НОХД № 1215/10 г.
МОТИВИ
:
Обвинението против подсъдимите Г.Л.С. ***, ЕГН:**********, С.Г. ***, ЕГН:**********, Д.П.П. ***, ЕГН:********** и Н.В.Н. от с.Г,ЕГН:********** е за
престъпление по чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 за Н. и П., във вр. с чл.20 ал.4 от НК за Я., във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК за С., а по отношение на Н. и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от
НК за това, че на 13.04.2010г. в гр.Пазарджик, в съучастие помежду си, както следва: Н.Н. и Д.П. в качеството на „съизвършители”,
Г.С. в качеството си на „подбудител” и „помагач” и С.Я. като „помагач” са
отнели чужда движима вещ: златен
синджир на стойност 3640 лева от владението на Т. Н С. ***, с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила, а Н. макар и непълнолетен и могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и ръководи постъпките си.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане
на наказание лишаване от свобода без приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Частният
обвинител Т.С., конституиран против пълнолетните подсъдими, чрез повереника си
пледира за ефективно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимите се
явяват лично в съдебно заседание и с упълномощени защитници,
признават се за виновни по обвинението, признават изцяло фактите в обстоятелствената
част на ОА и се отказват от събиране на доказателства за тези факти.
Солидарно
против подсъдимите Я., С., П. и Н. е предявен граждански иск от пострадалия Т.С.
за сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
Гражданският
иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а пострадалият Т.С. ***.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Свидетелят Т. Н С. до мес. ноември 2009 год. преобладаващо бил в Испания, където живеел и работил заедно със своя баща. Именно там той получил от своя родител като подарък - златен синджир от бяло и жълто
злато, 14 карата и тегло от 130 грама.
В България между св. С. и подс.Г.С.
били изградени приятелски отношения. Двамата се познавали от близо 13 години, като бабата на С. била и класен ръководител на пострадалия. Подс.С. посещавал често дома на приятеля си С. и почти всеки ден излизали заедно в компания на свои общи познати. Чрез подс.С.,
свид.С. се запознал с другия подсъдим - Д.П.. Когато С.
се връщал от Испания се обаждал задължително на своите приятели П. и С.. Между тях били
изградени отношения на приятелство и взаимно доверие.След последното си
прибиране в страната в края на 2009г., св. С. се похвалил пред приятелите си с подаръка от своя баща – златния
синджир опис
по-горе.
През
м. април 2010г.
у подс.С. се породила идеята да отнеме златния
ланец от С.. За
целта С. започнал да търси свои приятели, които да помогнат при осъществяване на отнемането на вещта. На
12.04.2010г., около обяд, подс.С. се срещнал със
своя приятел –подс.Н.Н.
– непълнолетен на 17 години и 6 месеца. Споменал му, че
негов приятел притежава златен ланец над
100 грама, който носи на врата си
и му споделил желанието той да бъде отнет, като се ангажирал да намери пазар за вещта
и обещание за голяма сума пари, които могат да си поделят.
Подс.С. разказал пред подс.Н. за навиците на пострадалия С. и за начина, по който последният ще
бъде причакан в тъмната част на денонощието, пребит и ланеца отнет. Подс.Н. след
чутото се съгласил да участва
в плануваното престъпление. Около
12 часа на същият
ден подс.С. се обадил на подс.П.,
като го повикал в
кафе-аператив „Скай бар”, където той бил в компанията на подс.Н.. Пред подс.П., С. повторно разказал намеренията и плана си, поемайки ангажимент да изведе жертвата от
вкъщи вечерта, да
бъде с него и направи необходимото
пострадалият да тръгне сам към дома си. Пред подс.П., подс.Н. заявил желанието си да участва в грабежа, изтъквайки фактът, че подс.С. му е казал за голямата сума пари, който ще си поделят в резултат на
реализираната в последствие продажба на златния накит.
Подс.П. също се
съгласил да участва в плануваното престъпление, като се уговорили той и подс.Н. да се опитат да отнемат веща от владението на
собственика. Разбрали се да намерят
маски, които да поставят на лицата си, за да не бъдат разпознати.
Подс.Н. се ангажирал да
влезе в контакт с подс.С.Я. и да го уговори да
им бъде
шофьор.
Последният бил добре познат на другите трима подсъдими. Разбрали се вечерта отново да се
срещнат в същото заведение и да пристъпят към реализиране на намисленото.
Подс.Н. влязъл във връзка с подс.Я. и му разказал
в общи линии намисленото
престъпление, като го попитал дали ще ги превози до местопрестъплението и
след това ги транспортира обратно, за
което да получи и съответна сума пари. Подс.Я. се съгласил да участва. Разбрали се
вечерта около 18.30ч. подс.Н. и подс.Я. *** и заедно да
отидат в „Скай бар”, където щели да ги чакат другите двама подсъдими. Според уговорката Я.
взел автомобила на своя баща - м.”Форд”, мод.”Ескорт” с ДК№ ******, черен на цвят, качил подс.Н. и тръгнали към
заведението. Пред бара изчакали да се
качат в колата подсъдимите
П. и С.. В автомобила С., П. и Н. започнали да обсъждат детайлите на намисленото
престъпление. Подс.С.
казал на подс.Я., че за превозването и извозването на другите
двама подсъдими ще получи 300 лева, като в момента извадил и дал 10 лева, с които Я. да сипе газ в колата. Подс.С. се ангажирал да намери бухалка, с която пострадалият да бъде атакуван. С
колата отишли до дома на С. откъдето
последният взел дървен крак от маса, който да послужи за сломяване съпротивата
на жертвата и го дал на подс.П.. Подс.С. казал, че вечерта ще излезе с пострадалия и ще
бъде с него до късно през нощта в интернет-клуб на
ул.”Ал.С”, като след тръгването на
пострадалия от клуба ще „кликне” на телефона, ползван от подс.Я., по който начин да ги предупреди да са в готовност.
Подс.Я. ползвал мобилен
тел. № ******, а
подс.С. - моб. тел. №****** –даден му временно от подс.Н.. След това подс.С. слязъл от автомобила, а подс.Я. заредил гориво и оставил
П. до дома му, за да си вземе маска за лице. После закарал подс.Н. *** също да си вземе маска. Около 23 часа подс.Я. докарал с колата подс.Н.
обратно в града и взели от дома подс.П..
Последните двама били
вече снабдени с маски и дървения крак от маса. Подс.Я. паркирал автомобила в близост до дома на
пострадалия на ул.”Т” №*. Н. и П. слезли от
колата и започнали да оглеждат мястото пред гаража, ползван от свид.С., избирайки къде да се скрият и нападнат жертвата, чакайки сигнала на подс.С..
Междувременно около 21.30 ч.-22.00 ч. св.С. се срещнал с подс.С. в интернет-клуба, находящ
се на ул. ”Ал.С”, където заедно престояли до след полунощ.
Около 01.30ч. подс.С. поискал да си тръгва, като помолил пострадалият да го откара до
дома му на ул.”С С”№**,с
автомобила ползван от последния. С. се съгласил и оставил С. близо до адреса.
Непосредствено след
слизането си от автомобила С. дал сигнал с набиране
телефона на подс.Я., указвайки му, че жертвата се прибира. Последният уведомил Н. и П., които
поставили маските на главите си и се скрили до гаража на
свид. С..
Около
02.00 часа, пострадалият се прибрал, спрял колата пред гаража на къщата си, слязъл, запалил цигара и се насочил бавно към входната врата.
Мястото имало улично осветление, което
към този момент не работило. С
поставени маски на лицата, а П. и с дървения крак от маса в ръце, двамата подсъдими
се насочили, бягайки в гръб към св. С.. Последният усетил приближаването на
нападателите, обърнал се и ги видял да
приближават. Подс.П. замахнал с дървения крак и ударил в
лицето /очите, носа и устата/
пострадалия. Ударът бил много силен. Св.С. паднал на земята по гръб, опитал се да се надигне, но получил втори удар, след който паднал по лице.
Подс.Н. започнал да откопчава златния ланец,
но пострадалият хванал
с едната ръка синджира, за да се опита да запази владението върху него. В този момент
получил трети удар, нанесен от подс.П., който попаднал в гърба му и тогава С. изпуснал ланеца. Подс.Н. успял да го скъса и вземе, след което двамата с подс.П. продължили да нанасят удари -Н. с ритници, а П. с дървото, които попадали по тялото на С.. Подс.Н. се опитал да отнеме и
мобилния телефон на пострадалия, но не успял. Двамата нападатели побягнали към автомобила, където ги чакал със стартиран двигател подс.Я., като оставили пострадалият на земята. Св.С. от своя страна се изправил и от разстояние /на защитна
дистанция/ започнал да бяга след нападателите. Видял, че единият бил
свалил маската от лицето си, както и качването на двамата в колата, управлявана от Я.. От около 10 метра С. успял да види регистрационния номер на автомобила, както
марката и модела му, а по-късно дал описието на оперативните работници при РУП –
Пазарджик.
Св.С. се обадил от уплаха първо на пожарната,
а впоследствие в
полицията и съобщил за престъплението. Прибрал се в дома си, където
споделил със своят дядо-св. Т.Н.С. за случилото се с
него. Минути по-късно дошлият полицейски патрул
откарал пострадалия в болница.
Около
5 минути след извършеният грабеж подс.С. се срещнал с другите трима подсъдими на паркинг срещу хотел „Тракия”. Осведомил
се, че всичко е протекло според плана, като се разбрали ланеца-предмет на
престъплението да остане за момента у П., след което се разделили. Събрали маските и дървения крак, който се бил счупил от ударите и ги
изхвърлили, за да заличат следите.
В
резултат на нанесеният побой при
отнемане на вещта на пострадалият били причинени травматични увреждания, като той бил настанен за
изследване и лечение във Второ хирургично отделние на „МБАЛ Пазарджик” АД с
диагноза: контузия на главата, сътресение на мозъка и счупване на носни костици.
В
късния следобед на 13.04.2010г. автомобилът м.”Форд”, мод. ”Ескорт” с ДК№ ****** бил намерен от полицейските
служители и иззет с протокол за
оглед. От МПС били иззети одорологични
следи, косми и влакна.
На
същата дата било извършено претърсване и изземване в дома
на подс.П., където
в ракла на ъглова спалня бил намерен и иззет
златния ланец, предмет на престъплението. В съставения протокол за неотложното
следствено действие
подс.П. потвърдил чрез саморъчно записване, че тази вещ е отнета от него и останалите
извършители от владението на С. посредством използване на физическа сила.
Пред св.Т.-оперативен
работник при РУП-Пазарджик и негови колеги, четиримата подсъдими депозирали подробни обяснения, в които изложили подробни самопризнания.
Видно от заключението на
назначената по делото СМЕ по писмени данни, което съдът цени като обективно, в
резултат на нанесения побой на пострадалия са причинени следните травматични
увреждания: травматичен оток
на кожата в дясната теменнотилна област на главата, в окосмената й част с размери 1,5 х 1,5 см, без промяна в цвета
на кожата; кръвонасядания със синкавовиолетов цвят по двата долни клепача на
двете очи във вътрешните им половини с размери 3 х 1 см, разположени в коса
посока; травматичен оток и изкривяване наляво на носната пирамида, без промяна
в цвета й; цепковидна рана по горната й гръбна част, разположена във вертикална
посока с размери 1 х 0,15 см
с гладки ръбове; зацапване с кръвениста материя на носните ходове и ноздрите;
леко отчупване на задните краища на долните 2,1 / 1,2 зъби в областта на
режещата им /дъвкателна/ повърхност с размери около 1 мм в хоризонтална посока;
двойно ивичесто кръвонасядане по дясната половина на гърба, под дясната
лопатка, косо разположено отвън и отгоре – надолу и навътре с общи размери 4 – 5 см. широко и дълго 8 – 9 см., което е съставено от две успоредни
синкавочервеникави лентовидни кръвонасядания с размери 1,5 см широчина и 8 – 9 см. дължина, разделени от светла ивица кожа с размери
около 1,3 см. ширина; кръвонасядане
със синкав цвят по задната повърхност на дясното рамо, косо разположено с
размери 4 х 2 см.; окръглено синкаво
кръвонасядане с размери 2 х 1,5 см. по
предната повърхност на лявото коляно с размери 2 х 1,5 см.; 3 ивицовидни охлузвания с размери 1 х 0,1 см. по предната повърхност на дясното коляно, покрити с
кафеникавочервеникави корички на нивото на околността; травматичен оток на
кожата по гръбната повърхност на лявата ръка в долната трета на предмишницата с
няколко охлузвания с размери 1 х 0,1
см., покрити с кафеникавочервеникави
корички на нивото на околността.
Гореописите травматични увреждания са
причинени по механизма на действие на
твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
по време и начин, така както се съобщава от пострадалия, а именно при побой с
дървена
бухалка,
юмруци и
падане върху терена.
Двойно ивичестото кръвонасядане в областта
на гърба е получено при действието на твърд тъп предмет, чийто надлъжен размер
преобладава над напречния, т.е. при удар с палка, бухалка, маркуч, тръба, тояга
и други.
Контузията на главата със сътресението на
мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване,
обърканост, сънливост, но без загуба на съзнание до степен на комоционна кома е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Счупването на носните костици представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
за около 14 – 18 дни от датата на
травмата.
Отчупването на част от режещия ръб на
долните десни 1 и 2 и на долните леви 1 и 2 резци с около 1 мм., не нарушава тяхната
основна функция за дъвчене във фазата на отхапване и говоренето и
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.
Всички останали травматични увреждания в
съвкупност са причинили на пострадалия болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, за около 2 – 5 дни от
датата на травмата.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза по писмени данни, което съдът
цени като обективно,
стойността на вещта,
предмет на престъпно посегателство - златен синджир /ланец/ от бяло и жълто злато, 14 карата и тегло от 130 грама възлиза на
сумата от 3640 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът установи изцяло въз основа на самопризнанията на подсъдимите за фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на
процеса доказателства, които подкрепят направените самопризнания – показанията
на свидетелите Т. Н С., Т.Т., Ц.Я. и Т.Н.С., както и от показанията депозирани
в хода на съдебното следствие от св.Т.Н.С. *** и от св.Ат.К – досежно личността
на подс.С, а също и от заключенията на
вещите лица по изготвените оценъчна и
СМЕ, веществените и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът дава
пълна вяра на горепосочените гласни доказателства, т.к. те кореспондират с
останалия доказателствен материал и взаимно се допълват, като по безспорен
начин очертават гореописата фактическа обстановка. Отделно от това
горепосочените писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства кореспондират и на декларираните от подсъдимите признания за вина и
авторство на престъпното посегателство.
При така установената фактическа
обстановка подсъдимите Г.С., С.Я., Д.П. и Н.Н. са осъществили престъпния състав на чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 за Н. и П., във вр. с чл.20 ал.4 от НК за Я., във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК за С., а по отношение на Н. и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от
НК като на 13.04.2010г. в гр.Пазарджик, в
съучастие помежду си, както
следва: Н.Н. и Д.П. в качеството на „съизвършители”, Г.С. в качеството си на „подбудител”
и „помагач” и С.Я. като „помагач” са отнели чужда движима вещ: златен синджир на стойност 3640 лева от
владението на Т. Н С. ***, с
намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила, а Н. макар и непълнолетен и могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и ръководи постъпките си.
Подсъдимите са предвиждали
конкретно настъпването на общественоопасните последици, т.е. имали са представа
за всички обективни елементи на
престъплението – съзнавали са, че именно
чрез употребата на сила /подробно описата
по-горе и упражнена от Н. и П./ се стига до сломяване съпротивата на жертвата,
като осъществената принуда е начин, средство, метод за отнемане на владението
над вещта. В същото време всеки от подсъдимите е искал пряко настъпването на
общественоопасните последици, т.е. действали са с пряк умисъл.
Подсъдимите се извършили
умишленото престъпление в съучастие. Подсъдимите
Н. и П. са действали като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к. са
участвали в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението –
принудата над жертвата и отнемането на владението над вещта. Подс.С е участвал
като подбудител и помагач по смисъла на чл.20 ал.3 и ал.4 от НК в
осъществяването на престъплението. Първоначално той е убедил и склонил
останалите трима подсъдими да участват в намисленото от него престъпление, като
в резултата на това те са взели решение и са участвали. Отделно от това, след
като ги е мотивирал да участват в престъпното посегателство, подс.С е
подпомогнал тримата в извършване на престъплението, като им е дал сигнал по
мобилния телефон, че жертвата се прибира в дома си и те са заели позиция в
готовност за осъществяване на престъпното си намерение. Подс.Я е действал само
като помагач, т.к. съобразно разпределението на ролите, което съучастниците са
направили преди посегателството, той е имал само задължението да превози
извършителите до мястото на грабежа – дома на пострадалия, да ги изчака в
близост до това място и да ги извози от там непосредствено след деянието, с
което ги е улеснил за извършване на престъплението. Четиримата подсъдими са имали общност на умисъла за
извършване на престъплението, като всеки един от тях е съзнавал престъпната
деятелност на останалите трима и приноса на всеки за постигане на общия
престъпен резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието което следва да се наложи на подсъдимите
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена с оглед конкретните обстоятелства по време, място
и начин на извършването му – в тъмната част на денонощието, демонстративно и
чувство за безнаказаност, с употреба на груба физическа сила и причиняване не
множество телесни увреждания спрямо пострадалия.
Подсъдимите са личности с относително
невисока степен на обществена опасност. Четиримата не са осъждани, не са
криминално проявени, извършената
престъпна проява е инцидентна в техния живот. Отделно от това и четиримата са положително
охарактеризирани по местоживеене.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в личността на всеки от четиримата подсъдими, в ниската
им правна и обществена култура, в недостатъчното култивиране на нравствени и
социални ценности, довело до незачитането на телесната неприкосновеност на
човешката личност и на чуждото право на собственост, провокирали и желание да
се набавят средства по бърз и дори престъпен начин. Всичко това е една
рефлексия от младежката възраст на четиримата подсъдими, а също и от занижения
родителски контрол особено силно откроен при подс.С - не живее с родителите си
и от детска възраст е оставен на грижите на своята баба по майчина линия, а
също и при подс.Н. – дете на разведени родители, за който дадената ученическа
характеристика прави впечатление с липсата дори и на една отлична оценка по
общо 16 показатели.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало,
направените самопризнания, добрите характеристични данни по местоживеене,
възстановяване на имуществените вреди в досъдебната фазата, чрез предоставяне
на вещта доброволно от подс.П., която е била скрита в неговия дом, младежката
възраст на подсъдимите. Като отегчаващи обстоятелства за подсъдимите съдът оцени
високата стойност на вещта, предмет на посегателство, надхвърляща 15 МРЗ, а
също и употребата на груба физическа
сила, дори излишна за отнемането на вещта и причинените множество леки телесни
повреди на пострадалия. Само за подс.Н.
като отегчаващо обстоятелство се отчете и фактът, че при ексцес на съучастието
се е опитал да
отнеме от владението на пострадалия и още една вещ – мобилен телефон, за
което обаче от страна на прокуратурата му е било спестено обвинение, което обстоятелство
на този етап би могло само да се констатира от съдебния състав.
При тези
данни и като отчете относителната тежест на всяко едно от смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът при индивидуализацията на
наказанието съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и приложи разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК в сегашната й редакция, спазвайки правилото на чл.2 ал.1
от НК – законът, който е в сила към момента на извършване на деянието. Разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК в предишната й редакция не може да намери приложение, т.к.
изменението на чл.58а ал.1 от НК в сегашния му вид е направено с ДВ бр.26, обн.
на 06.04.2010г. и е влязло в сила на 09.04.2010г. в 24.00 часа, а настоящото
деяние е извършено на 13.04.2010 година.
Отчитайки
горепосочените обстоятелства съдът определи наказанието за подсъдимите както
следва: за подс.С. и подс.П. – наказание от четири години лишаване от свобода;
за подс.Я. – наказание от три години лишаване от свобода, а за подс.Н., след
редукцията по чл.63 ал.1, т.3 от НК – наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода.
След като определи тези наказания
по правилата на общата част на НК, съдът намали всяко едно от тях с една трета,
като осъди подсъдимите както следва: подс.С. и подс.П. на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода за всеки един от тях; подс.Я. на ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода, а подс.Н. на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с което намери, че ще
се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на извършеното престъпно
посегателство.
С оглед
данните събрани за личността на всеки от четиримата подсъдими съдът прецени, че
за постигане целите на наказанието и преди
всичко за тяхното поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на така
наложените наказания лишаване от свобода. Действително институтът на условното
осъждане е изключение от правилото за начина на изпълнение на наказанието
лишаване от свобода. Отчитайки обаче
младежката възраст на подсъдимите: Н. на 17 години - ученик, Я. на 19 години –
студент в І курс, специалност „Славянска филология” в ПУ”Паисий Хилендарски”, П.
– 21 години, Я. - 22 години, отчитайки
инцидентността на престъпната им проява и изразеното от всеки от тях разкаяние
и критично отношение към стореното, съдът намери, че принудително-възпиращото и
поправително-превъзпитателното въздействие по отношение на извършителите, както
и предупредителното и общовъзпитателно спрямо всички останали членове на
обществото ще се постигне и без ефективното изтърпяване на наложените наказания
лишаване от свобода. С оглед на гореизложеното
и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанията лишаване от свобода и за четиримата подсъдими,
като определи изпитателен срок от по 5
години за подс.С. и П., изпитателен срок от 3 години за подс.Я. и изпитателен
срок от 3 години за подс.Н.. При определяне продължителността на изпитателния
срок за всеки от подсъдимите съдът съобрази отново данните за личността на
всеки един от тях, както и конкретното му участие и
принос в общата
престъпна дейност.
Възпитателната
работа с условно осъдените се възложи на Наблюдателната комисия при Община
Пазарджик.
На основание чл.59 от НК от така
определените наказания лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което
по отношение на подсъдимите Я., С. и П. е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 14.04.2010г., до 24.04.2010г.
включително, както и времето през което по отношение на подсъдимите П. и С.
е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 23.04.2010г. – до 18.08.2010г., за С. и
считано от 23.04.2010г. до настоящия момент за П., като два дни домашен арест
се зачита за един ден лишаване от свобода.
От
престъплението св. Т.С. е претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултата на упражнената
върху него сила, като начин за отнемане на владението над вещта, за които вреди
подсъдимите дължат обезщетение – чл. 45
от ЗЗД.
При
определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при
спазване на изискванията на чл. 52 от
ЗЗД, съдът взе предвид възрастта
на пострадалия, естеството и многобройността на причинените леки телесни
повреди, подробно описи в заключението на СМЕ, цитирано по-горе, интензитета на
изпитаните болки, времето на лечение и периода на тяхното отшумяване. Освен продължителността на оздравителния период и
свързаните с него болки и затруднения за пострадалия се отчетоха и неговите
страдания във връзка с изпитания към момента на деянието и все още изпитван
страх, довел до състояние на усамотеност и ограничаване на социалните контакти,
за което свидетелства и неговия дядо – св.Т.Н.С.. При това положение съдът намери
предявеният граждански иск за доказан по основание, като определи
обезщетение в размер на 8000 /осем
хиляди/ лева, което е справедливо и ще репарира претърпените неимуществени
вреди. С оглед на това съдът осъди подсъдимите С., Я., П. и Н. *** тази
сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.04.2010 год., до
окончателното й изплащане, а за разликата до 12 000 лева, отхвърли
предявеният гр.иск като неоснователен.
С оглед осъдителната присъда и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите С.Я., Г.С., Д.П. и Н.Н. да заплатят в полза
на държавата по сметка на РУП-Пазарджик сторените по делото деловодни разноски
в размер на по 21.25 лв. за експертизи, както и ДТ върху уважения граждански
иск в размер на по 80лв., за всеки един от тях, а на гр.ищец и частен обвинител
Т. Н С. да заплатят солидарно сторените деловодни разноски в размер на 800лв. –
платен адвокатски хонорар за повереник.
По изложените
съображения
съдът
постанови
присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :