Решение по дело №81/2024 на Административен съд - Пазарджик

 

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано по Жалба на М. И. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. ***, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, № 1, ет. 1, офис 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-341 #1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-887-11 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г., с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени: нов размер за периода от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г. от 12.00 лв. дневно.

 

3. Счита се, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и с целта, която закона преследва с издаването на актове от тази категория.

Подробните констатации и съображения изложени в обстоятелствената част на жалбата се субсумират в твърдението, че в хода на административната процедура, не е безспорно доказано, какво точно е основанието за прекратяване на правоотношението на Б. с работодателя му в „Keelings Softfruits UC” Ирландия, поради факта, че в преписка липсва представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или нейният еквивалент, приложим в Република Ирландския.

Счита се, че пропуска на административният орган да установи релевантните факти за решаването процесния административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е основание за незаконосъобразност на постановения от него акт.

В този контекст се сочи, че от страна на Ирландската компетентна институция са издадени няколко структурни електронни документа в различен период от време СЕД U001, СЕД U004, СЕД U017 и СЕД U002 - Осигурително досие, които сочат като причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“, „изтичане срока на договора“, и „напускане на служителя“, като всъщност само разясняват, че удостоверяването на причината на прекратяване на осигуряването в Република Ирландия от Ирландската компетентна институция се извършва въз основа на неправилно декларирани данни. Сочи се също така, че в началото на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора, като няма данни, този документ да е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009.

Счита се, че в случая не е спазен реда за възобновяване на административни производства по чл. 99 и сл. от АПК, относно сроковете в които това е възможно да бъде сторено.

В писмената защита по същество на спора са допълнени възраженията, че оспореното решение не мотивирано, че Б. не е бил уведомен и не е участвал в производството по издаване на оспорения административен акт, както и че административния орган не е изискал е не е представил досието на жалбоподателя.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Сочи се, че в приложения по преписката трудов договор е отбелязано, че последният има срочен характер и е сключен за периода от 17.05.2021 г. до 30.09.2021 г., но трудовото правоотношение е прекратено по-рано, през месец юли 2022 г., тоест не поради изтичане срока на договора, както твърди жалбоподателя.

Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

II. За допустимостта :

 

5. Жалбата срещу постановеното на 29.12.2023 г. решение е регистрирана в деловодството на администрацията на 12.01.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление вх. №Ф-01-440 от 01.09.2021 г.(л. 113), адресирано до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, М. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Ирландия в периода от 15.05.2021 г. до 31.08.2021г. С писмо №-122-00-887-1 от 08.09.2021 г.(л. 111), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че Б. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия; документ от Ирландия потвърждаващ причината на освобождаване.

В отговор на писмото, от страна на жалбоподателя са представени : Заявление от 20.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП(л. 106), в което е декларирал осигурителен стаж в Ирландия от 15.05.2021 г. до 31.08.2021г., с работодател Keelings Farm и причина за прекратяване на трудовата дейност за въпросния период - „изтичане срока на договора”; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, три фиша за изплатени суми на Б. от Keelings & Sons от 26.08.2021 г. 02.09.2021 г. и от 09.09.2021 г. Според констатацията на административния орган, жалбоподателя не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

 

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи(СЕД) U001СВ №246477 от 20.09.2021 г. и U003 №249095 от 27.09.2021 г.(л. 98 и сл.), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Б. за периода от 15.05.2021 г. до 31.08.2021г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-887-1 от 24.09.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 108).

В отговор на искането, от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 №253343 и U004 №253345 (л. 99), в които е посочено : период на осигурена заетост от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г.;

причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“; доход за периода от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г. в размер на 8525 евро – брутен доход.

 

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-887-2 от 01.10.2021 г.(л. 96) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-887-3 от 15.10.2021 г.(л 94), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на М. И. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 27.02.2022 г. (шест месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.

 

9. С писмо с изх. №1029-12-791 от 20.06.2023 г.(л. 64), с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, Б. е уведомен, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 31.08.2021 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването . В отговор г-н Б. е декларирал, че няма връзка с работодателя от Ирландия(л.59), тъй като е заминал чрез агенция и разполага само с преносим документ U1 от 13.10.2021 г., който предоставя(л. 61- л. 141 превод). Във въпросния документ, като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане срока на договора“.

 

10. Според административния орган обаче, лицето отново не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Поради тази причина, с писмо с изх. №1030-12-1131 от 20.06.2023 г.(л. 63), от работодателя Keelings Softfruits UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо от 03.10.2023 г.(л. 52 – превод л. 137), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в Keelings Softfruits UC е потвърдено, че М. Б. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е бил нает в Keelings Softfruits, като работник в градинарството на срочен договор. М. беше нает в Keelings между 17.05.2021 г. и 30.08.2021г. М. е подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той наистина е напуснал преди края на неговия договор на 30.09.2021 г.

 

11. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №769145 от 18.10.2023 г.(л. 51), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Б. за времето от 15.05.2021 г. до 31.08.2021 г.

В отговор е получен структуриран електронен документ U 002 №779311 от 26.10.2023 г.(л. 49), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

 

12. По преписката е представен Договор за работа(л. 54 – превод л. 137), сключен между Keelings Softfruits UC и М. Б., по силата на който, Б. е бил нает като работник в градинарство от 17.05.2021 г. до 30.09.2021 г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок.

 

13. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-887-11 от 17.11.2023 г.(л.46), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на М. Б.. Основанието за постановяване на този резултат е: „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и е постъпил нов структуриран електронен документ №779311 от 26.10.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя считано от 31.08.2021 г….“.

 

14. С Разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г.(л. 40), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на М. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв. дневно.

Съображенията за това са, че с оглед получения удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и постъпилия СЕД №779311 от 26.10.2023 г., следва да се приеме, че случаят попада хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съобразно който, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от4 месеца, като минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО и за 2021 г. е определен минимален дневен размер от 12,00 лв.

 

15. По повод подадена жалба от Б., с процесното Решение № 1012-12-341 #1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт е потвърдено Разпореждане № 122-00-887-11 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г., с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени: нов размер за периода от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г. - 12.00 лв. дневно.

Аргументите това да бъде сторено са идентични с тези, изложени в потвърдените разпореждания. Решаващия административен орган се е позовал на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, съобразно който, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, като по силата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Прието от правна страна е още, че правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на същия член за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица, в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Според административния орган, това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие) средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Пояснено е, че когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие, законодателят е предвидил ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение.

 

IV. За правото :

 

16. Според 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

В случая с оглед представените по делото Заповед № 1015-12-101 от 23.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.28), Заповед № 37906 от 05.12.2023 г. и Писмо № 1029-12-442#1 от 28.02.2024 г. на „Информационно обслужване“, АД, София, следва да се приеме, че оспореното в настоящото производство решение е издадено от снабдения с правомощията за това административен орган. Същото е подписано с валиден квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент 910/2014 на Европейският парламент и на Съвета от 23.06.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Следва да се приеме още, че потвърдените с решението разпореждания, също са издадени от снабдения с правомощията за това административен орган – в случая, това е ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик.

Постановения с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуално правни норми. Това ще рече, че оспорения акт е мотивиран във възможната пълнота.

 

17. Съобразно чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.

Несъмнено е, че предпоставките и реда за отмяна на влязло в сила разпореждане, установени в чл. 54ж, ал. 2 от КСО са специални по отношение на общия режим за отмяна на влязъл в сила административен акт, предвиден в чл. 99 и сл. от АПК.

С оглед възраженията на жалбоподателя, трябва да се посочи, в чл. 54ж, ал. 2 от КСО, няма предвиден срок, подобен на тези, установени в чл. 102 от АПК. Това с оглед специалния характер на уредбата по КСО означава, че в случая не е налице непълнота на закона, налагаща прилагане по аналогия на общи ред установен в АПК. Преклудирането на правомощието на административния орган да отмени или измени влязъл в сила административен акт, при наличието на данни, които обосновават различен от постановения вече резултат, явяващ се при това положение вече несъответен на материалния закон, е твърде съществена рестрикция относно възможността, противоправния административен акт да бъде коригиран, като по този начин се възстанови законосъобразното уреждане на конкретните административно правни отношения. Ето защо, при положение, че такъв ограничителен срок би бил мислим в хипотезите на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, то несъмнено законодателя би го установил изрично.

Впрочем разпорежданията потвърдени с оспореното в настоящото производство решение, са постановени в рамките на по-малко от два месеца от установяването на новите данни, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

 

18. Предприетата от административния орган преценка на ново установените данни е обективна и еднозначна.

В случая действително, първоначално са били представени СЕД U017 №253343 и U004 №253345 (л. 99), в които е посочено : период на осигурена заетост от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“. Представен от жалбоподателя е бил и преносим документ U1 от 13.10.2021 г.(л.61), в който, като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане срока на договора“.

При последващата проверка на тези данни обаче, изрично от работодателя Keelings Softfruits UC е потвърдено, че М. Б. е бил нает в периода от 17.05.2021 г. до 30.08.2021г., като е напуснал преди края на уговорения в неговия договор срок - 30.09.2021 г.

Така заявените от работодателя данни, са потвърдени в СЕД U002 №779311 от 26.10.2023 г.(л. 49), от компетентна институция на Ирландия в който е посочен период на осигурена заетост от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г., а като причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

 

19. Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност,

документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

Действително, в случая няма данни, първоначално представените СЕД U017 №253343 и U004 №253345 и документ U1 от 13.10.2021 г. да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.

В чл. 5, § 3 от същи Регламент(ЕО) № 987/2009 обаче е предвидено, че по силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая, от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която е била получена безпротиворечива информация относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между Б. и работодателят му. Тази информация е зачетена при условията на чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009. За да бъде сторено това от страна на компетентната администрация в България, не е необходимо първоначално представените СЕД U017 №253343 и U004 №253345 и документ U1 от 13.10.2021 г. да са били изрично отнемани от издалата ги администрация в Ирландия. Отричането на заявените в тях данни е последица, именно от издаването на последващия СЕД U002 №779311 от 26.10.2023 г., в който след извършената повторна проверка са установени действителните данни по случая.

 

20. Всъщност, факта който обосновава извода, че удостоверените в U002 №779311 от 26.10.2023 г. от администрацията в Ирландия и в писмо от 03.10.2023 г. от работодателя Keelings Softfruits UC данни са истинни е изричната уговорка между Б. и работодателя в договора сключен помежду им, че жалбоподателя се наема, като работник в градинарство от 17.05.2021 г. до 30.09.2021 г., като нарочно е посочено, че това е фиксиран срочен трудов договор.

По делото няма спор, че след 30.08.2021 г., Б. не изпълнявал задълженията си по договора, тоест трудовото правоотношение е било прекратено. При това положение е очевидно, че основание за прекратяването му не е възможно да бъде изтичане на уговорения между страните срок на действие на договора. Не се твърди и не се установява, уговорките по въпросния договор да са били променяни от страните след неговото сключване. Не се твърди и не се установява по делото, предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC или по някакви други, независещи от Б. причини.

Ето защо следва да се приеме, че причината за прекратяване на правоотношенията между Keelings Softfruits UC и жалбоподателя е тази, посочена в СЕД U002 №779311 от 26.10.2023 г. и в писмото на работодателя от 03.10.2023 г., а именно - напускане на служителя.

При това положение, правилно с Разпореждане № 122-00-887-11 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и с Разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г. е бил изменен размера на отпуснатото парично обезщетение, като е приложен по чл. 54б, ал. 3 от КСО, са определени: нов размер за периода от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г. от 12.00 лв. дневно.

 

V. За разноските:

 

21. Констатираната неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсулска защита. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на Националния осигурителен институт, София се дължи сумата 100.00 лв.

 

 

 

 

 

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М. И. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. Полените, № 56, срещу Решение № 1012-12-341 #1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-887-11 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г., с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени: нов размер за периода от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г. от 12.00 лв. дневно.

 

ОСЪЖДА М. И. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. ***, да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00(сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.