РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Враца, 10.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, VI-ти
състав, в публично заседание на 15.06.2023 г. /петнадесети юни две
хиляди и двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 213
по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5
ЗДвП.
Образувано по жалба на П.М.И. ***, чрез пълномощника му *К.К.,
против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № 23-0285-000012/22.01.2023 г., издадена от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Плевен, РУ - Кнежа. С обжалваната заповед е наложена
ПАМ по чл.171, т.1 б.“б“ ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ в
несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Твърди се, че при прилагане на мярката – временно отнемане
на СУМПС по чл.171, т.1 б.“б“ ЗДвП административният орган действа в условията
на оперативна самостоятелност и следва задължително да определи конкретен срок,
който да обоснове, като изложи съответни мотиви, съобразно тежестта на
конкретното нарушение. Като не е направил това АО не е обосновал упражняването
на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Сочи се, че
изискването за мотивиране на акта обезпечава упражняването на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните да осъществят своята
защита, като се позовава на съдебната практика на ВАС. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез упълномощения процесуален представител * К. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна. В същата не е изложено на какво основание и за какъв срок се
налага наказанието лишаване от управление на МПС. Следва да е посочен определен
срок, а не както е изписано в закона до 18 месеца.Претендират се разноски по
делото.
Ответникът – Мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, редовно призован не се
представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 16.03.2023 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Кнежа при ОДМВР – Плевен на 30.03.2023 г., видно от пощенското
клеймо, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 22.01.2023 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН бл. № АД381160 от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Плевен,
РУ – Кнежа затова, че на същата дата, около 05.00 ч. на път II-13,
около 5 км от *** е управлявал лек автомобил „Нисан Екстрейл“ с рег. № **********
с несъобразена скорост и реализирал ПТП с материални щети, като излязъл от
пътното платно по посока на движението и влязъл в крайпътната канавка. При опит
да бъде извършена проверка на водача за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARВА 0160,
водачът отказал да бъде изпробван и му е издаден талон за медицинско изследване
№ 0064538. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 20, ал. 2
и чл. 174, ал.3 ЗДвП.
На същата дата – 22.01.2023
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 23-0285-000012/22.01.2023 г., на мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, с която на П.М.И. на основание
чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца и са отнети СУМПС № ********* и контролен талон № 7051015.
По т.2 от заповедта е
посочено, че водачът отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, с което е прието, че е нарушил виновно чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН, серия АД, бл. №АД381160/22.01.2023 г., в който е
изложена същата фактическа обстановка, Талон за медицинско изследване №0064538,
както и Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на Директора на ОДМВР – Плевен,
относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по
ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът следва да обяви
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Плевен,
РУ - Кнежа, чиято компетентност е установена от т.1.8 на приложената по делото
Заповед 316з-2561/04.07.2022 г. на Директора на ОДМВР – Плевен. В съответствие с чл.172,
ал.1 ЗДвП Директорът на ОДМВР – Плевен, в качеството на ръководител на
служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т. 1 ЗДвП на
определени длъжностни лица, сред които са и служителите на длъжност „младши
автоконтрольор“ в РУ при ОДМВР – Плевен за територията
обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Плевен. Следователно ЗППАМ е издадена от
материално и териториално компетентен
орган, на когото
законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2, т. 1-8 АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат,
фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част,
дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
Нарушението, за което
е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в отказ да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол по един от алтернативните
способи, регламентирани в разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, като е посочено времето и мястото на
извършване, вида на управляваното от него МПС, техническото средство за установяване
употребата на алкохол и издадения талон за медицинско изследване, което е в
съответствие с изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол
в кръвта
и/или
употребата на
наркотични вещества
или техни
аналози.
В текста на заповедта
фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ.
Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят
да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената
му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което
да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква
приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена.
Съдът не констатира и други нарушения на процедурата, които да са повлияли или биха могли да повлияят
върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.4 АПК. Една от хипотезите в текста на чл.171,
т.1, б. „б“ ЗДвП в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед,
предвижда временно отнемане на СУМПС на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая
административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе
предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото,
включително от издадения талон за медицинско изследване № 0064538, се
установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващия е отказал да му бъде
извършена проверка за установяване на употребата на алкохол. С проявлението на
посочения релевантен правопораждащ юридически факт, е възникнало публичното
право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за
управление на МПС на водача
Цитираната разпоредба
е императивна и при
установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната
норма, както е в случая, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на избор или на свободна
преценка дали да приложи принудителната административна мярка или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
Анализът на разпоредбата на чл.171 ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок /ако до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
В тази връзка доводите
на процесуалния представител на жалбоподателя, че АО в условията на оперативна
самостоятелност е следвало да определи конкретен срок за прилагане на ПАМ,
позовавайки се и на съдебната практика на ВАС, са изцяло неоснователни,
базирани на неправилен прочит и превратно тълкуване на закона. Посоченото в
жалбата Решение № 2852/06.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2017 г. е ирелевантно
по отношение на настоящият казус, тъй като касае случай на нарушение по чл.150а ЗДвП, за което е била приложена ПАМ по
чл.171, т.2а, чиято продължителност е законодателно уредена с минимален срок от
6 месеца и максимален 1 година. Няма спор, че когато законодателят е
определил само минималния и максималния срок, конкретната му продължителност в
този диапазон е предоставена на оперативната самостоятелност на органа, който
следва да мотивира своето административно решение, съобразявайки тежестта на
конкретното нарушение. В настоящия случай, обаче законодателят е възприел
различен подход, като сам е определил продължителността на марката по чл.171,
т.1, б.„б“ ЗДвП и тя е до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца. Нито административният орган, нито съдът разполагат с правомощия
да променят, изменят или редуцират този нормативно определен
размер. Именно по волята на законодателя, когато въпросът за отговорността на
водача бъде решен по административен или съдебен ред или след изтичане на крайния
18-месечен срок, административната принуда, постановена с процесната с заповед,
отпада автоматично.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата и не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона мотивирана писмена форма, при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и е съобразена с целта на закона, поради което следва да
бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена, се явява неоснователна и такива не му
се дължат.
От страна на
ответника, такива не са заявени, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
П.М.И. ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № 23-0285-000012/22.01.2023 г.,
издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, с която му е
приложена ПАМ по чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП
– Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: