ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1930
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502117 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Р.И. против
разпореждане №1750/28.10.2021г по ч. гр. д. № 1421/2021 г. по описа на РС –
Несебър, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А.
Р. И..,от с.К.,ул.“П. м.“ №* за следните суми: 237,64 лв. – възнаграждение за
закупена и използвана услуга “Фаст“; 516,68 лв. – възнаграждение за
закупена услуга “Флекси“.
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1
ГПК –препис от разпореждането е връчен на дружеството-заявител на
10.11.2021г., а жалбата е подадена чрез куриер на 17.11.2021г., същата е
подадена от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят счита обжалваният акт за незаконосъобразен. Излага
доводи, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, цитира относима съдебна практика. Счита, че заповедният съд
не следва да извършва преценка за валидност на договора поради нарушение
1
на закона или добрите нрави и в конкретния случай, превишавайки своите
правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във
връзка с правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, а именно, че
преценяването на неравноправната клауза не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цена и възнаграждение
от едната страна и стоката и услугата от друга страна, при условие, че тези
клаузи са ясни и разбираеми. Намира, че заповедният съд не е извършил
задълбочен анализ на кумулативните критерии за наличие на неравноправна
клауза. Закупените допълнителни услуги са в полза на кредитополучателя,
изразяват се в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на
потребителски кредит и промяна на погасителния план, като отложи до 6
погасителни вноски, намали до 6 погасителни вноски и промени падежа на
всяка погасителна вноска.Счита ,че не се касае за услуги, чието закупуване е
задължително условие за сключване на договора и поради това не бива да се
включват в ГПР, съобразно разпоредбата на пар.1 от ДР на ЗПК. Услугата
„Фаст“ задължава кредитора да разгледа и даде становище по искането за
потребителски кредит преди всички останали искания и длъжникът се е
възползвал от тази услуга.Допълнителните услуги не представляват действия
по отпускане и усвояване на кредита, тъй като дават право на длъжника да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно
получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане, като бъде постановено друго, с което да се постанови издаване
на заповед за изпълнение по отношение на всички претендирани суми със
заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се направените
съдебноделоводни разноски.
Частно гражданско дело №1421 по описа за 2021г. на Районен съд-
Несебър е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД, чрез
юрисконсулт Т.К. против длъжника А. Р. И.. за следните суми: 883,97 лв. –
главница по договор за потребителски кредит; 291,31 лв. неплатено
договорно възнаграждение за периода 15.12.2019 г. –03.12.2020 г.; 237,64 лв.
– неплатено възнаграждение по закупена услуга „Фаст“; 516,68 лв.,
2
възнаграждение по закупена услуга „Флекси“, законна лихва в размер на
112,7 лв., дължима за периода от 03.12.2020г. до 27.10.2021г и законна
лихва от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които:
40,85 лв. –държавна такса и 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като е
посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №
***686/09.07.2019 г.
Районният съд е издал Заповед № 487 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 883,97 лв.- дължима главница по
договор за потребителски кредит № ***686/09.07.2019г,сумата 291,31лв –
договорна лихва ,сумата 112,70лв – законна лихва за периода 03.12.2020г до
27.10.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25,76лв. –
разноски за държавна такса, и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
в частта, относно следните суми: 237,64 лв. – възнаграждение за закупена и
използвана услуга “Фаст“ и 516,68 лв. – възнаграждение за закупена услуга
“Флекси“ с мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа
неравноправни клаузи, с които се определя възнаграждение за закупени
допълнителни услуги.Налице е позоваване на чл.143,ал.2,т.19 и т.20 ЗЗП,
като съдът е приел, че с цитираните клаузи за допълнителни услуги се
начислява възнаграждение за услуги, които не е ясно дали ще се ползват от
него и не е налице възможност да прецени икономическите последици от
сключването му.Уговореното заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги е в противоречие с основен принцип на свобода на договаряне и
следователно клаузите са нищожни на осн.чл.143, ал.2, т.20 ЗЗП. Прието, че
действията, наименовани услуги са свързани с усвояване и управление на
кредита и поради това уговарянето на възнаграждение за тях противоречи на
чл.10а,ал.2 ЗПК.
Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за
потребителски кредит "Стандарт" с №***686/09.07.2019г, общи условия към
договора, погасителен план и уведомление за предсрочна изискуемост,
връчено на длъжника.
3
Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на
длъжника сумата от 1000 лв., която следва да бъде върната на 24 месечни
вноски, всяка от по 61,73 лв., при ГПР – 48,52 % и ГЛП – 41, 00 % и общо
дължима сума по кредита 1481,50 лв. В договора е уговорено и
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 300 лв. и
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 620 лв., като
вноската по тези допълнителни услуги е в размер на 38,33 лв., и е дължима
заедно с месечната погасителна вноска, като така общото задължение по
договора възлиза на 2401,50 лв.
Настоящият състав не споделя изложеното в частната жалба ,че съдът
при издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не може да преценя
валидността на клаузите по договора, на който се основава искането.Според
разпоредбата на чл.411,ал.2 ,т.2 ГПК не се издава заповед за изпълнение,
ако искането противоречи на закона или добрите нрави. Искането в случая е
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, но основанието,
на което се претендира това вземане е договорът за потребителски
кредит.Съдържащите с този договор клаузи, които са в противоречие с
конкретна императивна разпоредба, ако се позволи да породят правно
действие, биха нарушили в значително степен правата и интересите на
отделената личност, а така също биха довели до съществено накърняване на
сигурността и ефективността на правната система като цяло. По изложените
съображения съдът счита, че ако от твърденията в заявлението и/или
документите към него може да стане ясно за съда, че дадена клауза е
нищожна поради противоречие на закона или добрите нрави, той е длъжен да
откаже издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от тази
клауза, и това би следвало да намери приложение не само при потребителите,
но въобще при всички длъжници, като за потребителите се добавя и
неравноправността като особена хипотеза на противоречие на закона. Вярно
е, че заповедното производство е формално, но това не означава, че съдът е
длъжен да присъжда вземания на заявители по нищожни клаузи. Следва да
бъде споделено като основано на процесуалния и материалния закон
разбирането, че в хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. В този смисъл е и Определение № 974 от 7.12.2011 г.
4
по ч. т. д. № 797/2010 г., ВКС, II т. о. При тази преценка съдът съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права,
предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят
тяхното действие. Целта е да се постигне още на този най-ранен етап
ефективна защита на законните права на потребителя, като се
съблюдават императивните норми, осигуряващи минималната закрила на
правата и интересите на потребителя.
Видно от договора и общите условия, услугата "Фаст" включва
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит,
като се твърди, че тази услуга е ползвана от длъжника ; след одобрение
отпусканата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на
изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписания договор и
приложения.Допълнителната услуга "Флекси" предвижда право клиента да
променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания,
посочени в ОУ. Въпросните възнаграждения се изплащат на месечни вноски
в размер на 38,33лв ,която сума е включена в месечната погасителна вноска.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителски
кредит не позволява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си
така описаните в заявлението услуги представляват именно такива, поради
което настоящият състав счита за правилен извода на заповедния съд, че
посочените споразумения за допълнителни услуги противоречат на чл.10а,
ал.2 от ЗПК.Съдът не споделя посоченото в жалбата, че тези услуги са право
на длъжника да получи нещо, без това да е свързано с дейността на кредитора
по кредитиране, която впрочем противоречи на изложеното преди това в
жалбата ,че се касае за отлагане на вноски, намаляване на вноски и промяна
на датата на плащане, което по съществото си е управление на
кредита.Услугата Фаст от своя страна касае усвояването на кредита. Ето
защо за претендирани със заявлението суми на основание допълнителни
услуги Фаст и Флекси в размер на 237,64 лв. и съответно 516,68 лв. не следва
да се издава заповед за изпълнение и обжалваното разпореждане е
правилно.
С оглед на гореизложените мотиви, дори и възраженията за неправилна
преценка на районния съд относно наличието на неравноправни клаузи в
5
договора за кредит да са основателни, то поради това, че настоящият състав
преценя, че клаузите, предвиждащи заплащане на допълнителни услуги са
нищожни поради противоречие с императивна правна норма / чл.10а,ал.2
ЗПК/, искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми е
неоснователно-чл.411,ал.2,т.2 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1750/28.10.2021г по ч. гр. д. №
1421/2021 г. по описа на РС – Несебър,в частта, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В
против А. Р. И.., от с.К.,ул.“П. м.“ №* за следните суми: 237,64 лв. –
възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст“; 516,68 лв. –
възнаграждение за закупена услуга “Флекси“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6