№ 51678
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110125405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която адвокат ответникът иска
изменение на решението в частта за разноските като бъде постановено присъждане на
сумата от 411,66 лева адвокатско възнаграждение в заповедното вместо присъдената 153,47
лева.
Молбата е изпратена за становище на насрещната страна и в установения срок е
постъпил отговор с който се взема становище за нейната неоснователност.
Съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение а аргументите за това са
следните:
Съдът е определил възнаграждение в размер на 200 лева за депозиране на
възражение.
За да приеме, че на ответникът му се следват разноски за адвокатско възнаграждение
в този размер съобрази следното:
Касае е са за бланково възражение, което е приложено към заповедта за изпълнение.
В заповедта са дадени указания за попълването на възражение на общоупотребим български
език. Процесуалният представител на ответника не се е ангажирал да обоснове
възражението, с която обосновка адвокатите в подобни случаи типично оправдават искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение. Налице са противоречия в изложените
твърдения в заповедното е представен договор за безплатна правна помощ, а в исковото е
представен договор който има характер на разписка.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че отношенията между адвокат и клиент по
повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство,
се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. Обстоятелството
че ответникът се е съгласил да заплати необосновано висок адвокатски хонорар за
възложената работа (платено адвокатско възнаграждение от 500 лева за услуга за
извършване на фактическо действие от подписване и подаване на празен документ, който е
предоставен от съда) представлява ярък пример за автономията на волята.
Тежестта от този необосновано висок хонорар обаче не следва да се поема от ищеца.
Действително ищецът е отговорен за разноските и неговата отговорност е деликтна. В
съдебната практика на ВКС се казва: Отговорността за разноски е обективна /безвиновна/
деликтна отговорност по отношение на насрещната страна и От тази отговорност никоя
1
страна не е и не може да бъде освободена. (в този смисъл са постановени ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1082/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
102 ОТ 12.06.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1911/2017 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
264 ОТ 05.06.2018 Г. ПО Ч. Т. Д. № 343/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. В случая обаче
заплащането на необосновано високия адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена
последица от поведението на ищеца, а от автономията на волята на ответника.
Последно съдът държи да посочи,че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест за
ищеца, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия
защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с
решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение на всеки един от процесуалните
представители на ответниците отговаря на фактическата и правна сложност на делото,
проявената процесуална активност на адвокатите, както и на защитавания материален
интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне на
адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците в размер по-
висок от определения с постановеното решение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 398815/08.12.2024г. на С. И. П. за
изменение на решението от 19.11.2024г. в частта за разноските.
Настоящото определение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3