№ 856
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ДИАНА К. Д.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110159014 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ ................... / с
предходно наименование „.........../, ЕИК ..........., срещу ..................., ЕГН **********,
действащ като ...............“, ЕИК ..........., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1233,18 лв.,
представляваща главница за извършена въз основа на констативен протокол № 1015712 от
10.10.2016 г. корекция на сметка за клиентски № ................., за която е издадена фактура №
**********/13.10.2016 г., ведно със законна лихва от 06.10.2021 г. до изплащане на
вземането, и за сумата от 375,81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 05.10.2018 г. до 05.10.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на потребител на електрическа енергия, въз основа на договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 98а ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че на 10.10.2016 г.
служители от отдел „ ......“ към „ .............. са извършили техническа проверка на средство за
търговско измерване с фабр. № 7080476 и на ел. инсталация, обслужващи процесния обект,
находящ се в ...........“, сграда срещу бл.521 – ветеринарна клиника с кл.№ ................., като в
присъствието на служител на МВР и двама независими свидетели е съставен констативен
протокол с № 1015712/10.10.2016 г. Въз основа на протокола е преизчислена сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника за
периода от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г., за който период е издадена фактура №
**********/13.10.2016 г. за сумата от 1233,18 лв. Ищецът поддържа, че посочената сума се
дължи от ответника, тъй като представлява преизчислена стойност на потребена
1
електроенергия за процесния период по реда на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /влезли в законна сила към датата на извършване на
проверката, за която е съставен констативен протокол/, поради констатирана манипулация
върху средството за търговско измерване, довела до неотчитане изцяло на потребената от
клиента електрическа енергия. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
електрическа енергия е изпаднал в забава на плащането.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове. Оспорва да е в облигационна връзка с ищеца и да е потребил посочените количества
ел. енергия. Сочи, че липсва конкретен обект на доставка, до който ищецът да е доставял и
измервал посредством законно монтирано и сертифицирано СТИ ел. енергия, която
ответникът да е потребил. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, като
поддържа, че приложима в случая е кратката тригодишна давност. По подробно изложените
съображения претендира отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е спорно, че ответникът е титуляр на партида за обект
на потребление, находящ се в .............“, сградата срещу ...... представляващ ветеринарна
клиника с клиентски номер ................., както и че по силата на договор за доставка с
небитови клиент ползва доставяната от ищцовото дружество електрическа енергия в
посочения обект.
Представени са и общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ ..........., одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., както и общите условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа на „...............
От представените извлечения от периодичния печат се установява публикуването на
общите условия.
Установява се от представения констативен протокол с № 1015712 за проверка на
неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, че на 10.10.2016 г. от
служители на „.............. е извършена техническа проверка на обект, представляващ
ветеринарна клиника на адрес: ..............., със средство за търговско измерване многотарифен
електромер с фабричен № 7080476, производител DSEMPS и година на производство 2007 г.
При проверката са направени следните констатации: При развиване на долната гайка до
отвора за пломбажната тел и развиване на горната гайка, където липса отвор за пломбиране
на капака на междинния клеморед, може да се свали същия и осигурява свободен достъп до
междинния клеморед; развити са винтовете на междинния клеморед на фаза R (първа) и
фаза S (втора) на вторичните токове и по този начин е прекъсната електрическата връзка
межда токови и напреженови бобини, като по този начин е установена промяна в мрежата за
свързване. Посочено е, че с еталонен уред .... с фабричен № 0506156 и свидетелство за
калибриране № Е-288-1 от 16.04.2015 г. е измерена грешката на цялата измервателна група,
2
като е отчетена консумираната през електромера електрическа енергия в момента на
проверката, като е констатирана грешка в размер на – 88.45 %. От посоченото в протокола е
видно, че схемата на свързване е възстановена и електромерът мери в класа си на точност,
като на измерителен трансформатор на фаза R, S и T e извършено ново пломбиране, както и
на междинен клеморед.
Констативният протокол е съставен в присъствието на двама независими свидетели,
представители на Федерацията на потребителите – ....... и Е. А. П., което обстоятелство е
установено с подписите на свидетелите, както и са уведомени органите на МВР, като е
присъствал полицай от 09 РУ – СДВР, който е подписал протокола. Видно от отбелязването
в констативния протокол, констатациите са демонстрирани и пред представител на
потребителя. Представено е като писмено доказателство свидетелство за калибриране Е-288-
1 от 16.04.2015 г. на средство за измерване: трифазен еталонен статичен електромер, .... 6, с
идентификационен № 0506156.
Представено е по делото писмо изх. № ...... г. от отдел „......“ на „ .............. до
ответника, с което последният е уведомен, че на 10.10.2016 г. е извършена проверка на
обект със средство за търговско измерване/ електромер/ фабричен № 7080476, обект:
ветеринарна клиника, находящ се на адрес в ............ за което е съставен констативен
протокол № 10157211/10.10.2016 г. от отдел „ ......“ към „............... Със същото писмо
ответникът е уведомен, че ще бъде извършена корекция на сметката. Представено е и
известие за доставка с отбелязване, че пратката е получена на 17.10.2022 г. от Антония
Бонева – служител.
Въз основа на констативния протокол е изготвено предложение за корекция на сметка
на основание раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
съгласно чл. 48, ал.1, т. 2, б. “а“, което за периода от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г. е в размер
на 9 051 kWh.
Не е спорно, а и се установява от представената по делото фактура № ********** от
13.10.2016 г., издадена от ищцовото дружество с получател ответника, с посочен клиентски
номер ................., че сумата от 1 233,18 лв. е начислена въз основа на констативен протокол
за периода от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г. и за обект, находящ се в ........................
Представено е и уведомително писмо с изх.№ ********** от 14.10.2016 г. от
ищцовото дружество до ответника относно начисляването въз основа на констативния
протокол на сумата от 1 233,18 лв. за консумирана, но незаплатена електроенергия.
Представена е товарителница, видно от която уведомителното писмо е получено от Антония
Бонева – служител на ответното дружество.
Като писмено доказателство по делото е представена и Заповед №А-441 от 13
декември 2011 г. на Държавната агенция за метрологичен и техническа надзор, с която се
определя периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, от която се установява, че трифазните електромери,
използвани по предназначение за отчитане на електроенергия при мощност до 10 MVA,
3
подлежат на периодична проверка на всеки четири години, при мощност от 10 MVA до 60
MVA (включително) – на всеки две години, а тези с мощност над 60 MVA – подлежат на
ежегодни проверки.
Постъпило е и писмо от " ........., производител на средството за измерване, към което
са приложени всички данни от проведено калибриране на трифазен еталонен статичен
електромер със сериен № 0506156. В писмото е посочено, че еталонният статичен
електромер подлежи на периодично калибриране в акредитирана лаборатория, като
периодът на калибриране са определя от собственика на средството за измерване и се залага
в неговия наръчник за качество. За калибриране на процесния уред са представени
протоколи от 06.04.2012 г., 29.03.2018 г. и 13.01.2021г. Производителят посочва, че в
периода от 2007 г. до 2016 г. процесният електромер не е преминал периодични проверки в
лабораторията за проверка на електромери „ ....“, като сроковете за периодична проверка са
посочени в представената по делото Заповед № А-441 от 13 декември 2011 г. на ...., за
конкретния електромер интервалът за последваща периодична проверка е четири години.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. ....., техник на
електрически системи в „......“ на „.............. Свидетелят посочва, че при проверката било
установено, че винтовете на междинния клеморед на първа и втора фаза на вторичните
токове били развити, тъй като електромерът бил индиректен, като при измерване с еталонен
уред електромерът е дал голям процент грешка. Съставен бил констативен протокол, като е
повикан представител на органите на МВР, който също е подписал констативния протокол.
Свидетелят допълва, че при извършване на проверка не следят за премината метрологична
проверка на електромера, като посочва, че когато е в мрежата винаги следва да е
сертифициран, а за процесния електромер срокът е четири години. Посочва, че за да получат
процента грешка, ръчно въвеждат в еталона данните, снети от електромера.
Установява се от показанията на св. Е. П., че същата е подписала представения по
делото констативен протокол в качеството си на свидетел на извършената проверка и като
представител на Федерацията на потребителите. СвидетЕ.та посочва, че при проверката
било установено, че стикерите били в изправност, пломбите също, но електромерът не
измервал точно, тъй като клемите на клемния блок на първа и втора фаза били развинтени.
Свидетелят сочи, че при замерване от техниците с еталонен уред електромерът е показал
грешка над 88 %. Допълва, че електромерът се е намирал вътре в клиниката и не е бил
разбит. Посочва, че за да се получи достъп до вътрешността на електромера, следва да се
скъсат стикерите и да се свалят пломбите, които в случая били здрави, но имало отвор,
който не е бил пломбиран и оттам е било възможно да се извърши манипулация. Посочва, че
са разхлабени връзките, поради което е нарушена схемата.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на св. В. И., патрулен
полицай в 09 РУ – СДВР, който поддържа, че не си спомня процесното измерване, но
посочва, че практиката е служител на МВР да посещава мястото на проверката и след като
му се демонстрира къде точно и какъв е проблемът, последният подписва констативния
протокол.
4
Установява се от приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-техническа
експертиза, че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия за
нерегламентиран достъп и представляват промяна в схемата на свързване на електромера,
водеща до частично отчитане на потребената енергия. Според експертното заключение
общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ, е 9 051 kWh, като изчисленията,
извършени в корекцията на сметката, са математически верни и съответстват на одобрените
цени на електрическата енергия за процесния период. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че процесният електромер е трифазен до 10 МВт и същият следва да преминава
задължително метрологична проверка на четири години. Когато преминава проверка, се
съставя протокол за годност, в който се изписват всички показатели, поставят се
метрологична пломба и лепенка, на които са посочва датата на проверката. Посочва, че
електромерът е проверяван на място с контролен електромер „....“. Електромерът не е свалян
и изпращан за проверка в Български институт по метрология, тъй като грешката идва от
фазите R и S – първа и втора фаза, които са били откачени.
Останалите представени по делото доказателства, които съдът не обсъжда, не
установяват релевантни за решаване на правния спор обстоятелства.
При така установеното от фактическа обстановка съдът формира следните
правни изводи:
Предмет на настоящия спор е дължимостта на сумата от 1 233,18 лв., начислена въз
основа на констативен протокол № 1015712 от 10.10.2016 г., коригирана цена за потребена
електрическа енергия за обект – ветеринарна клиника, находящ се в ............., с клиентски №
................., за която е издадена фактура № **********/10.10.2016 г. за периода от 13.07.2016
г. до 10.10.2016 г. Извършените от ищеца проверка на средството за търговско измерване на
посочения обект и корекция на сметката на ответника са извършени при действието на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - отм., приети с
решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Исковата претенция се
обосновава с възникнало в полза на ищцовото дружество потестативно право за едностранно
извършване на корекция в сметката за потребена електроенергия, което налага извършване
на преценка относно наличието и надлежното му упражняване.
За основателността на предявения иск, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест и при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на което ищецът е доставил на ответника
определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната сума, респ.
че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради
констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на
потребените количества електрическа енергия.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащането, за което не сочи доказателства.
5
По делото не се спори, че ищецът е енергийно предприятие по см. на ЗЕ и лицензиант
за дейностите по обществено снабдяване, които изпълнява като краен снабдител.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г. / потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ.
небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Общите условия на крайния снабдител, представени по делото, приети на
основание чл. 98, ал. 1 ЗЕ и публикувани съобразно законовите изисквания, съдържат
дефинитивни разпоредби въз връзка с понятията потребител за
битови нужди и стопански нужди. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 от представените по
делото ОУ потребители на електрическа енергия за битови нужди са физически лица -
собственици и ползватели на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
които ползват електрическа енергия за домакинството си, а съгласно клаузата на чл. 4, ал. 4
потребител за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен
към електроразпределителната мрежа.
Основно спорът по делото се съсредоточава по въпроса относно установяване
предпоставките за възникване в полза на ищеца на потестативно право да извърши тази
корекция, т.е., установяване съществуването на законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия.
Съобразно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т.о., решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. №
3262/2014 г. на II т.о., решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т.о., решение
№ 164 от 02.03.2016 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ІІ т.о. и решение № 166 от 11.05.2016 г. по
т.д. № 1797/2014 г. на ІІ т.о., със ЗИД на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването
на правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и общите
условия на договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в
посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на
6
електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните
предприятия правила е задължение на ДКЕВР / сега КЕВР/.
Както непротиворечиво се приема в по-новата съдебна практика, липсата на
предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия при неточно
отчитане на количества електрическа енергия, не е пречка да бъде сезиран съдът относно
дължимостта на едностранно начислената стойност на количество електрическа енергия за
минал период. Законът свързва възникването и упражняването на правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия с определени предпоставки, а именно въведено е изискването с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия да се уреди материята за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
/чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/, които правила се приемат с акт на административен орган по
предложение на енергийните предприятия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.
6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. / понастоящем отменени с решение №
1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС – ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., в сила от
14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/2017 г. на ВАС – ДВ, бр.97 от
2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и 51/, в раздел ІХ, чл. 47 –
51 от които са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е.,
регламентирани са т.нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Приложими и в настоящия случай са разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, които са
действали през исковия период от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г., отменени през 2018 г. с
решение на ВАС, обнародвано в ДВ, бр.97 от 2018 г. Тъй като през исковия период
посочените разпоредби на ПИКЕЕ /отм./ не са отменени с влязъл в сила съдебен акт, същите
намират приложение в разглеждания случай. В този смисъл е и решение № 124 от
18.06.2019 г. постановено по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС.
В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че до приемането на подзаконовите
нормативни актове и общите административни актове по приложението на новата уредба
или до привеждането им в съответствие с нея се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове, съответно общи административни актове, доколкото не противоречат на
закона. Както вече бе посочено, въведено е с чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ / респ. чл. 104а, ал. 2, т. 5/ и
чл.86, ал.1, т.6 ЗЕ задължението като част от задължителното съдържание на общите
условия към договорите да бъде уреден редът за уведомяване на клиентите при извършена
по горецитираните правила корекция на сметката, независимо дали тя е в полза на крайния
снабдител или на потребителя. В производството не се твърди крайният снабдител да е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ или да
измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба.
7
На релевантния за решаване и на настоящия правен спор въпрос налице ли е правно
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и при действието само на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013 г., е даден отговор с постановената актуална и непротиворечива съдебна
практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. №
2991/2018 г., ВКС, III г.о., решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г. на ВКС,
III г.о., решение № 160/31.12.2020 г по гр.д. № 1174/2020 г., на ВКС, IV г.о., решение №
237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 8/04.02.2021 г. по гр. д.
№ 1358/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 28/18.02.2021 г. по гр. д. № 2376/2020 г. на ВКС,
IV г. о., и др.
Съобразно дадените разяснения в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., принципните положения, от които следва да се изхожда при
отговорите на въпросите, са видът на правоотношенията и целите на правното регулиране
на тези правоотношения. Правоотношенията между електроснабдителните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за
продажба /доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези
договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в
Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които
могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните
дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се
съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за
потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.
54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104 а от този закон. Защитата на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи, обаче, не променя характера на
договорните отношения. Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока - чл. 183 ЗЗД. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка
в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д.
№ 50417/2016 г. по описа на ВКС/.
Посочено е, че след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от Закона за
енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се
коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа
8
енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя / решение № 115 от
20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ т.о. на ВКС/. По тези съображение даденият
отговор на въпроса е, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ,
които са действали през исковия период и са били отменени едва с решение на ВАС,
обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018 г.
Прието е, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде
запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права
на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо,
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на
събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението, обаче, не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В този смисъл, както е посочено и в решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр.д.
№ 1096/2020 г., III г.о., ГК, при липса на специална регламентация на процедурата и начина
за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ,
съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената
хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни
процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл.
51 ПИКЕЕ от 2013г., в който смисъл е и цитираното по-горе решение № 124 от 18.06.2019 г.
по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По изложените принципни съображения в цитираната актуална съдебна практика на
Върховния касационен съд, които настоящият състав споделя, следва да се приеме, че
правото на потребителя, като страна по договора за доставка на електрическа енергия, да
бъде уведомен за корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите
условия да съдържат ред за това уведомяване, не е нарушено.
За защита на обществения и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия с ПИКЕЕ /отм./ е предвиден съответен ред, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган.
9
При наличието на нерегламентирано вмешателство в измервателна система, то е свързано с
посегателство върху измервателната система, собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа, която се владее и стопанисва от него. За да се гарантира
обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да
бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който на основание чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ /отм./ задължително присъства на проверката. Това прави изготвения констативен
протокол официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила - решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.,
ТК. В разглеждания случай при извършената проверка е установено, че са развити винтовете
на междинния клеморед на фаза R (първа) и фаза S (втора) на вторичните токове и по този
начин е прекъсната електрическата връзка межда токови и напреженови бобини, като по
този начин е установена промяна в мрежата за свързване С оглед на това и на основание чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./ констативният протокол следва да се състави в присъствието на
органите на полицията и да е подписан от тях. Това императивно изискване е спазено, тъй
като при извършване на проверката на 10.10.2016 г. е присъствал представител на органите
на полицията – св. И., който е подписал съставения протокол. С ПИКЕЕ /отм./ е установен
механизъм за определяне на реално консумираната електрическа енергия, която следва да се
заплати от потребителя. Не е необходимо абонатът да е извършил интервенция в средството
за търговско измерване, за да е налице основание за начисляване на електрическата енергия,
която е потребена, но не е отчетена, поради което поради което този факт е извън предмета
на доказване и не следва да се обсъжда.
При така установеното следва да се приеме, че по делото е установено валидно
възникнало право на ищеца да извърши едностранна корекция на потреблението на
ответника за процесния период по правилата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ /отм./. Тази
отговорност е уредена като обективна и възниква само на основание на установено неточно
отчитане на потреблението. По тези съображения и като съобрази заключението на
техническата експертиза, което изцяло кредитира като неопровергано от другите
доказателства по делото, установяващо, че общото количество електроенергия, неотчетено
от СТИ, възлиза на 9 051 kWh, на стойност от 1233,18 лв., като изчисленията, извършени в
корекцията на сметката, са математически верни и съответстват на одобрените цени на
електрическата енергия за процесния период, съдът приема, че по делото е установено
валидно възникнало задължение на ответника към ищеца за процесната сума.
При това положение следва да се разгледа своевременно релевираното с отговора на
исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност. Не може да се сподели
становището, че спрямо процесното вземане е приложима кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Еднократно начисленото от ответника задължение е
възникнало едва след извършване на едностранната корекция, т.е., към датата на издаване на
процесната фактура с № **********/13.10.2016 г., като в случая давността е започнала да
тече с настъпването на посочения във фактурата падеж – 31.10.2016 г., когато вземането е
станало изискуемо. Претендираната от ответника сума не се характеризира с белезите на
10
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „ в“ ЗЗД, поради което претенцията се
погасява в общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Доколкото давността е започнала да
тече от настъпването на падежа, то към датата на подаването на исковата молба – 05.10.2021
г. / видно от извършеното отбелязване на пощенското клеймо/, не е изтекла предвидената в
закона погасителна давност по отношение на вземането.
При това положение предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 06.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Установи се наличието на главен дълг, като ответникът е в забава в плащането, считано
от 01.11.2016 г. Размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата за
предявения период от 05.10.2018 г. до 05.10.2021 г., определен от съда при условията на
чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор, възлиза на
375,81 лв., поради което и предявеният аксцесорен иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да му се присъдят разноски в общ размер на 565 лева – за държавна такса,
депозити за експертиза и свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...............“ ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: ........., да
заплати на „ ................... / с предходно наименование „.........../, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: ............, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 1233,18 лв., представляваща главница за извършена въз основа на констативен
протокол № 1015712 от 10.10.2016 г. корекция на сметка за клиентски № ................., за която
е издадена фактура № **********/13.10.2016 г., ведно със законна лихва от 06.10.2021 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 375,81 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 05.10.2018 г. до 05.10.2021 г., както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 565 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса,
депозити за експертиза и свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11