№ 199
гр. гр.Монтана, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630101186 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание с правно основание чл.79 ал.1
ЗЗД, във връзка с чл.240 и сл. ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, Търговско дружество "ххххххххххххх, с адрес на
управление: гр. хххххххххххх, представлявано от ЛД, чрез процесуалния си
представител адвокат К.Т., вписана в ВТАК, е предявило иск срещу ИВК. Г.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. гр. ххххххх тел. ххххххххххх
В исковата си молба твърди, че на 09.06.2020г. ответницата ИВК.
Г. П., ЕГН ********** е сключила Договор за потребителски кредит №
46724/09.06.2020г. с дружество ,хххххххх, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на ответницата и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за кредит, направено от ответника.
Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на
Кредитополучателя на сумата в размер от 1260 лева и влиза в сила с
подписването му. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят
1
удостоверява, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от
този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен.
Предоставената сума посочена в договора, съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави сумата и създава задължение на
Кредитора да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски,
договорени между страните. Погасителните вноски съставляват изплащане на
главница по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0
%. Кредитът следва да бъде изплатен с 28 седмични вноски, всяка в размер на
45 лева. Кредитополучателят е изплатил 270 лв. по кредита, като е извършил 6
броя плащания по погасителния си план и така вземането на кредитора е в
размер на 990 лв. за главницата по кредита, ведно със законна лихва върху нея
до окончателното погасяване на вземането.
От представените доказателства се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор
за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума е
предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с договора
задължения. Кредитополучателят не е изпълнил поетите задължения, а
вземането е с настъпил падеж, а именно 28.12.2020г. Следователно за
ответникът възниква задължението да заплати на ищеца главницата по
Договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху нея до
окончателното погасяване на вземането.
Поради неиздължаване на вземането по договора, доверителят и е
предприел събиране на същото по съдебен ред, като първоначално е подал
молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд Перник, на основание на
която е образувано ч.гр.дело № 1808/2021г. и въз основа на което е допуснато
обезпечение на бъдещите осъдителни искове в полза на доверителя и. В
указания срок НД Мениджмънт предявява пред настоящия съд иска си.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочват банкова сметка за
доброволно изплащане на задължението на ответника към ,хххххххххххх
Моли съда да постанови решение, с което:
Да се осъди ИВК. Г. П., ЕГН ********** да заплати на
„ххххххххххх, ххххххххх, сумата в размер на 990 лева /деветстотин и
деветдесет лева/, представляващи неизплатена главница по Договор за
2
потребителски кредит № 46724 от 09.06.2020г., ведно със законна лихва
върху същата до окончателно изплащане на вземането.
Да се осъди ИВК. Г. П., ЕГН ********** да заплати на ,,ххххххххххх,
направените по делото разноски, както и с оглед крайният изход на
настоящото производство - направените от доверителя и разноски по
обезпечаване на предявените искове.
Ответникът, ИВК. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. гр. ххххххх в
срока, предвиден за отговор не взема становище по иска, не представя
отговор, не прави оспорвания, няма искания, не сочи доказателства. Редовно
призована за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело № 1808 по описа за 2021 г.
на Районен съд Перник.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Безспорно е установено по делото наличието на договорно отношение
между страните по повод на сключен Договор за потребителски кредит №
46724 от 09.06.2020 г. Разрешен е кредит в размер на 1 260.00 лв. Срокът на
договора е 28 седмици, размера на погасителната вноска е от 45.00 лв.
Установено е също така, че е усвоена сумата по договора от
кредитополучателя, видно от приложения разходен касов ордер от 09.06.2020
г. по договора, като е изплатена сумата от 1 260.00 лв.
От Приложение № 1 към договора за заем, е видно, че
кредитополучателя е изплатил 6 от вноските от по 45.00 лв. в периода
22.06.2020 г. до 26.08.2020 г. До крайната дата на падежа – 28.12.2020 г. не е
налице плащане.
За да съществува заемно правоотношение, освен съглашение между
страните, е необходимо да се извърши и реално предаване на парите, като
съществен елемент от фактическия състав на сделката. При спор относно
дължимостта на сумата на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, доказателствената
тежест да установи този релевантен за спора факт /предаване на паричната
сума/ е на страната, която сочи като основание за връщането й съществуващ
3
договор за заем. От данните по делото, в случая, се установява, че има
подписан писмен договор за заем с уговорен срок за връщане и размер на
седмичната вноска. Ищецът доказа реално предаване на сумата. Предаването
на парите в подписания писмен договор, от друга страна, е обстоятелство от
значение за съществуването на самия договор.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.
Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните
волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се
завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се
предава паричната сума. Предвид реалния характер на договора за заем за
потребление по чл.240 ал.1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство
за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане
на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото
лице, но може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на
чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за
страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което бе
направено при пълно и главно доказване по отношение размера на
претендираната главница.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор,
настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на
договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор
кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на
потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на
сключения между страните по делото договор. По силата на този договор
ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична
4
сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и
сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен
план. Съгласно Чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит кредитор
може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от
такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. От приложения по делото Договор за
потребителски кредит е ясно на коя дата е сключен. От приложения разходен
касов ордер, л. 11 от делото е видно, че на датата на сключване на договора е
предоставена на кредитополучателя сумата от 1 260.00 лв., за което се е
подписал.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни
средства, КОЕТО В СЛУЧАЯ Е БЕЗСПОРНО, а при оспорване на иска,
ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго
основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други
факти съобразно наведените възражения. Ответникът не направи никакви
оспорвания, възражения в хода на производството. Поради реалния характер
на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от
заемателя, е доказване на договора. При тези доказателства се налага извода,
че искът е доказан по основание и размер, което обуславя уважаването му.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба, искът също е основателен,
като акцесорен такъв. След като е установено неизпълнение на договорно
парично задължение, ответникът е изпаднал в забава след 03.08.2020 година и
не следва да бъде канен да възстановява сумата, тъй като е посочен падеж –
крайна дата на връщане на дадените парични средства.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените в
хода на производството разноски от ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ИВК. Г. П., ЕГН **********, от ххххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на
ххххххххх, ххххххххх, с адрес на управление: гр. хххххххххххх,
представлявано от ЛД, следните суми:
990.00 лв., представляващи неизпълнение на задължение по Договор за
потребителки кредит № 46724 от 09.06.2020 година, ведно със законната
лихва, считано от 14.05.2021 година до окончателното издължаване;
50.00 лв. за внесената държавна такса;
300.00 лв. за адвокатско възнаграждение;
340.00 лв. за изплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение
по допуснатото обезпечение по гр.д.№ 1808/2021 на Районен съд
Перник.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6