да е осъществен съставът на
нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено
в експлоатация ФУ и от него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая е установено, че
при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална касова бележка
от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Доказателство
за това е не само съставеният протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като
официален свидетелстващ документ
се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, но и приложените към него писмени
доказателства (дневен финансов отчет, КЛЕН, опис
на паричните средства), сочещи положителна разлика между касовата и отчетената
във фискалното устройство наличност на парите в обекта, която съответства на стойността на извършената продажба. Фактическите констатации
в протокола не са оборени от жалбоподателя с годни доказателствени средства, с
оглед на което следва да се приеме, че те са верни и съответстват на обективната
действителност.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредбата фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като
лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка. Нормата
е императивна и изисква
своевременно издаване и представяне
на клиента на касов бон при получаване
на плащането. В случая това
не е станало-проверяващият инспектор е заплатил в брой получената стока, без да получи фискален касов
бон, с което са нарушени условията на чл. 25, ал. 1,
вр. с ал. 3 от Наредбата. Неиздаването на надлежен документ
за получено плащане при осъществена продажба в
съответствие с чл. 25, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.
186 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната
административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което
поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на
процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал
нарушение на установения законов ред или начин за
документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен
документ за продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185,
ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ. В случая са били налице всички предпоставки, посочени в
нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради
което началникът на отдел “Оперативни дейности” – Варна не е имал
друга възможност освен да издадена процесната заповед. Административният
орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа
при условията на обвързана компетентност, което означава, че при наличие на
предвидените в закона предпоставки той е длъжен да наложи ПАМ, без да има право на преценка.
Наложената
ПАМ е в съответствие и с целта на закона - за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях по арг.
от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона превантивна цел в случая е налице,
тъй като към момента на постановяването на
заповедта ДЗЗД не е преустановило
дейността си, т.е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаването на документ за извършено
плащане.
Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай преценката
е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Така определеният срок е към регламентирания
минимум и е съразмерен на извършеното нарушение. Продължителността му е
съобразена с превантивния и дисциплиниращ ефект на мярката, както и с характера
на нарушението, с което се засяга утвърдения ред за
данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните
от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за
регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство
безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от
задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и са достатъчни, за да може да се извърши
проверка за нейната законосъобразност
на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на
заповедта с целта на закона.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, като
мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията.
Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с принудителната
административна мярка запечатване на обекта, поради което предпоставките за
налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките
за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са
налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при
наличие на ясни мотиви и безспорни доказателства за приложението на процесната ПАМ, поради което жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Теди 2019“ ЕООД, ЕИК205480338, със седалище и
адрес на управление: гр.Добрич, ул. Вида Димитрова №47, представлявано от Т.П.Р.-управител, подадена
чрез адв.Е.Т., срещу заповед за налагане на ПАМ №
497-ФК/06.12.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружество е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект, представляващ магазин
за търговия с обувки, находящ се в гр.Добрич,ул.Даме Груев №11-13, стопанисван от „Теди 2019“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Теди 2019“ ЕООД,
ЕИК205480338, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. Вида Димитрова
№47, представлявано от Т.П.Р.-управител,
да заплати на ТД на НАП - Варна съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: