№ 330
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов.
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601939 по описа за 2022 година
С присъда № 183 от 10.10.2022 г. по н.о.х.д. № 7835/ 2021 г., РС Пловдив
е признал подсъдимия И. П. Ч. - роден на ***, живущ в ****, ***, ***
гражданин, средно образование, работещ, женен, неосъждан /реабилитиран/,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.02.2021 г. в с. К., обл.
Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 2,49 на хиляда, установено по надлежния ред –
с Протокол за химическа експертиза № 75/09.02.2021 г. - престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, като на основание чл. 54, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ с наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила; Наложил е и наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева; както и на основание чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 1 от НК – ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, като е ПРИСПАДНАЛ времето, през което свидетелството му за
управление на МПС е било отнето по административен ред, считано от
1
05.02.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника му
адв. С. П.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Твърди се, че първоинстанционният съд е коментирал доказателствата
избирателно; че мотивите на присъдата са в нарушение на чл.305 ал.3 от
НПК. Акцентира на липса на ясни мотиви за момента в който подсъдимият е
употребил алкохол, като се твърди, че това е станало след ПТП, което било
ирелевантно за съставомерността.
Съдът, след като се запозна с оплакванията на жалбоподателя и
становището на ОП Пловдив и при направената служебна проверка установи
следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
Подсъдимият И. П. Ч. бил правоспособен водач на превозни средства от
категория В от 1991 г.
На 05.02.2021 г. сутринта подсъдимият отишъл в гаража на свой съсед в
с.К., обл. Пловдив, където помагал за боядисването на микробус. Около 11
часа подс. Ч. употребил алкохол – ракия. Същия ден около 12:00 часа в
селото пристигнал с товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с
регистрационен номер ***, собственост на фирма „***“ ООД – гр. Пловдив,
свидетелят М.Д.Ч., който работел като ***. В с. К. свид. Ч. обслужил няколко
машини, като около 12:55 часа достигнал до ул. „В.Л.“ в селото и започнал да
се движи по нея. Спрял до намиращ се контейнер за смет на улицата, на около
20 м. след моста на реката, която минавала през селото. Докато
управляваният от свид. Ч. автомобил бил в покой, от черен път, разположен
успоредно на реката, излязъл лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц
180“, с рег. № ***, управляван от подс. Ч.. При движението си на заден ход,
управляваният от подс. Ч. автомобил блъснал спрелия товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ в задния десен калник. След това подс. Ч. не
преустановил движението на автомобила си, а се отдалечил на около 50 м. и
спрял. Подс. Ч. слязъл от автомобила и пеш се върнал до мястото на
инцидента. Това било възприето от свид. Ч., който след удара слязъл от
2
товарния автомобил. Като отишъл до свид. Ч., подс. Ч. му предложил да
отстрани саморъчно причинената вреда. На свид. Ч. направило впечатление,
че подс. Ч. видимо залитал, лъхал силно на алкохол, говорел несвързано и
видимо бил много пиян. Поради това и на отправеното от подсъдимия
предложение за отстраняване на щетите, заявил, че това можело да стане
единствено със знанието и съгласието на работодателя му. При разговора
свид. Ч. изразил мнението си, че подс. Ч. бил пиян, а последният от своя
страна заявил, че ще скрие колата си. След това се отправил към спрения
автомобил, с който се бил придвижвал. Свид. Ч. го последвал с намерение да
направи снимки на автомобила и щетите по него. Това подразнило подс. Ч.,
който реагирал с остри думи и му отправил закани с побой. За да предотврати
конфликта, свид. Ч. се отдръпнал и се върнал до товарния автомобил.
Междувременно подс. Ч. потеглил с автомобила „Мерцедес“ в неизвестна
посока. В 13.02 ч. свид. Ч. подал сигнал на тел.112 за случилото се, като в
същото време видял как подс. Ч. отново се връщал пеш към мястото на
инцидента и се заключил в товарния автомобил, за да предотврати
саморазправа. Подсъдимият на висок глас започнал да приканва свид. Ч. да
излезе и да се разберат относно щетите по товарния автомобил. Свид. Ч. от
своя страна не уважил настояванията на подсъдимия и последният се
отдалечил. Същия ден свидетелите Д.Т.Ш. и К.Д.А. – *** в Районно
управление – гр. Х., били на работа за времето от 12:00 часа до 24:00 часа и
около 13:15 часа осъществявали контрол по безопасност на движението на
територията на с. К., когато били изпратени от дежурния в полицейското
управление, по повод подадения сигнал за настъпило пътно-транспортно
произшествие на моста за ромската махала в селото. Около 13.30 двамата
отишли на указаното място и заварили там свид. Ч.. На място пристигнал и
екип на ЦСМП – филиал К., в който участвал д-р В.Г. И.ов (починал
понастоящем), който бил разпитан като свидетел в хода на ДП. На място
спрял и свид. Б.М.Т., който познавал свид. Ч., тъй като последният обслужвал
кафе-машина до местоработата му. Пред тях свид. Ч. разказал за случилото се
и показал снимките на автомобила „Мерцедес“, които бил заснел. По
описанието и снимките на автомобила, свидетелите Т. и И.ов предположили,
че участник в инцидента бил именно подс. Ч. и посочили на свидетелите Ш. и
А. къщата, в която живеел. Полицейските служители веднага се отправили в
указаната посока и видели лекия автомобил „Мерцедес“ паркиран пред
3
къщата, в която живеел подсъдимият. Видели, как в момента подсъдимият Ч.
отварял вратите на гаража и свид. А. успял да го задържи преди да влезе в
имота. При проведения разговор подс. Ч. признал, че е участвал в инцидента
и именно той управлявал лекия автомобил „Мерцедес“. Тогава свид. Ш.
тествал подсъдимия И. Ч. с апарат за установяване на алкохол в издишания
въздух, който отчел 3,02 промила в издишания от подсъдимия въздух. При
разговора между свидетелите Ш. и А. от една страна и подсъдимия,
последният признал, че около три часа преди това бил изпил три бири и
четири ракии. Свид. Ш. съставил на подсъдимия Ч. Акт за установяване на
административно нарушение бланков номер *** за установените нарушения и
Талон за изследване №*** за вземане на кръвна проба с час на съставяне
13.55 часа. В талона подс. Ч. заявил изрично, че не приема пробата от апарата.
Поради това и бил откаран от полицейските служители в ЦСМП – Филиал К.,
където, в качеството му на медицинско лице, д-р В. И.ов съставил протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. След това на подс. Ч. била взета кръвна проба и той бил отведен в
сградата на Участък – К.. В хода на образуваното ДП била назначена и
изготвена съдебна химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №75/09.02.2021 г.,
от заключението на която е видно, че в изпратените за изследване проби кръв,
взети от И. П. Ч., е установен етилов алкохол 2,49 на хиляда. В хода на
разследването е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни, според заключението на която, на 05.02.2021 г.
концентрацията на алкохол в кръвта на И. П. Ч., ЕГН **********, към 12:55
часа е била 2,7 промила на хиляда. С Постановление от 11.02.2021 г. И. П. Ч.
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, за което в последствие бил предаден на съд с внесения от
Районна прокуратура-Пловдив обвинителен акт.
За да възприеме тази фактическа обстановка РС Пловдив е обсъдил
събраните в съдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите *** – К.Д.А. и Д.Т.Ш., посетили процесното местопроизшествие,
свид. М.Д. Ч., другият участник в ПТП, подал сигнал до 112, свид. Б.М.Т. –
станал случайно свидетел на събитията непосредствено след настъпване на
4
ПТП; свид. М. П.а Ч.а – *** на подс. Ч., свид. И. И.ов Ч. – малолетен, *** на
подсъдимия чийто показания, дадени в пода на ДП със съгласието на страните
са приобщени по реда на чл. 281 НПК, свид. Й.Р.Б. – съседът на подсъдимия,
с когото работели съвместно в процесния предиобед, разпитан по инициатива
на защитата в хода на съдебното производство. Показанията на почналия
свидетел д-р В.Г. И.ов, разпитан също в хода на ДП не са приобщени по
делото, поради липса на предпоставки за това и е бил заличен от списъка със
свидетелите.
Доказателствата първоинстанционният съд е обсъдил детайлно и във
връзка с предмета на доказване – поотделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал, като е приел, че те безспорно и категорично
установяват описаната фактическа обстановка. Не е възприел като достоверни
и от там като годно доказателствено средство единствено обясненията на
подсъдимия в частта в която твърди, че е приел алкохол едва след
настъпването на ПТП и че след приемането на алкохол не се е опитвал да
привежда в движение автомобила си. Като непотвърждаващи тази защитна
позиция първоинстанционният съд е приел показанията на ***та и ***а на
подсъдимия и на свидетеля Б. с мотив, че Б. има лични възприятия спрямо
подсъдимия до около 12:00ч., а двамата свидетели М. и И. Ч.и са посочили, че
подсъдимият се е прибрал около 12:00ч. и започнал да пие ракия, но и
тримата нямат възприятия относно местонахождението на подсъдимия към
12:55 часа, към което време свидетелят Ч. свидетелства за възникването на
ПТП, възприятията му относно силния дъх на алкохол на подсъдимия,
видимото му залитане, несвързаните му думи и последващите му
комуникации с подсъдимия, за което подкрепа се намира в доказателства,
приобщени по делото изхождащи от ДНС 112 при МВР „Районен център 112-
Кърджали“, както и в показанията на останалите свидетели. Относно
квалифициращият признак концентрация на алкохол в кръвта,
първоинстанционният съд е намерил дза установен от писмените
доказателства – протокол за медицинско изследване, талон за това и е
възприел заключенията на СХЕ и двете СМЕ.
При така описаната и възприета, въз основа анализа на доказателствения
материал, фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установено от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и от
5
субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
При индивидуализиране на наказанията по критериите на чл.54 от НК,
съдът е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за
подсъдимия, поради което му е определил наказание лишаване от свобода в
размер на определения в закона минимум и глоба в размер на 200лв. Обсъден
и приложен е чл. 66 ал.1 от НК като е определено отлагане на изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Наред
с наказанието лишаване от свобода и глоба, съдът е преценил, че са налице
предпоставките по чл. 343г от НК като е наложил кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Пред въззивният съд делото е висящо по жалба на подсъдимия, с
оплаквания посочени по-горе в решението.
Възражението, че първоинстанционният съд е коментирал
доказателствата избирателно, въззивният съд намери за неоснователно.
Напротив, констатира се добросъвестно обсъждане на всички събрани
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и не се установи
игнориране или превратно интерпретиране на някое доказателство. В
частност пред въззивният съд защитата твърди, че липсва обсъждане на
КСМТЕ, които според тази страна в процеса установявала различно от
възприетото от съда. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че
възприема тази експертиза. А от самостоятелния прочит на заключението й,
въззивният съд установи, че същата е имала за задача, поискана от защитата,
определяне на хипотетична и по теоретичен метод, но не и в резултат на пряко
изследване, концентрация на алкохол в кръвта, при липса на категорично
определено изпито количество – и въпреки това изчислява концентрация,
значително надвишаваща критерия по чл.343б ал.1 от НК. Според въззивния
съд, първоинстанционният не е имал основание да не възприеме като
компетентно това заключение, но то не може да бъде определящо за извода на
последния с каква концентрация на алкохол в кръвта подсъдимият е
управлявал МПС, нито с по-голяма доказателствена сила от емпирично
установеното от медицинското изследване, направено непосредствено след
тестването с техническо средство Дрегер.
В същия контекст е направено и възражението на жалбоподателя за
6
липса на ясни мотиви за момента, в който подсъдимият е употребил алкохол,
като се твърди, че това е станало след ПТП, което било ирелевантно за
съставомерността. В частност жалбоподателят твърди, че на едно място в
мотивите първоинстанционният съд сочи, че това е станало в 11 часа, а на
друго – в 12 часа. Въззивният съд установи, че по-ранният час е посочен в
мотивите на присъдата с приближение, което от една страна не изключва
коментирания час при обсъждане на доказателствата, от друга страна не се
отразява върху формираната воля на съда, относно установяването на
съставомерността, доколкото факта на пияното състояние е от значение към
12:55ч., когато е настъпило ПТП и е установено, че подсъдимият е управлявал
автомобила си. Последното е прието от съда за доказано с прецизно изложени
според изискванията на чл.305 ал.3 от НПК мотиви.
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото,
намери, че фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата е
правилно установена, въз основа на правилен и законосъобразен анализ на
всички събрани по делото доказателства и не намери причини да коригира
фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради
същата представа за нея и направените на тази база правни изводи.
Въз основа на горните мотиви обсъждащи възраженията на
жалбоподателя и законосъобразността на присъдата, и като не установи по
реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават отмяната й,
Пловдивският Окръжен съд, на основание чл.338 от НПК счита, че присъдата
следва да се потвърди.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 183 от 10.10.2022 г. по н.о.х.д. № 7835/
2021 г. по описа на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8