РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 23.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №2252 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът
е за развод с правно основание по чл.49, ал.1 СК.
Ищцата Д.Д.М. твърди, че с ответника са съпрузи от
15.01.1999г. и че от брака си имат две деца: М Т И., ЕГН ********** и Т Т И.,
ЕГН **********. Първоначално брачните им отношения се развивали нормално. През
последните години отношенията им се влошили поради лошото отношение на
ответника към нея: обиждал я, ругаел я, тормозил я психически, нееднократно
упражнявал и физическо насилие спрямо нея, имал и множество извънбрачни връзки.
Ответникът не работи - тя е тази, която поддържа финансово домакинството. На
16.08.2011г. ответникът упражнил спрямо нея акт на домашно насилие, по повод на
което сезирала Районен съд -Русе и било образувано гр. дело №6970/2011г. Със
заповед за незабавна защита на ответника били наложени предвидените в закона
мерки за защита, но въпреки това на 20.08.с.г. на обществено място ответникът
отново й нанесъл побой. Бил задържан от органите на полицията и след
освобождаването му й се извинил, разкаял се за стореното и тя оттеглила молбата
си за защита от домашно насилие. За кратко отношенията им се развивали добре,
но след 2-3 месеца ответникът отново започнал да предизвиква скандали и да я
бие. В началото на месец януари т.г. след пореден жесток побой напуснала
семейното жилище и с двете деца заживяла в дома на своите родители в с.
Стамболово. На 24.03.2014г. ответникът й нанесъл жесток побой, ударил и сина
им, който се затичал към нея, виждайки, че баща му я бие. На следващия ден заедно
с децата пристигнали в гр. Русе в дома на брат й, където е и понастоящем.
Заедно с детето се явили на преглед в Съдебна медицина и двамата били
освидетелствани от съдебен лекар. Установило се, че детето има счупени носни
кости и постъпило за лечение в МБАЛ-Русе. Тя също била получила телесни
увреждания. Счита бракът й с ответника дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли съдът да прекрати брака им с развод по вина на ответника, да й
предостави упражняването на родителските права върху двете деца М Т И. и Т Т И.
и да определи местоживеенето им при нея - майката, да определи режим на лични
отношения на децата с ответника, който да заплаща по 100 лв месечна издръжка за
всяко от тях. Не претендира за ползване на семейното жилище. Желае след развода
да носи предбрачното си фамилно име - Ю. Претендира за разноски.
Ответникът Т И.М. се явява при разглеждане на делото и
заявява, че не желае прекратяване на брака и счита, че същият може да бъде
заздравен. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и няма
доказателствени искания.
По делото са представени
писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушан е социален работник от Дирекция
“Социално подпомагане” Русе, отдел “Закрила на детето” относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата, които са изслушани, съгласно
чл.15 ЗЗакрД.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Страните са съпрузи от 15.01.1999г.,
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак на Община Сливо
поле, област Русе, издадено въз основа на акт за граждански брак №1/15.01.1999г.
на същата Община.
Съпрузите имат две деца: М Т
И., родена на ***г. и Т Т И., роден на ***г., видно от представените удостоверения
за раждане.
От показанията на свидетеля Ю
Д Ю, брат на ищцата, се установява, че през последните три години отношенията
между съпрузите се влошили. Ответникът започнал да злоупотребява с алкохол и в
нетрезво състояние ставал агресивен, неконтролируем, “посягал” да бие съпругата
си. През тези три години на няколко пъти след скандал, предизвикан от ответника
в пияно състояние, съпрузите се разделяли и свидетелят отивал да прибере сестра
си с децата и да я отведе в дома на родителите им в с. Стамболово. Склонна на
компромиси заради децата, ищцата отново се връщала в семейното жилище в гр.
Сливо поле. Работела, грижела се за дома и за издръжката на семейството, тъй
като ответникът не работел. Ответникът не преставал да пие, да вдига скандали,
които “стресирали” децата им, да малтретира съпругата си. След пореден тежък
скандал на 6.01.2014г. ищцата с двете си деца напуснала окончателно семейното
жилище и се установила в дома на родителите си в Стамболово. Оттогава съпрузите
са разделени. Свидетелят установява, че и след раздялата им ответникът не
преставал да безпокои съпругата си. През месец март т.г. ответникът пристигнал
в с. Стамболово, пресрещнал ищцата в центъра на селото, искал й пари и след
като тя отказала да му даде, започнал да я удря с юмруци и да я рита. За да
помогне на майка си, синът им Т застанал между двамата, при което бил ударен и
наранен. Отново през месец май в пияно състояние ответникът пристигнал в с.
Стамболово и въпреки ограничителната заповед да не приближава съпругата си,
предизвикал скандал и налитал на бой, дори и спрямо свидетеля. Сигнализирани
били полицейските органи, които го задържали.
Свидетелката Б Н О,
братовчедка на ищцата, на свой ред установява, че брачните отношения на страните
се влошили вследствие пиянството и агресивното поведение на ответника спрямо
съпругата си. Усилията й да запази брака, правейки постоянно компромиси, се
оказали неуспешни, поради което напуснала съпруга си в началото на 2014г.
Свидетелката е очевидец на инцидента през месец март т.г., при който на
публично място ответникът малтретирал съпругата си и наранил детето си,
попаднало под ударите му в опита си да предотврати скандала. Свидетелката
установява още, че ищцата сама се грижи за издръжката на децата си, помага й
също нейната майка, при която живеят понастоящем.
Показанията на двамата
свидетели, които взаимно се допълват, не са оспорени, нито опровергани с
противни доказателства. В съответствие с изложеното от тях са представените по
делото писмени доказателства: две съдебномедицински удостоверения от 25.03.2014г.
(л.30-31), Епикриза относно оперативното лечение на пострадалото при инцидента
през месец март 2014г. дете Турал, Заповед за незабавна защита от 14.02.2014г.,
издадена по гр. дело №899/2014г. и
Заповед за незабавна защита от 1.04.2014г., издадена по гр. дело №2095/2014г.,
двете на Русенски районен съд. Поради това съдът няма основание да се съмнява в
достоверността на свидетелските показания и ги кредитира.
При тези данни съдът намира,
че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите са
разделени от началото на месец януари 2014г., не живеят заедно и не поддържат
съпружески отношения. Бракът им е изпразнен от съдържание и запазването му не
създава нормални условия за живот на съпрузите, както и за отглеждане на двете
им деца, поради което следва да бъде прекратен.
Въз основа на данните по
делото съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има ответникът, който злоупотребява с алкохол и малтретира съпругата си. С
поведението си той е допринесъл за отчуждението в брачните отношения, за
разкъсване на брачната връзка и е поставил началото на фактическата раздяла със
съпругата си. Поведението му съставлява брачно провинение.
По делото няма данни ищцата
да е допринесъла с виновно поведение за разстройството в брака или да е нарушила
брачните си задължения.
Предвид уважаване на иска за
развод, съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на децата Мелис и
Турал, упражняването на родителските права спрямо тях, режима на лични
отношения и издръжката, както и относно ползването на семейното жилище.
Разпитаните по делото
свидетели установяват, че ищцата полага грижи за децата си, за което нейната
майка и свидетелят Юсменов й помагат.
От устното изявление на
социалния работник Д Г.И. в с.з. на 19.06.2014г., се установява, че в интерес
на малолетния Т и непълнолетната М е майката да упражнява родителските права
спрямо тях след развода. Майката има желание и възможност да се грижи и
възпитава децата си, осигурява им необходимите битови условия, проявява
отговорност и загриженост към нуждите им - осигурила им е личен лекар, децата
посещават училище, базовите им потребности са задоволени. Децата изпитват
емоционална близост и доверие към майка си, чувстват се сигурно и спокойно с
нея. Ответникът не е направил искане да упражнява родителските права спрямо децата.
Разпитана по реда на чл.15
ЗЗакрД, 14-годишната М заявява, че иска да живее заедно с майка си, баба си и
брат си в с. Стамболово. Чувства се с тях по-добре и спокойно. С баща им е било
много притеснено, след като той се е променил през последните години.
Разпитан по реда на чл.15
ЗЗакрД, 10-годишният Т заявява, че иска да живее заедно с майка си, баба си и
сестра си в с. Стамболово. Чувства се с тях по-добре, отколкото в предишното
жилище.
При тези данни съдът намира,
че в интерес на двете деца на страните е родителските права върху тях да се
предоставят на майката, при която да живеят и занапред. Ищцата притежава необходимите
качества да ги отглежда и правилно да ги възпитава.
На бащата следва да се определи
режим на лични отношения с децата всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до
18.00 ч. и десет дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
Съгласно чл.143 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Установено е
по делото, че ищцата работи по трудов договор във “А. Л. Филтър” ООД и за
последните 12 месеца е получила средномесечно трудово възнаграждение в размер
на 450 лв, видно от приложената на л.33 служебна бележка №306/17.06.2014г.
Ответникът заявява, че работи като строителен работник
в гр. Несебър, не е на трудов договор и в момента получава надница 100 лв/1
ден. При това положение и с оглед неоспорения размер на претендираната издръжка,
съдът приема, че ответникът следва да заплаща на М Т И. месечна издръжка в
размер на 100 лв, а на Д.Д.М. в качеството й на майка и законен представител на
малолетния Т Т И. 100 лв месечна издръжка или общо 200 лв месечна издръжка за
двете деца, считано от 6.01.2014г.,
заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане.
Семейното жилище в гр. Сливо
поле, област Русе, ул. “Мургаш” №2, следва да се предостави след развода на съпруга.
Ищцата го е напуснала и не е заявила претенции за ползването му.
След развода ищцата следва
да носи предбрачното си фамилно име Ю.
Съдът определя окончателна
държавна такса по делото на 50 лв, 25 лв от които са внесени от ищцата при завеждане
на делото.
Съгласно чл.329, ал.1 изр.1 ГПК, разноските по делото в размер на 625, от които 600 лв за адвокатско
възнаграждение се възлагат на виновния съпруг - ответника.
Предвид изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Д.Д.М. ***, ЕГН ********** и Т И.М. ***, ЕГН **********, сключен на 15.01.1999г. в гр. Сливо поле, Община Сливо поле, област Русе, акт за граждански брак №1/15.01.1999г. на Община Сливо поле, област Русе, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЗНАВА, че виновен за разстройството на брака е мъжът.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо М Т И., родена на ***г. и Т Т И., роден на ***г., на майката Д.Д.М. и ПОСТАНОВЯВА децата да живеят при своята майка в с. Стамболово, област Русе, ул. “Съединение” №10.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т И.М. с децата М Т И. и Т Т И. всяка първа събота от месеца
от 10.00 часа до 18.00 часа и десет дни през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск.
ОСЪЖДА Т И.М.
да заплаща на М Т И., ЕГН **********, по 100 лв месечна издръжка и на Д.Д.М. в
качеството й на майка и законен представител на малолетния Т Т И., ЕГН **********, по 100 лв
месечна издръжка или общо 200 лв месечно
за двете деца, считано от 6.01.2014г., заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище в гр. Сливо поле, ул. “Мургаш” №2, обл. Русе, на Т И.М..
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име Ю.
ОСЪЖДА Т И.М. да заплати по сметка на Русенски районен съд 288 лв държавна такса
върху присъдената издръжка, както и 25 лв допълнителна държавна такса за
развода.
ОСЪЖДА Т И.М. да заплати на Д.Д.М. 625 лв разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: