№ 117
гр. Търговище, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500327 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. С. К. от с.К., общ.Омуртаг,
обл.Търговище, чрез пълномощника му адв. Т. И., АК-Шумен, срещу
решение № 42/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 175/2023 г. по описа на РС
– Омуртаг.
С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни
предявените от Л. С. К. срещу ответника „ТУС“ ЕООД, ЕИК *********, с. К.,
искове: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 20 928.62 лв. –
стойност на получена от ответника земеделска продукция без основание; за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 3 876.00 лв., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, лишавайки го от
правото му да ползва имотите си; за сумата 6 027.46 лв., от които: лихва за
забава в размер 2 277.92 лв. върху главницата от 8 250 лв. - за фуражна
люцерна за периода от 05.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба
/02.03.2023 г./, лихва за забава в размер 2 677.26 лв. върху главницата от 9
313.02 лв. - за фуражна пшеница за периода от 28.07.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба /02.03.2023 г./ и лихва за забава в размер 1 072.28
1
лв. върху главницата от 3 365,60 лв. - за фуражна царевица за периода от
28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба /02.03.2023 г./.
С решението е ОТХВЪРЛЕН и предявения от ответника „ТУС“ ЕООД
против ищеца Л. К. НАСРЕЩЕН ИСК с правно осн. чл. 258 във вр. с чл. 79
ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 4 031.85 лв., включваща: сумата 1
878.60 лв., представляваща равностойността на продукцията от царевица в
обработения и засят от дружеството поземлен имот, с идентификатор №
55327.340.4 в землището на с. П.Х., общ. Омуртаг, с площ 15 дка, ожъната и
прибрана от ответника за стопанските 2021/2022 и 2022/2023 години; сумата 1
420.25 лв. - стойността на направени разходи за обработка и засяване на
люцерна за поземлени имоти с идентификатори № 35643.370.7 с площ 7,197
дка, 35643.372.2 с площ 5,000 дка и 35643.389.1 с площ 2,989 дка, и поземлен
имот с идентификатор № 35643.344.5 с площ 9,700 дка или обща площ 24,700
дка в землището на с. К., общ. Омуртаг за стопанската 2019/2020 год. и сумата
733,00 лв. – дължими по фактура № ********** от 14.09.2016 г.,
представляваща стойността на извършените обработка и засяване с люцерна
на ПИ с идентификатори № 35643.398.2; 35643.398.3 и 35643.398.4 по КККР
на с. К., Община Омуртаг, които дейности са извършени през 2016 година,
ведно със законната лихва от завеждането на насрещния иск до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивната жалба е срещу решението в ЧАСТТА , в която са отхвърлени
предявените от Л. К. осъдителни искове – главни и евентуални.
С оплаквания, че постановеното решение в обжалваната му част е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл не по предявените от ищеца
искови претенции по чл. 73, ал. 1 от ЗС, а е квалифицирал исковете по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, жалбоподателят моли за обезсилване на решението и връщане на
делото на районния съд за произнасяне по предявените искове. Излага
съображения, че съдът неправилно е интерпретирал изложените в исковата
молба факти и обстоятелства, както и петитума в ИМ, довело до неправилна
правна квалификация. В условията на евентуалност, счита решението в
обжалваната му част за неправилно и необосновано, по съображения, че
първоинстанционният съд е приел, че не е доказана твърдяната от ищеца
договорка за обработка на земеделските земи от ответника, за който си извод
съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите на ответника и изцяло
2
е пренебрегнал събраните в хода на наказателното производство
доказателства; игнорирани са представените фактури, част от свидетелските
показания; съдът е пропуснал да се произнесе по евентуалната основателност
на иска по отношение на имот, за който са събрани гласни доказателства за
засяването му с люцерна; съдът неправилно е възприел показанията на
свидетелите и е извел извод, че е налице пълно обратно доказване, оборващо
презумпцията по чл. 93 от ЗС – този извод, според въззивника, е неправилен и
необоснован, тъй като е останало недоказано наличието на твърдяната от
ответната страна договорка ответникът да обработва имотите за себе си.
Жалбоподателят счита, че в процеса се е доказало от събраните доказателства,
че ответното дружество е изпълнявало аграрни услуги по възлагане от негова
страна (въз основа на неформална уговорка между страните), както и факта, че
е земеделски стопанин, отглеждащ едри преживни животни, като
земеделската продукция от собствените му земеделски земи му е била нужна
за земеделското му стопанство; доказало се е и това, че веднага след като е
установил, че ответникът е обсебил земите му, ищецът е сезирал
компетентните правоохранителни органи и след отказа да бъде образувано
наказателно производство, с указания за осъществяване правата му по
граждански ред, е предявил настоящите искови претенции. По подробно
изложени съображения, жалбоподателят моли за отмяна на отхвърлителното
решение и уважаване на исковите му претенции за сумите от 20 928.62 лв. и 6
027.46 лв., претендира разноски за двете инстанции.
Счита за неправилно решението и в частта по евентуалния иск – макар
ищецът да е получил подпомагане по реда на ЗПЗП, плащането на процесното
подпомагане не изключва възможността собственикът на имотите да
реализира добиви от земеделската си земя, поради което моли съда да отмени
решението и в тази му част и да осъди ответника да му заплати сумата от 3
876 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца , лишавайки го от правото му да ползва имотите си, както и законната
лихва върху това обезщетение от 01.03.2023 г. до изплащането на вземането.
В срока и по реда на чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна, чрез адв. Й.К., ТАК, със становище за неоснователност на
жалба и за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като валидно,
допустимо и правилно, постановено при строго спазване на процесуалния ред
и пълно съобразяване с разпоредбите на чл. 12, чл. 235 и чл. 236 от ГПК.
3
Претендира разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция. Излага
следните възражения по отделните пунктове от жалбата и като цяло: 1.Изцяло
погрешно е твърдението на въззивника, че съдът се е произнесъл по иск, който
не е бил предявен с исковата молба, респ. че определената от съда правна
квалификация на предявения иск е неправилна. Безспорно е в доктрината и
съдебната практика, че ищецът следва да индивидуализира иска си – правото,
чиято защита търси, чрез посочване на съответните фактически
обстоятелства, от които, според него, произтича, както и да формулира
искането си към съда, а в правомощията на съда е, като изхожда от тези
твърдения на ищеца и неговото искане, да определи правната квалификация.
В случая изведената от съда правна квалификация както на главния, така и на
евентуалния иск, е правилна, като на страните са били дадени и съответни с
нея указания относно разпределението на доказателствената тежест –
обстоятелство, срещу което въззивникът не е възразил; 2.По възраженията на
жалбоподателя по същество: Ответникът счита, че в мотивите си по ясен и
категоричен начин РС е посочил защо не е приел, че са доказани твърдените
от ищеца факти, че срещу ползването на съответно посочените земеделски
земи, ответното дружество не му дължи насрещна престация. Съдът по
разбираем начин е изтъкнал от кои доказателствени източници е извел
подкрепящите правните му изводи фактически констатации. В обсега на
извършения от съда анализ е включен, изследван и преценен целия събран и
проверен в хода на процеса доказателствен материал, а не само са били
обсъдени показанията на свидетелите на ответника. Изведените от съда
фактически изводи съответстват изцяло на действителното съдържание на
данните от отделните доказателствени средства. Правното заключение на
първоинстанционния съд, че не са установени фактите, изпълващи
фактическия състав на предявения от ищеца главен иск по чл. 55, ал. I, пр.1 от
ЗЗДЛ е правилен и обоснован. Като последица от отхвърлянето на главния иск
като неоснователен, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Районният съд е обосновал извода си за неоснователност и на
предявения от ищеца евентуален иск по чл. 59 ЗЗД, като е обсъдил приетите
по делото заявления за подпомагане, подадени от ищеца пред Държавен фонд
„Земеделие”, по които той е кандидатствал ежегодно по различни схеми за
директни плащания и е извел обоснованата фактическа констатация, че реално
въззивникът не е бил лишен от ползването на имотите си, защото е
4
продължил да получава субсидии и да черпи облаги (в същия смисъл е и
заключението на назначената по делото експертиза), като това непосредствено
е свързано и произтича от определящия за изплащането им факт, че земите му
са били обработвани и поддържани от ответното дружество в необходимото
състояние, по силата на съществувалите между тях неформални устни
договорености.
В о.с.з въззивникът не се представлява, но с писмена молба поддържа
жалбата по наведените съображения, претендира разноски по представен
списък по чл. 80 ГПК, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният
представител на въззиваемата страна адв. К. поддържа изцяло представения
отговор по жалбата, претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК.
При извършената проверка по чл. 262-269 ГПК, съдът констатира:
Предмет на въззивното производство е решението в отхвърлителната му
част по предявените от ищеца искове.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, разгледана по същество –
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Предявените главни искове са обосновани с обстоятелството, че между
ищеца, от една страна - регистриран земеделски производител, занимаващ се
основно с растениевъдство и животновъдство, притежаващ собствено
стопанство за отглеждането на рогат добитък, за чието изхранване ежегодно
засявал и обработвал собствените си земеделски земи със зърнени култури и
люцерна и ответника, от друга страна, са съществували търговски отношения,
като устно ищецът е възлагал обработването на собствените си земеделски
земи на ответника, тъй като последният разполагал с необходимия инвентар и
работна сила, а и притежаваните от него имоти били в съседство с тези на
ищеца, който пък използвал добитата селскостопанска продукция, за да
отглежда свои животни. Уговорката за процесните ниви била ответникът да
извърши оран, засяване, торене и обработка на същите, което за 2019/2020г.
ответникъп сторил, но не предал продукцията на ищеца, а я взел за себе си.
През 2017-2019г. ищецът отглеждал по-малък брой животни в притежаваният
от него животновъден обект, поради което се договорил с ответника,
последният, вместо да му предостави част от придобитата селскостопанска
продукция от земите, да извърши засяване и обработка на зем.земи на ищеца
5
за следващата селскостопанска година (т.е. за 2019/2020 г.). При наличие на
разлика в насрещните престации или при по-нисък добив на селскостопанска
продукция, ищецът заплащал определената от страна на ответника цена за
извършване на услугата (което се потвърждавало от приложените към ИМ
фактури за извършени селскостоп.услуги през 2015 г., касаещи други имоти,
което не са предмет на настоящата претенция). За 2019/2020 г. уговорката
била ответникът да засади и обработи прибраната продукция срещу
насрещното задължение за заплащане на сума от 3 000 лв.
(съгл.уточнителната молба от 27.03.2023 г., вместо посочените в исковата
молба 6000 лв.) – „чрез плащане в натура“ на придобитите от собствените на
ищеца зърнени култури и тревни фуражи за стопанските 2016/17 и 2017/18
години. Претендираната сума от 3 000лв. е следвало да покрие разходите по
извършените от ответника оран и засяване със съответната земеделска
продукция от процесните ниви, както и следващата се печалба на ответното
дружество. Договорката включвала:
1.Засаждане с пшеница на следните 6 ниви по КККР на с. К.: ПИ с
идентификатор 35643.403.6 с площ 14 161 кв.м. и трайно предназначение
Нива; ПИ с идентификатор 35643.402.8 – нива с площ 3 999 кв.м.; ПИ с
идентификатор 35643.303.16 – нива с площ 8 031 кв.м.; ПИ с идентификатор
35643.304.15 – нива с площ 3 589 кв.м.; ПИ с идентификатор 35643.303.31 –
нива с площ от 3 589 кв.м.; ПИ с идентификатор 35643.319.2 - нива с площ от
3000 кв.м.
2.Засаждане с царевица на следните 3 ниви по КККР на с. К.: ПИ с
идентификатор 35643.378.3 – нива с площ 3 999 кв.м.; ПИ с идентификатор
35643.378.5 – нива с площ 3 900 кв.м. и ПИ с идентификатор 35643.378.2 –
нива с площ 3 998 кв.м.
Въз основа на тази уговорка ищецът декларирал по реда на чл. 37б от
ЗСПЗЗ, че ще обработва в реални граници процесните имоти през стопанската
2019/2020 година. Въпреки посочената по-горе договорка, в средата на 2020 г.
управителят на ответното дружество едностранно предприел действия по
прибиране на естествените плодове от имотите, въпреки че не разполагал с
основание за това.
По отношение на две от нивите, засяти с люцерна: ПИ с
идентификатор 35643.389.1 – нива с площ от 2 989 кв.м.(придобита от ищеца с
6
нот.акт № 15, т. 6, д. 1029/2019 г. на СВ – Омуртаг на 21.08.2019 г.) и ПИ с
идентификатор 35643.372.2 – нива с площ от 5 000 кв.м. (придобита от ищеца
с нот.акт № 92, т. 1, д. 93/2018 г. на СВ – Омуртаг, на 09.02.2018 г.) ищецът
твърди, че през стопанската 2018/2019 г. тези два имота били ползвани от
ответника „ТУС“ ЕООД като бели петна по реда на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ,
срокът за ползване на имотите бил за една стопанска година, т.е.до
30.09.2019г. За стопанската 2019/2020 г. тези две ниви ищецът декларирал по
реда на чл.37б от ЗСПЗЗ-за реално ползване от него, но въпреки изричното му
противопоставяне, ответникът събрал земеделската продукция люцерна,
макар да не разполагал с правно основание да стори това. По отношение на
другата нива, с люцерна: ПИ с идентификатор 35643.370.7 – нива по КККР
на с. К., с площ 7 197 кв.м. (придобит от ищеца с нот.акт рег.
№1068/09.05.2016 г.), на 14.09.2016 г. ищецът заплатил на ответника сума в
размер 773 лв. – за засаждане на имота с многогодишна земеделска култура -
люцерна. Въпреки че ищецът изпълнил насрещният си ангажимент да заплати
сторената услуга, през месец май и юни 2020 г., ответникът, след извършени
две коситби в имота, отново прибрал придобитата продукция люцерна. През
месец май 2020 г. ищецът констатирал, че и трите имота: с идентификатори
35643.389.1, 35643.372.2 и 35643.370.7 са окосени, а люцерната от тях е
прибрана от ответника. Това се повторила и при вторият откос на люцерната
през месец юни 2020 г.
През месец юли 2020 г. имотите, засети с пшеница, били ожънати от
страна на ответника, а продукцията отново прибрана от страна на ответника.
В края на месец август 2020 г. ответникът ожънал и прибрал
продукцията от имотите, засети с царевица.
Поради възникналото неразбирателство, страните провели среща, на
която ответникът отказал „да му разпише договор за сторените услуги“, както
и да му предостави фактури, удостоверяващи извършените услуги в
съответствие с договорката им. Отношенията им се влошили, когато през май
2020 г. ищецът разбрал, че ответникът е окосил трите ниви с люцерна,
прибрал пордукцията отново за себе си. Сезирал съдебните органи, но бил
постановен отказ за образуване на досъдебно производство по причина, че
става въпрос за неуредени граждански правоотношения, обусловило
предявяването на исковите претенции, подробно описани в исковата молба и
7
уточнителната такава. От претендираното обезщетение общ размер-главница
20 928.62 лв., не следвало да се приспадат разходите за засяване на нивите и
нужните третирания, тъй като тези разходи били заплатени от ищеца чрез
предоставяне на земеделска продукция от приходи за предходни стопански
години в размер на 3000 лв.
Ищецът претенирара и лихва за забава върху всяка от сумите за
главница (добиви от пшеница, царевица, люцерна), считано съответно от
28.07.20г., 28.08.20 г. и 05.06.2020 г. (датите, на които ищецът е подал сигнал
до РУ-Омуртаг по образуваното ДП № 240/2020 г.) – до датата на предявяване
на иска, както и законна лихва от датата на ИМ до изплащане на
задължението. В условията на евентуалност – ищецът претендира заплащане
на сумата от 3 876 лв., с която сочи, че ответникът неоснователно се е
обогатил, представляваща наемната цена на 68 дка земеделска земя за
стопанската 2019/2020 г. /по 57.00 лв. на дка/, който наем ответникът си е
спестил, а сумата е обезщетение за ищеца за лишаването му от правото да
ползва процесните ниви за тази стопанска година, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба /02.03.2023г./ до изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор
ответникът заявява становище за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции, възразявайки че никога не му е възлагано обработването на
собствените и наетите земеделски земи на ищеца във вид на договорка и
насрещни престации. Правното основание ответникът да обработва
процесните земеделски земи било устна договорка между него и ищеца,
според която на ответното дружество ищецът е предал владението на имотите,
за да се поддържа земята в добро състояние, подходящо за получаване от
ищеца на субсидии на декар, а в замяна на това „ТУС” ЕООД да получава
добива и плодовете от реализирана продукция, която от своя страна покривала
направените от дружеството разходи – оран, дисковане, култивиране, сеитба,
пръскане, торене, жътва, като в това число следвало да се включат и разходи
за семена, препарати, тор, горива, труд и др. Ищецът, от друга страна, е
заявявал и получавал съответните държавни субсидии за тези земи. Никога
ищецът не бил заплащал суми за обработка на земята и провеждане на
каквито и да е било агротехнически мероприятия, предвид горепосочената
договорка. Сочи, че доказателство за това са следните факти: 1.В началото на
8
стоп.2019/2020 г. ищецът не е обозначавал границите и не е трасирал имотите
си с трайни знаци, което е заявил пред компетентни органи с подаването на
декларацията по чл. 37б от ЗСПЗЗ, че ще обработва имотите в реални граници
и по никакъв начин не се е противопоставил на предварителната обработка и
последвалото засяване на имотите; 2.след обработката и засяването на земите,
същите са заявени от ищеца за подпогамагане по схема Директни плащания на
площ, кампания 2020 г. през м.май същата година, благодарение на което
ищецът е получил субсидии на обработваема площ; 3.От момента на
обработка и засяване на имотите, т.е. през есента до жътвения период през
лятото на следващата година, ищецът не е имал претенции за владението на
имотите, не е предявявал владелческите искове по чл. 75 и чл. 75 от ЗС, а
вместо това е подавал сигнали на 112 в последния период на жътва на
продукцията. За четирите имота, с идентификатори: № 35643.370.7 с площ
7 197 дка, № 35643.372.2 с площ 5 000 дка; №| 35643.389.1 с площ 2 989 дка
и № 35643.344.5 с площ 9 700 дка (последният не е предмет на предявените
искове) – ответникът заявява, че ги е засял с люцерна (общо 24 700 дка)–
многогодишна зем.култура, която се сее за минимум 5 г. и понастоящем
ищецът продължава да я коси 4 пъти годишно, като така бере плодовете на
положения от ответника труд. Освен това, за този вид култура, освен
добивите, ищецът получава и средства за единно плащане на площ (СЕПП) и
допълнителни средства, наречени „зелени плащания“ , поради което за
направените разходи и вложен посев, ТУС ЕООД е предявило насрещен иск,
отхвърлен с постановеното решение, необжалвано в тази част.
Ответникът възразява и срещу цената на главния иск в размер 26 742.13
лв., тъй като нито реализираните добиви в килограми, нито посочените цени
за кг. отговарят на пазарните. При изчисленията не са приспаднати дължимите
разходи за: обработка, засяване, поддържане и прибиране на продукцията.
Възразява срещу цената и на евентуалния иск, при който за 68 дка земеделски
земи се претендира за наем от 57 лв./дка, а средната рента за 2019/2020
стопанска година за землище К. е била 23,00 лв.; дължимата рента в
представения от ищеца договор за наем за същия период е в размер на 15 лв.
Възразява още, че когато за дадени имоти се подава заявление за субсидии за
директни плащания на площ, бенефициентът няма право да получава наем
или аренда.
9
По отношение на фактура № ********** от 14.09.2016 г. за 773,00 лв.
ответникът признава, че я е издал, но твърди, че тя не касае имоти, предмет на
иска. Освен това същата не била платена нито в брой, нито по банков път от
страна на ищеца.Доказателство за това е начина на счетоводно закриване на
фактурата, с цел да не е налице разчет между него и ищеца.
Видно от отговора, както и от фактите, изложени в обстоятелствената
част на насрещната ИМ, „Тус“ ЕООД признава наличието на устни
договорености с ищеца, в изпълнение на които през 2106 – 2017 г. е засял
посочените три ниви 35643.370.7 с площ 7 197 дка, 35643.372.2 с площ 5 000
дка и 35643.389.1 с люцерна, като е спорно платил ли е, кога и как С.
разходите по обработка и засяване.
В подкрепа на твърденията/възраженията си страните са ангажирали
писмени доказателства, приети по делото, както и гласни доказателства.
Въпреки предоставената възможност, ищецът не е ангажирал гласни
доказателства. От показанията на тримата свидетели, допуснати по искане на
ответвника, се установява следното: Св.И.Х.ов, работещ като бригадир в
ответното дружество от 10 г., заявява, че нямало случай, в който да е имало
уговорка фирмата да засее конкретни имоти в землището на с. К., а ищецът да
прибере продукцията, с изключение на „едно място в местността „Под
Куза, където засяхме за него“ с люцерна, за което впоследствие управителят
на дружеството изказал съжаление, че е направил тази услуга на ищеца.
Свидетелства за имот в с. П-Х. от 15 дка, засят от фирмата с царевица, ищецът
се обадил и му отделили; „прибрахме си нашата царевица и му оставихме
неговото“. След няколко дни ищецът си ожънал с друга комбайна.
Обработката на този имот изцяло била извършена от „ТУС“ ЕООД, като
нямало никакви отграничения (на място) на имота на ищеца. От показанията
на този свидетел се установява и обстоятелството (което не е спорно), че
„ТУС“ЕООД е засяло нивите с люцерна, работили ги, но в един момент
ищецът подал сигнал до полицията:“тук има люцерна“, но на място нямало
колчета или др.отграничители. „Там косихме една година, прибрахме, вече
втората година не сме прибирали оттам“. Налагало се често да замерват
нивите и да поставят колчета. До 2019 г. ищецът идвал при управителя на
„ТУС“, но след това повече не го е виждал. Св. Г.А. (в периода 2001-2022г.
служител на МВР, РУ-Омуртаг) свидетелства, че през 2019 или 2020 г. имало
10
5-6 преписки, образувани по сигнали и жалби на ищеца (което се установява и
от приложеното към делото ДП № 240/20г.на РУ-Омуртаг), за проверката по
които била уговорена среща през лятото в 9 ч. – свидетелят и кварталният
били там, дошъл и управителят на ответното дружество, но ищецът - не.
Ходили на видят на място границите на имота, за който ищецът бил подал
сигнал. Свидетелят не си спомня нищо – констатирали ли са дали има или
няма колчета, разграничителни знаци, като заявява, че за тези проверки са
съставени съответни протоколи. От показанията на св. Е.А., регистриран
зем.производител от 2008г., управител на „Интер петрол“, се установява, че
тъй като свидетелят е „на ти със софтуерните неща“, джи пи еси и т.н. често се
налагало да „вкарва“ имоти, собственост на ищеца (и не само), които трябва
да се отцепят или „да се дръпне граница“ някъде – когато някой е декларирал,
че ще работи земите в реални граници. Свидетелят заявява, че не знае дали
ищецът е извършвал такова маркиране или не за имотите, за които е заявил, че
ще работи в реални граници … „правили шейпове“, които изключват земите,
които ищецът стопанисва. На следващата година- се повтаряло същото.
Уговорки за обработки, за прибиране на реколтата – не знае, защото
управителят Ч. не бил по услугите. „ТУС“ЕООД е обработвало имоти от тези
в ИМ, част от тях са били „бели петна“ в по-предните години, когато са
работени и са попадали в БЗС-та на ТУС. Обработвали са се, защото е нямало
претенции кой ще ги обработва. До 2019 г. свидетелят е виждал ищецът да
идва в дружеството, но защо – не знае.
Не е спорно в процеса, че въпросните ниви са собственост на ищеца,
придобити с посочените нот.актове в периода 2014-2019 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивът, в качеството си
на втора първа инстанция по съществото на спора, прави следнит правни
изводи:
По въпроса относно правната квалификация на предявените искове.
Още в исковата си молба (ИМ) ищецът е твърдял, че между страните са
налице устни договорки за възлагане от негова страна на ответника
обработването и засяването на описаните в ИМ собствени на ищеца ниви със
зърнени култури (6 ниви с пшеница, 3 ниви с царевица) и 3 ниви – с люцерна,
с твърдения за наличието на договорен начин на заплащане, било парично,
било чрез прихващане на дължими суми от ищеца на ответника за
11
обработката. В същото време навсякъде в обстоятелствената част на ИМ и в
становищата си в хода на цялото производство, се е позовавал на това, че без
каквото и да е законово основание, ответникът е прибрал реколтата от
процесните ниви за стопанската 2019/20г.
В случая изложената фактическа обстановка и петитум на исковата
молба по никакъв начин не обуславя определянето на правна квалификация по
чл. 73 от ЗС. Не се твърди и от двете страни, че ответникът владее имотите
(посоченото от ответника в отговора на ИМ, че „ищецът му е предал
владението на имотите“ не е в смисъла на осъществяване на владение, а
държане – в подкрепа на което е пояснението, че имотите са му „предадени“ от
ищеца „за да се поддържа земята в добро състояние, подходящо за получаване
на субсидии за декар“. Посоченият факт, че ги засява и обработва, респ.
получава добивите им, сам по себе си не го прави владелец по смисъла на чл.
70 и сл. ЗС.
При тези твърдения и изложени обстоятелства в обстоятелствената част
на исковата молба, както и нейния петитум, следва да бъде определена правна
квалификация на главните искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД,
поради което приетата от РС квалификация на главните искове на ищеца е
погрешна. Въпреки това, в случая, не са налице основанията на чл. 270, ал. 3,
изр.3 от ГПК, предвид и установената съдебна практика по подобни казуси
аргумент от т.2 на ТР 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказатествената
тежест за страните, дал е точни указания относно подлежащите на доказване
факти и при правилната квалификация по чл. 258 от ЗЗД, събрани са
необходимите и относими доказателства за изясняване на спора по същество.
По същество по главните искове:
Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. Поначало изпълнителят
действа за своя сметка и на свой риск. Договорът за поръчка е консенсуален,
двустранен (и престационен), възмезден, комутативен (облагата е
предварително известна и определена), каузален и неформален. За
доказването му не е необходима писмена форма, а в случая – с оглед и цената
на отделните договори (за всяка нива), предвид и размера на исковите
12
претенции, спорните обстоятелства могат да бъдат установявани и чрез
свидетелски показания.
По отношение на нивите, засяти с люцерна:
Няма спор, че между страните е била налице договорката от 2016 г. за
обработка и сеитба с люцерна за ПИ с идентиф. 3643.370.7 с площ от 7.197
дка , което се подкрепя и от годината на придобиване на имота от ищеца (с НА
от 09.05.2016г.), както и събраните писмени и гласни докацателства,
становищата на страните в исковата молба и в отговора – ищецът е възложил
на ответника на засее тази нива с люцерна, ответникът е извършил
обработката и засяването на нивата с люцерна. Касае е се за многогодишно
растение, и от тази сеитба обичайно се добива продукция около 5 години.
Няма спор и по въпроса, че люцерната за процесната 2019/2020 г. е окосена и
прибрана от ответника. Спорът е дали ищецът е заплатил за агротехническите
мероприятия за тази нива, за което представя ф-ра № ….000233/14.09.2016г. и
вн.бележка от 16.09.14 г.(л.44-45 от гр.д. № 52/2023 г. на ОСТ, приложено),
при възражение от ответника, че въпросната ф-ра касае други 3 ниви. Предвид
закупуването на процесната нива от ищеца с нот.акт 09.05.16г., и при липсата
на др.безспорни доказателства, съдът приема, че фактурата касае „сеитба и
обработка на люцерина“ именно за процесната нива, заплатени от ищеца. Що
се касае до възражението на ответника във връзка с начина на счетоводно
оформяне и плащане, именно по този начин страните са процедирали в своите
търговски взаимоотношения, видно от представените от ищеца фактури и
вн.бележки за 2015 г. (л. 66-69) за други ниви и периоди.
При така установеното, предвид заключението на вещото лице, прието
без възражение от страните, което съдът приема за компетентно и обосновано,
съобразно констатациите на експерта по т. 1, т. 4 и т. 9, ответникът за спорната
2019/2020 г. е добил 6 650 кг люцерна от тази нива. Съобразявайки средния
разход на декар площ за обработка и засяване с люцерна за периода 2017-2019
г., средната пазарна стойност на 1кг фуражна люцерна през стоп.2019/2020 за
Община Омуртаг (0.40 лв.) и себестойността за производство на 1 кг люцерна
на ответника – 0.18 лв., към която при липсата на други данни, следва да се
добави обичайната минимална печалба от 10% (0,018, т.е. приблизително 0,20
лв.), разходите на ответника за добива на тези 6 650 кг люцерна възлизат на
1330 лв.(6650х0,20 лв./кг). Разходите, ицвършени от ТУС за добива на
13
посоченото количество люцерна вдействителност са по-малко с платеноо от
фактурата, поради което и предявеният иск за тази нива се явявя основателен
за сумата 2 103 лв. (1330 + 773). Доколкото предявеният иск е за обезщетение
за неизпълнение (чл. 79, ал.1 , пр.2 вр. с чл. 258 ЗЗД), то ответникът дължи
сумата ведно с лихвата за забава, считано от 01.10.2020 г. (началото на
следващата стопанска година), която, изчислена за срок до датата на исковата
молба (02.03.2023г.) възлиза на 520.87 лв.
По отношение на останалите две ниви с люцерна: ПИ с идентификатор
35643.389.1 – нива с площ 2 989 кв.м.(придобита от ищеца на 21.08.2019 г.)
и ПИ с идентификатор 35643.372.2 – нива с площ 5 000 кв.м. (придобита от
ищеца на 09.02.2018 г.), е безспорно установено, че за стоп.2018/19, т.е.до
30.09.2019г. са ползвани от ответника по реда на чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ
същите са засяти с люцерна от „ТУС“ЕООД, като няма данни ищецът да е
заплащал тяхната обработка, сеитба и останалите необходими агротехнически
мероприятия (съгл.т. 9 от СТЕ), а и страните не навеждат такива твърдения.
Обработвани от ответника като „бели петна“ през стопанската 2018/2019
година, те са закупени от ищеца съответно - на 09.02.2018г. и 21.08.2019г.,
заявени от ищеца по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ – за обработване в реални
граници за СЛЕДВАЩАТА стопанска година – 2019/2020.
Същото е установено и по отношение на останалите 6 ниви, засяти с
пшеница и 3 ниви, засяти с фуражна царевица. От доказателствата по делото,
в т.ч. и заявеното от страните, се установява по безспорен начин, че ищецът,
макар да ги е заявил за реално ползване за процесната 2019/2020 г., не ги е
обработвал самият той, а е възложил тази дейност на ответника, който е
обработил и засял нивите с пшеница/царевица, а впоследствие прибрал и
реколтата от пшеница/царевица – за които му действия на 07.07.2020 г. по
сигнали и жалби на ищеца, е образувано ДП № 240/2020 г. на РУ-Омуртаг за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК (приложено), приключило с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.11.2020 г.
на прокурор при РП-Търговище, Териториално отделение-Омуртаг,
необжалвано, влязло в сила.
За въпросните ниви, както от писмените доказателства по делото
(нот.актове, заявления, удостоверения, становища и др. на Община Омуртаг,
Обл.дирекция за безопасност на храните –Търговище, справки от ДФЗ и ОД на
14
ДФЗ-Търговище), така и от заключението на вещото лице (т.11,14) се
установява, че за стопанската 2019/2020 година ищецът е получил субсидии
по различните програми, описани в документите и заключението на СТЕ за
притежавани от него зем.имоти – ниви в землището на с. К., общ. Омуртаг, в
т.ч. и на процесните ниви.
Твърденията на ищеца в исковата молба, поддържани в хода както на
първоинстанционното, така и в настоящото производство, за съдържанието на
същестувалите между страните уговорки за начина на заплащане/разплащане
на разходите, направени от ответника за извършените по тези ниви
агротехнически мероприятия (било с приспадане „в натура“, било за сметка на
друга продукция, добита от ответника в предходни години и прибрана, че
вместо да му предостави част от придобитата селскостопанска продукция от
земите за периода 2017019г., страните се договорили ответникът да извърши
засяване и обработка на зем.земи на ищеца за следващата селскостопанска
година, т.е. за процесната 2019/2020 г., а при наличие на разлика в насрещните
престации или при по-нисък добив на селскостопанска продукция, ищецът
заплащал определената от страна на ответника цена за извършване на
услугата) са останали недоказани, въпреки положените от съда усилия и
представените по делото писмени доказателства (ищецът не е ангажирал
гласни доказателства –в осз от 16.12.24 г. процесуалният му представител
изрично е заявил, че се отказва от искането си за събиране на гласни
доказателства). В същото време ищецът е получавал субсидии при заявено
реално ползване по реда и на осн.чл. 37в от ЗСПЗЗ, като това „реално
ползване/обработване“ на практика се е осъществявало от ответника.
Изхождайки от събраните доказателства, предвид и обстоятелството и
законово предвиденото, че при получаване на рента от собствени земи (на
практика това е твърдението на ищеца – ответникът обработва земите му и му
предоставя продукцията, след заплащане на разходите за обработка)
предоставените субсидии по различните схеми и програми подлежат на
връщане от получилия ги, обуславя достоверност на твърденията на ответника
за договорките между страните. Ищецът е имал интерес имотите му да бъдат
обработвани, за да изпълни условията за допустимост на площите за
подпомагане, доколкото нормативната уредба предвижда кандидатстване за
подпомагане и получаване на субсидии ако площите се обработват и са в
добро състояние, а както твърди ищецът в ИМ ответникът е разполагал с
15
необходимата техника и работна сила и съответно е извършил въпросните
агротехнически мероприятия в процесните ниви, собственост на ищеца, за
което последният е получил субсидии в качеството си на земеделски
производител, по подадените заявления за ежегодно кандидатстване, в
частност за стопанската 2019/2020 г., по различни схеми за директни
плащания. В приложените по първоинстанционното дело заявления от ищеца
е посочено, че той е бил бенефициент по различни схеми, а от представените
карти е видно, че площите са били заявени като част от неговото стопанство,
което от своя страна показва, че ищецът е имал интерес да декларира, че
използва площите, дори и в случаите, когато същите (в случая процесните
ниви) се обработват реално от ответника.
При горните изводи предявените главни искове за заплащане на
обезщетение за останалите 11 ниви (извън нивата с идентификатор
35643.370.7, с площ 7 197 кв.м.) са неоснователни, обуславящо
неоснователност и на акцесорните искове за лихви за забава на осн.чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, водещо до отхвърлянето им и дължимост за произнасяне по
предявените евентуални искове с пр.осн.чл. 59 от ЗЗД.
По евентуалните искове по чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването, когато ищецът не разполага с друг иск, с който
може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на
конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият
състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост
следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При
хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
16
обогатяването (в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г.). Размерът на
обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа
обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което
ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил.
Тези теоритечни постановки, приложени към установените по делото
факти и обстоятелства, водят до следните изводи: Видно от заключението на
СТЕ по т. 12 и 13, размерът на субсидиите, изплатените на ищеца от ДФ
„Земеделие“ за кампания 2020 г., т.е. за процесната 2019/2020 година, са в общ
размер 36 915 лв. При сравняване със средната рента на Протокола на ОДЗ -
23 лв/дка, договорите за наем на ответника „ТУС“ - 80 кг пшеница, но не по-
малко от 30 лв/дка, със субсидията, получена за 2019/2020 година в размер
60.55 лв./дка е очевидно, че икономически по-изгодно е получаването на
субсидия на декар площ, т.е. в конкретния случай не е установено обогатяване
на ответника за сметка на обедняване на ищеца, обуславящо неоснователност
на предявените евентуални искове по чл. 59 от ЗЗД, както и на обусловените от
тях акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, водещо до тяхното отхвърляне.
Предвид разликата в крайния правен резултат на двете инстанции,
решението на РС – Омуртаг в отхвърлителната му част за посочения имот с
идентификатор 35643.370.7-нива с площ от 7 197 кв.м за сумата 2 103 лв.,
както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 520.87 лв. за периода
01.10.2020 – 02.03.2023 г. следва да бъде отменено и исковете уважени,
съгласно горизложените доводи и съображения, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, а в останалата част – потвърдено (макар и при частично други
мотиви).
По разноските за въззивната инстанция: И двете страни са претендирали
разноски, по представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършването им – ищецът претендира разноски в размер 3 616.64 лв. (616.64
лв. - д.т. и 3000 лв.-адв.възн.), ответникът – 3200 лв. адв.възнаграждение.
Възражението на въззивника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът
намира за неоснователно, предвид броя (12) на предявените главни и
евентуални искове, предмет на въззивната жалба, депозирането на отговор по
в.жалба, участието на адвоката на ответната страна в осз и пред въззивната
инстанция, и не на последно място – почти еднаквото адв.възнаграждение,
17
договорено между ищеца и неговия пълномощник с това, договорено между
ответника и неговия пълномощник, при съобразяване и разпоредбите на чл. 7,
ал. 2 от НМРАВ, като ориентир при определяне на адв.възнаграждение в
светлината на разрешението, дадено с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
C-438/22 и последвалата го практика на ВКС. С оглед изхода на възивното
обжалване предвид частичната основателност на въззивната жалба (за обща
сума в размер 2 623.87 лв.), въззивникът следва да заплати на въззиваемия по
съразмерност и компенсация сумата от 2 536.48 лв.
Предвид цената на отделните 12 бр. искове, относно горепосочените 12
бр. ниви и ограниченото, съобразно цената на иска, касационно обжалване,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 42/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 175/2023
г. по описа на Районен съд – Омуртаг, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от Л. С. К. от с. К., общ. Омуртаг, срещу ответника „ТУС“ ЕООД,
ЕИК *********, с. К., иск за заплащане на сумата 2 103.00 лв. –
представляваща обезщетение за неполучена зем.продукция–люцерна от нива с
площ 7 197 кв.м., в землището на с. К. (при общ отхвърлен размер на
предявените главни искове за сумата над 2 103 лв. до предявения 26 742.13
лв.), както и за сумата 520.87 лв.- лихва за забава (при общ отхвърлен размер
на предявените главни искове за сумата над 520.87 лв. до предявения общ
размер 5 813.51 лв.), като вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. К. п.к. 7930, общ. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. К., с ЕГН ********** от с. К., общ. Омуртаг, ул. „А.К.“
№ 4, сумата 2 103.00 лв.(две хиляди сто и три лева) – представляваща
обезщетение за неполучена земеделска продукция–люцерна от ПИ с
идентификатор 35643.370.7 по КККР на ********** – нива с площ 7 197 кв.м.,
за стопанската 2019/2020 година – на осн.чл. 79 ,л.1,предл.2 във вр. с чл. 258 и
сл. от ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочената главница,
считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както
18
и сумата 520.87 лв.(петстотин и двадесет лева и 87 ст.) – лихва за забава
върху главницата от 2 103 лв., считано от 01.10.2020 г. до 02.03.2023 г., на
осн.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционото решение в останалата му
обжалвана отхвърлителна част по предявените от Л. С. К. срещу „ТУС“ ЕООД
главни и евентуални искове, като правилно и законосъобразно.
Решението в отхвърлителната му част по предявние от „ТУС“ ЕООД с.
К. срещу Л. С. К. НАСРЕЩЕН ИСК, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. С. К., с ЕГН ********** от с. К., общ. Омуртаг, ул. „А.К.“
№ 4, ДА ЗАПЛАТИ на „ТУС“ ЕООД, ЕИК *********, с. К., общ. Омуртаг,
сумата 2 536.48 лв. – представляваща разноски пред въззивната инстанция,
по съразмерност и компенсация, съобразно размера на уважените искове,
респ. частичната основателност на възивното жалба – на осн.чл. 78 от ГПК,
при отхвърляне на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване – на осн.чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19