№ 9303
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110140549 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
„ФИРМА” ЕАД срещу В. П. СТ., обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 777,60 лв. –
главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.10.2017 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се
в АДРЕС, абонатен № ******, както и мораторната лихва
за забава, считано от 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г., в размер
на 56,19 лв., както и сума за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г., в общ размер на 2,57,
лв., от които 1,19 лева главница и 1,38 лева мораторна
лихва, за периода от 31.07.2018г. до 14.12.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху главниците, за периода от
1
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК -
21.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба „ФИРМА” ЕАД излага твърдения, че
В. П. СТ. е потребител на топлинна енергия за битови
нужди, при което между нея и ищеца били възникнали
договорни правоотношения при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Потребителят не
бил заплатил дължимата цена за продажба на топлинна
енергия за горепосочения период. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на „ФИРМА“ ЕООД,
поради което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
2
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който той не оспорва предявените искове. Твърди, че е
извършил плащания по дължимите суми, като към датата
на подаване на отговора е заплатил сумата от 385,00 лева. В
тази връзка моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът „ФИРМА” ЕАД, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът В. П. СТ., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице помагач, конституирано на страната на
ищеца „ФИРМА” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени при наличието
на правен интерес от легитимна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 64190/2020г.
по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и
при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
ответника.
3
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответника има качество потребител
на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането.
Осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства по твърдяното количество топлинна енергия
в имота и размера на нейната цена, както и качеството
„потребител” на ответника не са спорни между страните,
като последното се потвърждава от приетата по делото
Заповед за настаняване на С. и членовете на семейството й
в общинско жилище, находящо се в АДРЕС, заявление –
декларация, подадена от С. с рег. № Г-5142/01.03.2017г. за
откриване на партида; протокол на ОС на ЕС на живущите
в АДРЕС, и подписания въз основа на това решение,
4
Договор № 4680/04.10.2002 между ЕС и „ФИРМА“ ЕООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Ответникът единствено в срока по чл. 131 от ГПК
прави правопогасяващо възражение за заплащане на
процесните суми. Това възражение на ответника бе
ревизирано, чрез изслушване по делото на ССчЕ, от която
се установява, че действително за процесния период –
м.05.2017г-м.04.2019г. са налице постъпили плащания от
ответника на стойност 74,10 лева, като вещото лице е
посочило, че дължимите за главница за доставена топлинна
енергия в имота суми, за процесния период, след
изравняване са в размер на 778,80 лева, което обосновава
извод, че сумите, които ответника е заплатил и касаещи
процесния период, не се претендират от ищеца и не са
предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
64190/2020г. Освен за главница за доставена топлинна
енергия, вещото лице е посочило, че на ответника е
начислена сума и за изготвяне на изравнителни сметки на
обща стойност от 1,19 лева. Установява се от експертизата,
че мораторната лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия е в размер на 57,00 лева, за
периода 15.09.2018г. до 14.12.2020г., а върху главницата за
такси за услугата „топлинно счетоводство“ в размер на 0,08
лева, за периода от 31.07.2018г. до 14.12.2020г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
5
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона чл.150 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване. Предвид тези
разпоредби облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
6
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си.
Както се посочи по-горе обстоятелството, че между
страните е възникнало правоотношение по доставка на
топлинна енергия не се оспорва от ответника.
Съдът приема и че между третото лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца – „ФИРМА” ЕООД и
ЕС е валидно възникнало правоотношение по договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство”.
Страните не спорят по размера на доставеното
количество топлинна енергия в имота и размера на
нейната цена, поради което тези въпроси е излишно да се
коментират от съда по съществото на спора.
Следователно съдът намира, така предявените главни
искове за доказани по основание, а и по размер, съгласно
изслушаната ССчЕ.
Относно акцесорните искове съдът следва да посочи, че
към процесния период са действащи ОУ на ищеца,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г. С
клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., действаща през
процесния период в горепосочените ОУ е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени
по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок от
изтичане на периода за който се отнася вземането. Ясен е
7
механизма на начисляване на лихвата, същата се
начислява единствено върху главниците по чл. 32, ал.2 и
ал.3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по чл. 33, ал.2 от
ОУ.Задължението е срочно и при незаплащане на
изискуемата главница по първата издадена обща фактура
№ **********/31.07.20178г., длъжникът е изпаднал в забава
на петнадесето число на втория месец, следващ отчетния, а
именно 15.09.2018г., от когато се претендира и лихвата.
Размера на иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в имота се
доказа от изслушаната по делото ССчЕ. Съответно искът за
мораторната лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение, следва също да бъде уважен до размера,
установен със ССчЕ, в предвид уважаване на главния иск.
Искане за присъждане на разноски е направил ищеца.
При този изход на спора право на разноски се поражда в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Така на
ищеца в заповедното производство следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 74,88 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски, както следва:
25,00 лева държавна такса, 200,00 лева за изслушване на
експертиза, като на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съобразно фактическата и правна
сложност на делото и цената на исковете. Или на ищеца
8
съобразно уважената част от исковете в исковото
производство следва да му се присъдят разноски в размер
на 324,49 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 79 о, ал.1 от ЗЗД и чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
срещу В. П. СТ., ЕГН ********** от АДРЕС, че В. П. СТ.
дължи на „ФИРМА” ЕАД, сумата в размер на 777,60 лв. –
главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.10.2017 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се
в АДРЕС, абонатен № ******, сумата в размер на 1,19 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 21.12.2020г. до окончателно изплащане на сумите,
сумата в размер на 56,19 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия, за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г., сумата в
размер на 0,08 лева, представляваща мораторна лихва
9
върху главницата за такси за дялово разпределение, за
периода от 31.07.2018г. до 14.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение, за сумата от 1,30 лева, разликата над
уважената сума от 0,08 лева до размера на пълно
предявената от 1,38 лева, и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в производството по ч.гр.д. № 64190/2020г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА В. П. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 74,88
лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. П. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 324,49
лева, деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД – „ФИРМА”
ЕООД.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11